Бе, аз усмивките си ги търса като наследвство.

Що да не се смеем и да не се шегуваме. Сигурна съм, че модераторите имат чувство за хумор.Ще ни трябва все повече и повече в живота, смятам.
Близнаците, които аз познавам са:
Две нееднояйчни близначки, съученички до 6 клас, супер различни на външен вид. Сега си давам сметка, че позираха бая с еднаквите дрехи и всичко друго, но не мисля, че вибрираха на една и съща честота, май не вибрираха изобщо, честно казано.
Друг чифт близнаци - две еднояйчни близначки, които срещнах в гимназиялния период. Много сходни във всичко. Интелигентни, но само до ниво да бъдат изключително ерудирани и образовани момичета, класическа гимназия, древни езици и култури, това се владееше още на 16 години. Тези определно вибрираха на една и съща честота.
И третият чифт близнаци, бяха 2-ма мои съученици от гимназията.Момчета. Разнояйчни: нисък с черна коса и сини очи, леко пълен и точната му противоположност, светъл, рус, с кафяви очи, слаб и висок. Понеже на бяха от моя клас, чак след 5 години в едно и също училище(когато се запознах с тях) разбрах, че са блзинаци. Тези, определено нямаха нищо общо във вибрациите си. Харесваха, различни неща и имаха различни вкусове.
А за майките и децата, май не съм много съгласна... Мисля, че в 90% от случаите, майките просто се изживяват като една много специална порода хора, забравяйки, че още само половин свят са като тях. И затова имат навика да преувеличават телепатичната и духовната си връзка с детето или децата си.