Автор Тема: 27 години дзен, унищожиха живота ми  (Прочетена 11735 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
27 години дзен, унищожиха живота ми
« -: Февруари 01, 2008, 14:48:54 pm »
И така, практикувах дзен-медитация 27 години, всеки ден и това разби живота ми.
Сега, като казвам „разби живота ми”, това не е нещо лошо, нито пък добро. Виждате ли, след 27 години дзен, нещо да бъде „добро” или „лошо” става наистина проблематично. Неща като „добро” или „лошо” губят своя смисъл. Дори думата „смисъл” губи своя смисъл. И така, вече може да видите защо дзен разби живота ми, дори като че ли това никога не се случи. Дзен не разруши живота ми, защото живота ми си течеше по един и същи начин дори и 27 години преди дзен, с изключение на това, че аз не го знаех.
Това е същото, което казва и дзен-учителя Шунрю Сузуки в своята книга „Дзен-ум – ум на начинаещ”. Той казва, че всеки един от нас се пробужда през цялото време, с тази разлика, че хората просто не го знаят. Сега осъзнах, че той бе прав. С други думи, не са ви нужни 27 години медитация, за да разрушите живота си, защото това вече се е случило на всички вас. Сузуки също казва, че преди да откриете просветлението вие си мислите, че това е нещо много специално, но след това осъзнавате, че там няма нищо специално. Той бе много прав и за това.
Един от проблемите обаче, е когато вече имате това осъзнаване, то разрушава живота ви, дори все пак това да не е наистина проблем, защото то никога не се е случвало. И накрая, нищо не се е случило и дори не е имало и „на края”. Факта, че там може да има „край” на нещо става наистина нелеп след 27 години дзен, повярвайте ми.
Подлудявам жена си, защото говоря по този начин през цялото време, което е една от многото причини, поради които казах, че дзен разби живота ми. Например, жена ми ще ми каже нещо, което Опра Уинфри е казала по телевизията, за това колко важно е за обвързаните двойки да комуникират помежду си, а аз казвам: „О, тая Опра е такава глупава тъпанарка!”. И жена ми казва, че Опра понякога има много добри попадения, а аз казвам, че понятието „добри” няма никаъв смисъл и че Опра казва това, което казва, защото това кара хората да й дават пари и това е всичко. Жена ми си мисли, че съм луд и не може да разбере за какво всъщност говоря. Това е проблем, с който жена ми се оправя, така че в края на краищата това не е проблем. Не е трудно да разбереш когато няма проблем. Започвате да схващате такива неща след 27 години дзен.
Веднъж писах статия тук, в Unexplained Mysteries, казвайки на хората да спрат да се притесняват за нещата, защото никой от нас няма за какво да се притеснява, поради очевидния факт, че никой от нас не съществува. Незабавно, около 100 потребителя постнаха отговорите си, предполагайки че аз съм абсолютно ненормален. Някои хора бяха изключително обидени от моето предположение, че те не съществуват, други наричаха статията „лъжливата теория”, дори и с доста по-лоши имена, а ако не ми вярвате прочетете статията и гадните коментари след нея.
Нека ви кажа нещо, ако искате наистина да натъжите хората, просто им кажете предположението си, че те не са нещо реално, а само си мислят, че са. Повярвайте ми, те ще ви бъдат наистина много ядосани. Но защо? Това е така, защото хората влагат много голям смисъл в идеята за съществуването – едно реално, солидно съществуване. Те го искат. Дори и живота им да е мизерен, скучен и ироничен, те ще се чувстват застрашени ако предположите, че техния мизерен и скучен живот не е реален. Интересното е, че ако хората са щастливи, изпълнени с радост и водят изпълнен с възбуждащи приключения живот, то те няма да се чувстват застрашени от идеята, че техния живот е фалшива илюзия. Няма да ги е грижа толкова много. Те така или иначе са щастливи, защо да ги е грижа дали едно нещо е реално или не? Все пак няколко от тези щастливите ще се натъжат ако им кажете, че те не съществуват. Изведнъж, те са по-малко щастливи, защото ги е страх от идеята, че не съществуват. Те искат тяхното щастливо съществувание да е реално.
Все пак, концепцията, че някои хора са щастливи а други нещастни е абсолютно погрешна, защото техните особености и ценности нямат основно значение когато мислите за тях. След 27 години дзен да кажеш: „Аз съм щастлив”, или: „Аз съм тъжен” са празни изявления, които са едно отклонение – и това отклонение не е дори и отклонение, защото в случая няма и какво да отклоняваме. Схванахте ли?

Може би се чудите как всичко това започна за мен. Когато бях в колежа, учейки за журналист, се включих в един свободно избираем курс към философския факултет. Беше курс само за 1 семестър, наречен „Дзен-медитация”. Около 90 минути седмично, това което правехме идвайки в клас, бе да седнем върху една възглавница и да зяпаме празната бялата стена. Всичко, което правехме бе да зяпаме стената и да се концентрираме върху дишането си. Ако се появяха „мисли” бяхме инструктирани да ги игнорираме и да ги оставим да се реят, те не трябваше да ни притесняват. След около 25 минути зяпане в стената, ние се изправяхме и правехме някакъв вид – медитация разходка, която отнемаше около 15 минути. Тогава отново сядахме долу и започвахме да зяпаме стената за още 25 минути. След това инструкторът биеше един звънец, което означаваше, че трябва да спрем. Предполагаше се, че трябва да спрем да правим нищо и да започнем да правим нещо отново. Тази част е доста странна. Тогава, той провеждаше дискусия относно дзен и ние трябваше да четем книгата на Сузуки, „Дзен-ум – ум на начинаещ”.
Едно от наистина забаните неща за този курс бе, че имахме двама вярващи христиани. Те правеха каквото се искаше от тях, за да заслужат мизерната колежанска стипендия, включително и курса по дзен-медитация, но след това, по време на дискусията, казваха неща като: „Всичко това е толкова нелепо! Защо хората не могат просто да си четат Библията и да разберат както иска Исус от нас, да следват съветите му и да водят един добър, морален живот?” И след това казваха нещо от рода на: „Всички бихме били по-добре ако дадем живота си за Исус, а не да си губим времето да зяпаме в празната бяла стена!”. По някаква причина тези коментарии караха всички да се смеят, дори и да са съгласни с християните.
Все пак, всички мразеха този курс, не само христианите. Аз също го мразех и само 8 човека от общо 20 завършиха курса. Трябваше да призная християните – те завършиха курса но никога не се отказаха от тяхната омраза към всичко това и никога не престанаха да насърчават хората да „следват Исус”. Както и да е, да зяпаш бяла стена е изключително трудно нещо и това подлудяваше хората. Никой не искаше да го прави, или да му се наслаждава, дори и това да означаваше добавена по-висока степен към колежанската диплома. Това, което е странно, бе че аз не само завърших курса, но поради накаква причина продължих да медитирам, най-малко веднъж на ден и правех това последните 27 години – което и доведе до разрушаването на живота ми и което ме докара до това да пиша луди статии като тази в Unexplained Mysteries.
Някои хора тук знаят, че съм написал доста коментарии в темата „World Events” във форума и в случай, че се чудите nick-а ми е „IronGhost”. Заедно с това име, има и една голяма снимка на окото ми. Във всеки случай, някои ми пратиха лични съобщения и ме питаха защо винаги споря и вземам страната на либералите – те си мислят, че това е някакво противоречие, защото след 27 години дзен, наистина не би трябвало да бъда нито либерал нито консерватор, не би трябвало да бъда никакъв. Не е въпроса в това дали някой е либерал или консерватор. Въпроса е в това да видиш, че някой не е нито либерал, нито консерватор. Ако сте либерал, ами бъдете си такъв, ако сте консерватор, тогава бъдете консерватор. Виждате ли за какво става въпрос? Схванахте ли?
Едно нещо е странно, че след 27 години дзен, аз все още мисля, че филма на Патерсън за Голямата стъпка, който се появи в сайта, е истински, а не фалшив. Но какво общо има това с всичко? След 27 години дзен, когато гледам филма за Голямата стъпка, той ми прави впечатление на истински. Е, голяма работа? Но тогава някои хора казват: „Според теб Голямата стъпка не съществува наистина, защото нищо не съществува”. И аз казвам: „И какво от това?”. Все още мисля, че филма наистина показва Голямата стъпка. Може и да греша. Може и да е фалшив. Може това да е Боб Хейронимус преоблечен като маймуна. Не това е важното тук. Важното е, че това може да е истинската Голяма стъпка или може да е преоблечен като маймуна мъж на име Боб Хейронимус. Просто трябва да го видите. Едно нещо е сигурно, дали това е Боб Хейронимус или не, той не е по-различен от никой и може да постигне просветление, без значение дали го осъзнава или не. Схванахте ли?

Имам добър приятел на име Майк, който е брилянтен компютърен специалист. Той е родом от Северна Дакота. Когато Майк прави сложни математически изчисления, той ги решава толкова бързо, все едно пише писмо. Майк си мисли, че аз съм луд и по негови думи аз съм една „откачалка”. Майк е класическия пример за скептик и атеист – той е истински материалист. Той не вярва във философията, освен ако това не е поведенческа философия, защото всичко се отнася до един основен процес и му влияе, а другото е само спекулация. И така, аз го попитах след като си мисли, че аз съм само една „откачалка” защо си губи времето да говори с мен и да се мотае насам натам с мен? И Майк каза: „Е, ти си луд, но ти знаеш, че си луд. Това е разликата да бъдеш малко луд.” И аз си помислих: „Ооо! Живота на Майк също е бил разбит от дзен и късметлията дори не е трябвало да зяпа стената веднъж на ден в продължение на 27 години!” Нито е пък трябвало и аз да го правя. Това се отнася и за вас читателите. Както моя живот е бил разрушен от дзен. Някои от вас го знаят, някои не. Но това няма значение дали го знаете, не защото ситуацията изглежда е същата. На дзен му отне 27 години да разбие живота ми, но това не бе загуба на време. Това не бе нищо. Щеше да се случи така или иначе. Но в края на краищата нищо всъщност не се е случило. Нищо НЕ Е трябвало да се случи и нищо НЕ СЕ Е случило. Схванахте ли?


« Последна редакция: Февруари 01, 2008, 16:32:38 pm от Alien »

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Относно: 27 годиния дзен, унищожиха живота ми
« Отговор #1 -: Февруари 01, 2008, 15:39:30 pm »
Тази статия според мен отразява практикуването на Дзен без никаква вътрешна потребност от това и без никаква духовна настройка, която да тласка към "плодовете" от практикуването на Дзен; нещо като да бъдеш атеист, цял живот да се занимаваш с богослужение и накрая да осъзнаеш, че всъщост си бил атеист...

Освен това, от предразсъдък ли, от дидактическа подбуда ли - не знам, но "разбиването на живота" ми се струва обърнато. Според мен качеството "разбитост" е последица от глупостта на околните, а не от обезмислянето на практикуващия 27 години...
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Относно: 27 годиния дзен, унищожиха живота ми
« Отговор #2 -: Февруари 01, 2008, 16:32:14 pm »
Хмм, този същия автор е писал и статията Компютърът става Бог  http://www.xnetbg.com/new/content/view/313/115/

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Относно: 27 години дзен, унищожиха живота ми
« Отговор #3 -: Февруари 01, 2008, 19:01:31 pm »
Това, което със сигурност ми изкристализирва в главата, е, че този човек е практикувал Дзен (или каквото и да било подобно нещо) без никакъв вътрешен ориентир защо се случва това. Липсвала е, наистина, спойка-religia, макар религиозното начало да не е много подходяща отправна точка по отношение на Дзен. Също така, трудностите в общуването на този човек с близките му, до степен, че животът му да бъде унищожен, както той сам се изразява, според мен се коренят в някакъв негов личен темерутски проблем, в някакво неприемане или неискреност, или самоцелност на заниманията му, или маниакалност, а не в характера на самите занимания... По принцип Дзен прави хората наистина доста странни, но също така - спокойни, сговорчиви, добронамерени; не би имало причина те да имат затруднения в отношенията с околните заради това, че медитират с поглед към Бялата стена.
« Последна редакция: Февруари 04, 2008, 17:33:15 pm от H. »
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Относно: 27 години дзен, унищожиха живота ми
« Отговор #4 -: Февруари 01, 2008, 20:46:50 pm »
Това, което със сигурност ми изкристализирва в главата, е, че този човек е практикувал Дзен (или каквото и да било подобно нещо) без никакъв вътрешен ориентир защо се случва това.

Точно това е необходимото условие за дзен-практиката.

*

Ди - цан попитал Фа - йен:
- Къде си тръгнал?
Фа - йен отвърнал:
- Тръгвам на странстване.
Каква е целта на странстването? - попитал Ди - цан
- Не занм - отвърнал Фа - йен.
- "Не знам" е много близко - казал Ди - цан.


                                           Дзен мондо


*

Колкото до "дзен унищожи живота ми" - не се хващайте - възприех го по-скоро като рекламен трик. Като видях заглавието на статията и си казах, че този, който я е писал, нищо не е разбрал от дзен (което като твърдение по принцип, би ми коствало як бой с пръчката в някой манастир). Като я прочетох, обаче, се усмихнах, защото това е доста хитър подход, някой да прочете написаното. И запознат, и незапознат с дзен.
« Последна редакция: Февруари 01, 2008, 21:04:36 pm от H. »

Неактивен SMSI-H

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 199
Относно: 27 години дзен, унищожиха живота ми
« Отговор #5 -: Февруари 01, 2008, 20:49:05 pm »
     Хорус, имаш прекрасен психологически подход за проверка на интелигентността, духовността, моралността, етичността, езотеричността и твърдостта, глупостта, посредствеността, темерутостта, неграмотността, материалността на уважаемите съфорумци... ;D ;D ;D, ако са се сетили, че правиш психологически тест, доколко могат да схващат ЕЗОТЕРИЧНОСТТА на нещата в един текст, където БУКВАЛНО ОТСЪСТВА ЕЗОТЕРИЧНОСТ, ЗАЩОТО ПИШЕЩИЯ ТЕКСТА НЯМА НИКАКВО РАЗБИРАНЕ И ЧУВСТВО ЗА ТЪНКИТЕ НЕЩА. За жалост в текста присъства само логиката на съвременната психология, която не е по-далеч от един лъже-монизъм и няма нищо общо с Дзен. Така че опитът на пишещия да внуши нещо на читателя е достижение на принципа - "сега езотеризмът е популярен, практикувал съм дзен 27 години, ще изкарам някой лев, все нещо съм научил, все нещо зная". Пишещия текста е като някой роб, който си губи живота в труд, съгласен е с това, защото всеки ден получава къшей хляб, няма нагласа за търсене на други цели, такива не му трябват, не ги търси, : и затова не знае защо прави това 27 години, НЕ ЗНАЕ КАКВО МОЖЕ ДА ПОСТИГНЕ С ТРУДА СИ, КАКТО И НЕ ЗНАЕ КАКЪВ Е СМИСЪЛА НА ТРУДА МУ,като последното е най-лошото! :o Чак такава бездушност, да се занимава с дзен 27 години и да не му дойде ума в главата... Ег**и... Но да не се учудваме, има ги всякакви! Даже и по-тежки случаи.
     Хорус, смятам, че проверката ми е извършена. Рапорт даден!

Неактивен SMSI-H

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 199
Относно: 27 години дзен, унищожиха живота ми
« Отговор #6 -: Февруари 01, 2008, 21:42:56 pm »

Ди - цан попитал Фа - йен:
- Къде си тръгнал?
Фа - йен отвърнал:
- Тръгвам на странстване.
Каква е целта на странстването? - попитал Ди - цан
- Не занм - отвърнал Фа - йен.
- "Не знам" е много близко - казал Ди - цан.


                                           Дзен мондо


Е, това вече си чист Чен или Чан /както го наричат в Китай - при първоизточника/ Будизъм...

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Относно: 27 години дзен, унищожиха живота ми
« Отговор #7 -: Февруари 01, 2008, 22:04:18 pm »
Чан и дзен са едно и също. Едното е китайският вариант за термина, другото - японския :D

Иначе горният текст си има истински дзен-нюанси, въпреки че и мен ме издразниха някои неща.

Неактивен WhiteRider

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 521
  • *terrafim*
Относно: 27 години дзен, унищожиха живота ми
« Отговор #8 -: Февруари 01, 2008, 23:40:39 pm »
малко дзен и ще го разберете напълно :) много тънко чувство за хумор има и огромни дози непукизъм. единствената грешка, която прави е, че не прилага същото това всеобщо приемане на нещата и по отношение на близките си, а ги съди колко са примитивни... ми всеки трябва да е някакъв, не можеш да промениш останалите с това, че сам си се променил. всеки си е някъде по пътя :)
иначе философията и религията са напълно излишни в дзен и не само, че мястото им е малко, а е никакво. коментари в този дух биха изпросили само удар с пръчка по главата :) за малко осъзнаване, защото дзен учителят обича безмерно  ;)

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Относно: 27 години дзен, унищожиха живота ми
« Отговор #9 -: Февруари 03, 2008, 15:07:28 pm »
Примерът с "пътешествието", който Н. дава, е много уместен: не знаем накъде отиваме и не знаем защо го правим; типичен Дзен! Но, това, което силно ме подразни в заглавната статия на темата, е типичната за американския пазар безцеремонност и бруталност откъм завладяването на читателския интерес. Сигурно е приложен някакъв вид американски "тънък хумор" и изтънчен "психологически трик", но резултатът е изтърбушването на вашето съзнание, само и само, за да станете потребител на тази статия. Дзен не е склонен към такава липса на почтеност спрямо вас и не е склонен на така арогантно врязване във вашето спокойствие. Разбирасе, Дзен си служи с щракване в неочакван момент, което да те стресне и изненадващо да те обдари с богатството на просветлението, но тук нещата са дадени по един груб, американски начин, който причинява по-скоро вреда на читателя, отколкото - облагородяване... Не съм привърженик на такъв рекламен песимизъм и негативизъм. Иначе, примерът на Н. с "пътешествието" е много величествен. Но обърнете внимание с какво спокойствие се случва този абсурд, как ненатрапчиво преминава и колко леко ви предлага да погледнете в една лудост!
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Относно: 27 години дзен, унищожиха живота ми
« Отговор #10 -: Февруари 03, 2008, 15:56:19 pm »
Като се замисля статията наистина е по-скоро разказ за дзен, отколкото дзен. Но все пак човекът е разбрал доста неща на теоретично ниво :P Мен ме подразни единствено, че повтаря през 5 реда: "След 27 години дзен-медитация"... >:( :P 8)

Неактивен Ashaman

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 816
Относно: 27 години дзен, унищожиха живота ми
« Отговор #11 -: Февруари 12, 2008, 16:08:58 pm »
Според мен статията напипва истината. Парадоксалната истина. Сещам се за поговорката "преди да се запозная с дзен, реките бяха реки..." и т.н. знаете я. Не практикувам Дзен. Само знам, че първите две части на поговорката са вярни. Казано е и по друг начин - познанието не носи щастие. Дзен не носи щастие. Дори не е нужно да практикуваш Дзен, неудовлетворението, липсата на смисъл са вечни спътници на живота в тази реалност. Затова можем само да се надяваме, че има друга и в нея ще намерим хармонията и щастието. Наистина това което се опитват да правят в източните "религии" е вид отучване, отказване, сливане, което е загуба на индивидуалност.
Вероятно това ни чака накрая, и търсещите нирвана, за мен просто желаят да прескочат целият този процес.
Хора намирали се на границата на смъртта, видяли тунела, светлината и т.н. впоследствие проявяват нежелание за живот.
Съжителството на духовни процеси, като например това да изучаваш Дзен или просто това да вникваш във себе си, и в околният свят разстройват човек. Невъзможно би било да го правиш и заедно с това да извършваш всички други дела присъщи на материалният човек. Така се поражда конфликта.
И доколко може да се изпълни последната част от поговорката, когато реките са станали пак реки а планините пак планини..мен лично ме съмнява. Не и тук, може би не и докато сме това което сме. ЕГО. Съм.

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Относно: 27 години дзен, унищожиха живота ми
« Отговор #12 -: Февруари 12, 2008, 16:28:43 pm »
Дзен те лишава от твоята индивидуалност, но не заради друго, а защото успява да ти покаже, че тази индивидуалност е илюзия. Ти не си ти, в смисъла на онова, което си въобразяваш в момента; ти си Божествената единност на реалността, която в момента е замъглена и изопачена... И тъй като ти не си това - изопачението и замъглението, оказва се, че нямаш нищо общо с това - до степен, че всъщност изопачението и замъглението са на свой ред само илюзии... Оказва се, че няма никакво изопачение и никакво замъгление, а всичко, което е било "проблем" за модерната западна философия, всъщност, казано просто, го НЯМА и никога не го е имало... Тогава остава прословутата пустота на Далечния Изток, която западният интелект по доста неумел начин сравнява с Рая, със щастието и прочея човекоидни представи за Универсалния смисъл... А какво става, когато осъзнаеш и това, че всъщност и ти - човека в това тяло и с това съзнание, не си нищо друго, освен едно замъгление и изопачение на "очите на Бога, Който" гледа през теб?... Ето, допускането на тази идея - дори и с абстрактната уговорка на нуждаещия се от битие Запад, все пак малко ни приближава към идеята за едно съществуване без самите нас, без нашите брътвежи в xNetBG или другаде, без въобще да присъстваме в тях... ТОВА е онази Празнота, където всичко е толкова великолепно, колкото в дзенската сентенция за планините и реките:

Преди да започна да се занимавам с Дзен,
планините ми изглеждаха като планини, а реките - като реки.
Когато навлязох в Дзен, о чудо! -
планините потекоха като реки, а реките се извисиха като планини.
Сега, когато излизам от Дзен[ската школа],
планините за мен отново са си планини, а реките - отново са си реки...
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен Ashaman

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 816
Относно: 27 години дзен, унищожиха живота ми
« Отговор #13 -: Февруари 12, 2008, 19:25:11 pm »
Сливането не може да означава друго освен заличаване на ЕГО, съществуването ти като индивидуалност, която се осъзнава. Така поне смятам аз.А доколкото ежедневният ни свят е илюзия, това предполага, че всеки свят е такъв. Предполага съществуването на всичко в мисълта, която не е ясно къде съществува извън себе си.
Въобще тия неща са парадоксално неразрешими за съзнанието. Безкрайност предполага безначалност.
Илюзиата обаче, сама в себе си е реална.

Неактивен drslowdeath

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 19
Относно: 27 години дзен, унищожиха живота ми
« Отговор #14 -: Април 14, 2008, 22:23:59 pm »
Роденият "темерут" е много по-предразположен към себеоткриване от погълнатите от полярности общителни хора.
А 27 години земно време са си илюзия като всяка останала.Не толкова че не съществуват,но просто създават идеята,че са нещо кой знае какво.Похвално е за автора,че все пак е открил смисъл в зяпането на бяла стена.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27