Защо има ангели-хранители? Защото трябва да охраняват това, което по-висши от тях същества са създали. Само не ме питайте откъде знам, просто знам. Правете си сами изводите и решавайте, дали ще вярвате или – не. Всеки има свободният избор , в какво и дали да вярва. Докато не си намерите сами доказателства за противното, просто приемете тези думи като....временна истина
Ангелите са онези висши духовни същества, които отговарят за развитието на монадата (душата) през времето, което тя прекарва в човешкото царство. Тоест, докато живее и се инкарнира като човек, монадата е под наблюдението и закрилата на ангел-хранител или два , понякога 3.
През живота, повечето от нас изпитват моменти на де-жа-ву, онези неуловими моменти, които оставят у нас впечатлението, че сме изпитвали подобно нещо преди. Може да е разговор, случка, чувство или място, което разпознаваме, а никога не сме били там. Или преживяването на нещо, което мислим, че сме преживели преди, само дето не можем да си спомним кога и как. Друг път имаме „проблясъци” на интуиция или получаваме отговори в трудни ситуации, сякаш от небитието . Някой път, когато чакаме на сфетофара, не виждаме профучаващата край нас кола, но „усещаме” как невидими ръце ни оттласкват, за да не се сблъскаме с колата. Или изкачвайки планина, накрая вече сме изнемощели, но „отнякъде” като изневиделица ни обзема прилив на енергия и закрачваме с нови сили към върха.
Ето тва работи Ангелът , това му е професията. Наблюдение и закрила на физическото тяло, в което е инкарнирана една малка част от монадата. Затова и Ангелът-хранител, ти е най-близкия приятел, защото те познава през всичките ти досегашни инкарнации и ще бъде с теб във всички следващи. Всички те са минали и ще минават под неговото наблюдение. Той ти е повече от баща и майка, повече от брат. Докато се прераждаш в човешка форма, те ще те съпътстват постоянно .
Развиващият се зародиш ( или фитус) „вика” (привлича с недоловими за човешкият ум /ухо сигнали ) към дизкарнираните монади и техните ангели-хранители, за да ги уведоми, че е на разположение да бъде одушевен. Това не е просто случаен повик във вселената, а е строго специфичен сигнал. Този повик информира потенциалните монади, какъв тип тяло е той (фитусът/зародишът), така, че само онези, които се нуждаят от такъв тип тяло са привлечени от него. Този сигнал дори може да събуди преждевременно монади, които спят в техните каузални тела, очаквайки следващите предвидени животи. ( Малко отклонение за фитуса. Той е физико-етерично създание, което е замислено и конструирано от още по-визши духовни същества от Ангелите, така, че може да се каже, че нито Ангелите нито монадата имат нещо общо със зачеването и по-късно с предродилното развитие на зародиша) . Веднага щом бебето е родено, Ангелът -хранител на инкарниращата монада свързва „връвта на живота” и бебето поема първата глътка въздух. И от там разликата, че един зародиш досега е живял във водна среда, а от сега такава водна среда ще е пагубна за него. Изведнъж от физико-етерично същество, той се превръща във физическо, с всичките ограничения, които носи физическото тяло. Така, че раждането е един божествен и същевременно тягостен момент. Ти си отново физическо тяло и твоето пътешествие започва отново.
Нашето развитие през човешкия период е най-вече съблюдавано и менажирано от ангелите –хранители. Те са съществата от духовния свят, с които е най-вероятно някога да кумуникираме ( Разбира се , условно ги наричам така, защото името „ангел” е най-достъпно и разбираемо). Това, с което те се занимават е селектирането на време, място, пол, тяло, родители, държава и т.н. , които биха били най-благоприятни за нашето цялостно развитие. Но, ние имаме свободен избор, така, че можем да изберем да се преродим където искаме и когато искаме и не е задължително да следваме съвета или напътствията на Ангела-хранител. Разбира се , той винаги има най-добрите намерения и следи за нашия интерес и затова знае, кое е най-добро за нас. Така, че едва ли е необходимо да казвам, че ако изберем да се родим пренебрегвайки съвета на нашият ангел-хранител, много е вероятно тази инкарнация да не е особено плодотворна. В тези случаи , изборът на зародиш лежи изцяло върху монадата и ангелът-хранител няма нищо общо с това решение, така, че монадата трябва да поеме пълната отговорност за собствения си избор. Ако се появи проблем с недъгавост/инвалидност в зародиша, Ангел-хранителят може да „откаже” да свърже „връвта на живота” в момента на раждането. И по този начин да предпази монадата от живот с прекалено ограничени възможности за развитие. Ако въпреки всичко монадата реши да се инкарнира в зародиш, срещу съвета на Ангела и избере свой зародиш, той не би трябвало да очаква Ангел-хранителят да го предпази в такива ситуации. Той няма да се намеси. Такъв живот, въпреки всичко, не е напълно похабен на вятъра, защото монадата ще се е научи да не бъде арогантна и да си въобразява, че знае повече от по-развито духовно същество. И така ще се доверява повече на Ангел-хранителя си.
В по-високите стадии на развитие на монадата, по-висши духовни същества от Ангелите-хранители внимателно замислят и създават специфични етерични матрици за прераждането на такова високо развито същество. Такива, високо развити човешки монади имат много малко за учене и затова имат нужда от съвсем специфичен живот, за да запълнят тяхното „портфолио”. По-слабо развитите монади не се нуждаят от такова специфично планиране, защото те имат все още огромен материал за учене. Ако сме вече високо развити монади, ще бъде губене на време да повтаряме вече преживени ситуации. Но ако сме слаборазвити монади, какъвто и живот да ни се падне в ранните стадии, все ще е от полза за нашето развитие. Както винаги законът за свободният избор е в сила в Космоса. На нас ни е позволено да правим своите избори и да се учим от грешките си. Едва в по-високите стадии на нашето развитие, когато се нуждаем от строго специфични преживявания, нашите ангели-пазители ще потърят помощта на още по-равити духовни същества, за да се осигури абсолютно прецизна етерична матрица за евентуален бъдещ живот. Та, изводът е, че, да, ние имаме Ангели –хранители. Те са ни създали (свързали са ни към зародиш), следователно съблюдават нашето развитие постоянно. Веднъж освободили се и преминали отвъд човешкото царство, ние решаваме, дали, къде , кога да се инкарнираме , дори нещо повече, ние сами създаваме телата, в които да се инкарнираме.
Изобщо, в ранните стадии на развитие, ние сме, щем не щем под закрилата на нашите Ангели-хранители. Те планират най-удачните инкарнаци за нас, като винаги гледат да получим най-доброто, в смисъл, като преживяване и развитие. Няма някаква план-програма, която да се следва пунктуално, точка по точка, ние се адаптираме и развиваме с течението на живота, така, че никога не може да се каже, че сме просто едни безпомощни жертви на съдбата. Нашият Ангел-хранител може дори да ни покаже кратък преглед на няколко възможни сценария и да ни позволи да изберем измежду тях онзи, който смятаме за най-подходящ за нас.
С Ангел-хранителя си всеки може да се научи да общува. Медитацията и съзнателните ОИТ са едни от начините. Много пъти на хора в ОИТ им се явяват Ангели и други висши духовни същества. Когато те нямат съответното съзнание за това, много от тях мислят, че са се срещнали с Бог, което е „НЕ-ВЪЗ-МОЖ-НО”. Втълпете си го веднъж завинаги в главите. Който ви каже , че е срещал Бог и е говорил с него , той не ви лъже, той просто не е развит да осъзнае повече от Бог-а, който той мисли за Бог. Той вижда видение, което отговаря на неговите стандарти за Бог. Общите белези са принципно все едни и същи: Той е или голямо око, или ярка бяла/златна светлина, с неимоверни размери , изглежда могъщ, гласът му е гръмогласен , но любящ, усещаш нежна, мека топлина, имаш чувството, че си у дома, магнетизъм , сила , обич и могъщество и т.н. Тоест, като го видиш – благоговееш... Усещаш, че той е последната инстанция. Всичко е точно така, с малкото уточнение, че това не е Бог. Това може да бъде максимум светлинно същество , каквото е Христос ( според Монроу са 1000 такива, а според текстовете/евангелията, които превежадх по-рано в раздел „религия”, не са ли това Еоните???) .
На етапа на развитие, на който се намира човек или монада в човешко тяло, тя няма директна връзка с Бог. Монадата е душа, която посредством различни животи, се развива и градира до по-високи нива. Монадата може да се развие до много по-високи нива от човешкия живот. Прекрачвайки прага на човешкото царство, тя има още над 40 нива за преминаване докато достигне до нивото на „съвършената душа” . Тогава тя е едно с Бог, тогава само тя може да кумуникира с Бог, дотогава тя е несъзнателна част от Бог, както всичко в Космоса е една малка част от Бог така или иначе... Тоест, ние всички сме част от Бог и индиректно го „познаваме”, но не можем СЪЗНАТЕЛНО да кумуникираме с него. Защото ако беше съзнателна част от Бог, тя-монадата нямаше да е човек. Или ако беше съзнателна част от Бог, щеше да е едно от 1000-та най-съвършени светлинни същества, като Христос, както ние го познаваме от легендите. Да се осъзнае Бог и кумуникира с Бог се изисква развито над човешките инкарнации и съзнание същество. Такива светлинни, най-висши вибрации, могат от време на време, разбира се, когато те преценят, да се родят в човешко тяло с цел просветляване на масите. Целта е винаги да се помага. Тогава, както вече казах , такова същество, самó ще измисли, направи дизайна и произведе своето собствено тяло ( И от там знанието на дева Мария, че Бог е създал детето й. Щото то си е така, Исус Христос сам има силата да си конструира подходящо тяло и за това не му е нужен дори осементиел
. И нейният ангел хранител, по всяка вероятност по време на сън кумуникира с нея относно последвалите събития ). Такова същество е трудно ( да не кажа невъзможно) за възприемане от обикновено съзнание, а камо ли Бог! Та, имаме още 44 нива, след като се дипломираме от човешкото царство ( което е първите 5). Тогава ще можем да осъзнаем Бог, да бъдем едно с него, да се слеем с неговото съзнание. Разбира се, до тогава, можем да се надяваме, че някое от онези висши същества, могат да кумуникират с нас. Случва се на някои след физическата смърт за малко да бъдат удостоени с подобно внимание, за секунди и след това такова същество изчезва отново в небитието. Медитацията и съзнателните ОИТ са отговора на повечето въпроси, които искаме да научим. Научете се да медитирате и да кумуникирате с вашите Ангели –хранители. Те са винаги с вас докато се прераждате в човешко тяло. Ако и когато прецени, по-висше създание може да ви се яви. От такива срещи можете да научите много, те могат да ускорят неимоверно вашето собствено развитие. Възможностите и знанията в духовния свят са неизброими. И не са скрити от вас, ако се осмелите. Информацията е там, за който посмее да я получи.
