Хипнозата като феномен
Хипнозата обикновено се разделя на три или четири фази:
1. индукция на хипнотичния сън,
2. експерименти в хипнотично състояние,
3. събуждане от хипнозата и
4. евентуално изпълнение на постхипнотични заповеди.
Индукцията на хипнотичния сън в повечето случаи протича чрез вербална сугестия на умора и сънливост. Често тези сугестии се подкрепят от призоваването на погледа в някакъв блестящ предмет, в железен гвоздей, в цветни плоскости, спирали и други подобни. Продължителността на тази първа фаза е различна и зависи от хората, с които се прави опитът, и от това дали въпросната хипноза е първата в Живота им. След като веднъж е постигнато състояние на дълбока хипноза, после повтарянето на индукцията често пъти трае по-малко от минута. Затова пък индукцията при първата хипноза може да отнеме цели петнайсет минути. Постигне ли се хипнотичното състояние, човекът, върху когото се упражнява опитът, изпълнява всяка, внушена му от хипнотизатора заповед. А хипнотизаторът може да предизвика у хипнотизирания каквито си пожелае халюцинации. Няколко примера. Ако хипнотизаторът внушава че е непоносимо студено, хипнотизираният започва да трепери от студ с цялото си тяло. Ако след това хипнотизаторът каже, че става все по-топло и дори горещо, хипнотизираният започва така да се поти, че чак по челото му потичат капки пот. Чрез проста сугестия части от тялото могат да бъдат накарани да се вцепенят, да останат без сила, да изгубят всякаква чувствителност.
Още по-голямо удивление се предизвиква у наблюдаващия, когато хипнотизаторът накара хипнотизирания да си отвори очите. Това обаче не прекъсва хипнозата и не й повлиява по никакъв начин. Хипнотизираният може да вижда само онова, което се иска от него да вижда. Възможно с той да бъде накаран да Вижда безлюдна гора, макар че се намира сред пълна с хора зала, при това широко отворил очи Няма граници пред хипнотичния експеримент и всеки кой то е бил на някое представление с хипнотизатори, знае многообразието от Възможности.
В допълнение трябва да споменем още два психологични експеримента: Ако в ръката на човека, с когото се експериментира, се постави монета и му се внуши, че тя е горещо желязо, не след дълго на дланта му се появява мехур от изгоряло. Ако на диабетик, привикнал към инсулинови инжекции, в състояние на хипноза му се инжектира някакъв съвсем невинен разтвор от готварска сол с внушението, че това е инсулин, нивото на кръвната му захар ще спадне за обичайното време до същата стойност, до която би спаднало и при приемането на инсулинова инжекция. С тези два примера вече навлизаме в темата за терапевтичните възможности, с чиито предимства и недостатъци ще се занимаем по-късно.
Тук само накратко ще обясним понятието „постхипноза". Възможно е дадено, направено по време на хипнозата внушение да се остави да действа и след събуждането или пък, докато трае хипнозата, дадена заповед да се свърже с определен сигнал, който се дава едва след хипнозата, в будно състояние. По този начин всички феномени на хипнозата могат да бъдат предизвикани и в будно състояние, ако те са зададени по време на хипноза и са свързани с определен сигнал. Ето няколко прости примера за постхипноза и сигнална хипноза:
По време на хипноза се внушава, че дясната ръка е изтръпнала и не може да се движи. Едновременно с това се внушава на хипнотизирания, че може отново да задвижи ръката си, когато чуе трикратно пляскане с ръце. После хипнотизираният се събужда. Въпреки че сега е напълно буден, той не може да движи дясната си ръка. От този плен може да го освободи само уговореното пляскане три пъти с ръце.
Друг пример за по-сложна постхипнотична сугестия е следният: „Когато ви събудя, ще се чувствате напълно отпочинал и бодър. Ще бъдете съвсем буден. В момента, в който видите, че паля цигара, ще чуете, че на вратата се чука. Ще отидете до вратата, ще я отборите и за ваша огромна изненада ще установите, че пред вратата стои дядо Коледа с един ангел. Ще ви се стори много странно, защото е лято. Ще предположите, че някой се е маскирал, за да си направи шега с вас. Затова ще хванете дядо Коледа за брадата и ще я дръпнете, за да проверите дали е истинска. Това, което още ще направите е, да установите с почуда, че и той, и ангелът са съвсем истински. Ще можете да говорите с него и той ще ви даде подарък. След малко дядо Коледа и ангелът ще излязат от стаята. Сега ще ви събудя и всичко ще се развие така, както ви казах. Само че в будно състояние вие вече няма да си спомняте за това, за което говорихме досега."
Сега хипнотизаторът може да събуди хипнотизирания и той няма да помни нищо. Но когато след известно време хипнотизаторът си запали цигара, внушената на хипнотизирания история ще протече с всички подробности така, както е разказана по-горе, макар че в действителност не се вижда и не се чува нищо.
Описаната сугестия е много сложна, защото съдържа както акустични (чукане на вратата, говорене), оптически (дядо Коледа, ангел, подарък), така и тактилни (докосване, брада) халюцинации. Към тях се добавят и внушено съмнение и критика към случващото се, които се елиминират чрез опит („... Ще предположите, че някой се е маскирал, за да си направи шега с вас"!).
Друго важно явление може да се наблюдава най-често при постхипнотична сугестия – тенденцията към рационализация. Всяка „посята" по време на хипноза задача, се изпълнява и след хипнозата, в будно състояние. Човекът, с когото се експериментира, прави нещо, защото трябва да го направи. Самият той обаче не знае защо. А ако задачата е нелогична, подложеният на опит човек с удивление ще наблюдава собствените си действия, докато я изпълнява.
У хората е дълбоко вкоренено мнението, че всичко, което вършат, го вършат, понеже сами са решили така. По тази причина на въпроса, защо прави точно това или онова, а не нещо друго, никой хипнотизирай не би се сетил, че просто изпълнява заповед. Напротив, той с всички сили ще се опита да намери правдоподобна и убедителна „причина", поради която напълно доброволно е извършил въпросното действие.
Един модел на хипнозата
Какво е значението на тези феномени за по-нататъшните ни разсъждения, тепърва ще изясняваме по-подробно. Преди това обаче нека се опитаме да обясним, какво, всъщност, е хипнозата и как се случват тези понякога невероятни явления. В науката няма общовалидна теория за хипнозата, а и аз нямам намерение да увеличавам дори само с една многочисления им брой. По-скоро няколко образни примера биха ни помогнали да разберем процеса на хипнозата.
Да си представим, че седим в театър. Представлението още не е започнало и затова се забавляваме да наблюдаваме какво става около нас. Вниманието ни още не е насочено към нещо определено, така че можем да възприемем най-разнообразни впечатления. Множеството хора, как е обзаведен театърът, как са облечени седящите около нас... Хвърляме поглед в програмата; същевременно чуваме, че настройват инструментите. Знаем, че е събота вечер и че утре е неделя и можем да спим до късно. Може би след представлението ще идем да хапнем някъде. Цял куп мисли, наблюдения, впечатления.
Светлината помръква, завесата се вдига, пиесата започва, действието ни грабва. Току-що блуждало насам-натам, вниманието все повече се концентрира върху действието на сцената и всичко наоколо ни става напълно безразлично и маловажно. Докато страдаме и се надяваме заедно с героите на сцената, преставаме да мислим за неделята и за ресторанта след представлението. Буквално забравяме, че около нас има и други хора; за известно време дори забравяме, че се намираме в театър. Едва когато завесата падне и светнат лампите в залата, отново се озоваваме „тук и сега".
Това, което се случва в подобна ситуация, е просто концентриране на съзнанието върху нещо конкретно. При концентрацията съзнанието се стеснява до предмета на интереса, като всичко останало изчезва едновременно и от съзнанието, и от възприятието (свиване на външните дразнители). Този процес се извършва ежедневно и протича непрекъснато с различна сила. Всички познават феномена, при който човек чете интересна книга и не чува, когато го викат или му говорят. Същият ефект използваме, когато искаме да отвлечем вниманието на дете, което се е ударило и плаче. Просто му показваме нещо интересно. То буквално за секунди забравя болката, защото болката излиза от зоната на възприятието му.
Във всички тези примери се случва едно и също - съзнанието се стеснява до една точка. Това стесняване на съзнанието би могло да се сравни със светлинен източник, който осветява сравнително голяма площ през разсейвателна леща. Ако обаче заменим разсейвателната леща със събирателна леща, светлината се концентрира и един все по-стесняващ се сноп осветява като с електрическо фенерче съвсем малка точка, докато останалата част от пространството потъва в мрак. Интензивността на светлината 8 тази единствена точка е несравнимо по-голяма от преди при разсеяното осветление. Сборната светлина не само осветява точката прекомерно силно, но може дори да пробие дупка и така да постигне ново измерение в дълбочина (сравни с лупата и с лазерния лъч).
В нашето сравнение светлината е съзнанието. През деня съзнанието ни прилича на разсеяната светлина. Когато се концентрираме, то се събира и „осветява" дадена точка прекалено ясно. При това може да се случи нашето съзнание да проникне един слой по-навътре и да навлезе в ново, несъзнавано преди измерение. Този пробив на ново ниво е повратната точка, в която първоначалното стесняване на съзнанието се трансформира в разширяване на съзнанието.
Хората от всички времена са се опитвали да се научат да предизвикват този процес по желание - както у себе си, така и у другите. Затова са разбили различни техники: упражнения за концентрация и медитация, хипноза, автогенен тренинг, постепенна активна хипноза, биологична обратна връзка и т. н. Затова хипнозата е само една от възможните техники да се открие достъп до несъзнателно ниво на психиката.
Освен всичко, на това ниво на подсъзнателното откриваме всички онези „програми", които отговарят за управлението на автономните процеси в тялото. Никой от нас не регулира съзнателно телесната си температура, отделянето на хормоните, нивото на кръвната захар, ритъма на сърцето и така нататък. Тези функции се основават на програми в подсъзнанието и се контролират от тях. В състояние на хипноза ние внезапно получаваме достъп до една, обикновено недостъпна „програмна централа" и можем да сменяме едни програми с други. Залагането на нова програма веднага се проявява чрез въздействието й.
Да си представим голям хотел, чиито стаи се озвучават с музика. Ако някой успее да проникне в помещението, където се намира музикалната уредба и смени въртящата се в момента касета с друга, това значи, че в цялата сграда веднага ще зазвучи друга музика. Нищо по-различно не се случва и при хипнозата. Ако се заложи програма „жега", цялото тяло започва да се поти. Програмата „Инсулинова инфекция" предизвиква спадане на кръвната захар.
Хипнотерапия
Тук възможността за терапевтично използване на хипнозата направо се набива в очи. Теорията изхожда от това, че всеки болестен симптом се дължи на грешка в програмата. В хипнозата е възможно чрез сугестия сгрешената програма да се замени с друга програма по Желание и така симптомът да изчезне. Нарочно употребявам думата „симптом", въпреки че на мое място хипнотерапевтът би говорил за „болест".
Точно в това обаче е слабото място на хипнотерапията. Тя, както и всички други методи на школската медицина, предизвиква изчезването на симптомите, но това далеч не означава, че „болният човек" е излекуван. В какво се състои основната разлива, ще стане ясно едва в края на тази книга. Тук трябва само да се предпазим от изкусителната еуфория, с която се твърди, че в хипнозата е ключът за изцелението на болестите.
От езотерична гледна точка „лечението чрез хипноза" никога не може да бъде оправдано, защото сугестивната хипнотерапия не носи „изцеление" в истинския смисъл. Тя е в състояние да отстранява болките и симптомите и в това отношение се намира на едно равнище с хирургията, например. Така, както не оспорвам успеха на операцията от апендицит, така не оспорвам и успехите на хипнотерапията. И двете могат да бъдат необходими и полезни в определени случаи. Но и двата метода не се докосват до областта на болестното състояние и затова не могат да лекуват.
От опита на хипнотерапията се развиват методите на автосугестията, положителното мислене и целенасоченото мислене. Тези системи учат, че с повторение и визуализиране на положителни мисли човек може да лекува болести, да укрепи завинаги здравословното си състояние, да се сдобие с пари, имоти, богатство и т. н.
Един от големите пионери на автосугестията е Емил Куе от Нанси, който не е медик по образование. Неговите учения и формули („с всеки изминат ден се чувствам все по-добре и по-добре във всяко едно отношение.") дават началото на цяло едно движение в Европа, известно под името Куеизъм. Основната аксиома на Куе гласи, че „единствено въображението ни ни прави болни или здрави. Значи, ако можем да направляваме въображението си, ще сме в състояние да определяме дали да сме болни или здрави. Защото човек е това, което мисли." Но понеже тази основна аксиома не е вярна, не е верен и изграденият върху нея метод. Много по-вярно е: „Човек не е това, което мисли, той е това, което е замислен да бъде." (Ханс Блюхер).
Куе подминава метафизичния аспект на болестта със същата самоувереност, с която прави това и съвременната медицина. И той, и медицината твърдо вярват, че е достатъчно само методите им да се разпространяват все по-широко, за да се отърве светът от болести. Подобно мислене предизвиква симпатия, но не е адекватно на проблема болест. Сугестиите никога не могат да лекуват, защото те винаги са лъжливи. Излекуване може да се получи единствено от среща с истината. Казаното важи за всички сугестивни методи и системи, с които човек си въобразява здраве, щастие и богатство.
Не се оспорва възможността с подобни практики да се достигне обещания ефект, оспорва се обаче все по-разпространяващото се мнение, че тези практики съвпадат с езотеричните учения. Едно действие далеч не може да бъде оправдано, само защото е ефикасно.
Изводи
Значението на хипнозата не е в нейното приложение: нито в терапевтичното, нито в експерименталното. За тръгналия по пътя на езотериката тя е по-скоро опасна, защото съдържа силен властови аспект, който противоречи на нашите намерения. И все пак, ако ги използваме за сравнение, внимателното разглеждане на хипнотичните феномени ни дават възможност да разберем някои неща.
Хипнозата не вади на показ нищо принципно ново, а просто се препокрива с действителното състояние на нещата. Тя ни дава карикатура на действителността. А карикатурите, колкото и близки до действителността да са, имат предимството, че при тях по-бързо и по-добре се вижда същественото. Така че, хипнозата ни показва относителността на сетивното възприятие. Възприятията на човека зависят не толкова от външния свят, колкото от собствените му програми.
От книгата на Торвалд Детлефсен "Съдбата като шанс"http://zashto-kak-podkrepata.hit.bg/knigi.htm