Това трябва да значи че слюнката разпада само храната която е необходима на тялото?
Като стана дума за това, има проста теория, според която е възможон да е така (но не точно) и аз лично имам практическа случка.
Теорията е, че след като храносмилателните ензими и витамини участват в работата на мозъка, не би ли трябвало да следва, че в този процес има информационна връзка? Тоест че мозъкът е много наясно какво именно се случва с процеса хранене?
Съставът на слюнката не е постоянен муждудругото, той варира според храната, точно както има множество видове стомашен сок за различните видове храна. Тогава защо да не е възможно тялото да откаже да секретира нужинте ензими в слюнката, ако нещото в устата не е нужно?
Естествено би трябвало да има някакво съзнателно участие, контролирано или неконтролирано, става дума, че ако процесът е автоматен - да, слюнката разгражда всичко, но ако съзнанието е заето с дилемата да или не, тогава слюнката може и да не разгради всичко.
А моята лична случка е, че веднъж ми се наложи да бъда на празничен повод. Натискът върху особата ми беше значителен и се наложи да консумирам нещо, но пък затова си поръчах шопска салата без сирене, захар, сол, олио, оцет или нещо друго.
Донесоха ми я точно такава... само че вътре имаше нарязана печена червена чушка. Това щеше да е първото сготвено нещо от много време насам, но бях убеден, че няма да създаде неразположение, с която гордостта ми - биологичната ми машина - да не се справи.
Неразположение не се получи, но на следващия ден, когато отидох по нужда, забелязах, че "товарът" ми беше целия в червеникави нишки.
Всеки нормален човек би трябвало да бъде загрижен, затова се вгледах по-отблизо и доколкото разпознах, това трябваше да бъдат печените червени чушки - явно бяха излезли така, както ги бях сдъвкал.
Не мога да направя заключение дали менталната ми предварителна нагласа е предизвикала този транзит или нещо друго. Мога да го констатирам единствено като факт, че бяха непокътнати.