Автор Тема: Холографски модел на човешкия мозък  (Прочетена 28323 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Холографски модел на човешкия мозък
« -: Декември 07, 2006, 17:08:21 pm »
    През 1982 година в Парижкия университет се извършва експеримент, който може да се окаже един от най-значителните експерименти на 20-ти век. За този експеримент не е тръбено по новините. Освен ако не четете научни журнали, едва ли някога сте чували името на експериментатора - Алан Аспект (Alain Aspect). Аспект и неговият екип откриват, че при определени обстоятелства, субатомни частици, като електроните, могат да комуникират един с друг в реално време, независимо от разстоянието между тях.

Без значение дали се намират на 10 метра или на 10 милиона километра, едната частица винаги "знае" какво става с другата и обратно. Проблемът с този факт е, че той нарушава приетото от Айнщайн ограничение на скоростта, с която може да пътува информацията - скоростта на светлината. Пътуването със скорост по-голяма от тази на светлината обаче е равносилно на преминаване на времевата бариера. Това кара доста учени да се опитат да обяснят резултатите, като някои от тях предлагат доста радикални теории.

Физикът от Лондонския университет Дейвид Бом, например, смята че откритието на Аспект дава основание да се смята, че обективната реалност не съществува, че въпреки солидния си вид, Вселената е от огромна холограма.

За да разберем защо Бом прави това зашеметяващо изявление, трябва да знаем какво се крие зад понятието "холограма". Холограмата е триразмерно изображение (фотография), направено с помощта на лазер.

За да направим холограма, обектът първо бива осветен от лазерен лъч. Тогава втори лазерен лъч отскача от отразената светлина на първия, а получената резонанса картина се запечатва на филм. Полученият филм прилича на нищо незначеща мрежа от светли и тъмни ивици. Да се ниси хорограмата, към филма се насочва трети лазерен лъч се визуализира тримерния образ на снимания обект.

Триразмерността на тези изображения не е тяхната единствена забележителна черта. Ако холограма на роза бъде срязана наполовина и след това осветена от лазер, всяка половина ще проектира цялата роза. Получените половинки могат от своя страна да се разделят още веднъж на по две четвъртинки. Всяка от четвъртинките при облъчване отново би визуализирала холограма на цялата роза.

Това свойство от природата на холограмата ни дава нов поглед върху разбирането за организация и ред. През по-голямата част от съществуването си, западната наука се е развивала с презумцията, че най-добрият начин да разбереш физически феномен е да го разбиеш на съставните му части и да ги изследваш.

Холограмите ни показват, че някои неща във Вселената може да не се поддават на този подход. Ако се опитаме да разпаднем на съставните й части една холограма, ние няма да получим парчетата, от които е направена, само ще получим по-малки "цели"(1:1 с оригинала) холограми.

Тази гледна точка навежда Бом на различен начин на разбиране на откритието на Аспект. Бом смята, че причината субатомните частици да остават в контакт една с друга, независимо от разстоянието между тях, не се дължи на факта, че те си разменят някакви сигнали напред-назад, а защото тяхната разделеност е илюзия. Той смята, че на някакво друго ниво на реалност, такива частици не са индивидуални, отделни, а части от едно фундаментално цяло.

Бом предлага следния пример за визуализиране на своята теория: представете си аквариум, в който има риба. Представете си, че не можете да видите аквариума директно, а го наблюдавате с помощта на две камери - едната насочена към предната стена на аквариума, другата - към някоя от другите стени. Гледайки само мониторите, е вероятно да решите, че наблюдавате две различни риби. Тъй като камерите са разположени под различен ъгъл, всяка от рибите на екраните ще изглежда леко различна. След известно време наблюдение ще стигнете до извода, че между рибите съществува някакъв вид зависимост. Неузнавайки за реалната ситуация, може от направените наблюдения да се стигне до извода, че двете риби комуникират помежду си на момента, но това, както знаем, не е вярно.

Според Бом това е, което се случва при експериментите на Аспект. Според него комуникацията със скорост по-бърза от скоростта на светлината, която наблюдават Аспект и екипа му, му дават основание да смята, че съществува различно ниво на реалност, което не можем да възприемем, по-сложно измерение, което е аналог на аквариума от примера. За Бом електроните и другите субатомни частици ни се струват отделни, тъй като можем да видим само част от това по-сложно измерение.

За Бом тези частици не са отделни части, а страни на по-дълбока единност, която притежава холографски свойства и е неразделна, също като спомената в началото роза. И тъй като всичко във физическата ни реалност е изградено от тези елементарни частици, то Вселената, според Бом е проекция, холограма.

Ако това е вярно, то Вселената трябва да притежава някои изумителни свойства. Ако разделеността на частиците е илюзорна, то това означава, че всички и всичко във Вселената е свързано едно с друго. Всичко е във всичко, и въпреки, че човешката природа винаги търси начини да категоризира и разделя, различните явления във Вселената и всички видове разделение са по същността си изкуствени и цялата природа е една безкрайна мрежа.

бом не е единственият изследовател, който намира доказателства, че вселената е холограма.Работещият независимо от Бом в сферата на мозъчните изследвания, неврофизикът от Станфорд Карл Прибрам също стига да убеждението за холографската същност на вселената.

Прибрам стига до холографския модел тръгвайки от загадката как и къде в мозъка се съхранява паметта. Десетилетия наред множество изследвания показват, че паметта не се съхранява на точно оределено място, а в целия мозък.В серия от експерименти през 20-те години Карл Вашли открива, че независимо каква част от мозъка на плъх премахва, той не може да заличи неговата памет за това как да изпълнява сложни задачи, които е научил преди хирургическата намеса.Големият проблем тогава е бил, че никой не е познавал механизъм, който да обясни тази особеност на паметта.

През 1960-та година Прибрам се запознава с концепцията на холографията и разбира, че е намерил обяснението, което са търсели изследователите на мозъка. Прибрам смята, че паметта се съхранява не в невроните, или в малки групи от неврони, а в шаблони от нервни импулси, които се пресичат в целия мозък по същия начин, както светлите и тъмните интерферентни линии пресичат цялата повърхност на парче филм с холографско изображение. С други думи, Прибрам смята, че мозъкът е сам по себе си холограмен филм.

Теорията на Прибрам би обяснила защо човешкият мозък може да съхранява толкова много информация в толкова малко място. Изчислено е, че човешкият мозък има капацитета на запамети информация от порядъка на 10 милиона бита по време на средно продължителен човешки живот.
Друго свойство на холограмите, което не споменахме досега е именно големия им капацитет за съхранение на информация ( бел. ред: вече са в разработка дискове на принципа на холограмите, които ще побират нещо от порядъка на 100GB информация, при размер колкото сегашните дискове). Достатъчна е минимална промяна на ъгъла, под който двата записващи лазера облъчват фотографския филм и е възможен записа на много различни изображения на една и съща повърхност. Практически опит показва, че в един кубичен сантиметър филм може да се съберат близо 10 милиона бита информация.

Нашата необичайна способност бързо да извличаме каквато информация ни трябва от огромното ни информационно хранилище на спомени става по-разбираема ако мозъкът функционира на принципа на холограмата. Едно от най-удивителните неща в човешкия мозък е именно взаимосвързаността на всяко парченце информация - друга характеристика, присъща за холограмите. Тъй като всяка част на холограмата е безкрайно свързана с всяка друга нейна част, то това може би е най-съвършенният пример за взаимосвързана система, с която разполагаме.

Аржентинско-италианският изследовател Хюго Зукарели (Hugo Zucarelli) наскоро пренесе холографският модел в света на акустичните явления. Озадачен от факта, че хората могат да локализират източника на звук без да въртят главите си, дори когато не могат да чуват с едното ухо, Зукарели открива, че холографските принципи могат да обяснят тази способност. Зукарели също така разработва техногията за холографния звук - техника за записване, способна възпроизведе акустични ситуации с невероятен реализъм.

Скорошни експерименти установяват, че всяко от сетивата ни е чувствително към доста по-голям спектър от честоти, отколкото се предполагаше доскоро.
Изследователите откриват, например, че визуалната ни система е чувствителна към звукови вълни, че чувството ни за мирис частично зависи от така наречените осмични честоти, и че дори клетките в телата ни са чувствителни към голям честотен диапазон. Според някои учени тези открития предполагат, че холографската природа на съзнанието е отговорна за преработването и разделянето на тези честоти във формата на конвенциалната чувствителност.

Най-интересно става обаче, когато обединим холографния мозъчен модел на Прибрам и холографната теория за веселената на Бом. Ако конкретността на света е вторична реалност и това, което е "там" е всъщност холографско трептение, и ако мозъкът е също холограма и избира само част от трептенията и математически ги превръща в сензорни възприятия, какво тогава е обективната реалност?

Казано по-просто - тя спира да съществува. Религиите на Изтока дълго време са проповядвали, че материалния свят е Мая - илюзия, съответно въпреки че мислим, че сме физически същества, движещи се във физически свят, това също е илюзия. Ние сме само приемници, плаващи през калейдоскопично море от честоти, и това, което извличаме от това море и трансформираме във физическа реалност, всъщност е само един канал от многото в холограмата.



http://www.optisprint.net/forum/

http://www.red-ice.net/specialreports/2006/01jan/holographic.html
musica universalis

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Re: Холографски модел на човешкия мозък
« Отговор #1 -: Декември 13, 2006, 01:11:54 am »
Учението за дарма в Далечния изток, на което стъпват почти всичките тамошни духовни практики, е от съществен интерес предвид на настоящата тема.
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re: Холографски модел на човешкия мозък
« Отговор #2 -: Декември 14, 2006, 18:14:49 pm »

                                                           ВЪЗПЯВАМ ХОЛОГРАФСКОТО ТЯЛО



   На един 61-годишен мъж, когото ще наречем Франк, поставят диагнозата рак на гърлото, която почти винаги означава фатален изход, и му казват, че шансовете да остане жив са 5 %. Теглото му намалява от 59 на 44 кг. Той е крайно изнемощял, едва си преглъща слюнката и трудно диша. Лекарите спорят дали изобщо да го подлагат на радиационна терапия, защото е твърде възможно лечението само да увеличи мъките му, без значимо да увеличи шансовете му за оцеляване. Въпреки всичко те решават да го подложат на терапията.
След това, за голям късмет на Франк, д-р О. Карл Саймънтън, радиационен онколог и медицински директор на Онкологичния консултантски и изследователски център в Далас, щата Тексас, е помолен да участва в неговото лечение. Саймънтън предполага, че самият Франк може да повлияе върху хода на своето заболяване. Той го обучава на няколко техники за релаксация и визуализация, разработени от самия него и колегите му. От този момент, три пъти на ден, Франк си представя облъчването, което получава, като състоящо се от милиони малки енергийни куршумчета, бомбардиращи неговите клетки. Освен това визуализира своите ракови клетки като по-слаби и по-объркани от нормалните си клетки и поради това неспособни да възстановят загубите, които претърпяват. След това той визуализира как неговите бели кръвни телца, войниците на имунната система, идват, струпват се около мъртвите и умиращите ракови клетки и ги пренасят към черния дроб и бъбреците, за да бъдат изхвърлени от тялото.
Резултатите са поразителни и далеч надминават това, което обикновено се получава в такива случаи, когато пациенти биват лекувани единствено с радиация. Лечението с радиация върви като по магия. Франк не изпитва почти никой от негативните странични ефекти - увреждане на кожата и слизестите мембрани, - които нормално съпровождат подобна терапия. Той възвръща загубеното си тегло и своята сила - само за два месеца всички признаци на неговия рак изчезват. Саймънтън смята, че забележителното възстановяване на Франк се дължи до голяма степен на всекидневните упражнения по визуализация.
Саймънтън и колегите му упорито продължават изследванията си и обучават на техните визуализиращи техники 159 пациенти с рак, смятани за медицински нелечими. На такива пациенти им се дава живот от 12 месеца. Четири години по-късно 63 от пациентите са все още живи. От тях 14 не показват признаци на заболяването, при 12 ракът регресира и при 17 болестта си остава устойчива. Средната продължителност на живот за групата като цяло е 24,4 месеца, над два пъти по-дълго от националната норма .
Оттогава Саймънтън провежда поредица подобни изследвания, всички с положителни резултати. Въпреки тези обещаващи открития, работата му все още се смята за спорна. Критиците му например твърдят, че хората, които участват в изследванията на Саймънтън, не са "средностатистически" пациенти. Мнозина от тях са потърсили Саймънтън с нарочната цел да научат неговите техники и това показва, че те вече имат един извънредно бояк дух. Въпреки това мнозина изследователи намират резултатите на Саймънтън достатъчно убедителни, за да подкрепят неговата работа, а самият той основава Раков център "Саймънтън", една преуспяваща институция за изследвания и лечение в Пасифик Пелисейдс, щата Калифорния, в която се преподават техники с използване на въображението при пациенти, борещи се с различни заболявания. Терапевтичната употреба на въображението завладява въображението на публиката и едно скорошно проучване показва, че алтернативно лечение на рака се прилага четири пъти по-често .
Как така някакъв си образ, формирал се в ума, може да оказва въздействие върху нещо толкова страховито като нелечим рак? Не е изненадващо, че холографската теория за мозъка може да бъде използвана за обяснение и на този феномен. Психологът Джийн Ахтърбърг, директор по изследванията и рехабилитацията в Центъра по здравна наука на Тексаския университет в Далас, и един от учените, които спомагат за доразвиване на техниките с използване на въображението, прилагани от Саймънтън, смята, че именно холографските способности на мозъка ни дават ключа към загадката.
Както беше отбелязано, всички преживявания са в крайна сметка просто неврофизиологически процеси, протичащи в мозъка. Според холографския модел причината да преживяваме някои неща, например емоциите, като вътрешни реалности, а други, примерно песните на птиците и лаенето на кучетата, като външни реалности, се крие в обстоятелството, къде мозъкът ги разполага, когато ги създава като вътрешна холограма, която ние преживяваме като реалност. Както видяхме обаче, мозъкът не може винаги да прави разлика между това, което е "отвън", и това, което той смята, че е "отвън", и поради това хората с ампутирани крайници понякога изпитват усещания за илюзорен крайник. Казано по друг начин, в един мозък, който действа холографски, припомняният образ на нещо може да има по-голямо влияние върху сетивата, отколкото самото нещо.
Той може да има и еднакво мощен ефект върху физиологията на тялото, състояние, преживявано непосредствено от всеки, който понякога е усещал как пулсът му се ускорява, след като си е представял как притиска любимата в прегръдката си. Или всеки, който е усещал как му се изпотяват дланите, след като е извикал във въображението си спомена за някакво необичайно плашещо преживяване. На пръв поглед фактът, че тялото не може винаги да прави разлика между въобразено и реално събитие, може да изглежда странен, но като се вземе предвид холографският модел - който твърди, че всички преживявания, били те реални или въобразени, се свеждат до един и същ език на холографски организираните вълнови форми, - ситуацията става много по-малко озадачаваща. Или както казва Ахтърбърг: "Когато образите се разглеждат в светлината на холографската идея, тяхното всемогъщо въздействие върху функционирането на тялото е съвсем логично. Образът, поведението и физиологическите изменения, които ги съпътстват, са единен аспект на един и същи феномен."
Бом използва своята идея за неявния ред, или по-дълбокото и нелокално равнище на съществуване, от което възниква цялата наша вселена, за да изрази повторно гледището си: "Всяко действие започва от едно намерение в неявния ред. Въобразяването е вече създаването на формата; то вече има намерението и зародишите на всички движения, които е необходимо да бъдат извършени. А това засяга тялото и т. н., така че, когато сътворяването се осъществява по този начин от по-фините нива на неявния ред, то преминава през тях, докато се прояви в явния ред."  С други думи, в неявния ред, както и в самия мозък, въображение и реалност са в крайна сметка неразделими и затова не трябва да ни изненадва, че образите в ума могат в крайна сметка да се проявят като реалности във физическото тяло.
Ахтърбърг намира, че физиологическите ефекти, добивани с помощта на въображението, са не само мощни, но могат да бъдат и извънредно точни. Например терминът бяло кръвно телце в действителност обозначава голям брой различни видове клетки. В едно изследване Ахтърбърг решава да види какво ще стане, ако може да тренира хора да повишат броя само на един определен тип бели кръвни телца в своето тяло. За да го направи, тя обучава група колеги студенти как да си представят една клетка, известна като неутрофил, главната съставка в общата маса на белите кръвни телца. Обучава втора група да си представят Т-клетки, един по-специализиран вид бели кръвни телца. В края на изследването групата, която се научила да си представя неутрофила, имала забележимо нарастване на броя на неутрофили в телата си, но никаква промяна в Т-клетките. Групата, която се учила да си представя Т-клетки, имала забележимо нарастване на броя на този вид клетки, но броят на неутрофилите си оставал същият .
« Последна редакция: Декември 14, 2006, 18:16:49 pm от ultrafutur »
musica universalis

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re: Холографски модел на човешкия мозък
« Отговор #3 -: Декември 14, 2006, 18:18:31 pm »
                                    Здравни последствия от множествената личност


Друго състояние, което нагледно илюстрира силата на въздействие на ума върху тялото, е разстройството на множествената личност (РМЛ). Освен, че притежават различни картини на мозъчните вълни, подличностите на един множественик са психически силно отделени една от друга. Всяка си има свое собствено име, възраст, спомени и способности. Често всяка има свой собствен почерк, обявен пол, културна и расова история, артистични таланти, познания по чужди езици и коефициент на интелигентност.
Още по-забележителни са биологичните промени, които протичат в тялото на множествениците, когато те превключват личностите. Често пъти медицинско състояние, присъщо на една личност, мистериозно изчезва, когато друга личност вземе връх. Д-р Бенет Браун от Международното общество за изследване на множествената личност в Чикаго е документирал случай, в който всички от подличностите на един пациент били алергични към портокалов сок, освен една. Ако човекът пиел портокалов сок, когато някоя от неговите алергични личности е поела управлението, той получавал ужасен обрив. Но ако превключел към своята неалергична личност, обривът незабавно започвал да избледнява и той можел свободно да си пие портокалов сок .
Д-р Франсин Хоулънд, психиатърка от Йейл, специализирала се в лечение на множественици, разказва още по-впечатляващ случай, свързан с реакцията на един множественик към ужилване от оса. Във въпросния случай мъжът идва на уговорената с Хоулънд среща с око, напълно затворено от оток, вследствие на ужилване от оса. Като разбира, че той се нуждае от медицинска помощ, Хоулънд вика офталмолог. За съжаление, офталмологът можел да види човека най-рано след час и тъй като човекът изпитва остра болка Хоулън решава да пробва нещо. Както се оказва, една от личностите на мъжа била "анестезична личност", която изобщо не усеща болка. Хоулънд кара анестезичната личност да поеме управлението на тялото и болката се прекратява. Но се случва и още нещо. По времето, когато пациентът отива на преглед при офталмолога, отокът е изчезнал и окото му е станало нормално. Като вижда, че няма какво да лекува, очният лекар го изпраща у дома.
Не след дълго обаче анестезичната личност отстъпва контрола върху тялото и първоначалната личност на човека се завръща, заедно с цялата болка и подпухването от ужилването на осата. На другия ден той отива обратно при офталмолога, за да бъде най-накрая лекуван. Нито Хоулънд, нито нейният пациент казват на очния лекар, че човекът е множественик и след като го лекува, офталмологът се обажда на Хоулънд. "Той мислеше, че сме му скроили номер - смее се Хоулънд. - Искаше да се увери, че аз действително съм му се обадила предния ден и той не си го е въобразил."
Алергиите не са единственото нещо, което множествениците могат да включват и да изключват. Ако съществува някакво съмнение относно контрола, който подсъзнанието упражнява върху ефектите на лекарствата, то изчезва при фармакологичното магьосничество на множественика. Като променя личностите си, един множественик, който е пил, може незабавно да стане трезвен. Различните личности реагират различно на различни лекарства. Браун регистрира случай, в който 5 милиграма диазепам - един транквилант -успокояват една личност, докато 100 милиграма са малко или изобщо не въздействат върху друга. Често една или няколко от личностите на множественика са деца и ако някоя зряла личност е взела лекарството, а след това управлението поеме детска, дозата за възрастния може да дойде твърде много за детето и да се получи предозиране. Трудно е също да се анестезират някои множественици, а са описани и случаи, когато множественици се събуждат на операционната маса, след като една от техните "неподлежащи на упойка" подличности вземе връх.
Сред състоянията, които могат да се менят от личност в личност, спадат белези от рани, от изгаряния, кисти, служене предимно с лявата или с дясната ръка. Остротата на зрението също може да бъде различна, а някои множественици си носят два или три чифта различни очила, за да се приспособяват към своите променящи се личности. Една личност може да бъде далтонист, а друга не, като дори и цветът на очите може да се променя. Има случаи на жени, които имат два или три менструални периода всеки месец, защото всяка една от техните подличности си има свой собствен цикъл. Логопедът Кристи Лъдлоу открива, че гласовата картина на всяка личност на множественика е различна, изключително постижение, което изисква такава дълбока психическа промяна, че дори и най-съвършеният актьор не може да си променя гласа достатъчно, за да прикрие своята гласова картина . Една множественичка, приета в болницата за лечение на диабет, смайва своите лекари като не показва симптоми, когато една от нейните недиабетични личности поема управлението . Има описания на епилепсия, която идва и си отива с промените в личността, а психологът Робърт А. Филипс-младши докладва, че дори тумори могат да се появяват и да изчезват (въпреки че не уточнява какъв вид тумори) .
Множествениците освен това оздравяват по-бързо от нормалните хора. Например има регистрирани няколко случая на изгаряния от трета степен, излекувани с невероятна скорост. Най-потресаващото от всичко е, както поне един изследовател - д-р Корнелия Уилбър, чието пионерско изследване на Сибил Дорсет е представено в книгата "Сибил" - твърди, че множествениците не стареят толкова бързо, колкото останалите хора.
Как е възможно да се случват подобни неща? На един от последните симпозиуми за синдрома на множествена личност множественичка на име Касандра дава един вероятен отговор. Касандра приписва своята способност за бързо излекуване и на визуализационните техники, които тя практикува, и на нещо, наричано от нея паралелно обработване. Както тя обяснява, даже когато нейните променящи се личности не контролират тялото й, те все пак са будни. Това й дава възможност "да мисли" по множество различни канали наведнъж, да прави неща, като примерно да работи върху няколко различни статии едновременно, и даже да "спи", докато другите личности приготвят вечерята и почистват нейния дом.
Следователно, докато нормалните хора правят лечебни упражнения с използване на въображението само два-три пъти на ден, Касандра ги практикува денонощно. Тя дори има една подличност на име Силес, която има пълни познания по анатомия и физиология, и чиято единствена функция е да прекарва двадесет и четири часа в денонощието в медитиране и въобразяване на едно напълно здраво тяло. Според Касандра именно това денонощно внимание към нейното здраве й дава предимство пред нормалните хора. Други множественици също правят подобни заявления .
Ние сме дълбоко привързани към неизбежността на нещата. Ако зрението ни е лошо, смятаме, че така ще е цял живот, а ако страдаме от диабет, нито за момент не си помисляме, че заболяването ни може да изчезне при промяна в разположението на духа или в мисленето. Но феноменът на множествената личност отправя предизвикателство към това вярване и предлага още доказателства за това, колко много от нашите психически състояния могат да засегнат биологията на тялото. Ако душата на човек с РМЛ е вид холограма с множествен образ, изглежда че и тялото е такова и може да се превключва от едно биологично състояние към друго толкова бързо, колкото раздаването на колода карти.
Системите за контрол, които трябва да бъдат в състояние да обяснят подобни способности, са слисващи и пред тях нашата способност да премахваме брадавици направо бледнее. Алергичната реакция спрямо ужилване от оса е сложен и многостранен процес и включва организираната дейност на антитела, произвеждането на хистамин,  разширяването и спукването на кръвоносни съдове, прекомерното освобождаване на имунни субстанции и т. н. Какви неизвестни пътища на въздействие дават възможност на ума на един множественик да замрази всички тези процеси в тяхната поредност? Или какво им позволява да отменят ефектите на алкохола и други лекарства в кръвта, или да включват и изключват диабета? В момента ние не знаем и трябва да се утешим с един прост факт. Щом един множественик претърпи лечение и по някакъв начин стане отново цялостен, той или тя може да извършва тези превключвания по желание . Това подсказва, че някъде в нашата психика всички ние имаме способността да контролираме тези неща. И все пак това не е всичко, което можем да сторим.

                                                                                            
                                                                                                              Майкъл Талбот

                                                                                                                       из "Холографската вселена"
« Последна редакция: Декември 14, 2006, 18:20:28 pm от ultrafutur »
musica universalis

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Re: Холографски модел на човешкия мозък
« Отговор #4 -: Декември 15, 2006, 19:27:42 pm »
КЪДЕ СА НЕЩАТА?

Скорошни експерименти установяват, че всяко от сетивата ни е чувствително към доста по-голям спектър от честоти, отколкото се предполагаше доскоро.

Изследователите откриват например, че визуалната ни система е чувствителна към звукови вълни, че чувството ни за мирис частично зависи от така наречените осмични честоти и, че дори клетките в телата ни са чувствителни към голям честотен диапазон. Според някои учени тези открития предполагат, че холографската природа на съзнанието е отговорна за преработването и разделянето на тези честоти във формата на конвенциалната чувствителност.

Най-интересно става обаче, когато обединим холографния мозъчен модел на Прибрам и холографната теория за веселената на Бом. Ако конкретността на света е вторична реалност и това, което е "там" е всъщност холографско трептение, и ако мозъкът е също холограма и избира само част от трептенията и математически ги превръща в сензорни възприятия, какво тогава е обективната реалност?

Казано по-просто - тя спира да съществува. Религиите на Изтока дълго време са проповядвали, че материалният свят е Мая - илюзия, съответно въпреки, че мислим, че сме физически същества, движещи се във физически свят, това също е илюзия. Ние сме само приемници, плаващи през калейдоскопично море от честоти и това, което извличаме от това море и трансформираме във физическа реалност, всъщност е само един канал от многото в холограмата.

                                                                                                                       
из "Холографската вселена" на Майкъл Талбот
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re: Холографски модел на човешкия мозък
« Отговор #5 -: Декември 17, 2006, 20:27:16 pm »
         
                                                 Отвъд чертата на доловимото



     Какво е реалността?

 И кроманьонеца, и атомния физик винаги са се стремяли да разгадаят битието. Винаги е имало един копнеж и една черта, зад която те зове непознатото да го откриеш. И винаги наблюдателят е попадал в рамките на своя мироглед.
Видимият свят, който възприемаме със сетивата си е за нас реалност. Всичко, което възприемаме образува т.нар. конус на възприятията. С помощта на телескопа и микроскопа ние разширяваме своята представа за света . своят конус на възприятията.
Дори в рамките на реалността ние не можем да възприемем всичко. Новите открития или времето в Китай са за нас еднакво нереални, на базата на стандартното ни мислене. За туземците в джунглата ние сме толкова нереални, колкото и полета до Луната. Човек сам избира какво да знае за видимата Вселена.

В психологичен план важи също конуса на възприятията. Отвътре е това, което мислим, че сме. Отвън е онова, което сме в действителност.
 
  В духовен аспект виждаме пак този конус. Будистката религия нарича реалния свят Мая илюзия, а невидимата дълбока реалност Брахман. Духовния свят е отвъд конуса на нашите нормални сетива. Екстрасензорните усещания надникват в него и разширяват нашите разбирания за това по-висше ниво на реалност.
Научният подход изисква съответствие между математическите и експериментални доказателства за да докаже реалността на група явления. Но днешния закон утре открива изключения в многоликата реалност и поражда по-дълбоко разбиране за нея. Така кръгозорът на човечеството се разширява.
Ние сме свикнали да се основаваме на нютоновия модел на реалността, породен още в края на XVII век. Според него светът е обитаван от плътни тела и се подчинява на механиката и причинно-следствената връзка. Дори атомите се третират като плътни обекти. Времето и пространството са абсолютни.
В началото на XX век Максуел и Фарадей постулират полевия модел. Обектите се описват като полета, които си взаимодействат. Едва в последните десетилетия стана ясно, че това може да се отнесе и към човека. Хората взаимодействат помежду си със своите аури и говорим за необясними симпатия, телепатия и антипатия към напълно непознати.
Теорията за относителността на Айнщайн не внесе ред и покой в педантичния механичен модел на видимото. Представите за триизмерно пространство и еднопосочно време са разклатени. Говорим за пространствено- времеви континиум. С ужас разбираме, че времето и пространството са само елементи за описване на явленията, но не могат да обяснят всичко. Известен е парадоксът, че двама наблюдатели, идващи от различни посоки и с различна скорост могат да видят дадено събитие в обратен ред. Нещо повече- наблюдателят влияе на резултатите от експеримента. Това е така, защото ние не го вземаме предвид като тяло и поле при опита.
Успехите на атомната физика потвърдиха, че реалността е съставена от частици и поле едновременно.

Материята и енергията могат да се превръщат една в друга. Самата материя може да се нарече кристализирала енергия.

   От космическите бездни до дълбините на атома, принципа на комплементарност/ частица= поле/ проникна нашето разбиране за реалносттта. Планк доказа, че енергията се излъчва на порции- кванти. И така се оказа, че дори енергията е частица и поле едновременно.
Схващането за атомите като тухлички на битието се оказа несъвършено. Субатомните частици се превръщат в енергия и една в друга. Принципа на неопределеност на Хайзенберг ни пречи да ги опишем по друг начин, освен като вероятности.
Корпускулярно- вълновия дуализъм на света може да се схване и в по-широк смисъл. Ние сме частици, както и биополе. Ние сме добри, както и лоши. Енергията е положителна, както и отрицателна. Всичко е относително.
Вселената се оказа твърде объркано и сложно място за съвременния човек. Тя е изградена от частици-вълни, които си взаимодействат. Това е една необозрима мрежа от енергийни структури, свързани с вълни на вероятност. Всяка частица съдържа в себе си цялото и може да се използува за неговото възпроизвеждане. Това е холографският модел на д-р Дейвид Бом за света. Ние сме част от цялото, но ние сме и самото цяло. В този смисъл е вярна мисълта, че в нас е Бог, но и ние сме части от него.
В многоизмерната реалност времето не е линейно, а субективно. Ако погледнем с присвити очи минутната стрелка на часовника, ще видим, че тя като че ли забавя своя ход.Колко пъти сме се чудили как времето е изтекло толкова бързо, а друг път изтича бавно! С навлизането на Запад на схващането за прераждането и миналите животи физиците си зададоха въпроса възможно ли е това обективно. Според Едгар Кейс и Джейн Робъртс миналото и бъдещето се изживяват в своите измерения. Сегашния живот се отразява както на миналото, така и на бъдещето. В едно измерение вие сте се оженили за красивата Изабела, днес ви глобяват за превишена скорост, а в бъдещето посрещате сина си от Марс.
По време на медитация, хипноза или стрес е възможно да видим епизоди от своите минали животи. Това се нарича транстемпорално изживяване. Възприемането му става възможно, защото тогава нашата аура изпада в резонанс с тези пространствено-времеви измерения.
Как възприемаме екстрасензорните усещания? Неврологът д-р Карл Прибрам счита, че мозъка работи на холографски принцип, що се отнася до сетивните усещания. Според него екстрасензорните усещания са възприемане на честоти извън времето и пространството, чрез холографската сфера на мозъка. За тях не е нужна енергия и време. Връзката става мигновено.

Възможно ли е да има мигновена връзка?

 Още през 1964г. физикът Бел постулира теоремата за това. Субатомните частици са свързани по начин, излизащ извън рамките на пространството и времето. Това, което става с една частица, влияе на всички други. И за това не е нужно време. Тази мигновена необяснима връзка в мрежата на реалността излиза извън Айнщайновата теория и е потвърдена експериментално.
Мигновената връзка е описана също като парадокс и в шеговития “Принцип на стотната маймуна” от Лайъл Уотсън. Той установява, че ако на различни острови има маймуни, промяната в поведението на група на един остров, ще промени поведението и на другите, макар да нямат видима връзка помежду си. Предполага се, че такава връзка има на едно по-висше ниво на реалността, което не възприемаме.
Схващането, че Вселената е мрежа от взаимодействащи си структури създава впечатлението за хаос. Биохимикът Рупърт Шелдрейк смята, че тя се управлява от полета, които служат за матрица за формата и поведението на материалното. Това са т.нар. морфогенетични полета. Те действат през и независимо от времето и пространството.
Ние се намираме в многоизмерна Вселена. Ние сме части от цялото, но и самото цяло. Мидата и далечната звезда са свързани с незрими връзки. Нашите сърца и умове са частици от необозримото и тайнствено усещане за света отвъд чертата на доловимото. И тази изменчива безкрайност вдъхновява човека към все по-нови открития и познание на Всемира и себе си.
« Последна редакция: Декември 17, 2006, 20:28:02 pm от ultrafutur »
musica universalis

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re: Холографски модел на човешкия мозък
« Отговор #6 -: Март 28, 2007, 20:17:48 pm »



Хора без мозък?

Дали наистина имаме нужда от нашия мозък? Отговора на този въпрос се опитва да намери професорът по неврология от университета в Шефийлд Джон Лорбър. Той започва своите проучвания по един интересен начин. Университетския лекар в Шефийлд преглеждал студент по математика по повод на дрго малко заболяване, когато забелязва, че неговата глава е малко по-голяма от нормалното. Докторът изпраща студента при професор Лорбър за допълнителни изследвания.

В интерес на истината студентът е бил с много добър успех. Неговият коефициент на интелигентност е бил 126 и се е очаквало да се дипломира. Когато преглежда главата на пациента на скенер, Лорбър открива, че в нея практически няма мозък...

Дали наистина имаме нужда от нашия мозък? Отговора на този въпрос се опитва да намери професорът по неврология от университета в Шефийлд Джон Лорбър. Той започва своите проучвания по един интересен начин. Университетския лекар в Шефийлд преглеждал студент по математика по повод на дрго малко заболяване, когато забелязва, че неговата глава е малко по-голяма от нормалното. Докторът изпраща студента при професор Лорбър за допълнителни изследвания.

В интерес на истината студентът е бил с много добър успех. Неговият коефициент на интелигентност е бил 126 и се е очаквало да се дипломира. Когато преглежда главата на пациента на скенер, Лорбър открива, че в нея практически няма мозък.

Вместо двете полукълба, запълващи черепната кухина, студентът имал по-малко от един милиметър мозъчна тъкан, покриваща върха на гръбначния стълб.

Студентът страдал от хидроцефалус, състояние при което гърбначно-мозъчната течност вместо да обикаля около мозъка и след това да се влива в кръвния поток, остава блокирана вътре в мозъка. В общия случай това състояние е фатално в първите месеци на деството. Дори и да оцелее, човек с такова заболяване обикновенно е с големи отклонения. Въпреки това, неизвестно как, студентът от Шефийлд е живял абсолютно нормален живот и дори е щял да вземе почетна стипендия по математика.

Въпреки необикновеността си, този случай не е толкова рядко срещан, колкото се очаква. През 1970 един гражданин на Ню Йорк почива на 35 годишна възраст. Той е завършил училище без някакви постижения, и е работел е като общ работник към строителна фирма. Бил е популярна фигура в квартала си. Колегите му го описват като обикновен човек, който прекарва дните си, изпълнявайки служебните си задължения. До тук нищо интересно, но когато правят аутопсия, за да установят причината за преждевременната му смърт, се оказва, че практчески няма мозък.

Професор Лорбър е открил няколко хиляди случая на хора с много малки мозъчни полукълба, които в същото време са нормални, интелигентни личностти. Някои от тях са описани като "без видим мозък", но въпреки част от тях имат над 120 коефициент на интелигентност.

Никой не може да обясни как хора "без видим мозък" изобщо са живи, да не говорим за нормални движения, стипендии по математика, но съществуват няколко теории по въпроса. Една от тях е, че има толкова голям излишък от функционално вещество в нормалния мозък, че той съумява да събере всичките си нормални функции в малкото, което остава от него. Друга подобна теория е, че използваме много малък процент от своя мозък, може би по-малко от десет процента.

Проблемът с тези две идеи, е че най-новите изследвания ги отричат. Функциите на мозъка вече са маркирани според съответната зона, която обхващат. Въпреки че има известен излишък, съществува и висока степен на специализация например на двигателната част. Теорията за десетте процента пък идва от изследване през 30-те, което се опитва да определи зоните на всяка функция на мозъка, но не успява да определи функциите на големи зони от кората. Днес знаем, че тези зони са свързани с речта и абстрактното мислене.

Изследването на Лорбър ни напомня и за въпроса за паметта. В началото се мислело, че паметта също има еквивалентна зона в мозъка, както са платките в компютъра. Обширни изследвания на целия мозък показват, че паметта не е разположена в точно определена зона или вещество. Както един забележителен невролог е казал, "паметта е никъде и навсякъде в мозъка".

Но ако мозъкът не е механизъм за складиране, анализиране и класифициране на информация, тогава за какво ни служи той? И къде е мястото, което е отговорно за човешкия интелект? Къде е разума?c

Единствения биолог, който предлага качествено нов подход към този въпрос и д-р Рупърт Шелдрейк. В своята книга "Нова наука за живота" той отхвърля идеята, че мозъкът е склад за спомени и изразява мнение, че той действа по-скоро като радиоприемник. Според него паметта не е записващ процес, който вкарва информация някъде в мозъка, а пътуване в миналото, което нашия мозък прави непрекъснато.

www.fenomenibg.com
musica universalis

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re: Холографски модел на човешкия мозък
« Отговор #7 -: Март 28, 2007, 20:25:12 pm »

Звуците управляват нервите


Работата на нервите се основава на предаването на звукови колебания, а не на електрически импулси. Това ново откритие, направено от Томас Хеймбург (Thomas Heimburg), изследовател от университета на Копенхаген (Copenhagen University), явно противоречи на предишните представи.

Според съществуващата концепция, основният механизъм на предаването на сигналите в нервите е свързан с електрическите импулси, които се реализират предимно чрез йоните на солите.

Според Хеймбург обаче, ако горното беше вярно, при протичането на тока в нерва трябва да се отделя много топлина, което не се наблюдава в действителност.

Изследователят предлага алтернативна концепция, според която нервният импулс всъщност е вид звук. Той смята, че липидите, намиращи се в обвивката на нерва, не позволяват на звука твърде бързо да утихне и по този начин запазват интензивността на сигнала.

Професор Родерик Екенхоф (Roderic Eckenhoff) от Университета в Пенсилвания коментира идеята за предаване на нервните импулси чрез звукови колебания за интересна, но подчертава, че не могат да се игнорират редица фактори, доказващи класическата представа за електрическата природа на тези сигнали.

Концепцията на Хеймбург все пак се определя като съществен принос. Тя може да обясни например феномена анестезия. Това явление е отдавна известно на науката, но задълбочена теория, доказваща защо нервната система в резултат на определени въздействия губи своята чувствителност, няма и до днес.

Въпреки че откритието за звуковите колебания в нервите на пръв поглед изглежда странно и съмнително, Biophysical Journal, където е публикувано съобщение за новата теория, съобщава, че в следващия си брой ще публикува подробности за нея.

www.zdrave.bg
www.actualno.com
musica universalis

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Холографски модел на човешкия мозък!
« Отговор #8 -: Април 07, 2007, 20:15:42 pm »
МОЗЪКЪТ Е ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНА МАШИНА НА ВРЕМЕТО
в сега известния ни човешки свят
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Re: Холографски модел на човешкия мозък
« Отговор #9 -: Април 08, 2007, 18:05:34 pm »
И още нещо интересно за холографската природа на мозъка  ;) :P


Зантее ли че кгоато чтеете нисапаното, вжано е пръвтаа и поледсанта бквуа от дмаута да бдаът на мсятото си. Мжетое да рзбъракате мстеата на оастнаилте бвуки и все пак нпиасатноо ще прдъолажва да се чтее с лкоета. Твоа ивда да пкаоже че вскичтоо твоа вемре котео сте попрлеили в уилчище е нпразано, доасттънчо е блио да ви начуат да слгатае на мстяото им бутквие от наалчото и каря на вяска дмуа кяото пиеште. Приичнтаа е в нчиана по котйо виашят мъозк оработбва ирнфоцмаията. Ткаа уяспвате да преочттее нааписното джае кгаото нтио енда дмуа не е изиспана пвраинло.

« Последна редакция: Април 08, 2007, 18:24:15 pm от Alien »

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 859
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
Re: Холографски модел на човешкия мозък
« Отговор #10 -: Април 08, 2007, 18:29:21 pm »
И още нещо интересно за холографската природа на мозъка  ;) :P


Зантее ли че кгоато чтеете нисапаното, вжано е пръвтаа и поледсанта бквуа от дмаута да бдаът на мсятото си. Мжетое да рзбъракате мстеата на оастнаилте бвуки и все пак нпиасатноо ще прдъолажва да се чтее с лкоета. Твоа ивда да пкаоже че вскичтоо твоа вемре котео сте попрлеили в уилчище е нпразано, доасттънчо е блио да ви начуат да слгатае на мстяото им бутквие от наалчото и каря на вяска дмуа кяото пиеште. Приичнтаа е в нчиана по котйо виашят мъозк оработбва ирнфоцмаията. Ткаа уяспвате да преочттее нааписното джае кгаото нтио енда дмуа не е изиспана пвраинло.



хахах Алиен, много си нагледен, направо като в детската градина   ;D
„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 983
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Re: Холографски модел на човешкия мозък
« Отговор #11 -: Април 08, 2007, 19:41:17 pm »
Зантее ли че кгоато чтеете нисапаното, вжано е пръвтаа и поледсанта бквуа от дмаута да бдаът на мсятото си. Мжетое да рзбъракате мстеата на оастнаилте бвуки и все пак нпиасатноо ще прдъолажва да се чтее с лкоета. Твоа ивда да пкаоже че вскичтоо твоа вемре котео сте попрлеили в уилчище е нпразано, доасттънчо е блио да ви начуат да слгатае на мстяото им бутквие от наалчото и каря на вяска дмуа кяото пиеште. Приичнтаа е в нчиана по котйо виашят мъозк оработбва ирнфоцмаията. Ткаа уяспвате да преочттее нааписното джае кгаото нтио енда дмуа не е изиспана пвраинло.

За жалост това няма НИЩО общо с тази т.нар. холографска структура на мозъка, а си е нормален процес, дължащ се на това,че четенето е автоматичен процес...както казвам от време на време-в Уиукипедията има достатъчно инфо...
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Re: Холографски модел на човешкия мозък
« Отговор #12 -: Април 08, 2007, 20:04:14 pm »
Gil то си се казва що е така на базата на експеримента, който са провели учени  от Кембридж. И техният извод е че човешкият мозък не чете всяка буква по отделно  а чете думата като цяло  ;)

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Re: Холографски модел на човешкия мозък
« Отговор #13 -: Април 09, 2007, 17:32:40 pm »
Май са прави учените, защото без затруднение го прочетох текста.
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен DreamCatcher

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 368
Re: Холографски модел на човешкия мозък
« Отговор #14 -: Април 09, 2007, 20:50:30 pm »
Майко, аз пък чак на третото изречение обърнах внимание, че буквите не са както трябва! Обаче трябва да се съглася с Гил, че това е просто поради факта, че четенето е автоматична реакция. Просто мозъкът възприема думата като цяло и даже да има малко разбъркване я подрежда. Има и друг експеримент, с думи отрязани през средата хоризонтално. Тогава също се чете без особено затруднение.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27