Защо това става сега?
Защо всичко това става сега? Защо не преди 10 000 години или след 10 000 години например? - Това става сега, защото ние се приближаваме към края на един цикъл и ще стигнем до най-горните точки на всички видове нива. За да обясня това, трябва да изоставя за малко моя разказ и да насоча светлината на прожектора към Друнвало.
Мелхиседек твърди, че съществуват два вида критично движение за нашата планета. Първият вид, познат от хилядолетия, е процесията на равноденствията. Вторият вид е едно отклонение, което бе открито съвсем наскоро. Ние, тоест цялата слънчева система, се придвижваме в пространството, като описваме спирала по начин, който показва, че ние като че ли сме завързани за нещо. Астрономите, които са забелязали това явление, са започнали да търсят това друго тяло. Изчисленията са ги насочили най-напред към една област на едно съзвездие, след това към група звезди. Преди четири-пет години бе установена причината: една звезда Сириус-А. Ние се движим в пространството със Сириус-А, като описваме спирала, подобна на спиралата на молекула ДНК. Нашата съдба е свързана със Сириус. Като се движим заедно със Сириус по този начин, едно съзнание се разгъва по начин, подобен на начина, по който гените и хромозомите в молекулата на ДНК разгъват посланието си в строго специфични равнини. Съществуват определени ключови моменти, в които може да се случат някои събития и в които между Сириус, Земята и останалата част от космоса се появяват "генетични" редове от решаващо значение. Именно сега се създава един от тези редове.
Да се спрем на прецесията на равноденствията (ил. 3-1). Оста на Земята е наклонена 23,5 градуса. Когато Земята се движи около Слънцето, оста й остава наклонена, на което се дължат годишните времена. Но тъй като и самата ос се движи, получава се и осова промяна с изместването. Оста се придвижва с по един градус всеки 72 години. През 2160 години тя навлиза в ново съзвездие и прави по този начин пълна обиколка за 25 920 години.
Така за период от 25 920 години точката на северния полюс очертава една елипса. В една точка от тази елипса земята е най-близо до центъра на галактиката, а в друга точка е най-далече. И много древни народи са били забелязали, по-точно тибетците и индусите, че с отдалечаването от центъра на галактиката ние заспиваме, а когато завием, за да се приближаваме към този център, започваме да се събуждаме.
Древните мъдреци са разделили елипсата, получена от процесията на равноденствията, на сегменти, наречени юга. По-голямата част от информацията относно тези периоди юга, са натрупани през последните 2000 години, период, известен под наименованието Кали Юга. Случайно това е отсечката на най-дълбок сън от цялата елипса. Така почти всичко, което е било написано за космичния цикъл през тези последни 2000 години, е било тълкувано от заспали хора, които са се опитвали да търсят извадки от древните текстове, които те дори не са разбирали. И впоследствие така са променили тези текстове, че никой друг да не може повече да получи от тях някакво знание. С други думи, на по-голямата част от тези информации изобщо не може да се вярва.
Древните са открили две противоположни точки, които са отдалечени една от друга на разстояние 900 години, в едната от които ние заспиваме, а в другата се пробуждаме. И двете точки са свързани с невероятни изменения - промяна в съзнанието на отделните хора и изменение в положението на полюсите на планетите.
Сега ние се намираме точно в точката на обрат, в началото на движението за завръщане към центъра на галактиката и в началото на пробуждането. На 180 градуса спрямо последното обръщане, точно на обратната страна, и следващото обръщане е неизбежно предстоящо. Именно затова ние вече стигаме до критичния праг, който включва между другото и свръхнаселеността, и състоянието на околната среда.
Според Тот, когото ще ви представя малко по-нататък, степента на отклонение на полюсите на Земята е пряко свързана с равнището на съзнание върху Земята и с онова равнище на съзнание, до което тя ще стигне. Това означава, че има математическо съотнотношение между съзнанието и степента на отклонение на полюсите. Друг начин да се разгледа това явление е да се приеме, че нашият космичен сън и следващото ни будно състояние са
Аналогични на денонощния цикъл, при който Земята прави едно пълно Завъртане около оста си за 24 часа. През нощта повечето от съществата, които се намират в онова полукълбо, което е в сянката, спят, а през деня повечето са будни. Същото е и при цикъла на процесията на равноденствията. През онази част от цикъла, когато планетата е в състояние на сън, преобладава мъжкият принцип, за да ни защитава. А винаги женският принцип ни повежда отново към светлината. Според Друнвало това събитие вече е станало. Женският принцип вече е поел смяната около месец февруари 1989 година.
Въпреки големия страх от близкото изместване на полюсите - някои групи си строят скривалища и складират храна, опасявайки се, че континентите (по-точно Калифорния) ще бъдат погълнати от водата - Друнвало не смята, че точно това ще стане сега. Може би ще има по-спокойно изместване. През 1972 година едно събитие измени хода на нещата. Ще се върнем по-нататък към него.
Положението, в което ние сега се намираме спрямо процесията на равноденствията, обяснява защо всичко това става именно сега. Между 1998 и около 2000 година ние вероятно ще сме преживели вече по-голямата част от тези събития. Твърде вероятно..., но Бог има власт над всичко. Според Друнвало ние трябва да осъзнаваме факта, че всичко това, което ще се случи, ще бъде плод на мислите и чувствата на жителите на планетата. Ако променим нашата степен на осъзнатост, ще бъдем в състояние да променим сценария, по който се разиграва драмата, без да обръщаме внимание на каквото и да е друго пророчество.
Ние създаваме нашата действителност. Всеки миг ние създаваме нова обществена действителност. Нашите мисли, нашите чувства и нашите действия имат много по-голяма власт, отколкото бихме могли да си представим. А по-голямата част от нас съвсем слабо или никак не осъзнават тази отговорност. Това състояние е в процес на изменение, то ще се промени толкова бързо, че дори сега, в този миг, започват да се проявяват нови възможности, за които дори не сме се осмелявали да мечтаем.
Изместването на полюсите.
Ако това, което казва Тот, е вярно и точно, изместването на полюсите е свързано с нашия тип еволюция. Те са взаимно свързани. Последното изместване е имало огромно значение и пряко е било свързано с познанието. Това изместване не е било положително, било е негативно, ние сме паднали ниско в "познанието си".
До неотдавна, около 1950 година, хората вярваха, че изместването на полюсите никога не става или ако става, то е веднъж на милиарди години. Но
фактически полюсите се изместват през 12 500 до 13 000 години, или казано с други думи, всеки път, щом ние стигнем до тези специфични точки от процесията на равноденствията. Това явление става естествено и редовно. Учените откриват сега, че наистина е имало повече обръщания на полюсите в историята на нашата планета.
Не само че редовно е имало изместване на полюсите, но и те са разменяли местата си, северният полюс е ставал южен и, обратно, южният е ставал северен. Полярните шапки са били вече на екватора. Вие можете да откриете морски черупки на практика по цялата планета - на върха на Скалистите планини и дори в езерото Титикака, което се е намирало под водата, а сега е на 3 600 метра надморска височина. По-голямата част от тези данни са резултат от анализи, проведени от учени върху проби, извлечени от под морското дъно, като дължината на пробите варира от 15 сантиметра до 300 метра, при което става възможно да се направи "прочит" на седиментите точно така, както се прави при пръстените по стволовете на дърветата.
Изместването на полюсите е впечатляващо. С използуване метода за датиране чрез йони на въглерод 14, възможно е да се предположи, че преди около 12 000 години северният полюс се е изместил от залива Хъдсън, който сега е на 60 градуса северна ширина и 83 градуса западна дължина, до сегашното си местоположение в Северния ледовит океан или Арктика.
Сега ние физически се намираме на линията, разделяща съзвездията Дева и Лъв. Като наблюдаваме небето, виждаме, че преминаваме от ерата на Риби към ерата на Водолея, но физически преминаваме от Дева към Лъв. Това обяснява защо Сфинксът е едновременно и дева, и лъв, символите на съзвездията Дева и Лъв.
John White дава значителна информация по този въпрос в книгата си Pole Shift (Отклонението (Люлеенето) на полюсите). В северната част на Сибир има следи от хора, бизони и дървета, разкъсани и направени на парчета от някаква невероятна сила, а след това напълно замразени мигновено. В момента на замразяването бизоните са имали в стомасите си храна от тропическа растителност. Трябва да се отбележи, че при спадане на температурата се образуват повече от двеста различни вида лед в процеса на замразяването. Тези останки са така дълбоко заровени под горната част на ледовете, че храната е запазена и днес, 12 500 години по-късно. Отклонението на полюсите става много бързо. В действителност необходими са само двадесет часа, за да се извърши цялостното изместване.
Съществуват различни хипотези за причините за тези отклонения или обръщания на полюсите. Например разширяването и хлъзгането на ледниковите шапки може да наруши равновесието на Земята като жироскоп. Друга по-съвременна теория, произтичаща от изследванията на шведския
физик Hannes Alvenis, e наречена магнито-хидродинамика или МХД. Тази теория напомня, че под твърдата земна кора има полутвърд слой, който в отделни моменти действа като твърдо тяло и задържа земната кора на едно място, а в други моменти, именно при внезапни промени в земното магнитно поле, той действа като течно тяло и позволява по този начин на земната кора да променя положението си. Това явление е възпроизведено в лабораторни условия.
Никой не знае наистина какво предизвиква отклонението или изместването на полюсите. Щом като то започне, повърхността на Земята се измества със скорост около 3000 км/час и тогава ветровете достигат на практика скорост 1500 км/час. Очевидно това е достатъчно за опустошаването почти на всичко, което съществува по повърхността. И не е за учудване, че този път ние желаем да бъдем способни всичко това да стане под малко по-голям контрол.
Колкото и голямо да е това изместване на полюсите, с него ще бъде свързано и изменение на съзнанието. Тоест, ние ще извършим същевременно едно изместване. Колкото по-голяма е промяната в съзнанието, толкова по-голямо влияние ние ще имаме върху изместването на полюсите. И тогава нашата задача е да станем достатъчно съзнателни, за да контролираме начина, по който полюсите ще се изместят, така че по-скоро да бъде приятно, отколкото страшно.
Като специалист по rebirth, държа да кажа, че едно изместване на полюсите е подобно на едно раждане. Ако родилката е тревожна, раждането ще бъде трудно и болезнено. Ако родилката обаче е отпусната и не изпитва страх, раждането става без болки. Раждането може и би трябвало да бъде лесно. По един или друг начин, всичко винаги зависи от съзнанието.
Вие ще намерите може би ужасяващи информации. Не се страхувайте от нищо. На по-дълбоко равнище вече знаете, че няма никакъв проблем. Обикновено, когато стане изместването на полюсите, предвижда се, че ще има много призвани и малко избрани. Но в крайна сметка всички са спасени. Няколко души стигат заедно до Христовото съзнание, а другите слизат едно или две нива (което им изглежда по-хармонично). В един продължителен период от време, вероятно стотици хиляди години, тези няколко души, които са успели, увличат останалата част от планетата и в края всички ще стигнат до христовото съзнание. Но тук, сега, на планетата Земя, нещо друго е в процес на ставане. И това ще ви обясня в следващите глави.
John White, Pole Shift (Virginia Beach, VA: A.R.E. Press 1980) 17
Проблемите на планетата Земя.
Щом дойде моментът, в който съзнанието трябва да извърши значително изместване или промяна, се получава едновременен процес на смърт и раждане, водещ до сегашната промяна. Планетата Земя сега е изправена пред сериозни проблеми, много по-тежки от това, което съобщават правителствата. Около 1989 година властите започнаха да разпространяват информация от съществено значение, но само частично и в много малки количества. Ако само един от тези проблеми стигне до своята критична точка, целият живот на Земята ще бъде сериозно застрашен. А вече всички проблеми са почти пред тази критична точка.
Например, към 1980 година Жак Кусто заяви, че моретата и океаните на Земята са в състояние на умиране. В началото никой не го възприе на сериозно, но от 1990 година 85 % от живота в Средиземно море е изчезнал. Атлантическият океан не е много по-назад. Тихият океан е малко по-добре, защото има най-голяма водна площ.
Ако океаните умират, това ще стане и с планктона и фитопланктона. Те именно са не само крайъгълният камък на хранителната верига, но представляват огромен извор на кислород за планетата.
Разрушаването на озоновия слой на Земята е друг проблем, тъй като това позволява да преминава все по-голямо количество ултравиолетови слънчеви лъчи, които са смъртоносни. Според директора на Програмата на ООН за Околната среда, става въпрос за една от най-големите опасности, на които човечеството е могло да бъде изложено...
Слоят на земния озон се разрушава безпрецедентно и в изключително голям мащаб. От декември 1991 година до февруари 1992 година 10 до 20 % от озоновия слой над Европа е бил разрушен - това е върхът на едно явление, което никога по-рано не е било в такъв мащаб. Joe Farman, британският учен, комуто дължим откритието на дупката в озоновия слой над Антарктида от 1985 година, заяви, че през 2000 година сезонната загуба на озон над Северна Америка може да стигне до 20-30 процента.
„Ozone, Making a Killing: How Workers And The Planet Are Disregarded.. at Du Pont", публикувано от Greenpeace, 1436 U. Street, N.W., Washington, D.C. 20009, avril 1992,
Ozone levels found to be lowest on record, The Independent, London, United Kingdom, April 8, 1992.
Joe Farman, European Ozone Research Coordinating Unit, United Kingdom Department of Environmental Press Conference, October 15, 1991.
Проблемът ще става все по-тежък и все по-сериозен през следващите две десетилетия поради досегашното изхвърляне на газове във въздуха, които все още не са стигнали до най-горния слой на атмосферата. След двадесет години може би въобще няма да съществува озонов слой. А ние не можем да живеем без него.
Тук става въпрос само за два проблема сред огромното количество трудности на околната среда, с които ние ще се сблъскаме. Понастоящем те са толкова много, че бихме могли да си представим как се намираме на борда на кораб в мига на корабокрушението. Един специфичен аспект на планетата Земя, аспект в три измерения, който ние наричаме наш ежедневен живот, не ще може да остане дълго време незасегнат.
Според Друнвало, ако вие трябва да се върнете на нашата планета само след няколко години, ще я намерите мъртва в триизмерното пространство. Но на Земята ще има живот. Всички ние ще преминем към една по-висша дължина на вълната на място, което вече е подготвено за нас, едно прекрасно място, където няма проблеми. Ние ще се изместим на малко по-къса вълнова дължина и на едно по-високо вибрационно ниво на енергията. Библията говори за това състояние като за Небето. Всъщност ние ще преминем от третото в четвъртото измерение.
Според Друнвало, извънземните редовно посещават такива планети като нашата. Но вселенският закон им забранява да влизат в контакт и да интерферират с нас. Именно затова те са разположени на едно хармонично ниво, което е по-високо от хармоничното ниво на планетата Земя, и именно затова те са невидими за нас. Но от своето ниво те могат чудесно да ни наблюдават. Всъщност, в настоящия етап, следващото по-висше хармонично ниво на планетата е толкова гъсто изпълнено с кораби-носители, на които чакат любопитни, че по-новите посетители вече са принудени да заемат места на следващото по-висше ниво, което също е почти пренаселено. Нашето положение е уникално и не прилича на нищо, което е известно досега в тази Вселена. Дори има същества, пристигнали от далечни галактики, дошли специално само да ни наблюдават. И при естествени условия те въобще не биха се занимавали с нас. Повечето от извънземните, които са тука, са не само със светлинни тела, всъщност природата им е такава, че техният носител и тяхното тяло са едно и също нещо.
В ТАЗИ КНИГА НИЩО НЕ Е ВЯРНО, НО НЕЩАТА СА ТОЧНО ТАКА
БОБ ФРИСЪЛ