Форум за конспирации, уфология и мистика.
Мистика и Мистерии => Паранормални Явления => Темата е започната от: Miller в Февруари 07, 2008, 10:33:02 am
-
Този дух много ми напомня на индианския уиндиго. Какво мислите по въпроса?
http://kraeznanie.dir.bg/_wm/library/item.php?did=293729&df=8&dflid=3 (http://kraeznanie.dir.bg/_wm/library/item.php?did=293729&df=8&dflid=3)
-
Всяко нещо има своя дух. Това важи с особена сила за нещата, които човекът прави и влага в тях определено намерение. Тогава направените неща са изпълнени с духа на вложеното намерение.
-
Ами има много примери за сходни същества в митологиите на крайно различни и географски и културно народи тъй че не пречи да е същото нещо
-
Това ми напомня за "домашният дух"според българската традиция.Починал стопанин на къщата или човек,който много е обичал дома си и не иска да се раздели с него и остава да се грижи за къщата и поколението.Който дух може и да момага като носи щастие в дома,но и да навлича беди особено ако не е нахранен.Когато е гладен известявал като почуквал 2 или 3 пъти ако не се възприеме това,което духа е искал да каже се явява в съня на някои от семеиството.Даже мисля,че статията е точно за Домашният дух от българската митология
-
Преди доста години, на село в къщата на покойната ми вече баба се беше събрала доста голяма част от семейството. Аз вече бях отишъл да си лягам, а възрастните бяха останали в кухнята да си довършат вечерта. И в един момент чух силна глъчка, придружена със силен гръм и отидох в кухнята да видя какво става. Показаха ми една от чашите, средно голяма, водна чаша с дебели стени, натрошена на ситно. Казаха ми, че чашата "експлодирала", точно по време на спора (глъчката). Всъщност стаята беше пълна с разлетели се парченца, чашата беше буквално на ситни парчета от по няколко милиметра всяко, тук там имаше и по - големи парчета, но те бяха набраздени от мрежовидни пукнатини.
Аз останах тотално шашардисан и ми казаха, че никой не е пипал чашата, просто се пръснала от самосебе си. Тогава бабами каза, че е бил покойният ми прадядо Жельо (нейният баща). Въпреки, че не е живял в къщата, тя беше сигурна, че има нещо общо с него, защото по времето на спора, преди да гръмне чашата, говорели за него. Другият вариант е някой на масата да е искал да прекрати спора и да е избило по този начин.
От тогава не съм виждал счупена по подобен начин чаша и естествено силно съжалявах, че съм изтървал момента. Така, че за умрелите или хубаво или нищо.