ПРИКАЗКА ЗА ТРИМА ВЛЪХВИ
(приказно описание на истински събития, за което не идват веднага обяснения от Елма, но както и в други случаи, и тук може да важи твърдението Му, че Той се проявява в различни степени навсякъде; а между редовете - или в самите редове понякога - и в описанията, давани от единаторите ( "Където не съм Аз, съм пак Аз"...)
Имало едно време трима влъхви, които знаели къде ще се роди Младенец. Според указанията, които им бил дал техният Учител и според собствения им опит в мъдростта и науките, този Младенец трябвало да се зачене и роди в страната на древния
Орфей - само че сега, в по-нови времена. Мъдреците изчислили точната линия, преминаваща отвесно през картата на тази страна и на цялото земно кълбо – линията, по която щели да потекат небесните токове и небесното присъствие на строго определена дата и от строго определена минута нататък. Тази линия щяла да засвети тъй силно, че много хора и ангели от далечните светове щели да я видят от грамадни разстояния! Мъдреците изчислили, че подпалването на тази вълшебна линия, минаваща през планини, морета, долини, реки, градове и села ще бъде предизвикано от едно особено, тройно небесно огниво. Както казват звездобройците, срещата на Месеца и Слънцето точно на зенита на такива свещени дати пуска един тънък лъч към Земята и този тънък лъч я обикаля от полюс до полюс и после от другата страна, съживявайки всички същества и неща във въздуха, по земята, та чак до центъра на земното кълбо и на няколко хиляди метра около него. Веднага след това необикновената небесна светлина се пръсвала с всичка сила на изток и на запад от тази линия и била в състояние да преобрази всичко живо и неживо, ако не мисли за себе си.
И така, тримата влъхви изчислили и видяли, че този път небесният лъч ще премине през един град на една голяма река и ще се спусне на юг през най-високия връх в източната част на една вълшебна планина. От опит знаели, че всички мъдреци, мъдрекини и други верни поданици на Небесния Цар чакат с векове и хилядолетия подобни редки мигове, когато небесата и земите се съединяват. В такива мигове могат да слязат или да се родят Дъщери и Синове на Всемира – същества на Предаността. А този път мъдреците знаели, че се очаква да ни посети и остане при нас цял небесен град със своите жители. Всичко зависело от това, могат ли да се намерят по земята поне трима влъхви, които да знаят за този миг и да се обичат истински.
Небесният Цар виждал, че сред приятелите на тримата мъдреци има не малко верни и чисти души, които също са предупредени за раждането на Космичния Град и са готови за великото му посрещане. Царят пращал невидими, кръгли кристали във въздуха около всеки човек, който има небесно злато в жилите си и
Жар -Птица в сърцето си. Тези кръгли кристали били очите и паметта на Царя и затова нищо не можело да остане скрито от него през всичките вечни времена. Дори и някой негов поданик да е бил умрял преди 1000 години, Царят можел да вземе неговия кристал от Залите на Миналото и да види в него целия му живот – от раждането чак до последния му дъх.
И така, тримата влъхви, за които разказва тази приказка, няколко дни преди великото чудо, колкото и да били мъдри и виждащи, въобще не подозирали, че Царят ще ги събере всеки момент и затова тъжно седели и си мислили – всеки в своята къща и град на земята, - че и този път няма да има кой да посрещне гостите от небесния свят. Така става всеки път: десетки и десетки мъдреци и писания предупреждават, че еди къде си и еди кога си ще се роди Царска Дъщеря или Царски Син, но хората си вървят с показалци в ушите и всеки продължава да си подрежда къщата, да си оре нивата или да слуша някой фалшив латерлнаджия в същия момент, когато ни спохождат велики пратеници – все едно, че не се е случило нищо.
Пратениците на Небесния Цар имат навик да се обличат в просешки дрехи или да се престорват на прости овчари и говедари, за да могат да си вършат спокойто работата. Често даже Небесен Принц идва между нас досущ като беловлас старец, а царска дъщеря – като куцо момиченце-просекинче, за да видят кому в сърцето свети
Жар -Птица . Небесният Цар знаел от най-древни свитъци, че през еди коя си година на Земята ще стават големи знамения. Хората с ръждива кръв и без
Жар -Птици в сърцето щели да почнат поголовно да измират, а верните Му поданици щели да се събират да живеят заедно по нови места. За тази цел трябвало да се намерят поне трима влъхви, които в определен ден и час да се озоват там, където Царят ще им покаже, за да положат основите на Първия Небесен Град на земята. Тези влъхви трябвало да бъдат особени: никой от тях за никого на земята не бивало да е помислил нещо лошо в течение на много години, нито да е изрекъл воняща дума или да е отправил студен поглед.
Царят ползвал кристалните си, невидими топки, които висят сред хората, не само като далечни очи и уши, но и за да разпознава миризмите им. Всички, които мислят лошо за някого или говорят недоволно зад гърба му, изпращат чрез сферите от кристал и лошата си миризма - и затова Царят ги оставя да живеят в скръб и самота или в суетнята на живота. Тях и на земята истинскште хора не ги търсят и ги изолират, защото миришат лошо – говорят и мислят отрицателни неща зад гърба на Любовта и на ближните си.
Да имаш недобро мнение за Любовта и Обичта и да мислиш, че са допустими, само когато са скрепени с крепостен акт, значи да замиришеш тъй-лошо, че чак на Царя да му се завие свят! Много поданици на Царя са дошли тук от неговата държава и царство, но са забравили това и предпочитат да слушат други царе и говедари или техните викачи. Щом някой викач почне да говори глупости на мегдана, те мигом се събират около него и почват да го слушат като омагьосани, но веднага започват да се потят и миришат, защото стават изменници. Изменници са и всички ония, които заживяват с хора със съмнителет косъм и почват да им раждат деца. Изменникът почти не разпознава истинските си сестри и побратими от Небесното Царство и изхвърля
Жар - Птицата от сърцето си. Той повече не може да пламти от обич и любов и престава да се раздава на всички.
Той все повече и повече почва да свиква с миризливите хора и неща - пък и това му е необходимо, за да бъде приет между тях със собствената си лоша миризма. Обикновено заживява като кукувица или най-много с още две-три кукувици в една къща и има нужда да си намери някой, който да се съмнява в него и да го навиква. Като си намерят овчар или говедар, който да боде с остен сърцето им, тези вероотстъпници се успокояват, че са влезли в “пътя”. Обикновено много ги боли, но са доволни, че са вече на топло и миризливо в кошарата.
Тримата мъдреци и още няколко техни побратими и посестрими си седели по къщите и наистина се били отчаяли, че и този път няма да се намерят хора, които да мислят добре за ближния. Виждали как всеки човек влачи след себе си дълга опашка от вонящи и разлагащи се мисли и думи, от потъпкани пориви и разкъсани
Жар – Птици. Затова не виждали повече никаква надежда: всички се били изпокрили по къщите си и никой не искал да иде на площада да чуе вестта на царските вестовои: “ Царски Син иде пак на земята! Престанете да стоите като статуи! Не живейте повече с чужди хора! Елате на свобода и простор да се обичаме истински и да тичаме по поляните!”
Тогава един от тримата влъхви, макар и да не се надявал много-много на чудо, изведнъж се ударил по главата и казал: “ Има такъв човек! Само че той живее през девет планини и девет морета. Този човек никога не се съблазнява от чужди глашатаи, защото познава гласа на нашите. Той никога не иска да води и поучава – да бъде преждевременно учител на другите, - защото гордостта и простотията са непознати на сърцето му и тщеславието не тропа на вратата му. Това е човекът, който не влачи след себе си опашки от огорчения, криви мисли и думи за ближния или гневни изблици. Той не лъже нито другите, нито Царя, нито собстветното си сърце и затова е способен да живее ту сам, ту на друго място, ту на трето, без да остава никъде задълго. Той не е син на Лошия Цар и затова не нарича майка си – Природата – “ блудница”, нито Баща си – Импулса в сърцето си – “ изкушение ” или “ похот ”. Той има тъй голяма обич и смирение, толкова много разбира и боготвори
Жар - Птиците в сърцата на другите и в собственото си сърце, че никога не сяда пръв на царска или сиромашка трапеза, даже и когато е поканен. Слугите на Лошия Цар винаги мислят първо за себе си и за своите си и гледат да седнат на първо място на трапезата. А този необикновен човек, за който се сетих – продължавал да мисли мъдрецът – веднага става прислужник на домакина и отрупва заедно с него трапезата с какви ли не вкусни неща, но не сяда до онзи, който го е поканил или когото е поканил, освен когато са съвсем сами.
Синовете и дъщерите на Добрия цар се разпознават и по това, че треперят от радост и щастие, когато канят гости и прислужват на гостите. Едва когато всички до насита са се нахранили и облажили и са ги настанили в топли и чисти постели; едва след като е помилван всеки уморен пътник и стане ясно, че домакинът е останал сам, човекът с
Жар - Птица в сърцето си и чисто злато в жилите се осмелява да отиде и при него и да му прислужва - ако домакинът има нужда точно от него. В небесното Царство жените или мъжете на домакините са слуги до последния момент и никой не може да ги разпознае, че са господари на дома.
Едва когато видят, че 29 или 30 дни в месеца са приемали скъпи гости в къщата си и са им прислужвали, докато изцерят всичките им въздишки и рани - едва в последното денонощие, - съпругът и съпругата имат право да останат насаме в най-малката и скришна стаичка – и то само ако са уверени, че другият ги чака там, че са страстно желани и любими.
Поданици на Небесното Царство, където всички са млади, безсмъртни и прелестни, никога не повдигат очи с укор, не притискат с тежък камък сърцето на ближния, ако той е решил да бъде 29 или 30 дни в месеца с други – пък даже и да го няма до последната секунда или да пропусне този месец да бъде с най-близкия.
Ако дори и мравчица, буболечица узнае и види кой е най-мил на сърцето ни или ни види да ходим и живеем пред всички с него, Небесният Цар прибира кристалните си очи и уши в стаите на миналото и оставя подобни изменници да замиришат и да изгният.
Като си спомнил всичко това, първият влъхва въздъхнал облекчено и тръгнал да сподели осенението си с втория влъхва, който също въздишал тежко някъде наблизо. И той си мислел, че Ерата на Великото Гостуване е още много, много далечно бъдеще. Считал, че Разпознаването и Поканите светват от време на време в мрачната нощ, но липсата на спонтанност и преданост все още убива
Жар - Птиците - още в зародиш. Затова те не могат да заживеят в сърцата на хората, та да тръгнат те свободно по гости, без да повтарят къщата, в която са гостували или без да им идва един и същ гостенин в продължение на много месеци и години. Усещал адския лъх на леш от вътрешностите на хората, които вярват на чужди глашатаи, живеят сами или все се едни и същи хора и наричат Майка си “ блудница ”, а сърцето им е буца лед. Трудно понасял постоянния говор, шум и присъствие, особено на
“ близките ” - десетки години наред, чак до гроба.
И понеже никой от познатите му нямал понятие за отсъствие от къщи и гостуване на друго място, за да идват нови гости, то и той, и първият влъхв от дълги години седели и гледали безразлично в една точка. Тогава на единия дошла идеята да почнат пак да си гостуват с преданите приятели, но другият влъхва му казал с досада: “ Позната ми е пиеската “ Стари муцуни ”...
Наистина, не било особено вежливо по отношение на верни и изпитани приятели. И така е – влъхвите много си обичали приятелите; и те ги обичали, но никой нямал понятие за канене на все нови и нови гости не за себе си или за двамата, а за онзи, когото обичаме. За това, че в същото време най-близкият може да отиде на гости на друго място, където също са го поканили с голяма обич. Никой не ще и да чуе, че в истинската вселена сядаш на трапезата само веднъж в месеца или годината с единствения си, най-голям любим. Че истинският ни любим често търпи миризмата от постоянното ни присъствие и не отива по гости където го канят, именно поради голямата си обич към нас – с надеждата ние първи да тръгнем по гости и да почнем да отсъстваме.
Влошаването на отношенията и на здравето, остаряването, прозата, умората, отчаянието в присъствието на най-близките са именно тия симптоми, които ни дават шанс да се размислим и да променим поведението си. Да си припомним откъде сме дошли и да познаем отново, че водата и въздухът на това Царство се изчерпват само с две думи: Независимост - и Разнообразие.
И така, влъхвата, който се бил ударил по главата, веднага отишъл да изпрати най-бързия гълъб през девет планини и морета, за да покани третия влъхва, когото познавал лично. Той го познавал толкова добре, че не се съмнявал нито за секунда: Третият ще прокопае тунел даже и през центъра на Земята, но ще дойде! Колко странно... Има хора, които живеят на две крачки от нас и нямат нужда да се виждаме. Други живеят на светлинни години, но деннощно копнеят да са с нас; и когато ги повикаме – идват незабавно. Колко пъти вече Небесният Цар е уреждал пред очите ни напълно безплатно пътуване дори от най-далечните страни и галактики, когато Любовта разпознава Любовта и копнее за Любов!
Ето как нашият Небесен Цар проверява кои са Негови поданици, а не риби, хванати от манекени или чужди глашатаи. Чуждото сърце, чуждата душа, поданикът на студена, чужда държава наистина може да живее на две преки от тебе или през една стена, но няма да те покани на гости или да дойде на трапезата ти, когато го поканиш, освен от временна любезност. Той си има свои интереси и глашатаи, свой вкус и предпочитания. Избира да отглежда кълвач, бухал или кукувица в сърцето си, няма тръпка за
Жар - Птици- бои се да не се изгори. А
Жар – Птицата прелита при
Жар - Птица ако ще и от друга вселена, защото е от нашия род, а не от чужд! Идва и то мигновено: най-много за секунда или две след зова ни. Други ги викаш и каниш с бъклица цели 10, 20, 30, 50, 500, 5000 години, но те вървят бавно като охлюви и по правило се разминават с къщата ти. Не че няма и горещи, страстно обичащи души с жерави и чучулиги в сърцата си, със славеи, косове, синигери или червеношийки, но всички те търсят червейчета. Искат да ни имат само за себе си. Скърбят като ни няма или когато ни обича някой друг.
Гълъбът и
Жар – Птицата изпитват неземно щастие и се разпяват най-сладко, когато усетят, че любимият им е обикнал още някого – или че още някой е обикнал любимия им. Именно от това излиза най-дивното благоухание - и който се превърне в такава Птица , завинаги му изчезва лошата миризма.
Има още една Птица в царството на Вечния ни Господар – това е
Птицата-Феникс. Някои я бъркат с
Жар - Птицата , но те са различни.
Птицата-Феникс не само прелива от щастие, когато се увеличава приливът на душите и сърцата, които обичаме и които ни обичат, но сама ги търси, намира ги, почва да ги подготвя за великата среща и ги изпраща при любимия. Затова тя е безсмъртна.
Значи, да ревнуваш, да мразиш, да осъждаш или егоистично и “ благородно ” да се оттеглиш и да ближеш раните си при явяването на нов човек в обсега на любимия – това е гласът на гарвана, на враната, на свраката или лешояда в сърцето ти. При всички случаи такава адска Птица ще те разкъса вътрешно и ти рано или късно ще се обезобразиш и ще умреш.
Да си безразличен при такова положение, е също адско състояние – липса на активна обич и мисъл за щастието на другите. Даже и да се отдръпнеш и да дадеш пълна свобода на обичния, дори и да не го обливаш с обвинителни и горчиви мисли и чувства и да се молиш денонощтно с най-благородни и чисти молитви за него, ти още не си от райските птици. Попарен от раздялата или от “ пазара ” около ближния, ти може да не го кориш и даже да му желаеш най-доброто, но се отдръпваш и от него, и от другите. Слагаш черен креп на сърцето си и се заинатяваш никога повече да не се даваш лесно – ставаш затворена, тъмна, непристъпна крепост. Всичко това иде от пъкления егоизъм и гордост, от наранено, адско честолюбие. Влъхвите наблюдават край себе си стотици подобни птици от нисшия и висшия астрал, които нямат нищо общо с Небето. Такива сноват съвършено безразлично сред пришълци и се разминават с тях без да им мигне окото, а ако изпитат няккаво чувство, то е инстинктивен страх. Такива хора им се виждат пропасти, в които могат да се загубят, защото няма да им се обръща “ специално внимание ”. Но и тези птици гният прераждания наред из гробищата на света, защото не подозират, че Любовта е РАДОСТ ОТ ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ.
Да, дори и гълъбите, и
Жар - Птиците от стария вид са още смъртни, защото умеят да се радват на чуждото щастие, но не са способни да го моделират лично и активно; или поне с кратки или дълги, щастливи отсъствия от сцената, когато играе дубльор - с готовност да се върнат веднага, ако Режисьорът ги повика или има нужда да ни повери друга, още по-сложна роля.
Птицата-Феникс води любими при любимите, защото ги обича истински и не примира от сляпа гордост и самомнение, че едно нищожно изворче е достатъчно да напои самичко милиардите усти на духа и душата ни.
