Притчи

[neven]

ХОРСКОТО МНЕНИЕ

Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
- Ей, глей къв син - баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:
- Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:
- Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха...
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял.
И бащата рекъл на сина:
- Виждаш ли сине, ако слушаш кво говорят хората, ще свършиш като коня !

НЕПРАВЕНЕТО 

Вървял буда с учениците си из гората, ожаднели, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят.
Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, буда бил непреклонен.
Когато след часове ходене достигнали следващото изворче, то също било кално. Тогава буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче.
Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, калта се била утаила...
Някои неща не стават с активност, с правене, трябва просто да ги оставиш да се случат. Трябва да им позволиш да се случат.
Как с правене бихте изчистили изворч

ЗА РАЗСЪЖДЕНИЯТА

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:
-Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.
-Не отивайте толкова далеч-отговорил старецът-просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва.
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си.
Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
-Старецът беше прав-започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
-Не отивайте толкова далеч-пак отговорил старецът-фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга.
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав-11 прекрасни коня, нима това не е благодат.
След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака.
Хората отново започнали да говорят:
-Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.
-Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:
-Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия.
Старецът отвърнал:
-Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие...

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път...


КОНФУЦИЙ

Вървял един ден Конфуций из гората с учениците си много умислен и мълчалив. Те никога не го били виждали такъв, чудели се и накрая попитали какво има.
-Тази нощ сънувах, че съм пеперуда-отвърнал Конфуций.
Учениците се засмели: -Какво толкова странно имало в това. Конфуций продължил:
-И сега вървя и си мисля дали пък в момента пеперудата не спи и не сънува, че е Конфуций....

ПОВЯРВАЙ

Веднъж Един атеист се разхождал около пропаст, подхлъзнал се и полетял надолу. Падайки му се удало да се хване за малко клонче. Висейки на него, полюшвайки се на хладния вятър той осъзнал цялата безизходност на положението си.
“Е, - помислил си той, - единствено бог може да ме спаси сега. Аз никога не съм вярвал в него, но може би съм бъркал. Какво има да губя?” Затова той извикал:
-Боже! Ако съществуваш, спаси ме и аз ще повярвам в теб!
Отговор не дошъл и той извикал отново:
-   Моля те, боже! Аз никога не съм вярвал в теб, но ако ти ме спасиш, отсега нататък ще вярвам в теб.
-   Изведнъж от небесата се разнесъл гръмовен глас:
-   -О не, няма. Аз познавам такива като теб!
-   Човекът толкова се удивил, че едва не изпуснал клона.
-   -Моля те, боже! Ти грешиш! Аз наистина мисля така! Ще повярвам!
-О не, нама! Вие винаги така говорите.
Човекът умолявал и убеждавал бог и накрая той му казал:
-Е добре. Ще те спася. Пусни клона.
-Да пусна клона?! –възкликнал човекът. – Ти да не ме мислиш за луд?

[H.]

НЕПРАВЕНЕТО 

Вървял буда с учениците си из гората, ожаднели, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят.
Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, буда бил непреклонен.
Когато след часове ходене достигнали следващото изворче, то също било кално. Тогава буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче.
Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, калта се била утаила...
Някои неща не стават с активност, с правене, трябва просто да ги оставиш да се случат. Трябва да им позволиш да се случат.
Как с правене бихте изчистили изворч

ЗА РАЗСЪЖДЕНИЯТА

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:
-Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.
-Не отивайте толкова далеч-отговорил старецът-просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва.
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си.
Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
-Старецът беше прав-започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
-Не отивайте толкова далеч-пак отговорил старецът-фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга.
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав-11 прекрасни коня, нима това не е благодат.
След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака.
Хората отново започнали да говорят:
-Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.
-Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:
-Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия.
Старецът отвърнал:
-Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие...

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път...

Дао. Благодаря ти neven

[miamotobg]

С радост се включвам и аз
Знанието странствало на Север, към изворите на Тъмната Вода, и се изкатерило по Незабележимия Хълм, където срещнало Безмълвното Бездействие.
- Ще ти задам три въпроса - казало то. - Първо, какви мисли и усилия ще ни доведат до разбирането на Дао? Второ, къде трябва да идем и какво трябва да направим, за да немрим покой в Дао? Трето, откъде трябва да тръгнем и кой път да следваме, за да постигнем Дао?
Безмълвното Бездействие не му отговорило.
Тогава Знанието поело на Юг, към странта на Светлата Вода, и се изкачило на хълма Края на Съмненията, където видяло Импулсивния Оратор. Задало му същите въпроси.
- Ето отговорите - отвърнал той. Но щом заговорил, се объркал и забравил за какво става дума.
Тогава Знанието се върнало в двореца и попитало Жълтия Прародител, който му казал:
- Да не мислиш за нищо и да не полагаш никакво усилие - това е първата стъпка към разбирането на Дао. Да не отиваш наникъде и да не правиш нищо, е първата стъпка към намирането на покой в Дао. Да тръгнеш отникъде и да не следваш никакъв път е първата стъпка към постигането на Дао.

[miamotobg]

Светец и проститутка живели един срещу друг. Двамат умрели в един ден. Душата на проститутката, попадналана на небесата, а душата на светеца в ада. Пратениците, които дошли да ги изпроводят били озадачени. Те през цялото време се питали:

— Какво стана, има някакв грешка? Защо водим светеца в ада? Нима не е бил свят човек?

Най-мъдрият от тях казал:

— Той действително беше светец, но завждаше на проститутката. Той през цялото време мислеше за купоните и удоволствията, които ставаха в дома й. Шумът о т музиката, който идваше до неговия дом го вълнуваше от дъното на душата му. Нито един от клиентите й не беше така развълнуван,както той. Цялото му внимание беше насочено към нейния дом. Даже докато се поклоняваше на Бога той слушаше звуците идващи от дома й.
— А проститутката?

— Тя страдала и винаги мисбеба за неведомото блаженство , което би трябвало да изпитва светеца. Всеки път като го ниждала да носи цветя за поклонение тя си мислела: Кога и аз ще мога да бъда достойна да занеса цветя в храма. Аз съм толкова нечиста, че не мога даже да събера смелост зада вляза в храма.

Проститутката често била очарована от аромата на благовонията, сиянието на светилниците, звука от поклоненията и от някой ритуали и медитации, за които не се чувствала достойна да участва. Тя винаги жадувала за живота на светеца, а светецът винаги жадувал за удоволствията. Техните интереси и подходи са напълно противоположни един на друг, но наплно им измениха съдбата.

[miamotobg]

Една сутрин, когато Буда седял при учениците си, към тях се приближил един мъж.
- Има ли Бог? – попитал той.
- Да, има Бог - отговорил Буда.
След обяд се е появил друг мъж.
- Има ли Бог? попитал той.
- Не, няма Бог - бил е отговора на Буда.
Привечер, друг мъж попитал Буда за същото. Буда отговорил:
- Трябва да си отговориш на този въпрос сам.
- Учителю, та това е абсурд, -казал един от учениците. Как може да се дадат три различни отговора на един и същ въпрос?
Просветленият отговорил:
- Това са трима различни човека. Всеки човек стига до Бога по своя път: един с увереност, друг - с отричане, а трети - със съмнение.

[miamotobg]

 Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник. Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него. Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил  губил битка. Знаейки репутатцията на самурая, бил дошъл,за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството.

    Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му... С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощенят и унижен войн се принудил да се оттегли.

    Угнетени от факта,че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:
"Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?"

    "Ако някои дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?"

    "На този, който го е донесъл." - отговорил един от учениците.

    "Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите" - казал учителя. -  "Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи  със себе си."

[miamotobg]

Йен Хуи казал: “Мога ли да попитам какво означава аскетизмът на сърцето?”

Кун Дзъ отвърнал: “Твоята цел е единството! Не слушай с ушите, а със съзнанието; не слушай със съзнанието, а с душата. Ухото не може да прави нищо друго, освен да слуша, съзнанието не може да прави нищо друго, освен да разбира. Душата трябва да бъде свободна и готова за възприемането на нещата. Само Дао може да схване празното. Тази пустота е аскетизмът на сърцето.”

Йен Хуи казал: “Това, че не съм в състояние да поема по този път, вероятно произлиза от обстоятелството, че съществувам като Йен Хуи. Ако поискам да тръгна по този път, то би трябвало да унищожа съществуването си. Това ли се има предвид с пустотата?”

Учителят отвърнал: “Ти се изрази правилно. Ще ти го обясня. Когато достигнеш тази позиция, ще можеш да влезеш в палеца на човек и да се разхождаш там, без да нараняваш неговото самочувствие. Ако откриеш отвор, започвай да пееш своята песен, не откриеш ли отвор, спри се. Не можеш да проникнеш в него отвън, нито пък насила. Нека единството бъде твой помощник, а необходимостта - твое жилище. По този начин ти вероятно ще постигнеш нещо. Лесно е да изтриеш следите си, но е трудно да не докосваш земята, когато странстваш. Човек може да прибягва до измами, когато е на служба при земен господар, но небето не търпи никаква измама.

Чувал си за това, че с крила може да се лети, но все още не си чувал за това, как може да се лети без крила. Чувал си за това, че посредством знанието може да се познава, но не си чувал за това, че може да се познава и без помощта на знанието. Виж отвора в стената там! Цялата празна стая се осветява през него. Който е такъв, при него пребивават щастието и благополучието, но те не се ограничават само с него, а се разпространяват и върху целия свят. Когато човек успее да обърне очите и ушите си към вътрешното съзерцание, освен осъзнатото познание, в него намират своята обител и невидимите, да не говорим за хората.”

[neven]

Харесват ми! Особено тази за проститутката и светеца. А ето една от любимите ми притчи:


 МАЙМУНАТА  

Веднъж князът отишъл в маймунската гора. Както го видели, маймуните се изпокрили в паника, останала само една маймуна, която изобщо не му обръщала внимание и подскачала от клон на клон, сякаш показно. Князът пуснал стрела в нея, но тя я хванала в полет. В отговор князът заповядал на приближените си всички да стрелят по нея, полетял дъжд от стрели и маймуната паднала мъртва. Тогава князът се обърнал към своя приятел Йен-Буй:
-Видя ли какво се случи? Това животно рекламираше ума и способностите си. То вярваше, че е недосегаемо, вярваше в силата и майсторството си. Помни тази случка! Никога не показвай пред хората най-добрите си качества.
Когато се върнали в двореца, Йен-Буй станал ученик на княза, той ден и нощ работел върху себе си, за да се избави от всичко, което го прави да изпъква. Скоро в кралството вече никой не знаел нито как да се държи с него, нито пък как да го манипулира.....

----------------------------------------------------------
----------------------------------------------------------
Тази история съдържа един от най-тайните ключове на Дао. Дао казва, че всичко, което е прекрасно в човека, трябва да се пази и съхранява дълбоко. Това, което е истинско във вас, трябва да се съхранява в сърцето, защото, когато истината е скрита в сърцето, тя израства като зърно, попаднало в благодатна почва. Ако го измъкнете навън, за да го види всеки, то просто умира, умира без полза. Така във вас никога няма да цъфнат цветя. Обръщайте се във всичко истинно и прекрасно като към зърно. Внимателно му предоставете почва в сърцето си и не го демонстрирайте на всеки и навсякъде.
Но всеки прави обратното. Това, което е неправилно, вие криете и не искате никой да види, а това, което е прекрасно-дори ако и не е така-вие непрекъснато изваждате на показ пред всички, вие го демонстрирате, опитвате се да го рекламирате, да го прославите.
От това идва и гасненето на човека-защото уродливото расте, а истинското се губи и изсъхва. Неистинското расте, то става зърно и дава плодове, а истинското се изхвърля и умира.
Обръщайте се към всичко, което е истинно и прекрасно във вас, като към зърно....

 

[Albinoni]

Йен Хуи казал: “Мога ли да попитам какво означава аскетизмът на сърцето?”

Кун Дзъ отвърнал: “Твоята цел е единството! Не слушай с ушите, а със съзнанието; не слушай със съзнанието, а с душата. Ухото не може да прави нищо друго, освен да слуша, съзнанието не може да прави нищо друго, освен да разбира. Душата трябва да бъде свободна и готова за възприемането на нещата. Само Дао може да схване празното. Тази пустота е аскетизмът на сърцето.”

Йен Хуи казал: “Това, че не съм в състояние да поема по този път, вероятно произлиза от обстоятелството, че съществувам като Йен Хуи. Ако поискам да тръгна по този път, то би трябвало да унищожа съществуването си. Това ли се има предвид с пустотата?”

Учителят отвърнал: “Ти се изрази правилно. Ще ти го обясня. Когато достигнеш тази позиция, ще можеш да влезеш в палеца на човек и да се разхождаш там, без да нараняваш неговото самочувствие. Ако откриеш отвор, започвай да пееш своята песен, не откриеш ли отвор, спри се. Не можеш да проникнеш в него отвън, нито пък насила. Нека единството бъде твой помощник, а необходимостта - твое жилище. По този начин ти вероятно ще постигнеш нещо. Лесно е да изтриеш следите си, но е трудно да не докосваш земята, когато странстваш. Човек може да прибягва до измами, когато е на служба при земен господар, но небето не търпи никаква измама.

Чувал си за това, че с крила може да се лети, но все още не си чувал за това, как може да се лети без крила. Чувал си за това, че посредством знанието може да се познава, но не си чувал за това, че може да се познава и без помощта на знанието. Виж отвора в стената там! Цялата празна стая се осветява през него. Който е такъв, при него пребивават щастието и благополучието, но те не се ограничават само с него, а се разпространяват и върху целия свят. Когато човек успее да обърне очите и ушите си към вътрешното съзерцание, освен осъзнатото познание, в него намират своята обител и невидимите, да не говорим за хората.”

Всички притчи са прекрасни, neven и  мiamotobg.
Тази особено ми допадна.

[miamotobg]

Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка - красива копринена кърпа. Вероятно е била подарък от някой цар. Обикновено Буда не приемал такива неща, и сега всичко го гледали в недоумение защо държи тази кърпа в ръцете си, сякаш им казвал: "Погледни внимателно, виж!" Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа.
   След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той. Завързвайки пет възела, Буда попитал:
    — Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?
    Сарипута казал:
    — Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.
    — Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?
    Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал:
    — Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.
    — Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли! Ти - си кърпа с пет възела. Тези възли са - агресивност, алчност, лъжливост, неосъзнатост и егоизъм. — След това Буда казал — Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя? — Той започнал да дърпа двата края на кърпата и възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати.
    Някой възкликнал:
    — Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.
    Буда им казал:
    — О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по- стегнати. След това попитал — Кой ще каже как да се развържат възлите?
    Един ученик предложил:
    — Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите. — Той разгледал кърпата и казал — Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем, това не е трудно. Това са прости възли. — Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите един след друг.
    Буда казал:
    —Днешната проповед свърши. Вървете да медитирате!
 
 
 
 

[miamotobg]

Притча за Ума
Един човек пътешествал и неочаквано попаднал в Рая. Без да знае той приседнал поде едно дърво на желанията. То изпълнявало всяко едно желание, в момента , в който си го помислиш. Това ставало след като преспиш под него. Човекът бил уморен и заспал под дървото. Когато се събудил почувствал много силен глад и си казал "Ех, да имаше какво да хапна". Веднага пред него се появила храна. Той бил толкова гладен, че въобще не се замислил отъкде се появила храната. А тя била толкова вкусна!
След като се нахранил и гладът преминал, той се огледал. Почувствал удовлетворение. Тогава се появила друга мисъл в главата му:
Ако имаше какво да пийна.
Веднага се появило прекрасно вино.
Докато си лежал в сянката на дървото и спокойно си пийвал виното, мъжът се наслаждавал на приятния лек ветрец, който подухвал в Рая. Той започнал да се удивлява:
Какво става тук, да ни би да сънувам, или тук има привидения, които си правят странни шеги с мен?
И в този момент се появили привиденията. Те били ужасни, жестоки и отвратителни на вид. Точно така си ги представял човекът. Той се разтреперил от страх и си помислил:
Боже, сега ще ме убият.
И те го убили...

[milenski]

Това е една притча, която ми разказа моя приятелка в много труден за мен момент.
Аз постъпих по същия начин, като я разказах на приятел в тежък за него момент.
Сега я споделям с вас дума по дума, както ми бе разказана на мен 

Имало едно време един крал, който в разцвета на кралството си решил да си направи пръстен и в него да вгради послание за най-черните дни... спасително, един вид.
Събрал всички мъдреци и ги помолил да му напишат по едно послание, но да бъде кратичко.

Обаче те мислили, мислили и нали са много мъдри, нищо не измислилиии...
Само едни такива предълги и сложни сентенции, пък те не стават за критичните моменти, както знаем...

Та дошъл един придворен и казал: "Кралю, преди много години при твоя баща дойде един Учител и за вярна служба ми подари едно послание. Ако ти хареса, ще го сложим в пръстена."

Речено - сторено.

Изминало много време и кралството било нападнато и опустошено... армията разбита, столицата превзета...

Кралят бягал сам на един стар, уморен кон и не щеш ли, препънал се и паднал.
Търкулнал се в един храсталак и помислил, ей на, това е краят, ей сега щели да го догонят и убият...

Но тогава се сетил за пръстена, отворил го и прочел посланието и в душата му настанал мир и покой...

След време всичко се оправило, успял да си събере армия и да си върне кралството... Поданиците му били много щастливи и вдигнали голям празник, а той стоял на терасата на двореца си и наблюдавал цялата шарения и веселие...

Тогава дошъл придворният и казал:

- Кралю, време е за пръстена...

- Как така? Не виждаш ли колко са щастливи всички? Пръстенът е само за критични случаи...

- Време е за пръстена, кралю....

И кралят отворил пръстена и прочел посланието, а в душата му настанал отново онзи мир, докато наблюдавал как хората се веселят...

А в пръстена пишело:

"И това ще отмине..."

[miamotobg]

Последната притча е много яка, ама подписа на Lampyridus просто избива всичката риба. ;D

[milenski]

Ех, най-после някой да забележи фамозния ми подпис  Той отразява дълбокото ми убеждение, че докато науката и езотериката не си подадат ръце, няма да имаме единно разбиране за "живота, Вселената и всичко останало" 
А дотогава, а пък и след това, ще си разказваме притчи 


Бодхидхарма, един от най-редките скъпоценни камъни, съществували някога на този свят, посетил Китай. Императорът отишъл да го види и споделил с него: "Понякога съм много объркан. От време на време усещам в себе си едно огромно напрежение и много страдам". Бодхидхарма го погледнал и отвърнал: "Ела рано сутринта, в четири часа и донеси със себе си цялото си страдание и всичките си безпокойства и притеснения. Запомни, не идвай сам - донеси всички тях със себе си!"
Императорът погледнал Бодхидхарма и си помислил: "Този човек изглежда много странно - може да изплаши всекиго до смърт. По-добре да не идвам."

Цяла нощ не могъл да заспи, защото не можел да се отърве от мисълта за Бодхидхарма. На сутринта обаче все пак решил да отиде.
Бодхидхарма го посрещнал с думите: "Значи дойде! Къде са останалите неща, за които говореше?"
Императорът отвърнал: "Говориш малко странно - това не са неща, които мога да донеса със себе си - те са вътре в мен".
Бодхидхарма казал: "Добре. Отвътре или отвън, нещата са си неща. Седни, затвори очи и се опитай да стигнеш до тях. Като ги улавяш, веднага ми ги разказвай и поглеждай към тоягата в ръката ми. Аз добре ще ги подредя!"

Императорът нямало какво друго да направи - затворил очи, малко уплашен, поогледал тук-там вътре в себе си, наблюдавал известно време и изведнъж осъзнал, че колкото повече гледа навътре, толкова повече нищо не може да открие - никакви безпокойства, никакво страдание, никакви притеснения. Изпаднал в дълбока медитация. Минали часове, слънцето започнало да изгрява, а лицето му изразявало изключителен покой.

Тогава Бодхидхарма рекъл: "А сега отвори очи. Което е достатъчно, си е достатъчно! Къде са онези? Успя ли да ги видиш?"

Императорът се засмял, поклонил се, докоснал нозете на Бодхидхарма и казал: "Наистина, ти успя да ги сложиш на място, защото не можах да ги открия - и сега вече знам, че тях изобщо не ги е имало, а само така ми се е струвало, защото никога не съм навлизал в себе си, за да ги търся. Те сякаш са били там, защото мен ме е нямало вътре. Сега всичко ми е ясно - ти извърши чудо".


"ТАНТРА. ВИСШЕТО РАЗБИРАНЕ"
ОШО

[milenski]

Това не е точно притча, но ми е много любимо и затова го споделям с вас