Особено свойство на мозъка, което не може да бъде обяснено от органните теории на биологията, е свръхизразената способност на мозъчните клетки да се свързват една с друга. Това е забелязано в наблюденията върху невронните клетки, които изграждат вногобройни свързващи влакна по между си и по този начин поддържат мащабна "информационна мрежа" между отделните части на мозъка. Начинът на функциониране на тази мрежа обаче влиза в противоречие с органните теории, според които в мозъка има определени центрове, които наподобяват органите на организъм и като такива отговарят за определени функции на съзнаването и управлението на организма. Правени са наблюдения върху силно повредени мозъци, също в лабораторни условия са нанасяни по изкуствен начин щети на определени части от мозъка на животни (и може би хора!). При засягането на определен център от мозъка се очаква, че функциите, за които този център "отговаря", ще престанат да бъдат обслужвани или ще претърпят силна деформация. Това наистина е проследено в експериментите, но само частично, като в замяна на очаквания резултат увредените мозъци бързо са се "научавали" как да управляват засегнатите функции, като използват съседни части от невронната мрежа, които не са засегнати. Това идва да докаже на материалистично мислещите, че мозъкът притежава висока степен на приспособимост и не може да бъде разглеждан като система от отделни "органи", центрове, които се специализират върху определени функции. Мозъкът действа цялостно.