Авиана, ако сама си направиш разбор на думи и изрази в твоя пост , ще забележиш : „не обичам”, „хуля”, „ дразня се” , „отричам” и т.н... Това е ясен признак на матрично-шаблонно поведение. Не го приемай като критика
, казвам го, защото има връзка с дуалността и на кого тя е изгодна. Запомнете , че при мен никога няма нищо лично, когато пиша. Аз съм преминала през бариерата на полярност и дуалност, мразя и обичам , черно и бяло, глупав и умен, красив и грозен, мъжко и женско.
От хиляди години тази дуалност и полярност служи перфектно на целите на матрицата. Когато има дуалност и полярност, има състезателност, конкуренция, има добро и лошо и постоянна борба между тях. Всъщност целта на матрицата е да се поддържа тази борба, за да няма цялостни личности и хармония и... най-важното, да се отклонява вниманието от истинските неща. За да няма баланс и да няма завършени , балансирани хора, а разкъсвани от емоции, вариращи в полярности.
Без войни и проблеми в обществото, без да се насаждат религиозни , расови и каквито и да било омрази, трудно може да се насъскват хората едни срещу други, а от там и да се управляват . А когато има омраза и полярност, лесно хората се манипулират едни срещу други. Той е евреин затова го мразя. Той е мангал (любима форумска дума) , затова го мразя.
Докато съществува полярност, ще съществува омраза, ще съществува тази мания, да съдим хората и техните убеждения , раса и начин на живот. Така матрицата няма необходимост да ни следи непрекъснато, защото ние живеем в един глобален фашистки режим в който сами се следим , съблюдаваме и критикуваме едни други. Това е най-елементарният начин за манипулация и управление.
В мига, в който започнеш да зачиташ правото на всеки да е уникален/т.е. различен от теб, независимо дали той ти харесва или не, ти се освобождаваш от матрицата. Ти си непредсказуем и неуправляем за тях. Балансираният човек е жена и мъж едновременно и той не мрази и не обича, той е наясно, че светът е такъв какъвто е и той не може да го промени, ( от там и безмислието на омразата) . Балансираният човек може да променя само себе си. Тоест, или се нагаждаш към света и го приемаш такъв какъвто е и се придвижваш по-нататък, към по-важни цели; или се дразниш, мразиш и хулиш непрекъснато, което е буксуване, не развитие и разбира се, чудесно устройва матрицата, защото полярността остава и с тази полярност овците се управляват най-лесно. Защо? Защото самите те са си пазачи. Примерно: „Ах, този как се е облякъл.” Или : „ Ах, този пресече на червено.” Ама, това твой проблем ли е? И защо ще е твой проблем, ти си имаш твоя личност и си гледай твойте проблеми. Когато приемеш хората с тяхната различност и уникалност, а не ги съдиш за нея, ти се отделяш от стадото. Което не е удобно за теб , защото се набиваш на очи. Но в дългосрочен план е стъпало напред към собственото ти развитие. Всъщност е много лесно да се прекъсне тази порочна дуална менталност. Когато човек мисли преди да каже нещо и брои до 110 и докато брои се пита: „Сега защо ще употребя думата „мразя”? . Защо да мразя еди си какво, и какво като го мразя? Променям ли го? Променям ли моя живот? Променям ли човечеството? Променям ли света? Е , ако отговорите са – НЕ, НЕ, НЕ И НЕ, защо да мразя? Ами няма смисъл. Значи да мразя е , да похабявам ценната си енергия, която мога да използвам да се САМО-изследвам, САМО-развивам . Докато си стигнал до 110, си омекнал и няма да употребиш думата „мразя”. Ще си кажеш: „ Я, ма аз мога и да не реагирам реактивно, като робот, ами да мисля самостоятелно.” Това ще ти хареса. Постепенно ще почнеш да разбираш повече неща и да ставаш все по и по-толерантен към света, който те заобикаля.
Развивайки себе си и своето съзнание, ти неминуемо ще достигнеш до баланс.
И тук идва именно невъзможността Бог да е 2. По начало първите същества са били андрогени и са се самовъзпроизвеждали. Те са били цялостни същества - мъж и жена ведно и затова са и били балансирани. Вижте сега , какво са мъжът и жената, вечно борещи се два пола, но всъщност са постояно и несъзнателно привлечени един към друг, защото повикът на Космосът е по-силен. Мъжът „вика” жената и обратното, защото имат нужда едни от други. Но матрицата е опорочила и това. Акцентира се изключително много (естествено отново с цел лесно манипулиране) на мъжествеността у мъжете и женствеността у жените. Бащите искат синовете им да бъдат мъжки момчета, мачовци, да не циврят като женки, да не са чувствителни . Обратното е с жените, момиченцата може да са нежни, да си играйкат с кукли, не с камиончета, а като порастнат , мястото им е в кухнята и до пералнята... Отиваш в магазина за бебешки дрешки и ако искаш да купиш на сина си розова ризка, продавачката те гледа като , чели си й изял десерта. „Ма, как така розово за момченце? Ние имаме и синички”. „Да, ма аз искам розово за моя син, какво му е на розовото?”. „ Ми то е за момиченца.”
И ето ти и дуалността /разделението и факта, че ние САМИ, наблягам на САМИ, следим тази матрично удобна дуалност да се спазва по стадния принцип и я втълпяваме и на децата си. Да не би ,ако синът ми носи синьо, това да го прави мъжествен. Аре бе!?! .. Това е доста симплистично, примитивно и шаблонно мислене, нали?! И затова уважавайте децата си, не ги поляризирайте. Какво като един мъж може да плаче и да е чувствителен и какво, ако една жена може да забива пирони и да си оправя бушони, питам аз? Къде е трагедията в това? Не бихме ли, така, се разбирали повече едни други, не биха ли били нашите връзки, вместо поляризирани, взаимнодопълващи се и ако не можем да бъдем отново андрогени, то поне в партньорството си мъж-жена можем да бъдем цялостни завършени партньори, а не вечно воюващи полове. Допълващи се , толерантни, уважаващи уникалността си, правото си да грешим дори.
В момента патрньорство между мъж и жена поддържа една ментална сервилност и употребата на натиск върху партньора. „Ако ти не правиш това и това за мен, значи не ме обичаш?” „Ами аз мога да имам различен начин на обичане.” Щом се изрекат подобни думи, пресата е спусната и почва да притиска. Щом има условия, които да се спазват в едно партньорство, скоро двамата партньори губят своята уникалност и започват да се „приспособяват” към „изискванията на другия” . И така, рано или късно загубват своята идентичност. Защо не си дадем свобода и не се уважаваме такива, каквито сме? Толкова ли е трудно. Не можем да се държим за каишка едни други, не е естествено и рано или късно се отразява на баланса в семейството/връзката. Ако си дадем изконното право на свобода едни на други, ако не употребяваме постоянен ментален натиск и емоционален шантаж върху партньорите си , да бъдат , каквито ние искаме, те ще бъдат това, което са. Не искате ли да живеете с истинския човек, а не с изкуствено създадения му от вас имидж?
Та, отклонението беше дълго,за което се извинявам, но ми беше необходимо, за да обясня, че дуалнсотта , всъщност , не може да е божествена. Тя е полярност, разделяне, ( обратно на цяло) защото поначало сме били ЕДНО, което с течение на стотици милиони години е разделяно и доведено до поляризация.
Всичко започва от едно цяло. Няма как да почва от две. Ако има две, те трябва да са произведени от нещо друго преди тях. А, знаем, че ЕДНО ЦЯЛО може да произвведе едно, две и трето и хилядно и трилионно.
Тоест, Две може да се пръкнат от Цялото. Но Цялото не може да се пръкне от Две. Поне аз мисля така.
