Добре...
Какво представлява "-" и как взаимодейства с "+"...
Хрумва ми веднага, описаната история в "Пира" на Платон, в коментарите около Ероса, има една история, В която се разказва как Мизерията среща Способа и решава да го привлече...та те раждат Ероса.... Така разбирам аз"празнотата" - неизявеното съдържание - неоплоденото и срещата му с вечно движещото се първично намерение, представено от изпълнения порив - способа -начина -причинителя - Логоса, оплождащ първичната "пустота"-неизявената същност....Така и мъжкото. опложда женското, (което, непроявено, видимо е в отрицание - липса), та да може да се изяви, да се породи проява - Цялост... Така, че женското е съда, който мъжкото, изпълва, като намерение и затова се говори и за Свещен Брак.. и в положителност и в отрицателност да "не се унищожат", а да породят живот, вечно преливайки, предизвиквайки живот...Отрицателното-женското е в този случай тук на земята, е вътрешното, непроявеното, и да ако го разглеждаме в духовен смисъл то е в присъствие-положителност, но неппроявено е невидимо...и отрицателно...пак казвам, въздуха влиза навътре и навън излиза, пулсира, вдишва и издишва - всяко заменя позицията си с другото, както пясъка в пясъчния часовник преминава от горе надолу и обратно...
из Wikipedia:
Пир (диалог):
"Сократ започва своята реч, съгласявайки се, че първо трябва да се опише какво е този бог Ерос, а после да се разгледат делата му.
...
И така Ерос не е нито красив, нито грозен, а нещо между тези две.Оттам излиза, че Ерос не е нито смъртен, нито безсмъртен. Той не е бог а демон. Демоните са онези сили, които:
„ Обясняват и предават на боговете това, което идва от хората, а на хората – това, което идва от боговете. “
Демоните и по-специално Ерос, запълва празнотите във Вселената, така че тя да може да осъществи вътрешната си връзка. По нататък Диотима разяснява произхода на Ерос така: на празненство по случай раждането на Афродита имало пир на боговете, там Способът се напил и заспал, а Бедността се възползвала и заченала от него. Затова Ерос има черти и от майка си, и от баща си, а като цяло е спътник на Афродита. Ерос винаги е беден, той е сух, бос и бездомен, нуждата не се разделя от него. Но в същото време е коварен и мъжествен, страшен ловец, майстор на кроежи и измами, жаден за разум. Нито е смъртен, нито безсмъртен, цъфти и живее, докато не намери това, което търси, после умира. Но като го постигне много скоро го изгубва и пак почва да го търси – затова не е нито беден, нито богат. "