Jumpers?

[Admin]

Jumpers - или "Скачачи" е един нов филм на Regency и 20th Century Fox. Повдигам темата, защото ми е интересно дали според вас наистина съществува такова нещо като скачачи във пространствения континуум. Ако някой е попадал на такава информация и знае нещо по въпроса, моля да сподели.

Връзка към филма:

http://www.jumperthemovie.com/

[reply]

Аз лично съм чел такива неща за тибетските и индийските монаси... но това е някак... логично  хаххх  но в "нормалния живот", ако мога да го нарека така, не съм чувал 
Иначе филма определено изглежда мноого добре; и ефектите са добри така като гледам

[H.]

През пространството в тази времева линия, не съм чувал. Само за времеви скачачи.
Иначе това прилича на телепортация без технология, което си е напълно възможно.

[Admin]

Интересно ми е дали може да се научи или е въпрос на генна модификация...

[H.]

Може, но мисията ни е друга на тази Земя

Иначе в тибетските манастири се преподават техниките. Само на посветени разбира се. Пък и не само там

[Admin]

Иххх.. Понякога ми се иска и аз да мога някакви такива дивотии... 

[----------]

Мисля, че такива пренасяния през времето и пространството са по-характерни на духовно ниво, отколкото на физическо, където телата биха били твърде тежки и твърде крехки, за да могат да издържат на пренасянето. Но това не означава, че е невъзможно. Просто е малко безмислено, защото прилича на това да разрушите къщата си, да пренесете материалите някъде другаде и да си я построите наново, със същите материали. Далеч по-лесно е просто да излезете от тази къща и да си построите нова на новото място. Тъкмо това се случва по време на сън, когато ние се освобождаваме от привързаността към тялото и "сънуваме". Над 3D времепространствените ограничения отпадат и движението "там" е свободно.

От гледна точка на нашата триизмеримост такива движения биха изглеждали като пътувания във времето или като телепортации през пространството. По принцип е доста условно да отделяме телепортациите през пространствата и пътуванията през времето едно от друго, защото в по-високите нива на разбиране времето не е друго, освен още един аспект на пространството. На още по-високи нива "нещата се събират в точка" и въобще пътуването от там, "където си" до там, "където не си" стои като някаква безмислица...

В заключение, прескачането през времето и пространството ми се струва като съвсем естествена способност при достатъчно издигнато съзнание и достатъчна непривързаност спрямо материалната реалност. Всеки от нас би трябвало да може да направи такова прескачане по време на сън, в медитация или при ОИТ (опитности извън тялото). Придобиването на осъзната способност за извършването на такива прескачания би трябвало да се свърже с общото повдигане на Духа у всеки от нас.

[Спорт-Здраве3]

В книгата на Николай Коларов "Многоизмерен скок в края на времето" се разглежда интересна гледна точка,която според мен може да се свърже синонимно със "скок в пространствения континуум".

Тезата не е безизвестна - приема се,че честотата е място.Факт,който не доказва,но насочва разсъжденията в тази посока,е,че неща със сравнително еднаква честота обикновено се групират.Например Земята и хората(човешкото тяло) имат много сходни честоти,в рамките на 7-8Hz.Тезата на автора е,че сякаш сме "кацнали" на тази честота,на която се намира Земята.

Смисълът на тази теза се допълва,ако се приеме заедно с още две схващания - че "време" не съществува и всичко се случва едновременно,и че локалността не съществува,а всичко се намира на едно място.

Да си представим,че времето е забавна илюзия,разнообразяваща света,който виждаме през очите си и че всъщност всичко е не само сигурно,но и случващо се в момента и завинаги,е доста интересно.Става още по-интересно,ако си представим Вселената като нелокалност,цялост и едновременност с даден условен обем,който условно можем да разделим на части.
Ако всичко от горното се приеме за истина в името на гледните точки,то да "се намираш някъде" ще означава да си избрал да възприемаш такъв набор от вибрации*,които да изграждат нещо смислено в съзнанието.Например стая и апартамент.Ако всичко е на едно място,тогава всъщност няма преместване - нито ти самият се местиш из холограмата на Вселената,нито холограмата се движи около теб.Има само преминаване от една условна част на Едновременността в друга.
Например ако човек иска да се телепортира от апартамента си на Балканите в Петра,то единственото,което трябва да направи,е да избере онези вибрации,които съзнанието възприема смислово като локацията на Петра.Нещо като настройване на антена и телевизор - нито ти се местиш,нито телевизора,нито антената(която си самият ти),а просто правиш селекция от вибрации.Едни показват мътна картина,други смислена.

П.П.
*Вибрацията се определя от честотата,дължината на вълната и силата на импулса,това е връзката й с честотата,но не зная как тези характеристики се отнасят една към друга математически.
От друга страна честотата се определя от дължината на вълната и скоростта на разпространение на вълната.
И да не забравяме,че всичко най-вероятно се определя от още нещо,непонятно за сега.Може би силата на намерението като проявление на възможността на съзнанието ни да деформира холограмата 

П.П.1. В един вероятен скок в "пространствения континуум" главна навигационна система би трябвало да бъде въображението.

[Спорт-Здраве3]

Когато се каже "пространствен скок" се възприема,че не само съзнанието пътешества,но и тялото.

В същата книга("Многоизмерен скок в края на времето",на Николай Коларов)се разглежда идеята за еволюцията и осъвършенстването на тялото.Логиката на идеята е,че тялото е твърде грубо и твърде "тежко",за да следва пътешествията на Духа.Тоест,че една от задачите ни е да сведем Духа към материята на тялото и да издигнем материята на тялото към Духа,за да се постигне цялост.Тази идея бих свързал с казаното от Ницше за новата раса и новото тяло.За сега тялото е твърде тромаво,за да следва съзнанието извън 3-D.Нещо подобно четох от сайта...май се казваше "Казано от един индиец",ставаше дума за единството и за "душатялото".

Според мен един "пространствен скок" е възможен като телесен ефект,ако съзнанието може да изменя значително вибрациите на тялото и ако тялото е готово да възприема голям спектър от вибрации.

[Admin]

Доста интересно звучи. Благодаря за информацията!!!

[----------]

"Рецепта" за преминаване

1. Тялото трябва да бъде по-фино:
     - да е изчистено от тежки хранителни
       и лекарствени съставки;
     - да е гъвкаво, стегнато и жилаво,
       тъничко;
     - да е с добра водна, дихателна и
       енергийна циркулация.
2. Съзнанието трябва да бъде по-развито:
     - да притежава мисловни схеми,
       позволяващи идеята за преминаване;
     - да притежава гъвкавост, асоциативност,
       свобода;
     - да е изчистено от порочни мисли и
       желания, от предразсъдъци.
3. Епохата трябва да позволява преминаване:
     - време, в което общата мисловна нагласа
       води към преминаване;
     - време, в което вибрациите на реалността
       разхлабват триизмеримостта;
     - време, в което вашето преминаване
       се вижда като част от необходимостите
       на живота.

Колкото по-голяма част от тези категории бъдат удовлетворени, толкова по-голяма е възможността според мен преминаване да бъде извършено, при това на физическо ниво, с тяло, качено "на борда". Преминавания без тялото - като сънуване, ОИТ или дори смърт, е възможно и се практикува винаги от хората, осъзнато или неосъзнато, независимо те самите какво отношение имат към този факт. Но за поместване и на физическото тяло е необходима доста повече енергия, чистота, благоприятна нагласа и обстановка.

[aviana]

В книгата на Николай Коларов "Многоизмерен скок в края на времето" се разглежда интересна гледна точка,която според мен може да се свърже синонимно със "скок в пространствения континуум".

Тезата не е безизвестна - приема се,че честотата е място.Факт,който не доказва,но насочва разсъжденията в тази посока,е,че неща със сравнително еднаква честота обикновено се групират.Например Земята и хората(човешкото тяло) имат много сходни честоти,в рамките на 7-8Hz.Тезата на автора е,че сякаш сме "кацнали" на тази честота,на която се намира Земята.

Смисълът на тази теза се допълва,ако се приеме заедно с още две схващания - че "време" не съществува и всичко се случва едновременно,и че локалността не съществува,а всичко се намира на едно място.

Да си представим,че времето е забавна илюзия,разнообразяваща света,който виждаме през очите си и че всъщност всичко е не само сигурно,но и случващо се в момента и завинаги,е доста интересно.Става още по-интересно,ако си представим Вселената като нелокалност,цялост и едновременност с даден условен обем,който условно можем да разделим на части.
Ако всичко от горното се приеме за истина в името на гледните точки,то да "се намираш някъде" ще означава да си избрал да възприемаш такъв набор от вибрации*,които да изграждат нещо смислено в съзнанието.Например стая и апартамент.Ако всичко е на едно място,тогава всъщност няма преместване - нито ти самият се местиш из холограмата на Вселената,нито холограмата се движи около теб.Има само преминаване от една условна част на Едновременността в друга.
Например ако човек иска да се телепортира от апартамента си на Балканите в Петра,то единственото,което трябва да направи,е да избере онези вибрации,които съзнанието възприема смислово като локацията на Петра.Нещо като настройване на антена и телевизор - нито ти се местиш,нито телевизора,нито антената(която си самият ти),а просто правиш селекция от вибрации.Едни показват мътна картина,други смислена.

П.П.
*Вибрацията се определя от честотата,дължината на вълната и силата на импулса,това е връзката й с честотата,но не зная как тези характеристики се отнасят една към друга математически.
От друга страна честотата се определя от дължината на вълната и скоростта на разпространение на вълната.
И да не забравяме,че всичко най-вероятно се определя от още нещо,непонятно за сега.Може би силата на намерението като проявление на възможността на съзнанието ни да деформира холограмата 

П.П.1. В един вероятен скок в "пространствения континуум" главна навигационна система би трябвало да бъде въображението.

Освен астралната проекция, която е една от дарбите, на които е способен човек скоро научих за способност, наречена "билокация"-способноста на човек да е на две места едновременно. Не знам дали е обсъждано в сайта за тази дарба(то тук всичко се е обсъдило и разконспирирало вече и после защо човек обича този сайт), но тази способност ме накара да се замисля, че е вид телепортация макар не на физическо ниво. Обяснявах си го като вид астрална проекция, но се запазва и осъзнатоста човек на мястото, в което се намира физическото му тяло и на мястото, където е човек в същото време.

А цитатът мисля, че също е едно добро обяснение за тази дарба, наречена билокация, не знам за физически телепорт, ама и това е готино Все си казвам, че няма какво вече да ме изненада, обаче все съм изненадана от потенциалът на човек, независимо дали ще е от моят опит или нечий друг.

[Алис]

Смейте се, ако щете, но аз мога да се телепортирам...насън. Често, много често, когато нещо в съня не ми изнася използвам точно тази способност - насочвам едната си ръка към мястото, където искам да избягам, силно изпъната, напрегната, с дланта нагоре, и се проектирам там. Нямаше да го спомена, ако не ми се случваше непрекъснато из сънищата ми, и усещането не беше много истинско...Затова пък насън не съм летяла най-малко от 10 години.

[manifest]

Не виждам причина да се смея. Да можеш да се контролираш в съня си е достойно за голямо уважение. Аз лично още не мога да го правя.

[Mothman]

За телепортирането в случаите на ОИТ, астралните проекции и т. н. съм съгласен. Това е напълно възможно и всеки от нас го умее (чрез  финните си  тела и Висш Аз), но телепортацията на физически обекти не само, че не е осъществима (освен на ниво фотони засега, другото времето ще си покаже ), но и ако беше, изниква въпросът за самия метод на телепортация, който е известен на учените засега. Според физиката в процеса на телепортация телепортиращият се обект се разпада на съставните си атоми и някъде, на  дадено място  в пространството, се материализира неговото идентично копие. Така че, да предположим, че аз се подложа на телепортация, дали след това съществото, което се материализира в отсрещния край ще съм аз. Да, то ще изглежда като мен, атомната му структура ще е същата, но дали ще съм аз?! Още повече, че след разпадането  на физическото ми тяло в процеса на телепортиране технически ще съм мъртъв за известно време. В този случай инкарнацията ми би трябвало да напусне физическото ми тяло, но къде би отишла и би ли се инкарнирала отново в моя физически двойник след преминаването?! На всичкото отгоре би трябвало да се телепортирам гол, за да избегна размесването на атомите
си с тези на дрехите си. Представете си само!!! Така, че тия истории от сорта на Jumpers за мен са бошлав работа. Но може би скритото послание на филма е, че всъщност ние не само, че можем, но и се телепортираме дори без да знаем понякога, но не на физическо, а на астрално ниво! Кой знае?!