Ефект на ореола Доста често проявяващ се при възприемането на човек от човек е ефектът на ореола. Същността на този ефект се състои в това, че нашата оценка за качествата на другия човек зависи от нашето общо впечатление за този човек. При това, съдейки за отделните качества на човека, ние извънредно много се опираме на нашето общо впечатление и отделяме недостатъчно внимание за анализ и наблюдение на неговите отделни прояви в поведението и дейността. Ние като, че ли се намираме в плен на общото впечатление, което оказва натиск на нашите оценки.
При оценката на другия човек на всеки от нас, в една или друга степен, е присъща склонността да нагаждаме своята оценка според един шаблон. Този шаблон е нашето общо впечатление за човека. Разчитайки на нашето общо впечатление, ние считаме, че ако човекът като цяло е добър, то той е добър във всичко или почти във всичко, или обратното, този който е лош, то той е лош по всички свои качества (няма нищо хубаво в него).
Ефектът на ореола е един от случаите на опростяване на действителността и погледнат в строгия смисъл на думата е грешка в когнитивната оценка. Ефект на ореола има само тогава, когато корелацията между оценката на качествата на човека е по-голяма, отколкото корелацията между обективните (реални, действителни) значения на тези качества.
Ефект на контрафактите Контрафакти се наричат представите за алтернативната реалност на изхода от събитието. Това е мислене в условно наклонение от типа "ако би било......, то......"
Напр: след като студентът е получил оценка 3 на изпит, той мисли: "Ако аз не бях се мотал из дискотеките, то би било напълно възможно да взема изпита с 5 или 6" или "Ако аз въобще не бях си прегледал набързо записките от лекциите, то дори и тройка нямаше да получа". Може да се види, че в първият случай студентът конструира алтернативен сценарий на събитието, който би довел към по-добро нещо в сравнение с реално станалото. Казано с други думи той разглежда сегашното си положение като по-лошо в сравнение с това, което би могло да бъде. Този род контрафакти се наричат вървящи нагоре. Във втория случай, обратно, сегашното положение се възприема като сравнително добро, тъй като би могло да бъде и по-лошо. Това е контрафакт, вървящ надолу.
Изследователят на този проблем Рос стига до убедителният извод, че вървящите нагоре контрафакти влошават емоционалното състояние на човека, но от друга страна влияят позитивно на бъдещата дейност, и обратно, контрафакти, вървящи надолу, подобряват емоционалното състояние, но пък от своя страна водят до относително влошаване на следващата дейност.
Представяйки си алтернативния ход на събитията, който би могъл да доведе до по-добър изход, човек съставя за себе си някакъв сценарий за своята дейност в бъдеще, в който включва определена линия на поведение от миналото.
Контрафакти от вида, вървящи нагоре, по всяка вероятност, ще подбудят човека в бъдеще да коригира, да привежда своето поведение в съответствие с този сценарий (напр: “Занапред ще се мотая по-малко из дискотеките по време на изпитната
сесия”). Ако човек мисли в режима на контрафакти, вървящи надолу, оценявайки, че независимо от изхода всичко е било добре, то особена потребност ог коригиране на собственото поведение не възниква (“За следващия изпит може пак само набързо да прегледам записките си и ще го взема”).
Ефект на субективната оценка за печалба и загуба Хората възприемат положителните и отрицателните събития в своят живот по различен начин, не само в смисъла на знаците + или -, но и по тяхната модалност. Казано другояче, радостта от печалбата е значително по-ниска по своята модалност от огорчението от загубата. Ние сме по-чувствителни към "жилото", отколкото към "меда", т.е. към болката, загубите, наказанията, отколкото към комфорта, поощренията, печалбите. Предполага се, че е така, защото това е свързано с инстинкта за самосъхранение. Съхраняването на живота е необходимо условие за функционирането на индивида. Преди всичко трябва да се осигури живота. Ако това условие не бъде спазено, то всичко останало губи своя смисъл. Напр: за да плава един кораб по своя курс в морето, е по-важно да се направи всичко така, че той да не потъне, а след това да е комфортен. Ефективността на човешките действия се осигурява по сходен начин - преди всичко безопасност, избягване на загубите, а след това постигане на печалби и постижения. Именно от тези позиции, от критерия за ефективност на действието се определя и когнитивната оценка за ставащото в живота и дейността на човека.
Ефекти на оправдаване на трудните решения, на ретроспективната грешка и на склонността към потвърждаване Тези три ефекта в когнитивните оценки на хората са свързани с потребноста за снемане (намаляване) на неопределеноста, със стремежа към непротиворечивост на собственото поведение и външните събития, защото неопределеноста на ситуацията се преживява от човека твърде негативно.
За хората е характерна склонността към избягване на неопределеноста. И ако, "грешките", отклоненията в когнитивните оценки макар и малко намаляват неопределеноста, то това води до подобряване на емоционалното състояние на човека. Тези отклонения се проявяват в:
- Ефект на оправдаване на трудните решения. Този ефект засяга оценката за привлекателността на алтернативните варианти на поведение на човека и се проявява след вземане на трудно решение за поведение и дейност. Трудно решение се нарича този случай, когато алтернативните варианти за действие, от които следва да се направи избор малко се различават един от друг по своята привлекателност за човека.
След вземането на трудно решение човек изпитва емоционален дискомфорт, който е предизвикан от това, че, от една страна, в избраният вариант за поведение има негативни черти, а от друга страна, в отхвърленият вариант има нещо положително, т.е. приетото е частично лошо, но все пак е прието; отхвърленото е частично добро, но е отхвърлено. Стремейки се да се избави от преживяното противоречие, човек убеждава себе си в това, че той е избрал, не просто само малко по-доброто от отхвърленото, а значително по-доброто. Вследствие на това става изменение в когнитивната оценка, която се отнася за привлекателноста на алтернативните варианти за поведение.
Ефект на ретроспективната грешка. Това, което вече се е случило се струва на човека неизбежно и очевидно. Непосредствено в когнитивната оценка този ефект се проявява в това, че човек преоценява собственото си виждане за вероятността на някакво събитие след като това събитие се е случило. На човек му се струва (но вече постфактум), че неговите прогнози за събитията са били по определени, отколкото това е било вдействителност. Оттук и другото название на ефекта: "Аз знаех, че така ще стане (се случи)".
Ефект на склонността към потвърждаване. В този ефект, може би, най-очевидно се проявява стремежът на хората към определеност на нещата, към избягване на противоречията и нееднозначността. Същността на ефекта се състои в това, че човек оценява като по-достоверна тази информация, която потвърждава неговото мнение или приетото от него решение, в сравнение с информацията, която противоречи на неговото мнение или взето решение. Склонността към потвърждаване отива дори и по-далеч: а именно, човек не само относително по-високо оценява потвърждаващата информация, но и по-леко я извлича от паметта си.
Ефект на нереалистичният оптимизъм Ефектът на нереалистичният оптимизъм се изразява в даваната от човека самооценка. Много изследвания правени за самооценката показват, че обикновено хората в известна степен се надценяват. Опитът показва, че, представено в усреднена оценка, хората ще оценят себе си малко по-високо от средното ниво, т.е. средният човек обикновено оценява себе по-високо от средното ниво. Тази и друга близки по характера си тенденции са наречени - нереалистичен оптимизъм. Многочислени изследвания, проведени в различни страни, показват устойчивата тенденция психически абсолютно нормалните възрастни хора да надценяват себе си по широк кръг личностни качества. Налице е явна неправилност на когнитивната оценка, която се прави на основата на социалното сравняване. Самооценката изкривява реалността. Има основания да се предполага, че феноменът на нереалистичния оптимизъм е свързан със стремежа на личността да подобри своето емоционално състояние и, че именно този стремеж се проявява в качеството си на водещ критерий за оптималност при даване на когнитивната оценка.
Ефект на илюзията за контрол Вярата във възможността да контролираме събитието, че ние можем по някакъв начин да повлияем върху неговият изход, е свързана с когнитивната ( субективна по своя характер ) оценка за вероятността на това събитие. Ако изходът от събитието има за нас позитивно значение (например успешно завършване на университета), то неговата субективна вероятност нараства с увеличаване на вярата във възможността за контролиране на събитието: колкото повече вярваме в това, че можем да повлияем на изхода от събитието, толкова по-високо оценяваме неговата вероятност. Ако изходът от събитието носи отрицателен характер за нас ( напр: нараняване, заболяване, уволняване от работа и т. н. ), то неговата субективна вероятност се намалява с увеличаване на вярата ни, че можем да контролираме ситуацията. Много често обаче вярата в контролируемостта на ситуацията се оказва илюзорна, и в такива случаи оценката за вероятността на събитието е грешна - завишена или занижена. Независимо от това какъв е характера на оценката вярата във възможността човек да контролира ситуацията влияе върху оценката за вероятността на събитието. Но тук е нужно да се има предвид, че колкото повече случайната по своята природа ситуация напомня/наподобява привична/позната такава, то толкова е по-голяма илюзията за контрол ( т.е. за възможността човек да контролира събитието), и толкова е по-голяма грешката в оценката на вероятността на събитието. Напр: ситуацията при игра на рулетка, тогава, когато човек вече е печелил от такава игра.
От друга страна е важно да се знае, че по отношение на цял ред ситуации вярата във възможността да се контролира събитието е напълно обоснована и продуктивна, доколкото човек, стремящ се към позитивен изход ( или да избегне негативният изход ) е способен да повлияе върху това, което става с него, действително прави позитивният изход повече, а негативният изход по-малко вероятен. Ако човек силно вярва, че е способен да измени ситуацията към по-добро, то това го мобилизира и по такъв начин повишава вероятността на успеха.
Източник: Стоян Николов, "Същност и сянка"