Научно доказано е ,че деца които лъжат често,в живота се реализират безпроблемно и имат самочувствието да се нарекат човеци с главно ,Ч,.И обратно-онези които предпочитат истината не се реализират,биват използвани и мачкани.
Дори и да има хора, които чрез лъжата се реализират "безпроблемнно", не съм съгласна, че това важи за всички. Това както всичко друго е въпрос на избор.
Ако има нещо към, което да съм многоооо крайна ( въпреки ,че съм против всякакви крайностти) това е лъжата. Аз съм против лъжата. Няма значение бяла ли е, черна ли е, лъжа е! Аз съм за
истината! Е ,защото повечето хора не осъзнават вредата от лъжата масово се е приело вече ,че лъжата е нещо нормално ,дори полезно и така нататък! Едвали не , ти си глупак ако не лъжеш! Лъжата има много ниски вибрации и дори да не осъзнаваме си носим после последствията. Ако дори да се водя по-глупава от останалите, честно да ви кажа не ми пука! Много трудно някой може да ме накара да излъжа! Толкова не харесвам лъжата ,че не си позволявам да я използвам,с много малки изключения ,когато съм сигурна ,че немога да се преборя с нечии предрасъдъци!
Откритостта не е цел сама по себе си ,а произтича от истинска загриженост за качеството на взаимните контакти. За мен лъжата е огромна пречка при взаимоотношенията с хората! Така стоя зад теорията ,че винаги има начин да кажем на едно дете истината!
Лъжата си е вид бягство към по-лесен и безпроблемен начин на живот. Чрез лъжата оставаме пасивни и виждаме нещата не такива, каквито са, а такива, каквито искаме да бъдат. Докато един ден истината излезе наяве, а тя го прави.
Има и така наречените благородни лъжи, те е добре да се използват максимално рядко, само когато е абсолютно задължително, всичко зависи от конкретните обстоятелства. Иначе лъжата си остава нещо долно и низко, до което човек прибягва, когато няма смелост да поеме отговорност за собствените си постъпки и когато страхът му, че може да бъде отхвърлен, е по-голям от желанието да постъпи честно поне с хората, които го заслужават. Истината е борба, а когато се борим, винаги съществува надеждата за победа, докато лъжата е сигурната загуба.
Неразбирам какво толкова се плашат от болката от истината ,та тя болката е неизменен спътник в нашия живот! Аз предпочитам да ме заболи отколкото да ме лъжат! На моите близки също не им спестявам болката! Е понеже наистина ги обичам научих, че човек може да бъде прям и в същото време да се изразява така,че откровенността му да причини минимална болка.
И обратно-онези които предпочитат истината не се реализират,биват използвани и мачкани.
А, това ми прилича на оправдание!Идва според мен повече от страх, "да не би някой да нарани скъпото ми его"!
И отново е някакъв нищожен стереотип, който преследва милите, добри хорица, който се опитват да следват максимално искрен живот, ако мога така да го нарека.
Неискам да излизам жертва, аз си знам ползите от избора ми да съм добричка и да не лъжа хората. И от любов към обективността, ще ви споделя, че съм страдала, понякога, че не съм използвала малка лъжица! Това не би променило отношението ми към лъжата и избора ми да следвам истината!
Както много пъти съм "яла лайно", но това не би ме направило по лош човек.