Преди доста години, на село в къщата на покойната ми вече баба се беше събрала доста голяма част от семейството. Аз вече бях отишъл да си лягам, а възрастните бяха останали в кухнята да си довършат вечерта. И в един момент чух силна глъчка, придружена със силен гръм и отидох в кухнята да видя какво става. Показаха ми една от чашите, средно голяма, водна чаша с дебели стени, натрошена на ситно. Казаха ми, че чашата "експлодирала", точно по време на спора (глъчката). Всъщност стаята беше пълна с разлетели се парченца, чашата беше буквално на ситни парчета от по няколко милиметра всяко, тук там имаше и по - големи парчета, но те бяха набраздени от мрежовидни пукнатини.
Аз останах тотално шашардисан и ми казаха, че никой не е пипал чашата, просто се пръснала от самосебе си. Тогава бабами каза, че е бил покойният ми прадядо Жельо (нейният баща). Въпреки, че не е живял в къщата, тя беше сигурна, че има нещо общо с него, защото по времето на спора, преди да гръмне чашата, говорели за него. Другият вариант е някой на масата да е искал да прекрати спора и да е избило по този начин.
От тогава не съм виждал счупена по подобен начин чаша и естествено силно съжалявах, че съм изтървал момента. Така, че за умрелите или хубаво или нищо.
