Рекордна слънчева активност
Анализ на годишните пръстени на дървета с радиоактивен въглерод показва, че повече от 8000 години Слънцето не е било толкова активно колкото днес
Доста горещо е на централната звезда. Неотдавна учени от института “Макс Планк” за изследване на Слънчевата система откриха, че нашето Слънце е прекалено активно и от 1940 г. активността му е толкова силна, каквато не е била от 850 г.пр.н.е., откакто се правят подобни измервания. Учените са проследили средния брой на слънчевите петна до 9400 г.пр.н.е. и са установили, че магнитната активност на Слънцето повече от 8000 години не е била толкова висока, колкото днес. Когато Слънцето е свръхактивно, магнитното му поле отслабва потока космически частици, който непрекъснато нахлува в земната атмосфера. Сблъсъкът ма високоенергийните частици от Вселената с молекули на въздуха предизвиква поява в атмосферата на радиоактивния въглерод С-14. Дърветата го поглъщат като въглероден двуокис и ток може да бъде открит в годишните им пръстени хилядолетия по-късно. Колкото по-ниска е концентрацията на С-14, толкова по-активно е било Слънцето, толкова повече слънчеви петна е имало и толкова по-силна е била излъчваната от него топлина.
От съдържанието на С-14 в годишните пръстени на дърветата учените правят заключения за съдържанието на този въглерод в атмосферата, но само до 1900г. След тази година съотношението между радиоактивния и нормалния въглерод, което е решаващо за изчисленията, е силно повлияно от индустриализацията. Опитите с атомни бомби също са увеличили двойно съдържанието на С-14 в атмосферата. За пълната реконструкция на слънчевата активност обаче това не е от голямо значение, защото от 1610 г. насам съществуват надеждни източници за броя на слънчевите петна.
След статистически анализ на продължителността на периоди с повишена слънчева активност учените заключават, че с 90-процентова сигурност през следващите 50 години Слънцето ще загуби сегашната си свръхактивност. Те обаче не са установили стабилно и редовно повтарящо се поведение на Слънцето. Някои цикли идват и си отиват, например периодът от около 90 години и друг от 210 години, но тези колебания нямат същото решаващо значение и не са толкова стабилни, колкото познатия 11-годишен цикъл.
В момента учените се опитват да разберат взаимодействието между колебанията в слънчевата дейност и климата на Земята. До този момент е установено взаимодействие между слънчевата активност и климата, но в повечето случаи то не е ярко изразено. По-скоро дългосрочните климатични промени в течение на стотици години и дори по-дълги се влияят от слънчевата активност.
За силното затопляне на климата през последните десетилетия по всяка вероятност е виновна единствено човешката дейност. Климатичните модели приписват на Слънцето най-много 30% дял в последното затопляне на климата.
ВНТ