Библейският разказ, за който споменах в началото, е именно едно такова метафорично иносказание. Същото се случва в старогръцкия (тракийски по своята същност!) епос, в преданията на древните коренни народи от целия свят, в останалите световни религии; по-нататък, разказът за произхода на човека се е просмукал в архетипната настройка на хората от различните култури и епохи по света, в психологическите и психоаналитични модели, също в изкуството, философията, естетиката. По този начин се оказва, че един разказ е облечен в много и разнообразни одежди, но казва все едни и същи неща. Това всъщност е и едно от главните предимства на метафоричните теории за произхода на човека: те се появяват на различни, откъснати едно от друго места, с доказана според съвременната наука невъзможност за културно взаимопроникване по между им и въпреки това назовават едно и също нещо.
Обяснението за тези неща от чисто научна гледан точка не само че не е невъзможно,ами и е направено, и то именно в споменатите от теб психоаналитични модели. Почети малко Юнг и малко повече антропология
Всички религии и митологии по света, без изключение, говорят за Небе и Земя, за първоначален Творчески импулс и за възникване на човека като "син" или "дете" на Небето и Земята; всички религии и митологии, без изключение, говорят за Деня и Нощта, Светлината и Мрака, Доброто и Злото, Правилното и Грешното, Истината и Илюзията; макар да откриваме изумително разнообразни цивилизации и култури, основните метафори по отношение сътворението на човека са винаги едни и същи, сякаш имат общ корен.
Ако ти намираш Общ корен между ритуалното съвкупяване създаващо света и бъртвежите на Шефа в монотеистичните религии добре...А при условие,че си говорим за
общества няма как да не бъдат споменати темите а доброто и злото и истината и неистината...друг е въпроса,че често разбиранията се различават доста...не отричам че има и общо елементи но те се дълат или на архетипите,или на заемки
Един от признатите способи за установяване на действителността според официалната историческа науката е намирането на няколко свидетелски източника, създадени независимо един от друг, на различни места, при различни обстоятелства и от несвързани по между си автори, които източници твърдят едно и също нещо.Едва ли в човешката история има по-многобройни източници и по-еднакви в твърденията си, от тези, които метафоризират произхода на човека! и въпреки това днешната "обективна" наука отхвърля метафоричния разказ за Сътворението, защото е избрала на всяка цена да твърди, че Сътворението може да е станало по всякакъв начин, но не и по начина, описан в тези твърде единни в своите твърдения свидетелски източници
>
За нас остава само сухата констатация, че невъобразимо много хора, пръкнали се по всички краища на Земята и развили се по своя цивилизационен начин, са вложили в своите митологии, религии, изкуства и философия напрактика едни и същи твърдения за разказа относно нашето сътворение. Защо ли? ;D
Намери ми няколко неависими източника,които потвърждават създаването на света според ристянската и юдейската представа и аз ще ти намеря поне пет ответни говорещи за създаването на света от Богиня,която се е саооплодила и поне едно за бог,които е бил убит и парчетата му са създали света . Демек изобщо митовете и легендите не подкрепят единна гледна точка. Всъщност се обрзуват поне две-три противоречащи си идеи
Независимо от това, независимо от "нечувания научнотехнически прогрес" от днешното време, "бума на информационните технологии" и "повсеместното разпространение на демокрация и свобода" 
не е много трудно да установим, че днешните знания на масовия човек за Космоса и космическите същности са в най-окаяното си състояние от много хилядолетия насам. "Първобитните диваци" са разпознавали на око и без уреди стотици звезди, знаели са за всяка от тях по някое иносказание (случайно и необективно възникнало, нали?) и са можели с точност да предскажат такива макро-процеси, каквито са задъмненията, прецесиите, циркулациите на комети и така нататък.
Ъъм стотици,не по-скоро стотина...жизнено необходими и сказаниен не за всяка от тях, но поне за основните съзвездия....А изчисленията и т.н. изобщо не са толкова сложни,особено ако имаш под ръка няколко поколения звездобройци...
Библейският разказ, за който споменах в началото, е именно едно такова метафорично иносказание. Същото се случва в старогръцкия (тракийски по своята същност!) епос, в преданията на древните коренни народи от целия свят, в останалите световни религии; по-нататък, разказът за произхода на човека се е просмукал в архетипната настройка на хората от различните култури и епохи по света, в психологическите и психоаналитични модели, също в изкуството, философията, естетиката. По този начин се оказва, че един разказ е облечен в много и разнообразни одежди, но казва все едни и същи неща. Това всъщност е и едно от главните предимства на метафоричните теории за произхода на човека: те се появяват на различни, откъснати едно от друго места, с доказана според съвременната наука невъзможност за културно взаимопроникване по между им и въпреки това назовават
едно и също нещо.
[/quote]
Обяснението за тези неща от чисто научна гледан точка не само че не е невъзможно,ами и е направено, и то именно в споменатите от теб психоаналитични модели. Почети малко Юнг и малко повече антропология
Всички религии и митологии по света, без изключение, говорят за Небе и Земя, за първоначален Творчески импулс и за възникване на човека като "син" или "дете" на Небето и Земята; всички религии и митологии, без изключение, говорят за Деня и Нощта, Светлината и Мрака, Доброто и Злото, Правилното и Грешното, Истината и Илюзията; макар да откриваме изумително разнообразни цивилизации и култури, основните метафори по отношение сътворението на човека са винаги едни и същи, сякаш имат общ корен.
Ако ти намираш Общ корен между ритуалното съвкупяване създаващо света и бъртвежите на Шефа в монотеистичните религии добре...А при условие,че си говорим за
общества няма как да не бъдат споменати темите а доброто и злото и истината и неистината...друг е въпроса,че често разбиранията се различават доста...не отричам че има и общо елементи но те се дълат или на архетипите,или на заемки
Един от признатите способи за установяване на действителността според официалната историческа науката е намирането на няколко свидетелски източника, създадени независимо един от друг, на различни места, при различни обстоятелства и от несвързани по между си автори, които източници твърдят едно и също нещо.Едва ли в човешката история има по-многобройни източници и по-еднакви в твърденията си, от тези, които метафоризират произхода на човека! и въпреки това днешната "обективна" наука отхвърля метафоричния разказ за Сътворението, защото е избрала на всяка цена да твърди, че Сътворението може да е станало по всякакъв начин, но не и по начина, описан в тези твърде единни в своите твърдения свидетелски източници
> За нас остава само сухата констатация, че невъобразимо много хора, пръкнали се по всички краища на Земята и развили се по своя цивилизационен начин, са вложили в своите митологии, религии, изкуства и философия напрактика едни и същи твърдения за разказа относно нашето сътворение. Защо ли? ;D
Намери ми няколко неависими източника,които потвърждават създаването на света според ристянската и юдейската представа и аз ще ти намеря поне пет ответни говорещи за създаването на света от Богиня,която се е саооплодила и поне едно за бог,които е бил убит и парчетата му са създали света . Демек изобщо митовете и легендите не подкрепят единна гледна точка. Всъщност се обрзуват поне две-три противоречащи си идеи
Явно тези хора не са живеели върху "плоска земя", защото в много древни рисунки откриваме нейната сферична "икона" заедно с останалите планети в един напълно правдоподобен хелиоцентричен модел,
ъъм разбирането,че древните са мислили земята а плоска е основано на митовете на разни аборигени и на разни викториански учени,дето основно са навредили на историята...
а в индуизма например се пазят цели епоси с описани в тях вселени, микро- и макро-космични явления, многоизмерности и прочея. Напредничавата съвременна наука едва днес успява да достигне до някои от малките пръстчета на познанията, които са имали някогашните "диваци" и с недоумение е принудена да признае, че метафоричните сказания на много места всъщност не са полусъзнателни брътвежи, а доста точни, макар и художествени, описания на многоизмерната реалност.
Естествено всички тук очакваме конкретни примери
Сред всичките тези "полусъзнателни" и "суеверни" писания намираме точни сведения за същества, идвали от космоса на борда на своите "огнени колесници" и виждаме "дивашки" рисунки, изобразяващи подозрително автентично хора в скафандри, летателни апарати и откровено нечовешки, но все пак - хуманоидни създания. (Само една подробност трябва да отбележим - в онези времена фантастиката като жанр не е съществувала!)
Фантастиката като жанр съществува поне от 7000-8000 години.А много от рисунките са интерпретация на разни псевдо-учени и за жалост изобразяват разни съвсем земни неща...
Всичко всичко това идва да ни покаже, че нашите деди комай са имали допир до други същетва, които днешната официална версия за света твърди, че не съществуват. Всъщност, по чисто математически и статистически път може да се докаже, че е твърде малко вероятно в неизчерпаемо голямото количество от звезди и евентуално въртящите се около тях планети да не е възникнал разумен живот. Твърде малко вероятно е да няма никъде другаде разумни живи същества и въпреки, че съвременната наука не може да представи нито едно доказателство за това, ревниво брани твърдението, че то е "само" научна фантастика! По този начин ние истински сме затруднени да намерим разлика между съвременната наука и църковната догматика!
Науката не твърди че няма извънземни,конспиралниците твърдят,че науката твърди че няма извънземи. Науката признава огромната възможност да има развит извънземен живот,ама науката е такова нещо,че иска
достатъчно доказателства
Независимо от това, ако се заровим в древните сказания, на много места в тях можем да намерим метафорични свидетелства за това, че хората са били посещавани от извънземни същества, влизали са в контакт с тях и са били повлиявани в една или друга степен от тях. Достигаме дори до съвсем буквални твърдения, говорещи за обикалящи около нашия космос летателни апарати на такива същества, чиито орбити и цикли поразително съвпадат с тези на действително съществуващи и открити небесни тела, за които според вижданията ни за някогашните технологии, се твърди, че не е могло да бъдат откривани от древните и проследявани по небосвода, камо ли да бъде изчислена и предвидена точната им траектория! Следователно, или древните са разполагали с много по-развита технология от тази, която им признаваме днес, или са получавали наготово информацията си от някой, който е можел да им даде такава информация.
В повечето случаи е второто...Просто другото е прекалено малко веротно за да се е случило
В някои от споменатите свидетелства се говори и за директно "посяване" на хората тук, на Земята, както и тяхното последващо направляване от извънземни същества. Ако свалим предразсъдъчните маски на канона, такова твърдение можем да намерим дори в самата Библия, в цитираното от нас Битие, където се описва Сътворението. Значи, Бог сътворил градината, пуснал в нея хората и им забранил да ядат от едно от дърветата. Те си хапнали тъкмо от това дърво и Бог, като ги "облекъл в кожи", ги изгонил от градината и ги пратил долу, на земята, за да се трудят и пречистват от своето непослушание! Когато развенчаем глуповатостта на понятието "извънземни" и видим, че всъщност само една микроскопична частичка от жителите на Вселената трябва да са "вътре-земни", можем да видим, че теориите за извънземен произход на хората е доста по-малко налудничав, отколкото съвременните "учени" твърдят.
За жалост това си остава само един вариант...дали е така просто нямаме доказателства на разположение
Да дадем и едно конкретно доказателство.
Човекът, в която и култура да го срещнем - дори и в най-първобитната, организира своя живот, като си набавя сечива, изгражда си заслон и покрива тялото си с дрехи, накити. За разлика от всички други същества, човекът се изолира от заобикалящата го природа и упражнява поне част от своите интервенции в нея не чрез голите си ръце и зъби, а посредством предварително приготвени за целта инструменти. Това идва да покаже, че човекът не се чувства естествено в голата природа и си създава изкуствена среда, за да пребивава в нея по-удобно. Ако човекът наистина е възникнал в тази среда, а не другаде, е трудно да обясним защо неговото тяло не е създадено да понася по естествен път условията на природата; защо неговите крайници и зъби не могат да му служат така, както това се случва с всеки друг вид на Земята? Фактът, че човекът има нужда от изкуствена среда, която да обезпечи неговото съществуване, влиза в противоречие с еволюционната теория и нейните твърдения за естествената приспособимост на видовете. Дори и да кажем, че днес човекът разполага с необикновено развит мозък, който му позволява да си "изобрети" изкуствена среда, това далеч не е било така в зората на неговото съществуване, когато е бил сам с голите си гърди срещу изправилата се на задни лапи и озъбена саблезъба мечка
Ъъм отговорът е еволюция....Използването на различни инструменти от човек води до неговата промяна...и в един момент той носи дрехи и за това окосмяването му намалява...
Един от научните подходи е прилагането на така наречения "бръснач на Окам"- най-простото обяснение,предизвикващо най-малко усложнения,е най-вероятното.
Аз лично много се кефя на идеята за палео-контакта...но за жалост си е само идея
И не е толкова важно как е възникнал човека,а какво прави от тука нататък!
