Днес попаднах на 2 книги за дзен, които търсех под дърво и камък през годините. Бяха наредени една до друга - точно мен са чакали. Както и да е, имаха смешна цена и разбира се ги грабнах с настървение веднага.
5 минути след като отминах сергията в главата ми прозвуча въпроса: "Защо продължавам да си купувам книги за дзен, след като претендирам да съм схванал същността?" В този момент ме удари мокрия парцал в главата, както се е случвало няколко пъти през живота ми. Няма да казвам, че получих сатори, защото тогава си го помислих и разбира се - го загубих веднага. Но ме обля друга приятна вълна, породена от още една мисъл, която е че хората не осъзнават колко трябва да са щастливи, заради това, че са несъвършени. Повечето не са щастливи и при мисълта, че им предстои толкова много (независимо какво е то по характер). Така или иначе, за мен всичко това днес, беше своеобразно полу-стъпало. Едно от тези, за които много си чел и си усвоил на теория, но е доста по-различно, когато ти се случи.
Знам че в някоя паралелна реалност, моето алтернативно аз, след същото прозрение, се върна назад и остави току-що купените книги на продавачката и не си взе обратно парите.
Поздравявам това мое друго аз. Той е една крачка по-близо.
Аз не го направих. Все още не... Все още не е настъпил часът...
И както се пее в една песен на Conjure One:
Tomorrow i will have no shame,
i will start again...