Холографски модел на човешкия мозък

[----------]

Зантее ли че кгоато чтеете нисапаното, вжано е пръвтаа и поледсанта бквуа от дмаута да бдаът на мсятото си. Мжетое да рзбъракате мстеата на оастнаилте бвуки и все пак нпиасатноо ще прдъолажва да се чтее с лкоета. Твоа ивда да пкаоже че вскичтоо твоа вемре котео сте попрлеили в уилчище е нпразано, доасттънчо е блио да ви начуат да слгатае на мстяото им бутквие от наалчото и каря на вяска дмуа кяото пиеште. Приичнтаа е в нчиана по котйо виашят мъозк оработбва ирнфоцмаията. Ткаа уяспвате да преочттее нааписното джае кгаото нтио енда дмуа не е изиспана пвраинло.

От години не съм се смял така чистосърдечно, както го направих сега, осъзнавайки какво се е случило! Благодаря за тази светлинна емоция, Alien! - аз също с лекота навлязох докъм средата на текста и първо разбрах каква е записаната мисъл, едва след което асоциативното ми любопитство и будистка склонност към "тук и сега" ме накараха да видя, че всъщност именно това се случва в момента! Благодаря!...
Blackmind-овата склонност на много от нашите приятели, виждам, се прокрадва и тук с изконното си желание да зачеркне едно истинско чудо, на всичкото отгоре директно доказано със самото му проичатне! Не виждам какво придобиват с горчивото си отрицателство тези господа, като че ли сърседоточени изцяло в стремежа просто някой друг да не получи; каквото и да било... Дори да се каже, че процесът на четене се автоматизира от мозъка, това по никакъв начин не може да оспори холографския механизъм на тази операция. Нещо повече - ако допуснем, че четенето се осъществява по напълно автоматизиран начин, тогава би трябвало с разместване на буквите автоматиката да запъне - точно като при компютър; пробвайте да влезете например в xnetbp.com и вижде какво ще стане... Освен автоматизация, в процеса, който Alien така находчиво демонстрира, ние несъмнено трябва да открием и някакъв вид разум, надхвърлящ чистата автоматика и позволяващ не само да преодолеем грешката, но дори и да не забележим нейното съществуване - както стана с повечето от нас, докато четяхме това холограмно бижу!:

Зантее ли че кгоато чтеете нисапаното, вжано е пръвтаа и поледсанта бквуа от дмаута да бдаът на мсятото си. Мжетое да рзбъракате мстеата на оастнаилте бвуки и все пак нпиасатноо ще прдъолажва да се чтее с лкоета. Твоа ивда да пкаоже че вскичтоо твоа вемре котео сте попрлеили в уилчище е нпразано, доасттънчо е блио да ви начуат да слгатае на мстяото им бутквие от наалчото и каря на вяска дмуа кяото пиеште. Приичнтаа е в нчиана по котйо виашят мъозк оработбва ирнфоцмаията. Ткаа уяспвате да преочттее нааписното джае кгаото нтио енда дмуа не е изиспана пвраинло.

[Gil-Galadh]

Дори да се каже, че процесът на четене се автоматизира от мозъка, това по никакъв начин не може да оспори холографския механизъм на тази операция.

Да де ама не го и доказва

Нещо повече - ако допуснем, че четенето се осъществява по напълно автоматизиран начин, тогава би трябвало с разместване на буквите автоматиката да запъне - точно като при компютър; пробвайте да влезете например в xnetbp.com и вижде какво ще стане...Освен автоматизация, в процеса, който Alien така находчиво демонстрира, ние несъмнено трябва да открием и някакъв вид разум, надхвърлящ чистата автоматика и позволяващ не само да преодолеем грешката, но дори и да не забележим нейното съществуване - както стана с повечето от нас, докато четяхме това холограмно бижу

да,ама не....в паметта си имаме запаметени доста думи,и мозъка веднага си активира паметовата следа,като не е необходимо думата да е изписана правилно...Четенето не е организирано по букви,а по думи,че и фрази,които са си "набрани" в паметта като цяло.И няма нищо общо с холограмите....всъщност мога да ви препоръчам още нещо подобно-потърсете за теста на Stroop

[----------]

Разкажи ни, вместо да търсим.

[Gil-Galadh]

[Оффф]Не е трудно да се намерят материали,пък и ме кефи да юркам хората..да не говорим че споменатият тест е и забавен...[/Off]

[----------]

По този начин оставаш без обосновка в рамките на този Форум.

[neven]

Не знам да ли е подходяща темата, но аз отдавна се каня да ви питам как да  си обясня факта, че след прочитане на една книга започнах да говоря в обратен словоред / поне така забелязаха моите познати/, да римувам, изобщо открих неподозирани способности.
Това че съм обърнала  словореда не ме смути /при положение,че половината свят обърна резбата, тъй де/, но мислите да ти течат в рими ми дойде в повече. Не че не ми харесва, но търся обяснение.

[----------]

(Наистина, не е по темата - moderatorът може би ще ни изтрие.) Една от функциите на книгите е да възпитава културата на текста у четящия. Най-простичкият отговор за начинаещия ученик на въпроса как да си оправи правописа е просто да чете книги и да наблюдава как пишат в тях (за по-старите книги де, когато все още имаше щатен редактор и коректор, и когато се пишеше общо взето грамотно). На по-високо ниво същото упражнение възпитава стила на четящия - винаги от писаното можеш да предположиш какви неща чете пишещият и въобще каква текстова култура му тече през главата. Аз съм забелязвал с прочитането на някои книги как в речта ми се отлагат нови изразни конструкции, неизползвани по-рано... Така се възпитава стилът - веднага след правописа. Може би такова нещо се е получило при теб, neven. На още по-високо ниво, по отношение на книгите, които ни вдъхновяват и истински вълнуват нашата душа - тогава ми се струва, че се случва и нещо на метафизично ниво: тогава, твърдя, между автора и четящия, между четящия и този, който му е дал тази книга, се случва едно особено духовно съобщение, при което преминават и мисли, ненаписани в самата книга - онова, което е искал да каже авторът; онзи Дух на творбата, който почти не се поддава на научен анализ и остава като чудодейна загадка в света на текста - отвъд формално записания текст. Случвало ли ви се е да имате усещането, че се познавате с автора, че сякаш той присъства до вас, когато четете нещата му?

И, типично във flyDragonoвски стил, нека извъртим нещата към холографския модел и да измъкнем настоящия post от определението за offTopic.

Мозъкът не е склад за памет, а е четящо и навигационно устройство. Той е четящо устройство, защото е способен да интерпретира информация и е навигационно, защото е способен да намира локализацията на тази информация в пространството около себе си. Около Земята съществява ноосфера - това е фино поле от енергийна насоченост, подобно на атмосферата, но етерно (не материално), което съдържа цялата информация на човешката раса. Мозъкът е в постоянен контакт с това поле - подобно на клетъчен GSM, който във всеки един момент е способен да чете от различните сегменти на ноосферата и да updateва определени зони от тях. По този начин можем да обясним защо великите научни открития често възникват на няколко независими едно от друго места, почти едновременно: когато до определения извод се достигне в точка А, това се интегрира в информационния масив на ноосферата и всяко следващо съзнание, което изследва същия този сегмент, е способно значително по-лесно да "прочете" updateвания вече сегмент, да "прозре" очакваното (и достигнато вече някъде другаде) откритие. Изводът от всичко това е, че информацията съществува в единни, нека да ги наречем "тематични" регистри в ноосферата, от където мозъците при подходяща честотна настройка могат да четат и при необходима вещина - да updateват. Ако се върнем на вдъхновяващата книга от горната част на текста, която книга възхищава четящия, с фигурите на споменатата тук ноосфера това може да се обясни като едно проникване от страна на четящия в онзи сегмент на ноосферното пространство, от който идва и написаната книга. Изграждането на стабилна способност у мозъка да открива този сегмент на ноосферата и да навлиза в него ще наречем "овладяване на мисловна област" и така ще обясним как е възможно у един човек (тук прочитането на книгата е само фон за ставащото) да се породи неочаквана и неподготвяна, изненадваща способност да поетизира или, въобще да променя стила си в някаква посока, която не е била школувана по-рано по никакъв диалектически причинно-следствен път.

[Gil-Galadh]

Не знам да ли е подходяща темата, но аз отдавна се каня да ви питам как да  си обясня факта, че след прочитане на една книга започнах да говоря в обратен словоред / поне така забелязаха моите познати/, да римувам, изобщо открих неподозирани способности.
Това че съм обърнала  словореда не ме смути /при положение,че половината свят обърна резбата, тъй де/, но мислите да ти течат в рими ми дойде в повече. Не че не ми харесва, но търся обяснение.

А дето книгата чела си, коя е?



Ей Флай,отдавна не е било да се съглася за нещо с тебе
И по този повод:Ефектът на Струп,е нещо показващо автоматичността на четенето и представлява написани думи,чието семантично значение е цвят,и мастилото с,което са написани е различно от значението (например "зелено, червено жълто).От правещите го се очаква да назоват цвета с който е написана думата.
 И тъй като четенето е автоматичен процес първо се възприема думата,и едва след това цвета..съответно настъпва забавяне и дори объркване при назоваването на цвета

[neven]

На още по-високо ниво, по отношение на книгите, които ни вдъхновяват и истински вълнуват нашата душа - тогава ми се струва, че се случва и нещо на метафизично ниво: тогава, твърдя, между автора и четящия, между четящия и този, който му е дал тази книга, се случва едно особено духовно съобщение, при което преминават и мисли, ненаписани в самата книга - онова, което е искал да каже авторът; онзи Дух на творбата, който почти не се поддава на научен анализ и остава като чудодейна загадка в света на текста - отвъд формално записания текст. Случвало ли ви се е да имате усещането, че се познавате с автора, че сякаш той присъства до вас, когато четете нещата му?

Може и това да е отговорът.Аз чета текста, в който са кодирани послания за онова, моето истинско Аз.Мозъка чете едно, духа разбира друго.Харесва ми

[----------]

Зависи от настройката, Gil-Galadh...
Аз например мога напълно да цензурирам написаното
и да въприемам само цвета: червено, синьо, синьо

[neven]

А дето книгата чела си, коя е?

Книгите на Анастасия.Но тава не е всичко.За да се убедя, че не си внушавам ги предложих на човек от мойта порода. Признавам, направих го с опитна цел.Сега същия човек пише много красиви неща и участва редовно в литературни конкурси. Не твърдя, че е от прочетените книги, но е факт, че музата го осени след тях.Малее, ся ще ме обвините в манипулация Не съжалявам

[Tangrata_]

...
И по този повод:Ефектът на Струп,е нещо показващо автоматичността на четенето и представлява написани думи,чието семантично значение е цвят,и мастилото с,което са написани е различно от значението (например "зелено, червено жълто).От правещите го се очаква да назоват цвета с който е написана думата.
 И тъй като четенето е автоматичен процес първо се възприема думата,и едва след това цвета..съответно настъпва забавяне и дори объркване при назоваването на цвета

Според мен има значение кое полукълбо е по активно. При левичарите например, по активно е дясното полукълбо. При такива хора е по-развито образното мислене, за сметка на вербалното. Такива хора биха забелязали първо цвета и после написаната дума. Мозъка им е настроен към обектно и образно разпознаване, не вербално. Същото е и с тяхната логика. Емоциите и хаоса са също по-силни, за сметка на подредеността и структурата.

бтв, аз съм левичар, и колкото и да се мъчих ми се набиваха на очи цветовете, а не написаните думи.

[Gil-Galadh]

Естествено тея думи с асамо пример как изглеждат нещата в самият тест,иначе докато го правиш няма значение дали си левичар или десничар..или поне разликите са много малки

[ipnovst]

(за по-старите книги де, когато все още имаше щатен редактор и коректор, и когато се пишеше общо взето грамотно).

:)Има нещо такова.

[ultrafutur]

Характерът определя здравето, казват психолози


Характерът, темпераментът, личните качества и начинът на мислене на човека в определена степен влияят на това дали той ще боледува или не.

Егоистът например им повече шансове да се разболее от алергия или рак, отколкото алтруиста. Ако човек не се грижи за заобикалящите го и се отнася към тях враждебно, клетките на тялото постъпват по същия начин – започват за изработват антитела против себеподобните или да се разрастват в ущърб на всички останали (по този начин например се формират злокачествените образувания).

Заядливият характер и склонността към язвителни забележки е пряк път към язва на стомаха и дванадесетопръстника, а жлъчните мисли провокират проблеми с черния дроб и жлъчката.

Особено чувствителните хора често реагират на преживяванията с носово кръвотечение, а някои от жените – и с маточно.

Скоростта на образуване на тромб, запушващ съд, също зависи от психологическото състояние. Когато човек се вълнува, кръвта се съсирва по-бавно. След като се успокои съсирването отново влиза в норма.


zdrave.bg 14.10.2007
по материали от Psychology Today