Автор Тема: Логически заблуди  (Прочетена 9754 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Una

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 229
Относно: Логически заблуди
« Отговор #15 -: Февруари 16, 2009, 10:22:11 am »
Самия въпрос или определение крие отговора...
Щом са логически - явно са заблуди...
Едно само логическо (и не аналогическо) мислене във всички случаи ще води до заблуда...
Това е недостатъка на предимството, което ни е дадено раждайки се в този полярен свят на прекъснатостта... Т.е. - познанието - то идва заедно със орекъснатостта, в която живеем, но също и със заблудите. Няма как едно мислене само от едната страна на нещата (логичната) да ни доведе до Истината, защото тя не е в нито едната от двете крайности - вярно/невярно, истинас/лъжа... ден/нощ, черно/бяло... Истината е в тяхното единство и обединение. Така, че въпроса не е поставен правилно. Логичното мислене (ориентирано само с лявото полукълбо - последователно, прекъснато, времево и пространствено) без аналогичното (цялостно, безвремево и безпространствено, символично) мислене, при всички случаи ще води винаги до заблуди - по-малки или по-големи.
В Единството няма заблуди - Там Всичко е Вярно....
Но тъй-като на нас това ни трудно да си го представим в този свят на прекъснатостта и на формите, в който живеем, аз обичам да казвам:
"Read everything, listen to everybody, Don't trust enything unless you can prove it
with your own research"
Превод:
"Чети ВСИЧКО, слушай ВСЕКИ. Не вярвай на НИЩО, докато не го потвърдиш със СОБСТВЕНИЯ си опит"
« Последна редакция: Февруари 16, 2009, 10:25:06 am от Una »

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 983
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Относно: Логически заблуди
« Отговор #16 -: Февруари 16, 2009, 10:57:36 am »
Toва че светът е полярен си е лично твое мнение. Логичното мислене по същество е абстрактно. То отразява закономерности, и по-рядко конкретни неща. Именно закономерностите му са тези,които позволяват то да се приложи към конкретни неща. Логичното мислене по същество е също така символно, и изследва връзките между нещата. И противно на популярното схващане не е дейност на лявото полукълбо, а използва и двете.

Точния превод е не  " потвърдиш със собствения си опит", а "докажеш със собственото си изследване" ,така или иначе самият акт на доказване или потвърждаване използва законите на логиката за да достигне до заключение
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242
Относно: Логически заблуди
« Отговор #17 -: Февруари 16, 2009, 11:04:53 am »
Цитат
Запознатите примерно с проекцията (това, че често отрицателните качества, за които човек обвинява другите, всъщност отразяват същите качества, присъстващи в самия него, но които той не желае да си признае), обикновено когато биват критикувани от някого отговарят, че този някой всъщност проектира себе си.

Това е старо, колкото света Iris. И въпреки, че се е превърнало в клише, си е точно така.
Не е ли онова, което не одобряваме у другите, наш, собствен недостатък? Когато разбереш това, ставаш по-толерантен към другите.

Механизмът е толкова фин, че не се забелязва от нормалния човек , зает с ежедневието си.  Другите хора са коравосърдечни, лоши и безсърдечни, а ние сме просто  твърди но  справедливи?! Другите хора са нестабилни и непосносими твърдоглавци, а ние просто имаме по-изразен темперамент?!  Другите хора са груби и агресивни, а ние просто даваме нашето честно, добре обосновано мнение за други хора, като  сме ръководени от твърди принципи и няма да се оставим да ни газят?! И т.н. и т.н. Капаните на емоционалното мислене са толкова невидими.  Няма негативна емоция, която да не бъде величаена по един или друг начин, ако я притежаваме ние и обратно, същата да презираме в хората. У другите тя е недостатък, у нас е едва ли не повод за гордост.  Това е нормално човешко поведение. Преувеличваме недостатъците на другите и подценяваме своите и преувеличваме собствените си качества и подценяваме същите у другите.  Просто, когато човек се самонаблюдава, самоанализира, тогава едва постепенно разбира за тези капани.

Цитат
Значи, първоначално е добре да обърнем основно внимание на собственото си мислене, и когато чрез самонаблюдение достигнем едно относително високо ниво на разпознаване и недопускане на логическите заблуди, можем да приемем, че анализа който правим на чуждото мислене е достатъчно обективен.

При мен винаги нещата биват научавани, не защото виждам грешките у другите, а защото ги откривам у себе си. И смятам, че само така може истински да се разберат. Тогава едва, започваш да ги забелязваш и у другите. Поне при мен е така.

Цитат
Можем да търсим грешки в логиката на другите хора, но ако самите ние допускаме такива грешки, най-вероятно изводите ни често ще се оказват погрешни

Аз ( само за себе си мога да говоря) никога не търся самоцелно грешки в логиката на други хора, защото, трябва да си доста тъжен индивид , за да си седиш и да „търсиш” нечии грешки. Всичко си следва естествения ход на развитие и еволюция. Живеейки, и общувайки с хората, просто понякога намирам, че болшинството не обичат да се опират на здрав разум и да разсъждават сами. И, че ще ми изнамерят материали и статии и от 9 реки вода, за да ме убедят в нещо, в което виждам, че и самите те не са убедени. Когато си правил същите грешки, можеш да ги разпознаеш у хората. И въпреки това, по принцип няма нищо грешно. Има просто развитие на съзнанието и това развитие следва определени поведенчески, мисловни, логически модели и минава през различни етапи. Има етап в живота, когато минавме през непременно съдене на другите, морализиране, настояване за справедливост. След това преминаваш в следващия етап, когато си достатъчно еволюирал или по-скоро по-смел да признаеш и видиш у себе си онова, което си критикувал у хората.


Използването на горните термини по неетичен начин може да значи само, че използващият ги неетично не ги разбира самия той. Следователно, той не е еволюирал достатъчно и е все още ограничен и тесногръд и явно има първо доста да поработи върху себе си. Ако ще седиш по цял ден и ще разлистваш по-горния списък за да търсиш, кой, къде е казал нещо извън тези рамки, трябва да е един наистина един доста жалък и скучен живот. Просто, когато си наблюдавал тези неща в себе си и си култивирал съзнателно един модел на логически подход към нещата, започваш да забелязваш тези модели на поведение, които са шаблонни. Не става само да ги научиш в университета. Затова навсякъде е пълно с тикви с висше образование, които си завират дипломите в очите ти при всеки повод, но е по-разумно да си ги заврат в задника, откровено казано. 


Изброеното от Breath (не всичко разбира се), на тоя етап в моето развитие, само може да ми помогне да синтезирам онова, което вече знам. За други хора ще е безполезно. Зависи от нивото на еволюция на съзнанието на всеки индивид. И всички думички  като „трябва” са излишни. Нищо не „трябва” и нищо не става насила. Всичко си следва естествения ход. Ако един индивид е вътрешно вдъхновен да се развива, ако духът търси, на него непременно ще му бъдат предоставени възможности да учи и еволюиора. Но тук вече преминаваме в малко по-езотеричен отенък на нещата.


Цитат
Точния превод е не  " потвърдиш със собствения си опит", а "докажеш със собственото си изследване" ,така или иначе самият акт на доказване или потвърждаване използва законите на логиката за да достигне до заключение.

Има логика  ;D Споделям.

Неактивен Una

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 229
Относно: Логически заблуди
« Отговор #18 -: Февруари 16, 2009, 11:41:42 am »
Toва че светът е полярен си е лично твое мнение. Логичното мислене по същество е абстрактно. То отразява закономерности, и по-рядко конкретни неща. Именно закономерностите му са тези,които позволяват то да се приложи към конкретни неща. Логичното мислене по същество е също така символно, и изследва връзките между нещата. И противно на популярното схващане не е дейност на лявото полукълбо, а използва и двете.
Точния превод е не  " потвърдиш със собствения си опит", а "докажеш със собственото си изследване" ,така или иначе самият акт на доказване или потвърждаване използва законите на логиката за да достигне до заключение
Всяко отричане на нещо, само те отдалечава от истината, но не те приближава до нея. Всяко "НЕ" затвърждава все повече границите на Егото ти, което отдалечава от Единството, където между Да и Не няма разлика, нито между вярно и невярно.
Буквалния превод не винаги е най-точния.
Опита не е резултат на логика или логическо мислене.
« Последна редакция: Февруари 16, 2009, 11:42:57 am от Una »

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 433
Относно: Логически заблуди
« Отговор #19 -: Февруари 17, 2009, 19:11:23 pm »
Уна, можеш ли да дадеш някакъв конкретен пример с твоите твърдения ?
Пример, когато логиката е неправилна, с конкретни хора, с конкретни занимания.

Чудя се откъде ти е хрумнала тая теза? Това твоя идея ли е, или си я чела някъде?

Излишно е да говорим дали си надскочила дуалността на света, и си минала на ниво - единство. В който случай би говорила от собствен опит.
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен Kida

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 36
  • The hardest thing in the world is to be alive...
Относно: Логически заблуди
« Отговор #20 -: Февруари 17, 2009, 19:17:51 pm »
Ам, Уна, тва дето го каза го има в учебника ми по Психология и Логика за 9ти клас  :D
Been smashed to the ground Arose from devotion To take a look and see what is inside Sight of the cr

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Относно: Логически заблуди
« Отговор #21 -: Февруари 17, 2009, 20:39:42 pm »
В света доброто и злото, положителното и отрицателното, истината и лъжата са преплетени, нищо не е изцяло невярно, при всякакви обстоятелства и от всички възможни гледни точки. Като се отрича нещо, най-често наред с него са отричат и много верни неща. Затова и се говори за трансформация, а не за отричане. В източните учения например се приема всяко едно нещо такова, каквото е, защото ако не бъде прието, то не може да бъде трансформирано. Всички са чували за непротивенето срещу злото. Това всъщност означава, че усилията на човека трябва да са насочени към утвърждаване на доброто. Използвам думите „зло“ и „добро“, просто за да опиша двата полюса. Ако някой изкаже едно невярно становище, „да не се съпротивляваш срещу злото“ означава не да тръгнеш да доказваш неговата невярност, а да изразиш вярно становище. Т.е. когато не ни харесва нещо, налагаме неговата противоположност, която в един момент съвсем естествено ще го измести. Това е закон действащ на всички нива.

« Последна редакция: Февруари 17, 2009, 20:42:30 pm от Iris »

Неактивен Una

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 229
Относно: Логически заблуди
« Отговор #22 -: Февруари 18, 2009, 15:02:22 pm »
Уна, можеш ли да дадеш някакъв конкретен пример с твоите твърдения ?
Пример, когато логиката е неправилна, с конкретни хора, с конкретни занимания.
Чудя се откъде ти е хрумнала тая теза? Това твоя идея ли е, или си я чела някъде?
Излишно е да говорим дали си надскочила дуалността на света, и си минала на ниво - единство. В който случай би говорила от собствен опит.

Логиката не е неправилна, а може би - непълна. Просто тя е единия полюс на нещата.
Последователно, логическо мислене...
Има много примери в живота, реалния живот, в които логиката просто не може да обясни нещата... не защото е "неправилна", а защото липсва другата половина - аналогичното мислене, не последователното причинно-следствено мислене, а цялостното, съдържащото и малкото в цялото и цялото в малкото, мислене...

Незнам откъде ми "хрумват" тези "мисли". Компилации разни от прочетени работи или просто те са си там и си съществуват (за всички) и някой от време на време ги осъзнава.

На ниво единство не ми се минава, защото да ти кажа харесвам си този свят на дуалността. Колко ли ще е скучно без любов и омраза, без радост и тъга... И без да имаш възможността да научаваш неща, защото вече ще знаеш всичко (направо се ужасявам от това).

Цитат на: Kida
Ам, Уна, тва дето го каза го има в учебника ми по Психология и Логика за 9ти клас 
Възможност за нов прочит... За някои може и да е първи...

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 983
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Относно: Логически заблуди
« Отговор #23 -: Февруари 18, 2009, 16:25:04 pm »
Логиката не е причинно-следствено мислене. То е следствие на логиката.
А самата логика в основата си е цялостно мислене, тя не изключва емоции и чувства.
« Последна редакция: Февруари 18, 2009, 16:25:50 pm от Gil-Galadh »
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 433
Относно: Логически заблуди
« Отговор #24 -: Февруари 18, 2009, 16:58:24 pm »
нещо подобно искам да кажа и аз, но с по-други думи.

Ако на някой мисленето му е ограничено, и не взима под внимание всички неизвестни (включително духовни работи и прочее),
това просто означаава че логиката му не е пълна, и съответно погрешна.
Но не означава, че логиката по принцип е непълно и (може би погрешно) нещо.
Логиката е абстракция. Не може да е погрешна.

Така, че може би смесваш понятията "логика" и "човек, въобразил си, че има логика"
Които не са идентични ...

Човека, въобразил си че има логика, далеч не е еталон, нито пък е признак за особен ум или логичност.
Една от елементарните необходимости на мислещата система (в частност човек), това е да допуска, че греши, и съответно да търси по-широко възприятие, което би елиминирало грешката.

п.с. сега се сещам, че при жените емоциите и логиката се противопоставят и самоизключват ... но това е съвсем друга и дълга тема
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен merulious

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 548
Относно: Логически заблуди
« Отговор #25 -: Февруари 18, 2009, 17:10:51 pm »
Най- вероятно си прав, да, въпреки че е интересно да се прочете и друга гледна точка :)
...water can flow, and water can crash...

Неактивен Breath

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 565
  • The lamps are different but the light is the same
Относно: Логически заблуди
« Отговор #26 -: Февруари 18, 2009, 17:58:23 pm »
Някои от ефектите:

Ефект на "котвата"

Същността на този ефект се заключава в това, че нашите оценки са зависими от изходният пункт за оценяване - от наличната изходна информация и от съответната психическа нагласа, които са своеобразна "котва", към която е закрепен процесът на когнитивното оценяване.
Осъществен е експеримент, участници в който са хора професионалисти -агенти по недвижима собственост. На тях им е предоставена възможност да посетят една къща, обявена за продажба. Тази къща официално е оценена от експерти на сумата от 135000$. При посещението си в къщата агентите получили пакет със стандартна информация, използвана в тяхната оценъчна работа. Получило се разминаване в оценките на опитните агенти - защо? Защото всеки от тях в посочените групи си създава своя "котва" (изходен пункт) за оценяване. Така на оценките действа не само реалността, но и котвата, която ги тегли към себе си и не позволява да се подчинят на реалността.
Котвеният ефект може да се прояви в най-разнообразни ситуации. Например дори и ние да се стараем да бъдем безпристрастни, върху нашата оценка за личностните качества на друг човек могат да окажат въздействие отзивите за него, дадени от други хора, или непроверените слухове, или събития емоционално свързани с него.
Стремежът да се икономисат време и когнитивни усилия за направата на оценката са основната причина за котвеният ефект.


Ефект на евристиката за достъпност

Евристика се нарича творчески похват за решаване на задачите, отличаващ се от алгоритмизирания, зададения, "предписания" способ за решаването им. Същността на този ефект се състои в това, че човек оценява вероятността на събитието в зависимост от това, доколко леко му идват на ум (си спомня) примери за такива или подобни събития.
Напр: В хода на един експеримент, американски студенти ги попитали, коя е по-вероятната причина за смърт в САЩ: човек да загине при самолетна катастрофа или да бъде изяден от акула? Болшинството оценили нападението на акули като по-вероятно събитие. Обаче статистиката сочи, че реалните шансове да загине американският гражданин при самолетна катастрофа са 30 пъти повече, отколкото вероятността да бъде изяден от акула. Видимо, филмът "Челюсти", който са гледали студентите и друга емоционално натоварена информация са изиграли своята роля.
Обикновено евристиката за достъпност работи достатъчно добре, тъй като, при равни други условия, често случващите се събития е по-лесно да си ги спомни или представи човек, в сравнение с рядко ставащите. Но, в някои случаи евристиката за достъпност води до грешки. Някои събития лесно ни идват на ум не заради това, че те са по-вероятни, а по силата на други фактори. Например ние по-добре си спомняме събитие, ако то се е случило скоро, или е имало силно емоционално въздействие, или то често се споменава в средствата за масово осведомяване и т. н. Тогава ние оценяваме събитието като по-вероятно, често без никакви реални основания за това.


Ефект на нагледността

Близък до ефекта на евристиката за достъпност е ефектът на нагледността. Изследванията показват, че върху когнитивните оценки силно влияят яркостта и живостта на получаваната информация.
Ефекта на нагледността се обяснява с по-ефективното запазване на ярка, жива информация в паметта в сравнение с информация, лишена от характерните черти на нагледност. Такава нагледна информация при всички други равни условия леко се спомня (идва на ум), и затова свързаните с нея събития се оценяват като по-вероятни. По същество и в даденият случай е налице влияние върху когнитивната оценка на стремежа (като правило неосъзнат) да се опрости процедурата на оценяване, да се икономисат когнитивни усилия, да се замени подробният анализ на информацията с по-малко трудоемък похват - опиране в живостта и яркостта на информацията, на свежестта й в паметта.


Ефект на стереотипизацията

Стереотипизацията представлява някакво обобщена и опростена представа за особеностите на нещата. Всеки човек ежедневно ползва в своето поведение многочислени стереотипи. Те му помагат ефективно да строи своето поведение, а също така да предскаже поведението на околните хора.
Стереотипизацията при човешкото общуване и взаимодействие е феномен на социалното възприятие на хората. Имайки работа с представител на някаква социална група, ние разпространяваме върху него нашата обща представа за психическите особености на членовете на тази група. Например, ако ние имаме изградена представа за счетоводителите като хора педантични, акуратни и добросъвестни, то при едно повърхностно наше запознанство, с който и да е счетоводител, ние ще очакваме от него проявата на тези качества и в съответствие с това ще градим собственото си поведение по отношение на него.
В болшинството случаи нашата представа-оценка за счетоводителите може да сработи, и да е вярна за болшинството от тях, защото такава им е професията. Но, за конкретния човек, обект на познанието ни, да не е вярна. Т.е. стериотипизацията може да доведе до допускане на грешка в когнитивната оценка.
Стереотипите съществуват не само заради истината, точността на репрезентацията на действителността, колкото заради оперативността на социалното познание. Може да се каже, че стереотипизацията изпълнява функциите на икономия или минимизация на когнитивните усилия.
THERE IS A DIFFERENCE BETWEEN KNOWING THE PATH AND WALKING THE P

Неактивен Breath

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 565
  • The lamps are different but the light is the same
Относно: Логически заблуди
« Отговор #27 -: Февруари 18, 2009, 18:02:09 pm »
Ефект на ореола

Доста често проявяващ се при възприемането на човек от човек е ефектът на ореола. Същността на този ефект се състои в това, че нашата оценка за качествата на другия човек зависи от нашето общо впечатление за този човек. При това, съдейки за отделните качества на човека, ние извънредно много се опираме на нашето общо впечатление и отделяме недостатъчно внимание за анализ и наблюдение на неговите отделни прояви в поведението и дейността. Ние като, че ли се намираме в плен на общото впечатление, което оказва натиск на нашите оценки.
При оценката на другия човек на всеки от нас, в една или друга степен, е присъща склонността да нагаждаме своята оценка според един шаблон. Този шаблон е нашето общо впечатление за човека. Разчитайки на нашето общо впечатление, ние считаме, че ако човекът като цяло е добър, то той е добър във всичко или почти във всичко, или обратното, този който е лош, то той е лош по всички свои качества (няма нищо хубаво в него).
Ефектът на ореола е един от случаите на опростяване на действителността и погледнат в строгия смисъл на думата е грешка в когнитивната оценка. Ефект на ореола има само тогава, когато корелацията между оценката на качествата на човека е по-голяма, отколкото корелацията между обективните (реални, действителни) значения на тези качества.


Ефект на контрафактите

Контрафакти се наричат представите за алтернативната реалност на изхода от събитието. Това е мислене в условно наклонение от типа "ако би било......, то......"
Напр: след като студентът е получил оценка 3 на изпит, той мисли: "Ако аз не бях се мотал из дискотеките, то би било напълно възможно да взема изпита с 5 или 6" или "Ако аз въобще не бях си прегледал набързо записките от лекциите, то дори и тройка нямаше да получа". Може да се види, че в първият случай студентът конструира алтернативен сценарий на събитието, който би довел към по-добро нещо в сравнение с реално станалото. Казано с други думи той разглежда сегашното си положение като по-лошо в сравнение с това, което би могло да бъде. Този род контрафакти се наричат вървящи нагоре. Във втория случай, обратно, сегашното положение се възприема като сравнително добро, тъй като би могло да бъде и по-лошо. Това е контрафакт, вървящ надолу.
Изследователят на този проблем Рос стига до убедителният извод, че вървящите нагоре контрафакти влошават емоционалното състояние на човека, но от друга страна влияят позитивно на бъдещата дейност, и обратно, контрафакти, вървящи надолу, подобряват емоционалното състояние, но пък от своя страна водят до относително влошаване на следващата дейност.
Представяйки си алтернативния ход на събитията, който би могъл да доведе до по-добър изход, човек съставя за себе си някакъв сценарий за своята дейност в бъдеще, в който включва определена линия на поведение от миналото.
Контрафакти от вида, вървящи нагоре, по всяка вероятност, ще подбудят човека в бъдеще да коригира, да привежда своето поведение в съответствие с този сценарий (напр: “Занапред ще се мотая по-малко из дискотеките по време на изпитната
сесия”). Ако човек мисли в режима на контрафакти, вървящи надолу, оценявайки, че независимо от изхода всичко е било добре, то особена потребност ог коригиране на собственото поведение не възниква (“За следващия изпит може пак само набързо да прегледам записките си и ще го взема”).


Ефект на субективната оценка за печалба и загуба

Хората възприемат положителните и отрицателните събития в своят живот по различен начин, не само в смисъла на знаците + или -, но и по тяхната модалност. Казано другояче, радостта от печалбата е значително по-ниска по своята модалност от огорчението от загубата. Ние сме по-чувствителни към "жилото", отколкото към "меда", т.е. към болката, загубите, наказанията, отколкото към комфорта, поощренията, печалбите. Предполага се, че е така, защото това е свързано с инстинкта за самосъхранение. Съхраняването на живота е необходимо условие за функционирането на индивида. Преди всичко трябва да се осигури живота. Ако това условие не бъде спазено, то всичко останало губи своя смисъл. Напр: за да плава един кораб по своя курс в морето, е по-важно да се направи всичко така, че той да не потъне, а след това да е комфортен. Ефективността на човешките действия се осигурява по сходен начин -  преди всичко безопасност, избягване на загубите, а след това постигане на печалби и постижения. Именно от тези позиции, от критерия за ефективност на действието се определя и когнитивната оценка за ставащото в живота и дейността на човека.


Ефекти на оправдаване на трудните решения, на ретроспективната грешка и на склонността към потвърждаване

Тези три ефекта в когнитивните оценки на хората са свързани с потребноста за снемане (намаляване) на неопределеноста, със стремежа към непротиворечивост на собственото поведение и външните събития, защото неопределеноста на ситуацията се преживява от човека твърде негативно.
За хората е характерна склонността към избягване на неопределеноста. И ако, "грешките", отклоненията в когнитивните оценки макар и малко намаляват неопределеноста, то това води до подобряване на емоционалното състояние на човека. Тези отклонения се проявяват в:

- Ефект на оправдаване на трудните решения. Този ефект засяга оценката за привлекателността на алтернативните варианти на поведение на човека и се проявява след вземане на трудно решение за поведение и дейност. Трудно решение се нарича този случай, когато алтернативните варианти за действие, от които следва да се направи избор малко се различават един от друг по своята привлекателност за човека.
След вземането на трудно решение човек изпитва емоционален дискомфорт, който е предизвикан от това, че, от една страна, в избраният вариант за поведение има негативни черти, а от друга страна, в отхвърленият вариант има нещо положително, т.е. приетото е частично лошо, но все пак е прието; отхвърленото е частично добро, но е отхвърлено. Стремейки се да се избави от преживяното противоречие, човек убеждава себе си в това, че той е избрал, не просто само малко по-доброто от отхвърленото, а значително по-доброто. Вследствие на това става изменение в когнитивната оценка, която се отнася за привлекателноста на алтернативните варианти за поведение.


Ефект на ретроспективната грешка.

Това, което вече се е случило се струва на човека неизбежно и очевидно. Непосредствено в когнитивната оценка този ефект се проявява в това, че човек преоценява собственото си виждане за вероятността на някакво събитие след като това събитие се е случило. На човек му се струва (но вече постфактум), че неговите прогнози за събитията са били по определени, отколкото това е било вдействителност. Оттук и другото название на ефекта: "Аз знаех, че така ще стане (се случи)".


Ефект на склонността към потвърждаване.

В този ефект, може би, най-очевидно се проявява стремежът на хората към определеност на нещата, към избягване на противоречията и нееднозначността. Същността на ефекта се състои в това, че човек оценява като по-достоверна тази информация, която потвърждава неговото мнение или приетото от него решение, в сравнение с информацията, която противоречи на неговото мнение или взето решение. Склонността към потвърждаване отива дори и по-далеч: а именно, човек не само относително по-високо оценява потвърждаващата информация, но и по-леко я извлича от паметта си.


Ефект на нереалистичният оптимизъм

Ефектът на нереалистичният оптимизъм се изразява в даваната от човека самооценка. Много изследвания правени за самооценката показват, че обикновено хората в известна степен се надценяват. Опитът показва, че, представено в усреднена оценка, хората ще оценят себе си малко по-високо от средното ниво, т.е. средният човек обикновено оценява себе по-високо от средното ниво. Тази и друга близки по характера си тенденции са наречени - нереалистичен оптимизъм. Многочислени изследвания, проведени в различни страни, показват устойчивата тенденция психически абсолютно нормалните възрастни хора да надценяват себе си по широк кръг личностни качества. Налице е явна неправилност на когнитивната оценка, която се прави на основата на социалното сравняване. Самооценката изкривява реалността. Има основания да се предполага, че феноменът на нереалистичния оптимизъм е свързан със стремежа на личността да подобри своето емоционално състояние и, че именно този стремеж се проявява в качеството си на водещ критерий за оптималност при даване на когнитивната оценка.

Ефект на илюзията за контрол

Вярата във възможността да контролираме събитието, че ние можем по някакъв начин да повлияем върху неговият изход, е свързана с когнитивната ( субективна по своя характер ) оценка за вероятността на това събитие. Ако изходът от събитието има за нас позитивно значение (например успешно завършване на университета), то неговата субективна вероятност нараства с увеличаване на вярата във възможността за контролиране на събитието: колкото повече вярваме в това, че можем да повлияем на изхода от събитието, толкова по-високо оценяваме неговата вероятност. Ако изходът от събитието носи отрицателен характер за нас ( напр: нараняване, заболяване, уволняване от работа и т. н. ), то неговата субективна вероятност се намалява с увеличаване на вярата ни, че можем да контролираме ситуацията. Много често обаче вярата в контролируемостта на ситуацията се оказва илюзорна, и в такива случаи оценката за вероятността на събитието е грешна - завишена или занижена. Независимо от това какъв е характера на оценката вярата във възможността човек да контролира ситуацията влияе върху оценката за вероятността на събитието. Но тук е нужно да се има предвид, че колкото повече случайната по своята природа ситуация напомня/наподобява привична/позната такава, то толкова е по-голяма илюзията за контрол ( т.е. за възможността човек да контролира събитието), и толкова е по-голяма грешката в оценката на вероятността на събитието. Напр: ситуацията при игра на рулетка, тогава, когато човек вече е печелил от такава игра.
От друга страна е важно да се знае, че по отношение на цял ред ситуации вярата във възможността да се контролира събитието е напълно обоснована и продуктивна, доколкото човек, стремящ се към позитивен изход ( или да избегне негативният изход ) е способен да повлияе върху това, което става с него, действително прави позитивният изход повече, а негативният изход по-малко вероятен. Ако човек силно вярва, че е способен да измени ситуацията към по-добро, то това го мобилизира и по такъв начин повишава вероятността на успеха.


Източник: Стоян Николов, "Същност и сянка"
THERE IS A DIFFERENCE BETWEEN KNOWING THE PATH AND WALKING THE P

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27