Здравеите,
Ето малко полезна информация относно темата за музиката:
(копирано е от www:sirius1-bg)
Ултра-дисонанси и тяхното въздействие
Установен факт е, че силните, непрекъснати и страстни движения на чувствата, особено масовата истерия, създават множество мислеформи в по-низките от невидимите планове на битието и че тези мислеформи се запазват в продължение на много години, преди да бъдат разрушени от някакво въздействие.
Началото на актовете на насилие и жестокост (революции, религиозни разпри и т.н.) във всяка историческа епоха е било поставяно именно от такива мислеформи, движещи се от един народ към друг, от една страна към друга. При това, епицентър на техните нападения е винаги някаква емоционална размирица.
Едно специфично направление в музиката, която е съществено причастна към разрушаване на тези нежелателни, завладяващи мисълформи, възникнало едва през 1906-та година и това е ултра-дисонансната музика.
Дисонансът, или дисхармонията (неблагозвучието), употребен в морален смисъл, може да бъде разрушен само чрез дисонанс, тъй като вибрациите на прекрасната музика са много префинени, за да достигнат до относително грубите вибрации, принадлежащи на по-низкия план на съществуване.
Задачата за тяхното разрушаване била в определена степен предназначена за Стравински и най-вече за австрийския композитор Шьонберг и на един или двама негови последователи. Все пак колкото и силно да въздействат произведенията на тези ултра-дисонансни композитори на нервите на любителите на музиката, предпочитащи по-приятни образци за изкуството на звука, от езотерична гледна точка те са нужни не само за споменатата цел, но също така за да направят пробив в задържащото действие на традициите, което било и едно от страничните въздействия на музиката на Хендел. Само дисонансите притежават силата да изменят строгите контури на менталните тела на самоуверените или затворените в условности хора и да ги направят по този начин по-податливи и възприемчиви към новите идеи.
Има и една друга страна на медала: ултрадисонансите оказали също така нежелателно въздействие и на самата музика. Следващите композитори, принадлежащи към какафоническото направление, не могли да използват дисонансите по правилния начин и съответно тази музика донесла само дисхармония и не изпълнявала ролята си на разрушител на нежеланите мислеформи.
Духовната Йерархия дала да се разбере, че ултрадисонансната фаза на музиката няма да продължи дълго и че това също така никога не е било преднамерено.
Джаз
След като джазът продължил да се разпространява, станало възможно да се установи явния спад на сексуалния морал. Вакхическия (несдържания) елемент в неговия синкопен ритъм, който бил изцяло отделен от всякакво възвишено музикално съдържание, води до изключително силно възбуждане на нервите и разбалансира силата на самообладанието. Оттук възниквали неестествената веселост, мнимата стабилност и ненаситност, които довеждали до морални и телесни щети.
Ако мелодичната музика от старото време извиквала приятни усещания, то изполваните в джаза силни и оглушаващи ушите ударни инструменти имали грубо, насилствено влияние, опияняващо и провокиращо човешката натура към низши инстинкти. Та нали в своя апогей джазовата музика наподобява музиката на примитивните диваци. Вълнуващите впечатления от тази музика по-късно били приети от много хора.
Следващият симптом на сензационните настроения бил все по- разпространяващия се и увеличаващ се интерес към платените състезания по бокс.
Въпреки негативната страна, която внася джаза в обществото, появяването на такава музика било необходимо. Джазовата музика способствала за това науката за овладяване на сексуалната енергия да стане необходима за духовната еволюция, тъй като необходимостта от преодоляване на трудностите възниква тогава, когато тези трудности се появяват. Имайки възможност за избор, хората са длъжни да изучат науката за самообладанието.
Музиката на бъдещето
Разбалансиращият нервите шум, на който са подложени хората в големите градове, с времето само ще нараства. Шумът от спирачките и резките сигнали на автомобилите, клаксоните и т.н. оказват кумулативно нарастващо и разрушаващо въздействие върху здравето на целия организъм. Като противодействие на това, предназначението на определени композитори ще бъде в това, да създават такива благозвучни музикални произведения, които да са насочени към лекуване там, където неблагоприятните шумове са рушили. За тази цел е необходимо ефирно зрение или най-малко, голяма вътрешна възприемчивост, което ще позволи да се покаже полезността на всяка нотна композиция и нейното въздействие на фините тела на слушателите.
Цветомузиката е друго важно направление на развитието. Ще дойде време, когато в концертните зали в атмосферата на полумрак, на екран ще се проецират такива цветове, които съответстват на съдържанието на музиката и го изразяват. Ще се осъществи мечтата на Скрябин за единството на звук и цвят, и чрез това осъществяване музикалната публика на бъдещето ще изпита върху себе си неговото лекуващо и оживяващо въздействие.
Междувременно, дисхармоничния елемент на съвремието ще отстъпи място на съзвучието, хармонията и мелодичното благозвучие, без което никоя музика не може да преживее праха на вековете. Музиката от последните 20 години има в голяма степен разрушително и разлагащо действие, пише К.Скот, но музиката, която можем да предвидим за бъдещето, ще бъде творческа и конструктивна.
Ние живяхме в епохата на разрушения, когато беше използвана даже ултрадисонансната музика за унищожаване на определени пагубни мислеформи. Този тип музика е изпълнил своята задача още преди няколко години и сега отново става дума за създаване на благозвучие и хармония.
Дори днес въодушевлението и огромната заинтересованост към новите идеи представляват ясно изразена характеристика на хората с фина чувствителност и ги правят особено възприемчиви към новите звукови трептения. В най-близко бъдеще ще се появят много декламатори, ще бъде изобретен нов вид цигулка, чрез която ще могат да се предават много по-фини подразделения на тона и да се извлекат по този начин максимално потенциалните възможности. От страна на музикантите-изпълнители пък ще е необходима много по-голяма интуиция, отколкото в днешно време.
Музиката ще служи също за прокарване на мостове между нациите, способствайки за хармонията и сътрудничеството и истинския мир, който ще се основава не само на прибиране на оръжията. Като следствие на това, на мястото на старата военно-милитаристична форма ще дойде национален химн от нов тип, който настойчиво ще призовава нациите към братство. Хората вече започват да осъзнават, че разделението, враждите, прикрити зад думата “национализъм”, са неизгодни и бездуховни.
И така, музиката има внушаващо въздействие върху мислите и емоциите на човека. По закона на съответствията, определен вид музика предизвиква в нас и съответното настроение. Освен това, не само емоционалното съдържание, но и музикалните средства и формата на произведенията водят към подражание в живота. С помощта на музиката, на човека се внушават устойчиви емоционални състояния. При повторение те отново леко възникват, което води до изработване на емоционални навици, които, в края на краищата, стават част от характера.Музиката въздейства не само на емоциите, но също на мисленето и на духа. Музиката може да създава и разрушава, да внася хармония и дисхармония. Музиката може да възвисява съзнанието, но също може да бъде и вредна, разлагаща и да действа убийствено на психиката и на нервната система на човека. Ето защо държавата трябва да стане защитник на народа от вредната музика, която разрушава неговото съзнание, здраве и равновесие.
Разрушаването на всяка държава започва именно с разрушаването на нейната музика.
Народ, който няма чиста и светла музика е обречен на израждане.
Конфуций
Музиката е най-фината и едновременно с това най-влиятелната сфера на културата. Тя може да бъде най-мощното оръжие както за усъвършенстване и съзидание, така и за разрушение!
Хитроумният Одисей, царят на Итака, по време на своите дълги скитания по моретата веднъж бил отнесен към остров, където живеели сирените – полужени-полуптици. Със своето сладкогласно пеене те увличали плаващите наблизо моряци и ги обричали на тежка смърт. Никой от мореплавателите не можел да издържи и да се противопостави на магическата привличаща сила на тяхното пеене. Целият остров бил покрит с костите на разкъсани от тях хора. За да премине благополучно край острова, Одисей запушил ушите на своите гребци с мек восък, за да не чуват погубващото пеене на сирените, а него заповядал да завържат за мачтата. Едва когато острова на сирените останал далеч, спътниците на Одисей извадили восъка от ушите си, а него отвързали от мачтата.
В древногръцки ръкописи се казва: ”Музикалното възпитание е най-мощното оръжие, тъй като ритъмът и хармонията проникват в най-съкровените дълбини на човешката душа”.
Музиката – това е оръжие с огромна разрушителна сила! Във фашистка Германия пред огромни тълпи от хора свирели възбуждащи маршове, които подготвяли публиката за хипнотизиращите речи на Адолф Хитлер. Маршовете сами по себе си не решавали нищо, но когато били обединени със зловещата жажда за завладяване, смърт, диктатура на злото, тази музика ставала най-силното, обединяващо средство, символ, и опасно оръжие. За усилване на ефекта, в 30-те години на миналия век вицеканцлерът на Германия Гьобелс поръчва на компанията “Телефункен” устройство за коригиране на гласа по време на речите по радиото. Поръчката била направена за един човек – Адолф Хитлер. Топлото, кадифено звучене на немските радиоапарати на 40-те години буквално покорявало слушателите. Включвайки радиоапарата сутрин те не го изключвали чак до вечерта
Музиката може да удължи или съкрати живота! На знахарите и шаманите им е известно, че с помощта на музикалния ритъм може да се ускори или забави сърдечния ритъм. Известни са африкански племена, които убивали престъпниците с помощта на барабанни удари. Определени дискотечни и клубни ритми разрушават работата на сърцето до такава степен, че човек може да се превърне в болен старец само за две години!
В дълбока древност хората разбирали, че нарушаването на законите на музикалната хармония деформира душата и разрушава тялото на човека, неговия вътрешен строеж, отношениято му с външния свят. В Древен Китай композитор, който пишел музика нарушаваща хармонията бивал екзекутиран!
В музиката съществуват редица опасни за човека стилове, течения, направления. Агресивни, протестно-разрушителни, мрачно-депресивни, затъпяващо-омайващи по своята същност, те изкривяват музикално-смисловата хармония, подменяйки ги с мощни ефекти и поток от негативно въздействие върху публиката.
Разумният човек, който дори не е навътре в тънкостите на музиката и текста на песните като правило е в състояние да различи вредната, опасна музика само по негативните усещания. И въпреки, че възприемането на музиката е доста индивидуално, това е толкова просто като да различиш черното от бялото, злото от доброто, тъгата от радостта, лошото от хубавото,