Ще напиша какво мисля, защото точно напоследък тази темичка ми се върти в главата. Имам предвид, че ми се случват куп неща, към които се очаква да реагирам по някакъв начин. Разбира се, правя го... по-често отколкото е необходимо и после премислям случилото се. Защо изобщо думи или действия на дадени хора ми въздействат? Защо влизам в играта им? Защо им давам енергията си? Всъщност не знам какво трябва да се напише в тая тема. Мисля, че до голяма степен е въпрос на осъзнаване. Трябва да осъзнаеш какво се случва точно в момента, в който усетиш, че влизаш "в контакт". Трябва добре да прецениш дали и доколко си струва. Има толкова ситуации, в които съм губил контрол, че вече нямат бройка... елементарни случки, които обаче са ме разтърсвали из основа. После съм скапан. Избирам агресивно да "променям" някого или нещо... пък то никога не се променя, ако само не пожелае.
Ще препиша няколко неща, които наскоро прочетох. Съвсем прости, ама много бързо се забравят.
"Проблемът на хората е, че продължават да се придържат към аргументите си, въпреки че те не им носят нищо. Искаме да си останем същите, дори за сметка на нашето благополучие."; "Прекалено много мислиш за себе си. Това те води до изтощение, което те кара да изключваш света около себе си и да се придържаш към аргументите си. Затова всичко, което имаш, са проблеми."; "Причината да реагираш, да се изплашиш или да прекъснеш е, че се чувстваш райски( друга е думата, но аз използвам тази
) важен..."
Смирение. За мен смирението е, когато прозреш безсмислеността на повечето собствени реакции спрямо външния свят. Особено ако са негативни, наистина ли имаме нужда от тях? Не ми излиза и една друга мисъл - "Гледай ти и твоят морал да сте на ниво..." Има много, много компоненти, които трябва да се поставят под контрол. Безкрайно недисциплинирани сме. Поне аз. Усещам го. ПРавя глупости доста често...
