Форум за конспирации, уфология и мистика.

Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: Gil-Galadh в Февруари 14, 2009, 10:44:25 am

Титла: Логически заблуди
Публикувано от: Gil-Galadh в Февруари 14, 2009, 10:44:25 am
Тук непрекъснато се пускат статии,откъси от книги, от проучвания и се развихрят какви ли не спорове. Често обаче поне аз се изправям пред стати,в които твърденията са изпълнени със заблуда, липса на аргументи, а и чисти глупости.
За това трябва да подхождаме със отворени съзнания, но и известна доза скептицизъм, и най-вече логика. Защото тя горката, е толкова често пренебрегвана незаслужено от хората, а има толкова потенциал. Все пак е крайно абстрактна и законите,които я определят са отвъд човека и индивидуалните желания, че човек би могъл да ги нарече дори вселенски.

Намерих в един блог написани основните заблуди в логиката, при доказване на нещо. Пускам ги тук, и е добре да се погледнат, за да може по-лесно после да установим дали поредният автор на "шашава" тематика говори истината, или плещи пълни глупости.
НАдявам се да е интересно и забавно четиво:
първа част: http://raylight.blog.bg/viewpost.php?id=257461 (http://raylight.blog.bg/viewpost.php?id=257461)
Останалите статии са пак там.
Титла: Относно: Логически заблуди
Публикувано от: Breath в Февруари 14, 2009, 15:25:25 pm
Много обширна тема Gil, ако правилно съм схванала идеята ти говорим за източници на заблуди и самозаблуди, които подтикват към грешно приемане на информацията и много др?
-------------------------------------------


Когнитивните отклонения и изкривявания:

Отклонения:


Позоваване на Авторитет – заключението е обявявано за вярно единствено защото принадлежи на авторитет.

Argumentum ad populum – когато твърдението се приема за вярно единствено защото много хора вярват, че то Е вярно.

Фалшива Дилема – когато два алтернативни избора са представяни за единствено възможните, докато всъщност има и други избори.

Илюзия за Контрол – убеждението, че резултатът от случващото се може да бъде контролиран или поне да му бъде повлияно, когато такава реална възможност липсва.
Доказателство чрез пример – невярната свръхгенерализация, че дадена теза е вярна, защото е посочен един или повече отговарящи на хипотезата примери. Например „Виждал съм човек да застрелва друг! Следователно всички хора са убийци!” Или „Хомеопатията помогна на този и онзи. Следователно хомеопатията помага на всички!”

Субективно Потвърждение – убедеността, че нещо е вярно защото вярванията на субекта изискват то да бъде вярно.

Фалшива Атрибуция – позоваване на нерелевантен, неидентифициран, нелигитимен или изфабрикуван източник.

Потвърждение – тенденцията да се търси информация или да се интерпретира информацията по начин, който потвърждава собствените ни предубеждения.

Самоизпълняващо се Пророчество – несъзнавано тласканото ни самовъвличане в дейности, водещи до изпълняване на сугестирано в нас или самовнушено твърдение.

Защита на Избора – тенденцията да се приемат собствените или приятелски избори за по-добри, отколкото те в действителност са.

Ефект на Изгодата – тенденцията да правим или вярваме в нещо, защото много други хора вярват в него или го правят. Свързан е с груповото мислене и стадното поведение.

Отхвърляне на Вероятностите – тенденцията напълно да се пренебрегнат вероятностите при вземане на решения при неизвестност.

Реактивно Съпротивление
– тенденцията да действаме противоположно на това, което се очаква от нас.

Първо Впечатление – тенденцията да се разчита в преценката повече на първоначалните впечатления и наблюдения, отколкото на последващите.

Стаден Инстинкт – склонността на незрелите индивиди да приемат мнението и поведението на мнозинството, с цел да се чувстват по-защитени и да избягват конфликти.

Справедлив Свят – вярването, че всичко в света е справедливо и затова всеки получава заслуженото си.

По-умен от средното – тенденцията на човек да се смята за по-умен от средната маса.

Ореол – тенденцията позитивните или негативни качества на човек от една сфера на живота му да бъдат проектирани от зрителя в други области и сфери от живота му.

Актьор – зрител; Фундаментална атрибутивна грешка - тенденцията чуждите грешки да се обясняват с преувеличаване значението на личните качества на извършителя им, без да се взимат под внимание факторите на средата. Обратното, при обяснение на собствените грешки се преувеличават факторите на средата, а не се взимат под внимание грешките.

Проекция – тенденцията несъзнателно да приемаме, че другите споделят същите като нашите мисли, желания, вярвания, стойности и позиции.

Егоцентрично Припомняне – променено спомняне на миналите събития, така че да ласкаят егото ни.

Одобрение на Собствения Избор – спомен, че избраните опции са били по-добри от отхвърлените

Недовършени Задачи – Блума Зейгарник, руски психолог, установява свойството на паметта ни да запомня по-отчетливо недовършените или прекъснати задачи.

Позоваване на Вероятността – понеже нещо би могло да се случи, следователно то неминуемо ще се случи.

Фалшив Аргумент – ако аргументът, служещ за основа на дадено заключение е неправилен, тогава задължително заключението е невярно!

Чиста Увереност – условията на даден довод са допускани да бъдат верни просто на базата на твърдението, че са такива.

Природата винаги е Добра – твърдението, че всичко природно е добро, а всяко човешко творение – зло.

Свръхопростяване на Причината – когато причината за дадено явление се свежда до единична, а тя всъщност е комплексна.

Вдигане на Летвата – заблуда, при която целта винаги е някъде напред, но никога недостигана. При заявяване на достижение, то бива дисквалифицирано и „летвата е вдигана”. Например в езотериката.

Доказателство чрез Многословие – ексесивно многословие, което може да потвърждава, но може и да не потвърждава тезата, но просто да отвлича вниманието и сугестира.

Ретроспективен Детерминизъм – заблудата, че щом нещо се е случило, следователно е „било предопределено да се случи”. Липса на отчитане на многобройните възможни изходи от същия исторически епизод и свободната воля на участника в него.

Краят на Света – твърдението, че ученето, усилията, развитието, интелектуално и морално, са безсмислени, защото светът ще свърши в ядрена война или глобален катаклизъм, което обезсмисля усилията за каквото и да е.

Традиция – когато нещо се приема за вярно само защото традиционно се приема за такова.

Ad Hominem (срещу човека) - отвръщане на аргумент с атакуване на личността на събеседника вместо с доводи против аргумента.

Заплаха – когато дадено заключение се аргументира със сила или заплаха за прилагане на сила.



Титла: Относно: Логически заблуди
Публикувано от: Breath в Февруари 14, 2009, 15:27:19 pm
Изкривавания:


Когнитивен Филтър – фокусиране изключително върху определени, обикновено негативни или тревожни аспекти от някого или нещо и игнориране на другите аспекти.

Свръхгенерализация - погрешна индукция на базата на изолиран случай.

Етикетиране – вид свръхгенерализация, при която специфични събития или поведения се причисляват към по-общи категории чрез етикетирането им.

Всичко или Нищо – мислене в крайни и абсолютни термини като Винаги, Никога, Всеки, Никой...

Катастрофизиране – фокусиране в най-лошия възможен изход от ситуациите или преживяването на ситуацията като непоносима, докато всъщност е просто некомфортна.

Емоционално Мислене – вземането на решения и мислене на базата на емоциите вместо на логиката и обективната реалност.

Преувеличаване и Неглижиране – преувеличаване на едни характеристики на хората и ситуациите и неглижирането на други.

Скачане към Заключения – допускане на негативни заключения без наличието на подкрепящи заключенията аргументи.

ТРЯБВА – ригидни правила по отношение на себе си, хората и ситуациите. Перфекционизъм към себе си и хората. Психологът Алберт Елис нарича това когнитивно изкривяване „Мастербация” – от господар и аналогията с мастурбация, тоест преживяването на авторитарна властност – перфекционизъм.



Титла: Относно: Логически заблуди
Публикувано от: Gil-Galadh в Февруари 14, 2009, 23:51:24 pm
Да това ми е идеята.

За жалост много от тези заблуди и изкривявания ги допускаме всички, и често не ги осъзнаваме. Благодаря за ннаписания материал
Титла: Относно: Логически заблуди
Публикувано от: Alien в Февруари 15, 2009, 10:38:28 am
Аз бих ви препоръчал да проверите подробно тези "психолози" какви връзки имат с различни тайни общества от кого се финансират и т.н. Абсолютно същите формулировки и обяснения за поведението на хората има и при някои сциентоложки книжки (излезли след като ЦРУ щурмува централата им през 1980г и след тази дата сциентолозите са под техен контрол а истинските избягаха в Европа и си направиха друга организация.)
Общо взето тук скрития замисъл е да се изгради "система" която да описва всички потенциално неудобни неща като определени видове "заболявания" или "състояния". При това не оспорвам че написаните неща в основата си са верни но отново става въпрос за  голямата манипулация да пуснеш част от истината и да я изпозлваш срещу опонентите или враговете си като спестиш по-голямата картина която вече става доста неудобна за "психолозите".
Титла: Относно: Логически заблуди
Публикувано от: July в Февруари 15, 2009, 12:48:24 pm
Къде да проверим? Има ли някъде сигурна”банка” където се пазят ( и предоставят свободно) досиета на учени, в какви тайни общества и организации членуват  и кой ги финансира? Аз лично не знам, къде бихмогла да намеря „достоверна” информация за подобни сведения.  Не е ли по-добре, като за начало,  да прочетем какво е написано и да преценим  сами, интуитивно, със собствената си логика, мисъл и усещане, кое да приемем и кое не? Иначе бих се отказала от най невероятния дар, който ми е даван в човешки облик: да мисля, да мисля сам,  а не да разчитам на : Позоваване на  Авторитет, Етикетиране, Емоционално Мислене, Скачане към Заключения, ако трябва да посоча  само една част от изредените.

Все пак, нали ако един ум  не е нито третокласен, нито второкласен, той е щастлив да бъде просто в употреба.

Не мога да се съглася, че за да прегледам даден текст адекватно, и да го осмисля със собствения си ум, ми е необходимо да търся непременно конспиративни източници, потвърждаващи, че текстът е вероятно плод на учени, финансирани от тайни огрганизации , т.е. да попадна в другата статистическа графа: свръхгенерализирането.

Аз лично съм съгласна с повечето от изредените неща, понеже са проверени и изследвани лично от мен. За това за мен е очевидно, че  има една основна тенденция, ако щете и конспирация, в световен мащаб, а именно да се отнеме завинаги способността на човека да мисли самостоятелно. Да му се отнеме последната свобода. На него му се внушава постоянно, че за всичко, той трябва да се опира на авторитети и да следва като овца „знаещи” и „лидери”.

Всъщност, изреденото по-горе не е масово популярно сред хората, а само в определени тясно специализирани среди, като психолози и т.н., което ме навежда на мисълта, че ако беше анти-човешка манипулация, би било точно обратното. Бихме го гледали като реклама по тв, биха ни тъпкали главите всеки ден, нон стоп, за да ни го внушат.  Биха го добавили и като задължителна част от  образователната програма. Методи колкото щеш.

 
Понеже някой учен е разработил с течение на години практика и наблюдение над обществото, съответни характеристики и типажи на поведение, които несъмнено водят човека до заблуди, този учен е НЕПРЕМЕННО член на тайно общество. А и да е, какво ме интересува, кой какъв е. Не е важна личността, важно е какво казва.  Дали това, което казва интуитивно е потвърдено в мен или отхвърлено.

Аз нямам претенциите да знам  кой е „скрития замисъл”. Бих могла да знам, само ако ЗНАМ. Мога да мисля, да предполагам, да подозирам, но не и да ЗНАМ.  Но личната ми логика не вижда в гореизброените: „неудобни неща”,  „болестни състояния” или „заболявания”, а по-скоро определени типажи на поведение, често срещани в обшществото, които промотират емоционалното мислене,  убийствено популярно в нашия свят.

Този, който мисли емоционално, непременно търси емоционални причини и също така емоционални оправдания за престъпното си поведение.  Расовата омраза, религиозната, това е все емоционално и стадно „мислене”, резултатите от което са кървавите кланета (жертвоприношения)  в световен мащаб.  Ако на тези модели на поведение  им се обърне повече внимание, вместо да се скача моментално срещу тях, че са конспирация, хората биха могли да научат много полезни неща. Като това, да мислят самостоятелно и да разсъждават със собствения си мисловен унстумент. Резултатите ще бъдат - умерени човешки отношения и относителна толерантност в съвместното съществуване.  Но, предполагам, целта е точно обратната.

Негативното мислене е толкова често облечено в „светли дрехи”, че  само дълги години на горчив опит и будно съзнание, са в състояние да го различат от искренното, добро намерение. 
Титла: Относно: Логически заблуди
Публикувано от: Breath в Февруари 15, 2009, 14:28:18 pm
Формулировките и обясненията не са от няколко години насам, те са обект на изследвания от дълго време, може и не под тези имена, които се ползват днес. Може и да има доза манипулация и тук ( никога не го отхвърлям ), но не съм съгласна, че тук Основния Скрит Замисъл е да се изгради "система", която да описва всички потенциално неудобни неща като определени видове "заболявания" или "състояния".

Тези изкривявания и отклонения се проявяват като "автоматични мисли" в човека. Психолозите казват, че те се дължат на заложени дълбоко в нас комплекси или както ги наричат "когнитивни схеми".

По-голямата част от тези автоматични мисли са Дезадаптивни, тоест – те пречат на нормалното, хармонично функциониране на човека.
Да, някои от тях психологията "вини" за появата на психичните болести, определен вид психични болести всъщност.

Автоматичните мисли спомагат за психическото ни оцеляване на един етап, НО на цената на самозаблудата! И аз съм абсолютно съгласна, че е точно така. Всеки от нас би "се намерил" в някои от тях, и който каже, че не е така вероятно не казва истината.

...............................................................................................



Още малко информация:

Когнитивните байъси.

Когнитивните байъси са модели на отклонение в преценката при определени ситуации. Част от когнитивните отклонения са проучени експериментално от съвременната когнитивна психология.

Професионално Изкривяване – тенденцията да се гледа на света и хората през конвенциите на собствената професия.

Дисквалифициране на Позитивното – постоянното отхвърляне на позитивните аспекти на нещата в живота и фиксиране върху негативното във всичко.

Четене на Мислите – вярването, че мислите на другите могат да бъдат „чути”.

Предсказване на Бъдещето – „предсказването” на събития преди да са се случили.

Лично Влияние Върху Нещата – свързано е с илюзията за контрол и магическото мислене. Вярата, че собствените или на другите хора когниции директно повлияват изхода на нещата.

Сляпо Петно
– тенденцията да не се осъзнават, признават и компенсират собствените грешки в разсъжденията.

Конгруентен Байъс – тенденцията да се тества само желаната от нас хипотеза, като алтернативните такива се дисквалифицират.

Фокусиращ Ефект – отклонение в предвижданията за даден обект или събитие поради едностранчивото фокусиране в отделен негов аспект.

Рамкиращ (контекст) Ефект – достигане до различни заключения за същността на обекта или ситуацията в зависимост от контекста в която са представени.

Ирационална Ескалация
– тенденцията да се вземат ирационални решения или извършват ирационални действия на базата на предходни рационални решения или действия.

Ефект на Експонацията – тенденцията към привързване и предпочитане на някого или нещо просто поради това, че го познаваме.

Отхвърляне на Вероятностите – тенденцията напълно да се пренебрегнат вероятностите при вземане на решения при неизвестност.

Съдене За Решение по Резултата му – тенденцията да се съди за едно решение по неговия резултат вместо по неговото качество по времето, когато е било взето.

Заблуда Във Времето За изпълнение На Планираното – тенденцията да се подценява срокът за изпълнение на задачите, което води до пресрочване на планувания срок за извършване на задачата.

Реактивно Съпротивление – тенденцията да действаме противоположно на това, което се очаква от нас.

Status Quo – тенденцията на хората да желаят нещата да си останат същите

Хазартна Грешка – допускането, че индивидуалните действия могат да повлияят случайните събития.

„Аз си знаех, че ще стане така” или Задно Виждане – склонността да се разглеждат миналите събития като предсказуеми.

Илюзорна Взаимосвързаност – вярването, че определени действия водят до определен ефект (магическо мислене, синхроничност).

Ефект На Очакванията На Експериментатора – когато експериментаторът желае определен резултат и несъзнавано манипулира експеримента или интерпретациите, за да получи този резултат.

Свръх Оптимизъм – систематичната тенденция за прекален оптимизъм по отношение резултатите от действията.

Свръх Самоувереност – тенденцията да се надценяват собствените качества.

Фокус на Спомените – тенденцията на хората да си припомнят повече и по-ярки събития от юношеските си години и ранната младост, отколкото от други периоди на живота си.

Розова Ретроспекция – тенденцията отминалите събития да се припомнят в розова, вместо в реална светлина.

Селективност – изкривяване на свидетелства или данни в следствие на селективния начин по който са събирани.

Тексаски Снайпер – избор или приспособяване на хипотеза след събирането на данни, така че да „пасне” на данните. Честното тестване на хипотезата в такъв случай е невъзможно.




Титла: Относно: Логически заблуди
Публикувано от: Breath в Февруари 15, 2009, 14:34:20 pm
СОЦИАЛНИ БАЙЪСИ

Фалшиво Съгласие – тенденцията да се преувеличава степента с която другите са съгласни с теб.

Илюзията За Асиметрично Познание За Другите – вярването, че собственото знание за другите надхвърля знанието на другите за нас.

Вътрегрупово Предпочитане – предпочитаното облагодетелстване на членовете на собствената група.

Самообслужване – тенденцията да се асоциираш с успехите и да се дисоциираш от неуспехите.


Паметови отклонения
Тук влизат някои, които съм посочила в първия пост: 

Контекст Ефект – когницията и паметта зависят от контекста, в който се проявяват. Например припомнянето става по-трудно в различен контекст и по-лесно в същия контекст.

Криптомнезия – мисатрибутиране, при което паметта се бърка с въображение, защото по време на запаметяването не е протекъл съзнателен когнитивен процес.

Егоцентрично Припомняне – променено спомняне на миналите събития, така че да ласкаят егото ни - случва се преднамерено съзнателно или несъзнавано.

Инфантилна Амнезия – запечатването на незначително количество съзнателни паметови следи от възрастта преди две години.

Изравняване и Изостряне на Паметта За Събитие – паметови изкривявания, които се състоят в загуба на подробностите за паметовия епизод, но изостряне на отделни негови детайли. Ефектът се засилва при повтарящото припомняне на епизода.

Съответствие в Настроението – по-доброто припомняне на информация, отговаряща семантично и емоционално на настоящото настроение на индивида.

Настойчиви Спомени – нежеланото обсесивно резавръщане на спомените за травматично събитие.

Превъзходство на Образната Памет – фактът, че представяните в образна форма (снимки, рисунки...) стимулни материали имат много по-висок процент на запаметяване.

Първите и Последни Стимули – по-добро запаметяване на първите и последните думи от представения списък. Същият ефект се наблюдава при първата и последната част от разговор.

Лично Генерирани Когниции – по-доброто запомняне на лично генерирани когниции пред чужди такива.

На Върха На Езика – когато различни паметови следи се преплитат и пречат на припомнянето на целия паметов епизод (Schacter, 1999).

Същностно Запаметяване – представлява уклонът на хората да запомнят същността на казваното зад използвания вербален изказ(Poppenk, Walia, Joanisse, Danckert, & Köhler, 2006).

Недовършени Задачи – Блума Зейгарник, руски психолог - установява свойството на паметта ни да запомня по-отчетливо недовършените или прекъснати задачи.


Титла: Относно: Логически заблуди
Публикувано от: Breath в Февруари 15, 2009, 14:40:43 pm
Формалните и неформални заблуди произтичат на базата на когнитивните отклонения и изкривявания и се отнасят до социалната вербална комуникация. Използват се съзнателно от добрите оратори за убеждаване чрез задействане на когнитивните отклонения и изкривявания на слушателите.

Формални заблуди

Формалните заблуди са аргументи, водещи до заблуда поради логически грешки във формата или структурата им.


Негативно Доказателство – тъй като дадена хипотеза не може да бъде доказана, следователно е грешна.

Непозволено Обръщане – невярното заключение, че ако твърдението е вярно, то обърнатото твърдение също е вярно. Например. Всички делфини са бозайници. Следователно всички бозайници са делфини.

Игнорацио Еленчи – невярно заключение или невярна теза.

Потвърждаващо Заключение От Негативно Условие – нап.: „Никоя риба не е куче. Никое куче не може да лети. Следователно всички риби могат да летят!”

Мажорна Грешка – мажорният предикат не е включен в мажорното условие, но присъства в заключението. Например „Всички кучета са бозайници. Никоя котка не е куче. Следователно никоя котка не е бозайник!”

Минорна Грешка – минорният предикат не присъства в минорното условие, но се появява в заключението. Например „Всички котки са от семейство котки. Всички котки са бозайници. Следователно всички бозайници са от семейство котки!”


Неформални заблуди

Неформалните заблуди са логически грешки по причини различни от структурните (формални) закони на твърденията.


Вземане На Подбив – окарикатуряване на твърденията на опонента така, че да предизвикат емоционална реакция в публиката.

Цитиране При Смяна На Контекста или извън контекста – начин за промяна на начина на възприемане на цитирания епизод – окарикатуряване или промотиране.

Непълно Сравнение – заблуждаващо сравнение при което се казва само избрана част от информацията.

Заблуда за Перфектното Решение – заблуда при която се допуска, че съществува идеално решение на въпроса и достигнатото вече решение трябва да бъде отхвърлено, за да се намери идеалният избор.



Отклоняващи заблуди

Призив Към Емоциите – когато твърдението се обявява за вярно не на базата на валиден логически процес, а на базата на призив към емоциите.

Argumentum a silentio – заключение на базата на мълчание или липсата на контриращи доводи.

Тук влизат и тези, които посочих в първия си пост : Ad Hominem (срещу човека), Заплаха, Argumentum ad populum, Позоваване на авторитет, Краят на света и Традиция.


Информацията в темата е систематизирана и описана от Орлин Баев. Мейла му ако някой чувства, че има нужда от повече информация: [email protected]
Титла: Относно: Логически заблуди
Публикувано от: Gil-Galadh в Февруари 15, 2009, 17:50:20 pm
Аз бих ви препоръчал да проверите подробно тези "психолози" какви връзки имат с различни тайни общества от кого се финансират и т.н. Абсолютно същите формулировки и обяснения за поведението на хората има и при някои сциентоложки книжки (излезли след като ЦРУ щурмува централата им през 1980г и след тази дата сциентолозите са под техен контрол а истинските избягаха в Европа и си направиха друга организация.)
Общо взето тук скрития замисъл е да се изгради "система" която да описва всички потенциално неудобни неща като определени видове "заболявания" или "състояния". При това не оспорвам че написаните неща в основата си са верни но отново става въпрос за  голямата манипулация да пуснеш част от истината и да я изпозлваш срещу опонентите или враговете си като спестиш по-голямата картина която вече става доста неудобна за "психолозите".
Би ли се уточнил какво точно искаш да кажеш за психолозите,тъй като нещо не схващам. Доколкото познавам повечето не членуват в никакви тайни общества, а финансиране по правило липсва. Просто никой няма изгода хората да са психично здрави и да умеят д аползват ума си ефектвино.

Ако можеш и да опишеш каква по-точно е тази система какво включва и т.н.
Пуснатите неща не са психология, а са логика. Повечето от постулатите са формирани преди стотици години,  а целта им е при мислене, при спорове и диалози да може да се търси непредубедено истината, а не да се използват заблуди като изброените.

Къде да проверим? Има ли някъде сигурна”банка” където се пазят ( и предоставят свободно) досиета на учени, в какви тайни общества и организации членуват  и кой ги финансира? Аз лично не знам, къде бихмогла да намеря „достоверна” информация за подобни сведения. 
Такова нещо няма. Всеки учен си е отделен човек. Не отричам че  е възможно някой психолог да члеува в някое тайно общество, но ще е единичен случай.
Не е ли по-добре, като за начало,  да прочетем какво е написано и да преценим  сами, интуитивно, със собствената си логика, мисъл и усещане, кое да приемем и кое не? Иначе бих се отказала от най невероятния дар, който ми е даван в човешки облик: да мисля, да мисля сам,  а не да разчитам на : Позоваване на  Авторитет, Етикетиране, Емоционално Мислене, Скачане към Заключения, ако трябва да посоча  само една част от изредените.
Нещо не можах да разбера. Идеята на описаните заблуди е да развиеш собствената си логика. Когато видиш използването на тези неща някъде да можеш да ги разпознаеш, да се усетиш,че някой се опитва да те заблуждава като ги използва. Ти не разчиташ на Позоваване на  Авторитет, Етикетиране, Емоционално Мислене, Скачане към Заключения, ти ги виждаш в даден текст и знаеш,че най-вероятно не е истинен, защото се основава на тези болднатите заблуди, а не на аргументи и факти.
Все пак, нали ако един ум  не е нито третокласен, нито второкласен, той е щастлив да бъде просто в употреба.

Не мога да се съглася, че за да прегледам даден текст адекватно, и да го осмисля със собствения си ум, ми е необходимо да търся непременно конспиративни източници, потвърждаващи, че текстът е вероятно плод на учени, финансирани от тайни огрганизации , т.е. да попадна в другата статистическа графа: свръхгенерализирането.
Именно. Трябва ти да прочетеш текста и да видиш основава ли се на факти и правилни заключения, или включва в себе си логически заблуди. Това не са статистически графи. Това са похвати, които с еизползват когато някой иска да докаже нещо но не разполага с аргументи. Обиновено го виждаме във еестницит като "АНонимен източник ни съобщи, че..." "Група съвестки учени" и т.н.

Аз лично съм съгласна с повечето от изредените неща, понеже са проверени и изследвани лично от мен. За това за мен е очевидно, че  има една основна тенденция, ако щете и конспирация, в световен мащаб, а именно да се отнеме завинаги способността на човека да мисли самостоятелно. Да му се отнеме последната свобода. На него му се внушава постоянно, че за всичко, той трябва да се опира на авторитети и да следва като овца „знаещи” и „лидери”.

Така е. И за това не обичат да преподават в училищата много-много логика и психология. Или ако ги има в програмата показват само някакви крайно абстрактни неща, които учениците не знаят как да ги приложат. И допълнително се създава в обществото нагласата,че за да отидеш на психолог трябва да си луд,а  не че желаеш да се развиваш например. И в такива условия просперират псевдо-култове и врачки. Като се сложи и това цялото внушаване за което говориш и картинката става доста интересна

Всъщност, изреденото по-горе не е масово популярно сред хората, а само в определени тясно специализирани среди, като психолози и т.н., което ме навежда на мисълта, че ако беше анти-човешка манипулация, би било точно обратното. Бихме го гледали като реклама по тв, биха ни тъпкали главите всеки ден, нон стоп, за да ни го внушат.  Биха го добавили и като задължителна част от  образователната програма. Методи колкото щеш.
Като цяло всичката информация е много свободно достъпна. Въпроса е че дори от гледна точка на общата култура не се промотира в образованието мисленето и формите му.

Breath. Още веднъж мерси за материалите,които пускаш
 

edit: Абсолютно всеки,които се обучава по ораторство или изнасяне на речи пред хора преминава тренинги и обучения, за използване на горните заблуди за "спечелване" на публиката. НАй-вече се използва от политиците. Смао погледнете Обама!
Титла: Относно: Логически заблуди
Публикувано от: July в Февруари 15, 2009, 19:19:20 pm
Цитат
Цитат на: July в Днес в 12:48:24
Къде да проверим? Има ли някъде сигурна”банка” където се пазят ( и предоставят свободно) досиета на учени, в какви тайни общества и организации членуват  и кой ги финансира? Аз лично не знам, къде бихмогла да намеря „достоверна” информация за подобни сведения. .

Цитат
Такова нещо няма. Всеки учен си е отделен човек. Не отричам че  е възможно някой психолог да члеува в някое тайно общество, но ще е единичен случай.

Това беше по-ското ирония, отколкото въпрос, Гил.

Цитат
Цитат на: July в Днес в 12:48:24
Не е ли по-добре, като за начало,  да прочетем какво е написано и да преценим  сами, интуитивно, със собствената си логика, мисъл и усещане, кое да приемем и кое не? Иначе бих се отказала от най невероятния дар, който ми е даван в човешки облик: да мисля, да мисля сам,  а не да разчитам на : Позоваване на  Авторитет, Етикетиране, Емоционално Мислене, Скачане към Заключения, ако трябва да посоча  само една част от изредените.

Цитат
Нещо не можах да разбера. Идеята на описаните заблуди е да развиеш собствената си логика. Когато видиш използването на тези неща някъде да можеш да ги разпознаеш, да се усетиш,че някой се опитва да те заблуждава като ги използва. Ти не разчиташ на Позоваване на  Авторитет, Етикетиране, Емоционално Мислене, Скачане към Заключения, ти ги виждаш в даден текст и знаеш,че най-вероятно не е истинен, защото се основава на тези болднатите заблуди, а не на аргументи и факти.

Именно това се опитвах да кажа.  :)

Май говорим едно и също пак.

И това не беше критика. Просто обяснявах, че аз лично предпочитам да си прочета  нещата изнесени от Breath. И, че ще се позова на собствената си логика в случая, а не на авторитетни конспирационни материали за принадлежност към тайни общества. Също, че предпочитам да не мисля емоционално, и че не обичам да правя бързи заключения.

Дано сега да съм обяснила по-ясно.

Накратко: подкрепям изцяло изнесените от Breath материали.


Титла: Относно: Логически заблуди
Публикувано от: Alien в Февруари 15, 2009, 21:55:46 pm
Гил, както сам можеш да видиш самите термини се използват и се цитират от психолози за да могат "да се обясняват нещата". Така във всеки един момент когато на мен нещо в спора не ми изнася мога да се позова на някой от въпросните "термини" за да нападна лично опонента си и да "покажа че всъщност неговото мнение се дължи на определено негово състояние или в друг случай разтройство".

Връзката с тайните общества е по-силна с психиатрите (много от които разполагат с достатчъно на брой опитни "зайчета" за да достигат до информация която никой няма  интерес да е общодостъпна.Ролята на психолозите е по-скоро на медийния фронт и точно затова им трябва и богат арсенал от термини с които да обясняват как всъщност стоят нещата. Но както при всяка друга "наука" когато почнат да се правят сериозни изследвания и най-вече опити се постигат и резултати, които на свой ред трябва да се скрият и да се ползват само от "някои".

Та основното за което става дума тук е не че тези неща не са верни (въпреки че някои от тях са откровени лъжи описани като заблуди)а че за всички тези неща си има причини и че тези "заблуди" са умишлени програми. Та някои други "психолози" на базата на многобройни опити и тествания са достигнали до интересни отговори как става програмирането и как всъщност нещата излизат отвъд "настоящия ни живот" - все теми за които може би ще успеем да намерим някой "термин в речника"  ;)

p.s  ;)
Цитат
Позоваване на Авторитет – заключението е обявявано за вярно единствено защото принадлежи на авторитет.

Тези "логически заблуди" - "авторитетни ли са" според вас  :P
Титла: Относно: Логически заблуди
Публикувано от: Iris в Февруари 15, 2009, 23:31:18 pm
Доста механизми се изброиха. Някои от тях описват наистина много често допускани грешки в мисленето. Най-важното, според мене, е човек, след като веднъж се запознае с тях да намери логическите пукнатини в собствените си разсъждения. Повечето хора започват да търсят и „намират“ грешки навсякъде в логиката на околните, но в действителност просто отклоняват вниманието си от самите себе си. Много често хора, които са запознати с описаните по-горе механизми, започват да ги виждат във всяко изказване, което им е неудобно. Запознатите примерно с проекцията (това, че често отрицателните качества, за които човек обвинява другите, всъщност отразяват същите качества, присъстващи в самия него, но които той не желае да си признае), обикновено когато биват критикувани от някого отговарят, че този някой всъщност проектира себе си. Но това, дори и да е вярно с нищо не изключва възможността критиката въпреки всичко да е състоятелна. Можем да търсим грешки в логиката на другите хора, но ако самите ние допускаме такива грешки, най-вероятно изводите ни често ще се оказват погрешни. Значи, първоначално е добре да обърнем основно внимание на собственото си мислене, и когато чрез самонаблюдение достигнем едно относително високо ниво на разпознаване и недопускане на логическите заблуди, можем да приемем, че анализа който правим на чуждото мислене е достатъчно обективен.
Титла: Относно: Логически заблуди
Публикувано от: Alien в Февруари 15, 2009, 23:43:37 pm
Цитат
Много често хора, които са запознати с описаните по-горе механизми, започват да ги виждат във всяко изказване, което им е неудобно. Запознатите примерно с проекцията (това, че често отрицателните качества, за които човек обвинява другите, всъщност отразяват същите качества, присъстващи в самия него, но които той не желае да си признае), обикновено когато биват критикувани от някого отговарят, че този някой всъщност проектира себе си. Но това, дори и да е вярно с нищо не изключва възможността критиката въпреки всичко да е състоятелна.

Iris, и аз съм на същото мнение при това и на мен а се опитвали да ми пробутват номера с "проекцията" за да обяснят тезата ми и съвсем случайно човека беше "психолог" (естествено щото е запознат с "термина"). И точно в този контекст почти всичките "термини" могат да се използват по доста неетичен начин.
Титла: Относно: Логически заблуди
Публикувано от: Gil-Galadh в Февруари 16, 2009, 01:24:42 am
Все още изпускам нещо. Никъде не се говори за състояния. Изброени са само методи, похвати. А именно психолозите, а не психиатрите са тези които се занимават  с изучаването на ума и психиката и постигат нещо. Не че и психиатрите не вършат работа, но самият подход на психиатрията е медицински, разглежда нещата така сякаш нещо не е наред и трябва да се поправи. При психологията се изхожда от гледна точка на това,че всичко е многообразие. Естествено в един моемнт и психиатрията си намира мястото - например при най-тежките психо-патологични случаи.
За жалост хората,които е най-вероятно да видиш по телевизията са минали далеч от психологията - Мадлен Алгафари е най-ярък пример за това.

А както и при всяка друга наука всичко, което се прави е свободно достъпно и публикувано. Вече илюзията за потайност идва от там, че ако не си запознат с понятийния апарат и основните парадигми на науката няма да разбереш много-много, но това е характерно за всички дисциплини.
И не всеки, който си слага етикет "психолог" е такъв.
Иначе съм съгласен,че неетичен човек може да злоупотреби с употребата на термини, но пък ако го направи в грешната среда само ще стане за смях.

Iris, абсолютно съм съгласен с мнението ти.
Титла: Относно: Логически заблуди
Публикувано от: Una в Февруари 16, 2009, 10:22:11 am
Самия въпрос или определение крие отговора...
Щом са логически - явно са заблуди...
Едно само логическо (и не аналогическо) мислене във всички случаи ще води до заблуда...
Това е недостатъка на предимството, което ни е дадено раждайки се в този полярен свят на прекъснатостта... Т.е. - познанието - то идва заедно със орекъснатостта, в която живеем, но също и със заблудите. Няма как едно мислене само от едната страна на нещата (логичната) да ни доведе до Истината, защото тя не е в нито едната от двете крайности - вярно/невярно, истинас/лъжа... ден/нощ, черно/бяло... Истината е в тяхното единство и обединение. Така, че въпроса не е поставен правилно. Логичното мислене (ориентирано само с лявото полукълбо - последователно, прекъснато, времево и пространствено) без аналогичното (цялостно, безвремево и безпространствено, символично) мислене, при всички случаи ще води винаги до заблуди - по-малки или по-големи.
В Единството няма заблуди - Там Всичко е Вярно....
Но тъй-като на нас това ни трудно да си го представим в този свят на прекъснатостта и на формите, в който живеем, аз обичам да казвам:
"Read everything, listen to everybody, Don't trust enything unless you can prove it
with your own research"
Превод:
"Чети ВСИЧКО, слушай ВСЕКИ. Не вярвай на НИЩО, докато не го потвърдиш със СОБСТВЕНИЯ си опит"
Титла: Относно: Логически заблуди
Публикувано от: Gil-Galadh в Февруари 16, 2009, 10:57:36 am
Toва че светът е полярен си е лично твое мнение. Логичното мислене по същество е абстрактно. То отразява закономерности, и по-рядко конкретни неща. Именно закономерностите му са тези,които позволяват то да се приложи към конкретни неща. Логичното мислене по същество е също така символно, и изследва връзките между нещата. И противно на популярното схващане не е дейност на лявото полукълбо, а използва и двете.

Точния превод е не  " потвърдиш със собствения си опит", а "докажеш със собственото си изследване" ,така или иначе самият акт на доказване или потвърждаване използва законите на логиката за да достигне до заключение
Титла: Относно: Логически заблуди
Публикувано от: July в Февруари 16, 2009, 11:04:53 am
Цитат
Запознатите примерно с проекцията (това, че често отрицателните качества, за които човек обвинява другите, всъщност отразяват същите качества, присъстващи в самия него, но които той не желае да си признае), обикновено когато биват критикувани от някого отговарят, че този някой всъщност проектира себе си.

Това е старо, колкото света Iris. И въпреки, че се е превърнало в клише, си е точно така.
Не е ли онова, което не одобряваме у другите, наш, собствен недостатък? Когато разбереш това, ставаш по-толерантен към другите.

Механизмът е толкова фин, че не се забелязва от нормалния човек , зает с ежедневието си.  Другите хора са коравосърдечни, лоши и безсърдечни, а ние сме просто  твърди но  справедливи?! Другите хора са нестабилни и непосносими твърдоглавци, а ние просто имаме по-изразен темперамент?!  Другите хора са груби и агресивни, а ние просто даваме нашето честно, добре обосновано мнение за други хора, като  сме ръководени от твърди принципи и няма да се оставим да ни газят?! И т.н. и т.н. Капаните на емоционалното мислене са толкова невидими.  Няма негативна емоция, която да не бъде величаена по един или друг начин, ако я притежаваме ние и обратно, същата да презираме в хората. У другите тя е недостатък, у нас е едва ли не повод за гордост.  Това е нормално човешко поведение. Преувеличваме недостатъците на другите и подценяваме своите и преувеличваме собствените си качества и подценяваме същите у другите.  Просто, когато човек се самонаблюдава, самоанализира, тогава едва постепенно разбира за тези капани.

Цитат
Значи, първоначално е добре да обърнем основно внимание на собственото си мислене, и когато чрез самонаблюдение достигнем едно относително високо ниво на разпознаване и недопускане на логическите заблуди, можем да приемем, че анализа който правим на чуждото мислене е достатъчно обективен.

При мен винаги нещата биват научавани, не защото виждам грешките у другите, а защото ги откривам у себе си. И смятам, че само така може истински да се разберат. Тогава едва, започваш да ги забелязваш и у другите. Поне при мен е така.

Цитат
Можем да търсим грешки в логиката на другите хора, но ако самите ние допускаме такива грешки, най-вероятно изводите ни често ще се оказват погрешни

Аз ( само за себе си мога да говоря) никога не търся самоцелно грешки в логиката на други хора, защото, трябва да си доста тъжен индивид , за да си седиш и да „търсиш” нечии грешки. Всичко си следва естествения ход на развитие и еволюция. Живеейки, и общувайки с хората, просто понякога намирам, че болшинството не обичат да се опират на здрав разум и да разсъждават сами. И, че ще ми изнамерят материали и статии и от 9 реки вода, за да ме убедят в нещо, в което виждам, че и самите те не са убедени. Когато си правил същите грешки, можеш да ги разпознаеш у хората. И въпреки това, по принцип няма нищо грешно. Има просто развитие на съзнанието и това развитие следва определени поведенчески, мисловни, логически модели и минава през различни етапи. Има етап в живота, когато минавме през непременно съдене на другите, морализиране, настояване за справедливост. След това преминаваш в следващия етап, когато си достатъчно еволюирал или по-скоро по-смел да признаеш и видиш у себе си онова, което си критикувал у хората.


Използването на горните термини по неетичен начин може да значи само, че използващият ги неетично не ги разбира самия той. Следователно, той не е еволюирал достатъчно и е все още ограничен и тесногръд и явно има първо доста да поработи върху себе си. Ако ще седиш по цял ден и ще разлистваш по-горния списък за да търсиш, кой, къде е казал нещо извън тези рамки, трябва да е един наистина един доста жалък и скучен живот. Просто, когато си наблюдавал тези неща в себе си и си култивирал съзнателно един модел на логически подход към нещата, започваш да забелязваш тези модели на поведение, които са шаблонни. Не става само да ги научиш в университета. Затова навсякъде е пълно с тикви с висше образование, които си завират дипломите в очите ти при всеки повод, но е по-разумно да си ги заврат в задника, откровено казано. 


Изброеното от Breath (не всичко разбира се), на тоя етап в моето развитие, само може да ми помогне да синтезирам онова, което вече знам. За други хора ще е безполезно. Зависи от нивото на еволюция на съзнанието на всеки индивид. И всички думички  като „трябва” са излишни. Нищо не „трябва” и нищо не става насила. Всичко си следва естествения ход. Ако един индивид е вътрешно вдъхновен да се развива, ако духът търси, на него непременно ще му бъдат предоставени възможности да учи и еволюиора. Но тук вече преминаваме в малко по-езотеричен отенък на нещата.


Цитат
Точния превод е не  " потвърдиш със собствения си опит", а "докажеш със собственото си изследване" ,така или иначе самият акт на доказване или потвърждаване използва законите на логиката за да достигне до заключение.

Има логика  ;D Споделям.
Титла: Относно: Логически заблуди
Публикувано от: Una в Февруари 16, 2009, 11:41:42 am
Toва че светът е полярен си е лично твое мнение. Логичното мислене по същество е абстрактно. То отразява закономерности, и по-рядко конкретни неща. Именно закономерностите му са тези,които позволяват то да се приложи към конкретни неща. Логичното мислене по същество е също така символно, и изследва връзките между нещата. И противно на популярното схващане не е дейност на лявото полукълбо, а използва и двете.
Точния превод е не  " потвърдиш със собствения си опит", а "докажеш със собственото си изследване" ,така или иначе самият акт на доказване или потвърждаване използва законите на логиката за да достигне до заключение
Всяко отричане на нещо, само те отдалечава от истината, но не те приближава до нея. Всяко "НЕ" затвърждава все повече границите на Егото ти, което отдалечава от Единството, където между Да и Не няма разлика, нито между вярно и невярно.
Буквалния превод не винаги е най-точния.
Опита не е резултат на логика или логическо мислене.
Титла: Относно: Логически заблуди
Публикувано от: Tangrata_ в Февруари 17, 2009, 19:11:23 pm
Уна, можеш ли да дадеш някакъв конкретен пример с твоите твърдения ?
Пример, когато логиката е неправилна, с конкретни хора, с конкретни занимания.

Чудя се откъде ти е хрумнала тая теза? Това твоя идея ли е, или си я чела някъде?

Излишно е да говорим дали си надскочила дуалността на света, и си минала на ниво - единство. В който случай би говорила от собствен опит.
Титла: Относно: Логически заблуди
Публикувано от: Kida в Февруари 17, 2009, 19:17:51 pm
Ам, Уна, тва дето го каза го има в учебника ми по Психология и Логика за 9ти клас  :D
Титла: Относно: Логически заблуди
Публикувано от: Iris в Февруари 17, 2009, 20:39:42 pm
В света доброто и злото, положителното и отрицателното, истината и лъжата са преплетени, нищо не е изцяло невярно, при всякакви обстоятелства и от всички възможни гледни точки. Като се отрича нещо, най-често наред с него са отричат и много верни неща. Затова и се говори за трансформация, а не за отричане. В източните учения например се приема всяко едно нещо такова, каквото е, защото ако не бъде прието, то не може да бъде трансформирано. Всички са чували за непротивенето срещу злото. Това всъщност означава, че усилията на човека трябва да са насочени към утвърждаване на доброто. Използвам думите „зло“ и „добро“, просто за да опиша двата полюса. Ако някой изкаже едно невярно становище, „да не се съпротивляваш срещу злото“ означава не да тръгнеш да доказваш неговата невярност, а да изразиш вярно становище. Т.е. когато не ни харесва нещо, налагаме неговата противоположност, която в един момент съвсем естествено ще го измести. Това е закон действащ на всички нива.

Титла: Относно: Логически заблуди
Публикувано от: Una в Февруари 18, 2009, 15:02:22 pm
Уна, можеш ли да дадеш някакъв конкретен пример с твоите твърдения ?
Пример, когато логиката е неправилна, с конкретни хора, с конкретни занимания.
Чудя се откъде ти е хрумнала тая теза? Това твоя идея ли е, или си я чела някъде?
Излишно е да говорим дали си надскочила дуалността на света, и си минала на ниво - единство. В който случай би говорила от собствен опит.

Логиката не е неправилна, а може би - непълна. Просто тя е единия полюс на нещата.
Последователно, логическо мислене...
Има много примери в живота, реалния живот, в които логиката просто не може да обясни нещата... не защото е "неправилна", а защото липсва другата половина - аналогичното мислене, не последователното причинно-следствено мислене, а цялостното, съдържащото и малкото в цялото и цялото в малкото, мислене...

Незнам откъде ми "хрумват" тези "мисли". Компилации разни от прочетени работи или просто те са си там и си съществуват (за всички) и някой от време на време ги осъзнава.

На ниво единство не ми се минава, защото да ти кажа харесвам си този свят на дуалността. Колко ли ще е скучно без любов и омраза, без радост и тъга... И без да имаш възможността да научаваш неща, защото вече ще знаеш всичко (направо се ужасявам от това).

Цитат на: Kida
Ам, Уна, тва дето го каза го има в учебника ми по Психология и Логика за 9ти клас 
Възможност за нов прочит... За някои може и да е първи...
Титла: Относно: Логически заблуди
Публикувано от: Gil-Galadh в Февруари 18, 2009, 16:25:04 pm
Логиката не е причинно-следствено мислене. То е следствие на логиката.
А самата логика в основата си е цялостно мислене, тя не изключва емоции и чувства.
Титла: Относно: Логически заблуди
Публикувано от: Tangrata_ в Февруари 18, 2009, 16:58:24 pm
нещо подобно искам да кажа и аз, но с по-други думи.

Ако на някой мисленето му е ограничено, и не взима под внимание всички неизвестни (включително духовни работи и прочее),
това просто означаава че логиката му не е пълна, и съответно погрешна.
Но не означава, че логиката по принцип е непълно и (може би погрешно) нещо.
Логиката е абстракция. Не може да е погрешна.

Така, че може би смесваш понятията "логика" и "човек, въобразил си, че има логика"
Които не са идентични ...

Човека, въобразил си че има логика, далеч не е еталон, нито пък е признак за особен ум или логичност.
Една от елементарните необходимости на мислещата система (в частност човек), това е да допуска, че греши, и съответно да търси по-широко възприятие, което би елиминирало грешката.

п.с. сега се сещам, че при жените емоциите и логиката се противопоставят и самоизключват ... но това е съвсем друга и дълга тема
Титла: Относно: Логически заблуди
Публикувано от: merulious в Февруари 18, 2009, 17:10:51 pm
Най- вероятно си прав, да, въпреки че е интересно да се прочете и друга гледна точка :)
Титла: Относно: Логически заблуди
Публикувано от: Breath в Февруари 18, 2009, 17:58:23 pm
Някои от ефектите:

Ефект на "котвата"

Същността на този ефект се заключава в това, че нашите оценки са зависими от изходният пункт за оценяване - от наличната изходна информация и от съответната психическа нагласа, които са своеобразна "котва", към която е закрепен процесът на когнитивното оценяване.
Осъществен е експеримент, участници в който са хора професионалисти -агенти по недвижима собственост. На тях им е предоставена възможност да посетят една къща, обявена за продажба. Тази къща официално е оценена от експерти на сумата от 135000$. При посещението си в къщата агентите получили пакет със стандартна информация, използвана в тяхната оценъчна работа. Получило се разминаване в оценките на опитните агенти - защо? Защото всеки от тях в посочените групи си създава своя "котва" (изходен пункт) за оценяване. Така на оценките действа не само реалността, но и котвата, която ги тегли към себе си и не позволява да се подчинят на реалността.
Котвеният ефект може да се прояви в най-разнообразни ситуации. Например дори и ние да се стараем да бъдем безпристрастни, върху нашата оценка за личностните качества на друг човек могат да окажат въздействие отзивите за него, дадени от други хора, или непроверените слухове, или събития емоционално свързани с него.
Стремежът да се икономисат време и когнитивни усилия за направата на оценката са основната причина за котвеният ефект.


Ефект на евристиката за достъпност

Евристика се нарича творчески похват за решаване на задачите, отличаващ се от алгоритмизирания, зададения, "предписания" способ за решаването им. Същността на този ефект се състои в това, че човек оценява вероятността на събитието в зависимост от това, доколко леко му идват на ум (си спомня) примери за такива или подобни събития.
Напр: В хода на един експеримент, американски студенти ги попитали, коя е по-вероятната причина за смърт в САЩ: човек да загине при самолетна катастрофа или да бъде изяден от акула? Болшинството оценили нападението на акули като по-вероятно събитие. Обаче статистиката сочи, че реалните шансове да загине американският гражданин при самолетна катастрофа са 30 пъти повече, отколкото вероятността да бъде изяден от акула. Видимо, филмът "Челюсти", който са гледали студентите и друга емоционално натоварена информация са изиграли своята роля.
Обикновено евристиката за достъпност работи достатъчно добре, тъй като, при равни други условия, често случващите се събития е по-лесно да си ги спомни или представи човек, в сравнение с рядко ставащите. Но, в някои случаи евристиката за достъпност води до грешки. Някои събития лесно ни идват на ум не заради това, че те са по-вероятни, а по силата на други фактори. Например ние по-добре си спомняме събитие, ако то се е случило скоро, или е имало силно емоционално въздействие, или то често се споменава в средствата за масово осведомяване и т. н. Тогава ние оценяваме събитието като по-вероятно, често без никакви реални основания за това.


Ефект на нагледността

Близък до ефекта на евристиката за достъпност е ефектът на нагледността. Изследванията показват, че върху когнитивните оценки силно влияят яркостта и живостта на получаваната информация.
Ефекта на нагледността се обяснява с по-ефективното запазване на ярка, жива информация в паметта в сравнение с информация, лишена от характерните черти на нагледност. Такава нагледна информация при всички други равни условия леко се спомня (идва на ум), и затова свързаните с нея събития се оценяват като по-вероятни. По същество и в даденият случай е налице влияние върху когнитивната оценка на стремежа (като правило неосъзнат) да се опрости процедурата на оценяване, да се икономисат когнитивни усилия, да се замени подробният анализ на информацията с по-малко трудоемък похват - опиране в живостта и яркостта на информацията, на свежестта й в паметта.


Ефект на стереотипизацията

Стереотипизацията представлява някакво обобщена и опростена представа за особеностите на нещата. Всеки човек ежедневно ползва в своето поведение многочислени стереотипи. Те му помагат ефективно да строи своето поведение, а също така да предскаже поведението на околните хора.
Стереотипизацията при човешкото общуване и взаимодействие е феномен на социалното възприятие на хората. Имайки работа с представител на някаква социална група, ние разпространяваме върху него нашата обща представа за психическите особености на членовете на тази група. Например, ако ние имаме изградена представа за счетоводителите като хора педантични, акуратни и добросъвестни, то при едно повърхностно наше запознанство, с който и да е счетоводител, ние ще очакваме от него проявата на тези качества и в съответствие с това ще градим собственото си поведение по отношение на него.
В болшинството случаи нашата представа-оценка за счетоводителите може да сработи, и да е вярна за болшинството от тях, защото такава им е професията. Но, за конкретния човек, обект на познанието ни, да не е вярна. Т.е. стериотипизацията може да доведе до допускане на грешка в когнитивната оценка.
Стереотипите съществуват не само заради истината, точността на репрезентацията на действителността, колкото заради оперативността на социалното познание. Може да се каже, че стереотипизацията изпълнява функциите на икономия или минимизация на когнитивните усилия.
Титла: Относно: Логически заблуди
Публикувано от: Breath в Февруари 18, 2009, 18:02:09 pm
Ефект на ореола

Доста често проявяващ се при възприемането на човек от човек е ефектът на ореола. Същността на този ефект се състои в това, че нашата оценка за качествата на другия човек зависи от нашето общо впечатление за този човек. При това, съдейки за отделните качества на човека, ние извънредно много се опираме на нашето общо впечатление и отделяме недостатъчно внимание за анализ и наблюдение на неговите отделни прояви в поведението и дейността. Ние като, че ли се намираме в плен на общото впечатление, което оказва натиск на нашите оценки.
При оценката на другия човек на всеки от нас, в една или друга степен, е присъща склонността да нагаждаме своята оценка според един шаблон. Този шаблон е нашето общо впечатление за човека. Разчитайки на нашето общо впечатление, ние считаме, че ако човекът като цяло е добър, то той е добър във всичко или почти във всичко, или обратното, този който е лош, то той е лош по всички свои качества (няма нищо хубаво в него).
Ефектът на ореола е един от случаите на опростяване на действителността и погледнат в строгия смисъл на думата е грешка в когнитивната оценка. Ефект на ореола има само тогава, когато корелацията между оценката на качествата на човека е по-голяма, отколкото корелацията между обективните (реални, действителни) значения на тези качества.


Ефект на контрафактите

Контрафакти се наричат представите за алтернативната реалност на изхода от събитието. Това е мислене в условно наклонение от типа "ако би било......, то......"
Напр: след като студентът е получил оценка 3 на изпит, той мисли: "Ако аз не бях се мотал из дискотеките, то би било напълно възможно да взема изпита с 5 или 6" или "Ако аз въобще не бях си прегледал набързо записките от лекциите, то дори и тройка нямаше да получа". Може да се види, че в първият случай студентът конструира алтернативен сценарий на събитието, който би довел към по-добро нещо в сравнение с реално станалото. Казано с други думи той разглежда сегашното си положение като по-лошо в сравнение с това, което би могло да бъде. Този род контрафакти се наричат вървящи нагоре. Във втория случай, обратно, сегашното положение се възприема като сравнително добро, тъй като би могло да бъде и по-лошо. Това е контрафакт, вървящ надолу.
Изследователят на този проблем Рос стига до убедителният извод, че вървящите нагоре контрафакти влошават емоционалното състояние на човека, но от друга страна влияят позитивно на бъдещата дейност, и обратно, контрафакти, вървящи надолу, подобряват емоционалното състояние, но пък от своя страна водят до относително влошаване на следващата дейност.
Представяйки си алтернативния ход на събитията, който би могъл да доведе до по-добър изход, човек съставя за себе си някакъв сценарий за своята дейност в бъдеще, в който включва определена линия на поведение от миналото.
Контрафакти от вида, вървящи нагоре, по всяка вероятност, ще подбудят човека в бъдеще да коригира, да привежда своето поведение в съответствие с този сценарий (напр: “Занапред ще се мотая по-малко из дискотеките по време на изпитната
сесия”). Ако човек мисли в режима на контрафакти, вървящи надолу, оценявайки, че независимо от изхода всичко е било добре, то особена потребност ог коригиране на собственото поведение не възниква (“За следващия изпит може пак само набързо да прегледам записките си и ще го взема”).


Ефект на субективната оценка за печалба и загуба

Хората възприемат положителните и отрицателните събития в своят живот по различен начин, не само в смисъла на знаците + или -, но и по тяхната модалност. Казано другояче, радостта от печалбата е значително по-ниска по своята модалност от огорчението от загубата. Ние сме по-чувствителни към "жилото", отколкото към "меда", т.е. към болката, загубите, наказанията, отколкото към комфорта, поощренията, печалбите. Предполага се, че е така, защото това е свързано с инстинкта за самосъхранение. Съхраняването на живота е необходимо условие за функционирането на индивида. Преди всичко трябва да се осигури живота. Ако това условие не бъде спазено, то всичко останало губи своя смисъл. Напр: за да плава един кораб по своя курс в морето, е по-важно да се направи всичко така, че той да не потъне, а след това да е комфортен. Ефективността на човешките действия се осигурява по сходен начин -  преди всичко безопасност, избягване на загубите, а след това постигане на печалби и постижения. Именно от тези позиции, от критерия за ефективност на действието се определя и когнитивната оценка за ставащото в живота и дейността на човека.


Ефекти на оправдаване на трудните решения, на ретроспективната грешка и на склонността към потвърждаване

Тези три ефекта в когнитивните оценки на хората са свързани с потребноста за снемане (намаляване) на неопределеноста, със стремежа към непротиворечивост на собственото поведение и външните събития, защото неопределеноста на ситуацията се преживява от човека твърде негативно.
За хората е характерна склонността към избягване на неопределеноста. И ако, "грешките", отклоненията в когнитивните оценки макар и малко намаляват неопределеноста, то това води до подобряване на емоционалното състояние на човека. Тези отклонения се проявяват в:

- Ефект на оправдаване на трудните решения. Този ефект засяга оценката за привлекателността на алтернативните варианти на поведение на човека и се проявява след вземане на трудно решение за поведение и дейност. Трудно решение се нарича този случай, когато алтернативните варианти за действие, от които следва да се направи избор малко се различават един от друг по своята привлекателност за човека.
След вземането на трудно решение човек изпитва емоционален дискомфорт, който е предизвикан от това, че, от една страна, в избраният вариант за поведение има негативни черти, а от друга страна, в отхвърленият вариант има нещо положително, т.е. приетото е частично лошо, но все пак е прието; отхвърленото е частично добро, но е отхвърлено. Стремейки се да се избави от преживяното противоречие, човек убеждава себе си в това, че той е избрал, не просто само малко по-доброто от отхвърленото, а значително по-доброто. Вследствие на това става изменение в когнитивната оценка, която се отнася за привлекателноста на алтернативните варианти за поведение.


Ефект на ретроспективната грешка.

Това, което вече се е случило се струва на човека неизбежно и очевидно. Непосредствено в когнитивната оценка този ефект се проявява в това, че човек преоценява собственото си виждане за вероятността на някакво събитие след като това събитие се е случило. На човек му се струва (но вече постфактум), че неговите прогнози за събитията са били по определени, отколкото това е било вдействителност. Оттук и другото название на ефекта: "Аз знаех, че така ще стане (се случи)".


Ефект на склонността към потвърждаване.

В този ефект, може би, най-очевидно се проявява стремежът на хората към определеност на нещата, към избягване на противоречията и нееднозначността. Същността на ефекта се състои в това, че човек оценява като по-достоверна тази информация, която потвърждава неговото мнение или приетото от него решение, в сравнение с информацията, която противоречи на неговото мнение или взето решение. Склонността към потвърждаване отива дори и по-далеч: а именно, човек не само относително по-високо оценява потвърждаващата информация, но и по-леко я извлича от паметта си.


Ефект на нереалистичният оптимизъм

Ефектът на нереалистичният оптимизъм се изразява в даваната от човека самооценка. Много изследвания правени за самооценката показват, че обикновено хората в известна степен се надценяват. Опитът показва, че, представено в усреднена оценка, хората ще оценят себе си малко по-високо от средното ниво, т.е. средният човек обикновено оценява себе по-високо от средното ниво. Тази и друга близки по характера си тенденции са наречени - нереалистичен оптимизъм. Многочислени изследвания, проведени в различни страни, показват устойчивата тенденция психически абсолютно нормалните възрастни хора да надценяват себе си по широк кръг личностни качества. Налице е явна неправилност на когнитивната оценка, която се прави на основата на социалното сравняване. Самооценката изкривява реалността. Има основания да се предполага, че феноменът на нереалистичния оптимизъм е свързан със стремежа на личността да подобри своето емоционално състояние и, че именно този стремеж се проявява в качеството си на водещ критерий за оптималност при даване на когнитивната оценка.

Ефект на илюзията за контрол

Вярата във възможността да контролираме събитието, че ние можем по някакъв начин да повлияем върху неговият изход, е свързана с когнитивната ( субективна по своя характер ) оценка за вероятността на това събитие. Ако изходът от събитието има за нас позитивно значение (например успешно завършване на университета), то неговата субективна вероятност нараства с увеличаване на вярата във възможността за контролиране на събитието: колкото повече вярваме в това, че можем да повлияем на изхода от събитието, толкова по-високо оценяваме неговата вероятност. Ако изходът от събитието носи отрицателен характер за нас ( напр: нараняване, заболяване, уволняване от работа и т. н. ), то неговата субективна вероятност се намалява с увеличаване на вярата ни, че можем да контролираме ситуацията. Много често обаче вярата в контролируемостта на ситуацията се оказва илюзорна, и в такива случаи оценката за вероятността на събитието е грешна - завишена или занижена. Независимо от това какъв е характера на оценката вярата във възможността човек да контролира ситуацията влияе върху оценката за вероятността на събитието. Но тук е нужно да се има предвид, че колкото повече случайната по своята природа ситуация напомня/наподобява привична/позната такава, то толкова е по-голяма илюзията за контрол ( т.е. за възможността човек да контролира събитието), и толкова е по-голяма грешката в оценката на вероятността на събитието. Напр: ситуацията при игра на рулетка, тогава, когато човек вече е печелил от такава игра.
От друга страна е важно да се знае, че по отношение на цял ред ситуации вярата във възможността да се контролира събитието е напълно обоснована и продуктивна, доколкото човек, стремящ се към позитивен изход ( или да избегне негативният изход ) е способен да повлияе върху това, което става с него, действително прави позитивният изход повече, а негативният изход по-малко вероятен. Ако човек силно вярва, че е способен да измени ситуацията към по-добро, то това го мобилизира и по такъв начин повишава вероятността на успеха.


Източник: Стоян Николов, "Същност и сянка"