Автор Тема: Как да се изплъзнем от оковите на ДНК  (Прочетена 8452 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

Неактивен radon

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 171
Относно: Как да се изплъзнем от оковите на ДНК
« Отговор #15 -: Февруари 19, 2009, 09:57:44 am »
Цитат
По този начин кармата Е.Какво значи да я изкупваш...Означава да си напълниш главата с голи, мършави индийци, с парцали около кръста, през които се различават пишките им, и с кръстосани по турски крака как говорят на цигански някакви бабешки простотии.Това значи...
;D
==============================================================================
Мисля, че бръщолевиците за кармата имат за цел да всяват СТРАХ, което автоматично ги прави отрочета на рептилиите.
КАРМА = БЪДИ ПОСЛУШЕН РОБ, ЩОТО ЗНАЙШ ЛИ.....

Неактивен Breath

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 565
  • The lamps are different but the light is the same
Относно: Как да се изплъзнем от оковите на ДНК
« Отговор #16 -: Февруари 19, 2009, 10:36:54 am »
Да, Страх и Контрол, поредната манипулация за контрол и подчинение.
Иначе, сигурно си има и хора, които толкова силно вярват и живеят с мисълта и по някакви измислени "закони на кармата", че сигурно си и преживяват нещо такова.
THERE IS A DIFFERENCE BETWEEN KNOWING THE PATH AND WALKING THE P

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Относно: Как да се изплъзнем от оковите на ДНК
« Отговор #17 -: Февруари 19, 2009, 11:15:05 am »
Когато се наруши равновесието в една система и системата бъде оставена сама на себе си, равновесието ще се възстанови. Например хвърляме камъни в езеро, в резултат на което се образуват вълни. Ако спрем да хвърляме камъни, вълните ще утихнат и повърхността му отново ще стане спокойна. Също така всяка причина си има своето следствие. И също всяко действие – своето противодействие. Това, което не винаги е забележимо за хората е, че последствията от нашите действия неизменно рефлектират върху нас самите. Начина по който ще стане това и времето могат да бъдат най-различни. Не е задължително ако застреляш някого и тебе да те застрелят. Може да застрелят твой близък. Всъщност няма значение какви ще са последствията, те могат да бъдат всякакви. Целта не е наказание за лошите или награда за добрите постъпки на човека, а осъзнаване на законите, които управляват вселената. В случая с извършването на убийство, последствията ще са такива, че да подтикнат човек да осъзнае ценността на човешкия живот. И докато човек не достигне до въпросното осъзнаване, докато проявява неуважение към живота на другите, постоянно ще бъде въвличан в ситуации, които да го пробудят.

Неактивен radon

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 171
Относно: Как да се изплъзнем от оковите на ДНК
« Отговор #18 -: Февруари 19, 2009, 11:37:48 am »
има логика :-\

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Относно: Как да се изплъзнем от оковите на ДНК
« Отговор #19 -: Февруари 20, 2009, 11:04:38 am »
Всъщност, истинския човек не може да бъде засегнат. Ако се върнем на примера с човека хвърлящ камъни в езерото (материалния свят), това което ще бъде засегнато от вълните е само неговото отражение във водата. Проблемът е, че хората се самоидентифицират със своето отражение. Съзнанието им е на нивото на отражението.

Неактивен Breath

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 565
  • The lamps are different but the light is the same
Относно: Как да се изплъзнем от оковите на ДНК
« Отговор #20 -: Февруари 20, 2009, 11:18:46 am »
Iris, това са различни закони според мен.
И понеже темата е за ДНК, не е ли духът този, който определя какво да се случи, независимо от заложеното в тялото?
Не е ли Висшия Аз този, който ще "каже" кога и на какво ниво можеш да развиеш определени умения? Не зависи ли всичко това от напредъка на инкарнацията?
THERE IS A DIFFERENCE BETWEEN KNOWING THE PATH AND WALKING THE P

Неактивен Спорт-Здраве3

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
  • ако четеш това,значи един сириусец те хапе по гъза
Относно: Как да се изплъзнем от оковите на ДНК
« Отговор #21 -: Февруари 20, 2009, 14:45:25 pm »
Не е ли Висшия Аз този, който ще "каже" кога и на какво ниво можеш да развиеш определени умения? Не зависи ли всичко това от напредъка на инкарнацията?

Ми естествено.И аз това питам - кви окови кви пет лева...

И ква карма,кви пет лева...

Последствията, колкото и да се описват като нещо външно и зависещи от нашите действия....според мен е очевидно, че сами си докарваме последствия.Просто е по-забавно да обладаем представата, че те не зависят от нас, а от действията ни.Създава се чувство за съдбовност, което участва в осмислянето на правилата на играта.
Ако осъзнаем, че последстивята Висшият аз определя сам...дали би ни било все още интересно да живеем? Просто бихме си намерили виновник за нещата,които не разбираме.А когато виновник няма, ние сме принудени да се отдадем на преживяването такова, каквото е.

И това според мен е идеята.
« Последна редакция: Февруари 20, 2009, 14:50:14 pm от Спорт-Здраве3 »
"Where am I" is the usual question... In this case "when" might be more apt.

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Относно: Как да се изплъзнем от оковите на ДНК
« Отговор #22 -: Февруари 20, 2009, 16:47:54 pm »
Iris, това са различни закони според мен.
Да, и това, което се разбира като карма ги обхваща всичките. По отделно нито един от тях не е достатъчен за да се обясни кармата.

И понеже темата е за ДНК, не е ли духът този, който определя какво да се случи, независимо от заложеното в тялото?
Не е ли Висшия Аз този, който ще "каже" кога и на какво ниво можеш да развиеш определени умения? Не зависи ли всичко това от напредъка на инкарнацията?
Да, но дали наистина ще развиеш дадени умения в съответствие с намеренията на висшия аз е отделен въпрос. Проблем е, че човек се отъждествява с телата си, с различните мисли и моментни желанията, които минават през съзнанието му. Допуска те да го управляват, вместо той тях.



Не е ли Висшия Аз този, който ще "каже" кога и на какво ниво можеш да развиеш определени умения? Не зависи ли всичко това от напредъка на инкарнацията?

Ми естествено.И аз това питам - кви окови кви пет лева...

И ква карма,кви пет лева...

Последствията, колкото и да се описват като нещо външно и зависещи от нашите действия....според мен е очевидно, че сами си докарваме последствия.Просто е по-забавно да обладаем представата, че те не зависят от нас, а от действията ни.Създава се чувство за съдбовност, което участва в осмислянето на правилата на играта.
Ако осъзнаем, че последстивята Висшият аз определя сам...дали би ни било все още интересно да живеем? Просто бихме си намерили виновник за нещата,които не разбираме.А когато виновник няма, ние сме принудени да се отдадем на преживяването такова, каквото е.

И това според мен е идеята.
Хубави разсъждения, но единствено ако се приеме предположението стоящо в основата им, че време не съществува, т.е. всички инкарнации на човека се осъществяват в един и същ момент, че всичко е предопределено от висшия аз, а ние само изживяваме предопределеното без реално да имаме никакъв избор. Поне аз с такова впечатление съм останал от мненията ти.

Неактивен Breath

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 565
  • The lamps are different but the light is the same
Относно: Как да се изплъзнем от оковите на ДНК
« Отговор #23 -: Февруари 20, 2009, 17:52:19 pm »
Съгласна съм, че всичко става в един и същи момент и ние изживяваме избраното от Висшия Аз. Но той винаги би могъл да промени нещата според случващите се събития и да се намеси. 

Не е сигурно дали ще успея да развия тези умения, но успехите ми може би помагат на някоя друга моя инкарнация и може би тя ще успее да ги развие. Както неуспеха ми ще окаже някакво влияние на друга моя инкарнация и ще се отрази чрез нещо.

Основното в 3Д са Преживяванията и това, което Висшия Аз ще събере чрез нашите преживявания. Не могат всички да бъдат на едно ниво, има такива, които изостават, но има и такива, които са много напреднали.

Вярно е и това, че всяко наше действие и решение си води последствията. Но тези последствия не са кармата.

Не можем да променим ДНК-ато си независимо какво се опитваме да направим. То е заложено такова каквото е с определена цел, и би могло да се промени ако инкарнацията напредне достатъчно, пак с определена цел и следващо развитие, но от Висшия Аз.
THERE IS A DIFFERENCE BETWEEN KNOWING THE PATH AND WALKING THE P

Неактивен Спорт-Здраве3

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
  • ако четеш това,значи един сириусец те хапе по гъза
Относно: Как да се изплъзнем от оковите на ДНК
« Отговор #24 -: Февруари 21, 2009, 15:23:18 pm »

Ми естествено.И аз това питам - кви окови кви пет лева...

И ква карма,кви пет лева...

Последствията, колкото и да се описват като нещо външно и зависещи от нашите действия....според мен е очевидно, че сами си докарваме последствия.Просто е по-забавно да обладаем представата, че те не зависят от нас, а от действията ни.Създава се чувство за съдбовност, което участва в осмислянето на правилата на играта.
Ако осъзнаем, че последстивята Висшият аз определя сам...дали би ни било все още интересно да живеем? Просто бихме си намерили виновник за нещата,които не разбираме.А когато виновник няма, ние сме принудени да се отдадем на преживяването такова, каквото е.

И това според мен е идеята.
Хубави разсъждения, но единствено ако се приеме предположението стоящо в основата им, че време не съществува, т.е. всички инкарнации на човека се осъществяват в един и същ момент, че всичко е предопределено от висшия аз, а ние само изживяваме предопределеното без реално да имаме никакъв избор. Поне аз с такова впечатление съм останал от мненията ти.

Да,ако се приеме това...Независимо обаче дали инкарнациите са едновременни или последователни,време не съществува.Самото едновременни и последователни са с изходна позиция време и може би би било по-точно да се наричат множествени и единични.

За самия себе си съм убеден,че времето е просто програма,създаваща впечатление.За жалост, доказателството,което ползвам, не може да се опише с думи или поне аз не мога.Представлява нещо като особено дежа-ву,което постоянно ми се случва.Нещо като дежа-ву,лишено от онова особено чувство "че съм го сънувал"...някакси липсва финото, мистичното или дори романтичното.Дежа-ву,което вместо да е обвито от чувството за сбъдната мечта,е изпълнено с досада, плитко е и носи чувство за повторение.Сякаш това "ми се случи ония ден".
Всъщност точната разлика на тези особени дежа-вута с класическите е,че при класическите имаш чувството за достигнат преживян момент...а в моите аз имам чувството за повторен преживян момент.Тоест деградация,вместо градация във времевата линия до момента на дежа-вуто.


Въпросът с избора също е много обърнат според мен.Ако си представим че играем компютърна игра, ние се идентифицираме с действащия персонаж.Този действащ персонаж няма абсолютно никакъв избор...той дори не може да съществува,ако ние не седнем да играем.А ние,задклавиатурното устройство, имаме цялата свобода на избор и сме ограничени единствено от непознаването на играта в цялост.И колкото повече се запознаваме с играта и колкото повече пъти я преиграваме, толкова повече избори,които са в нашите способности,откриваме.

Тоест...ако си дадем сметка, че ние сме едно много различно същество от това,на което приличаме и че разполагаме с относително могъщество и тн...Все повече става ясно,че изборът не е в нашата ръка,а в онова място,от което идваме.И може би точно затова тази информация е така добре класифицирана - защото сме свободни на избор,докато си мислим,че сме свободни на избор.
Тук опираме до проблема,че е невъзможно(на мен не ми е известен случай от литературата) да се възприемем като висш аз на емоционално ниво,а само на разумно-информационно.И колокто повече гледаме на Висшия Аз не като на точно себе си...толкова повече се възприемаме като тъп герой от компютърна игра,в чието ДНК е изначално вградено да няма избор.
« Последна редакция: Февруари 21, 2009, 15:28:13 pm от Спорт-Здраве3 »
"Where am I" is the usual question... In this case "when" might be more apt.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27