Ммммм, преди няколко дни го гледах филмчето "Телепорт" (Jumper). Ами, мнооооого се изкефих! ХАаххахахаха... особено когато "онзи в главната роля" не можеше да достигне дистанционното на телевизора за точно няколко сантиметра и човека взе, че се телепортира до там, за да не се мъчи сам. Невероятно показателна сцена какво би се случило, ако всички можехме да го правим - телепортирането.
Самюел Джаксън ми е любимец по много причини и тук го харесах с бялата коса, макар да беше по-скоро лошичък. Но си е прав. С такива възможности хората рано или късно ще се самозабравят и ще започнат да рушат правилата на иначе така добре изградената "матрица", ако бихме могли така да я наречем. Общото ниво е толкова ниско, че просто ще се избием, ако тази технология стане "открита" за човечеството. То аз не мога да се контролирам добре даже и сега, камо ли да можех само с леко напрягане на съзнанието да се пренасям до всяка точка от планената, на която имам снимка. ;D
Все пак, филмчето е добро и самото телепортиране много радва. Забавлявах се искрено през цялото време. Главния актьор е сладур, гаджето му - също. Самюел винаги си е голям. А накрая оставаш с чувството на лека носталгия, че за теб - редовият гражданин - всичко това завинаги ще си остане само мечта. Е, някои от нас биха могли да го пробват "насън" или в ОИТ, но само толкова. Успокоителна е мисълта, че в този живот не сме дошли за това. ( ... а може пък аз да съм!!!
)
ПС: на всички тук ни е ясно, че съзнанието на човек е способно на изключителни неща, но при подходящите условия. Например при сензорна депривация или пък състояние близко до смъртта - болест, глад и какви ли не други "аскетични практики". Бях чел, че подготовката на нинджа (и изобщо не е чудно) съдържа много от тези похвати. Правели са се дълги и мъчителни преходи през планините в най-лютата зима или при силна буря, гръмотевици, дъжд и т.н., като при това наличието на храна и вода било сведено до нула в някои случаи. Стоене със седмици в тъмна пещера и какви ли не други подобни. Предполагам, че изобщо не е подействало при всички, но със сигурност някои от тези древни бойци са "разкрили" пълните си възможности именно благодарение на подобни нечовешки изпитания. Винаги съм бил много любопитен до каква степен всичко е било ловкост, камофлаж и скрити съоръжения и до каква - физическо проявление на духовната им практика.
Ако се замислим, дори простата медитация си е едно "мъчение за съвременния човек". Механичен метод, който при достатъчна уоритост би могъл да доведе до "интересни смущения" в системата. Пълното отпускане, изчистването на съзнанието от мисли и образи ( или оставането им свободно да текат, без ние да се "хващаме за тях" и да ги задържаме изкуствено в себе си) и т.н. Всичко това си е много лека форма на "мъчение", което е абсолютно несвойствено и безсмислено в днешните условия на социума, така че не е чудно, че всякакви такива методи биха могли да дадат резултати в определено направление. Мисля че проблемът идва от неспособността да контролираме следствията. За един обикновен човек това, че веднъж си видял светлината на Бог, нищо не означава и не върши никаква работа. От друга страна, ако можеш всеки ден да го правиш, вероятно би заинтригувал повече народ. ( но прекалено се отплеснах от темата)
