Любопитно:
Влиянието на музиката върху съзнанието на народите
На Кирил Скот (1879-1970), известен английски пианист и композитор, принадлежи труда “Музиката и нейното тайно влияние през вековете”, в който се разкрива новото значение на музиката като оказваща влияние върху съзнанието на народите.Kирил Скот казва, че за написването на тази книга е много задължен на Учителя Кут Хуми. “Чрез един от учениците, осъществяващи контакт с този Учител, - пише Мария Аунер, - той беше осведомен, че е настъпило времето да бъде доведено до съзнанието на хората езотеричното влияние на музиката върху почти всички фази на цивилизацията. Задача била възложена на Кирил Скот. Така той написва книгата, вдъхновен от този велик Посветен, който в един от миналите си животи е бил великият философ и музикант Питагор”.
К. Скот твърди, че всеки специален род музика има ярко изразено влияние върху историята, морала и културата на човечеството. Досега се смяташе, че всеки род музика се ражда от средата на присъщата за нея културна епоха. Скот преобръща всичко с главата надолу твърдейки, че, обратно, културните епохи са били създадени от музиката.
Още древногръцкия философ Платон писа: “Музикалното възпитание е най-действеното средство измежду всички други, защото ритъмът и хармонията намират своя път в дълбините на душата... Трябва да се избягва въвеждането на нов род музика – това подлага на опасност цялата държава, тъй като изменението на музикалния стил винаги е съпроводено с влияние върху най-важните политически области”.
Аристотел също твърдял, че музиката притежава силата да формира характера и че човек с помощта на музиката може да се научи да развива правилните чувства.
Предлагаме на вашето внимание кратък обзор на някои глави от книгата на Кирил Скот “Музиката и нейното тайно влияние през вековете”. В тях авторът описва влиянието на музиката върху развитието на древните цивилизации на Индия, Египет, Гърция и Рим, разглежда как влияе западноевропейската музика при формиране на културата в Европа, показва източниците на съвременната музика и описва музиката на бъдещето
Музиката на първите цивилизации
Именно музиката е определила основните черти на характера, присъщи на представителите на древните цивилизации – индуси, египтяни, гърци, римляни. Тя се явява и причината за залеза на тези велики народи. По примера на тези народи може да се проследи прехода от финоматериалния (четвърт тон в индийската музика) към по-малко фината египетска музика (една трета тон) и грубоматериалната гръцка музика (полутон), породила традициите на западноевропейската музика.
Индийската музика - четвърт тон - съзерцателно състояние на съзнанието и изтънчено въздействие върху духа.
Стъпката използвана в индийската музика е четвърт тон, за нея е характерна не звучността, а изтънчеността и за нейните предимства, както и за нейните ограничения има основателни причини.
В основата на индийската музика лежат мантрите – свещени химни, които изискват точно възпроизвеждане на звука, на неговите съставящи. Тези мантри са се предавали от индийските свещеници в течение на столетия и са били изцяло свързани с религиозните традиции.
Индийските свещеници не са се опитвали да развиват музиката като художествена форма, а са се стремили само да усилват нейното мантрично значение, което предразполагало към съзерцание. Изтънчеността на четвърт тона е способствала за потъване на съзнанието в съзерцателно състояние и оказвало фино въздействие на духа.
Откривайки, че определени звукови съчетания предизвикват дълбока медитация, свещениците експериментирали с тях и ги правили все по изтънчени до тогава, докато не достигали Самадхи или свръхсъзнателно състояние на съзнанието. И макар в такова състояние на съзнанието да чували “музиката на съзерцанието”, те не предприемали никакави опити да го изразят чрез земен звук, задоволявайки се с това, че тя със своята сила поддържа тяхната медитация, оставайки вспомагателно средство за достигане на обединение с божественото.
Доколкото в индийската музика липсвали разнообразието, енергията и емоционалната изразителност, присъщи на западноевропейската музика, дотолкова индийците, като раса, останали едностранно развити, със съзерцателен , но не и активен тип на характера. Малка част от тях могат да бъдат причислени към хората на делото (изключвайки кастата на воините). Голяма част от индийците са мечтателни, медитативно-замислени и прекалено предани на духовно-спиритичните неща.
Особените качества на индийската музика определят характерната история на индийския народ, който твърде много е страдал от липсата на определени качества. В същото време само съзерцателния начин на живот на техните предци е могъл да остави след себе си на света такива единствени по своя род философски системи.
Музиката на египтяните - една трета тон - успокояване на емоционалното тяло и почистване от грубоматериалните вибрации
Египетската музика се характеризирала с една трета тон и за това тя била с един интервал по-малко изтънчена отколкото индийската музика, което довело до нейното въздействие не върху духа, а върху емоциите, тъй като тялото на чувствата в сравнение с менталното тяло не е толкова финоматериално.
Изтънченият дух става инструмент на мъдростта, но само и едва тогава, когато не му пречат грубите емоции. Те влияят враждебно на знанието и разпознаването, ако последните се намират във възбудено състояние. От друга страна, ако те са спокойни и управляеми, способностите на разума изцяло се запазват, показвайки здрав ум и ясна мисъл.
Именно това състояние са достигали египтяните със своя една трета тон, с него те спомагали за успокояване на емоционалното тяло и за изчистването му от грубите материални вибрации, а също така при известни обстоятелства предизвиквали определен вид емоционално трансово състояние.
В Египет тези школи се наричали “мистерии”. В една от техните най-важни церемонии кандидатът бивал довеждан до трансово състояние с помощта на музиката и други ритуали, от което той се връщал със знания за състоянието на битието след смъртта, тъй като една трета тонът довеждал до отделяне на астралното тяло от физическото, което предизвиквало и “астралния транс”. Чрез действително преживяване в това състояние той разбирал за своето безсмъртие, посещавал не само най-високите планове на битието, но и най-ужасните.
Падението на Египет станало не поради факторите, които притежавала египетската музика, а поради това, което липсвало в нея. Така както културата на Индия започнала в края на краищата да залязва, макар и да притежавала духовна мъдрост, но не притежавала житейско-практическо знание, така и Египет стигнал да залеза, защото разполагал със знание за практическия живот, но не притежавал духовна мъдрост. Знанието дава сила, а силата много често поражда склонност или любов към силата, а това е последната крачка към желанието за притежаване на персонална сила, което неминуемо води до егоизъм, користолюбие и разединение.
В египетската музика изцяло отсъствал аспектът, пробуждащ мъдростта, а нейния хармоничен или божествен аспект бил много ограничен, за да бъде постоянно действащ. Египтяните започнали да злоупотребяват със своите окултни знания, където проникнали егоизма и користта. Едновременно с техния нравствено-морален упадък настъпил и упадъка в музиката, която постепенно изгубила своята малка част от божествената хармония.
Гърция – полутон – въздействие върху физическото(материалното)
В Гърция полутонът се проявил като въздействие върху материалното или физически-финото. Гърция била първата европейска страна, довела музиката до състояние на относително съвършенство: тя станала изкуство, а в определен смисъл дори и наука. От тук Гърция станала известна със своите вещи музиканти и тъй като там всички хора изучавали музика, то онези, които не били вещи в това, се смятали за необразовани и несъвършени.
Утвърждавайки преобладаващото въздействие на полутона върху физическото, ние трябва да разбираме, че съществуват такива също така негови непреки въздействия и на емоционално или духовно ниво. Точно така както покоряването на духа била най-силната черта във великите времена на древноиндийската култура, така и преодоляването на материята станало най-силно изразен признак на европейската култура.
Физическото играело съществена роля в гръцката култура. Художникът или склупторът имали една единствена цел: да изобразят телесното съвършенство. Всички гръцки изкуства, изцяло “измислени”, били продукт единствено на трезвия и безстрастен разсъдък. За гръцката живопис и склуптура може да се твърди, че са били не само приличащи, но дори по-реалистични от самата природа.
Материалистичните представи на гърците се разпространили също и върху тяхната религия. Боговете били само грандиозно превъзнесени човешки същества с всичките им страсти и отношението между тези богове и човека били малко по-добри, отколкото отношенията на човек с човека. Боговете винаги имали ефирен образ, сходен с човешкия, статуите на боговете били просто изображения на висше телесно съвършенство, а не символични, както произведенията в Индия. Било немислимо боговете да прощават на човека само въз основа на молитва. Човекът бил длъжен да им принася жертви, да им предлага дарове, всячески да им угажда.
Така както индусът бил изцяло настроен към мечтателно съзерцание, така за гърка над всичко стоели активната дейност, атлетичната подвижност, спортните игри, съревнованията и героичните действия - прославянето на тялото.
Египтяните паднали поради своята любов към властта, а гърците – поради прекомерната любов към физическата красота. Както в египетската, така и в гръцката музика отсъствал хармоничния аспект, т.е. аспектът на религиозната преданост не бил развит достатъчно за да се установи равновесие. Ако присъстваше равновесието, то голяма част от гръцката любов към телесната красота би била насочена в по-висшия канал на любовта за духовна красота; но първия канал, предназначен за това бил много оскъден и груб: дори малкото, което съществувало по-рано изчезнало, а с това изчезнала и хармонията от гръцката музика, така както по-рано изчезнала от египетската.
Трябва да бъдат отчетени и други изменения: по-чувствителните виоли заели мястото на мелодиите за по-звучните инструменти и музикалния вкус станал слаб и изнежен. На мястото на истинските художници идвали от все повече чисти виртуози, което винаги трябва да се разглежда като първа крачка към деградация в развитието на музиката.
С такива деградиращи изменения в музиката започнало да се проявява отслабване в характера на гърците. Техните морал и дух за борба намалели, военните им действия вече не били успешни. Те допуснали други нации да се бъркат в делата им. На края изгубили своя патриотизъ и своята любов към независимостта, а с това били изгубени техният подем и благополучие.
Римляните и тяхната музика
Римляните останали в историята като най-практично настроения народ: народ жаден за дейност, но не за богатство на идеи и сила на въображението. Те се възхищавали на мъжествеността, самоограниченията, сериозното поведение, прилежността и като естествено следствие на тези черти се появяват правото и реда. Понятието изтънченост не било свойствено за тях; тяхното изкуство било реалистично, архитектурата – монументална, а позицията им по отношение на религията не била духовна, а материална.
В Рим имало малко музика. Но съществувало музикално направление, което се използвало от римляните единствено от съображение за необходимост - военната музика, способстваща за набавянето на добри войници.
Военната музика изпълвала тялото с енергия и спомагала за мъжката сила. Те са и съставните части на това, което римляните наричали «Virtus» (виртуозност), която в крайна сметка придобивала значението на мъжественост и доблест. Такъв род музика влияела на физическото и отсъствието в нея на по-меки аспекти не позволило да възникне любов към телесната красота, така както са я разбирали гърците, тази музика не предизвиквала такива емоции, които будят силата на въображението. Докато гърците държали на красивото тяло, възхищавали се от силното и красиво тяло, римляните се възхищавали от него само поради това, че го смятали за полезно. Едната гледна точка е естетическа, а другата – практическа, но основа на двете положения е било физическото, макар че гледните точки, били много различни.
С течение на времето военната музика, ако не й бъдат противопоставени някакви по-фини влияния, ще оказва вредно въздействие върху характера: мъжествеността може да се изроди в стремеж към власт, мъжеството – в жестокост, а сексуалната мъжка сила – в чувственост, точно както е станало при римляните. Революцията от 133 година преди Р.Х. е първият резултат от въздействието на споменатите лоши качества. Тя била следствие на “антагонизма между малкото, притежаващи власт и многото, смятащи, че също имат право на това.
Що се отнася до втората от изредените злини (жестокостта), тя се изляла в предизвикващата ужас форма на гладиаторски игри. Тези боеве в по-късни времена станали неотделима част от римското общество и се оправдавали с това, “че повдигат военния дух чрез зрелищната героична смърт”. Историята показа, че те са отговорни за упадъка на Рим. Тези игри увеличавали безчовечието и грубостта, а тяхната притегателна сила била толкова голяма, че всички професионални задължения, в това число и служебните, които поддържали съществуването на държавата, били захвърляни.
Но ако жестокостта съдействала за разрушаването на нацията, то чувствеността - третия порок споменат от нас - се оказал също така разрушителен. Сладострастието и съпътстващия го разпътен живот често предизвиквали страх, тъй като имали отслабващо въздействие върху тялото и нервите.
Изброените предишни феномени били следствие от въздействието на военната музика, което е напълно противоположно на това, което било нужно. Историята на дегенериралите и пропаднали свирачи на китара и флейта е тъмна глава в музикалната история на Рим. Държавата разпоредила музиката да бъде зачеркната изобщо от учебната програма на римската възпитателна система. Последвалият по-късно разпад на Западната римска империя в V век от н.е. сложил край на съществуването на тази мощна държава.
Тема: Music Mind Control (Прочетена 344860 пъти)
Май 21, 2010, 23:13:18 pm
