Чел съм изказвания на хора с много повече опит от мен, че формата на оргонита няма голямо значение.
Защото той прави това:
Органичните вещества привличат оргонова енергия и я засмукват като гъба, докато металните проявяват тенденция да я отблъскват. Оргонитът дърпа оргонова енергия навътре в себе си и, докато тя е в него, металните и органичните частици я дърпат и отблъскват във всички посоки едновременно. Това поставя енергията в хаотично състояние. Когато енергията излезе отново от оргонита, се връща обратно в организирано и дефинирано състояние. Като краен резултат от това тя излиза в чисто състояние. DOR (Deadly ORgone Radiation) – вреден оргон, се превръща в OR (ORgone Energy) – полезен оргон.
Променя DOR (вреден оргон) в OR (полезен оргон). Когато оргонът премине/проникне през матрицата, той се разпада на своите полярности – „+”, „-” и „0”. Впоследствие отново се рекомбинира и освобождава в околното пространство.
Процесът на разпадането му на положителни, отрицателни заряди и последвалото
възстановяване в основата си представлява преминаване през състояние „0” и има ефект на възвръщане на състоянието на оргона в „основно”. Това състояние не е „здравословно”, нито пък „нездравословно”, дори е без специфичен цвят. Тогава оргонът излиза от матрицата на оргонита по-скоро като недиференциран оргон. Това, което прави оргона „цветен” или диференциран основно е закодирано в пропорциите на +/-, (+/-)0 и степента на осцилация (колебание, трептене) между + и -. Когато оргонът излиза от матрицата на оргонита, условията, които го карат да съществува в недефинирано състояние, не саществуват вече и тогава той се връща обратно в дефинирано състояние, с определен цвят, в степен, определена от композицията на материалите и минералите и другите вещества, включени в матрицата.