Флай казва, че за смирението на човек не можеш да съдиш по действията му, защото смирението трябва да е вътрешно, а не външна поза. Действието е начин на изразяване в който трудно можем да сме особено убедени - както ние, дали това е най-добрия начин, така и другите - защо така постъпваме. Опира до избор. Докато вътрешното състояние е нещо в което можем да бъдем и надали е избор. В живота се случват толкова дребни и неприятни неща. След като не си се изолирал приятно в някой манастир, няма как да избягаш от тях. Чрез действията си да тръгнеш да се смиряваш, явно просто ще се примиряваш. А ако тръгнеш пък вътрешно да се бунтуваш, скоро ще се изхабиш и превърнеш в дребен, тесногръд човечец. Деленето на вътрешно - безусловно и външно - условно състояние вероятно е един от най-важните уроци за научаване. Не можем да променяме другия. Но все пак външно можем да играем една игра с която да защитаваме това в което вярваме и да се опитваме да го обянсняваме на другите. Вътрешно обаче трябва друга нагласа. Докато външно е трудно да се избегне да съдиш, защото влизаш в конфликт с ценностната система на другия, вътрешно знаеш, че той има право да вярва в каквото иска, ако ще и в Дядо Коледа.