Разбрах те, Оберон.
Е именно за това не можете да се разберете. Този, Който е, е казал каквото има да казва, но както виждаш за хиляди години играем на развален телефон, въпреки че сам каза, всички били го чели... а човеците си търсят чудеса, вместо всеки да попита в Себе си, сам колко си дава живот. В крайна сметка ако си част от Всемирното съзнание, то и цялата му същност е познаваема, толкова, колкото сам допуснеш, съответно и Края на Света е персонален и личен, доколкото Съзнанието не умира, затова и ангелите не биха могли да знаят, нито някой, именно. Имайки в себе си зрънцето Безкрай, вместено в тяло, колко съществуване му давате? И от там, ако Човечеството за Себе си реши да търси края, то пак това е същото като да пита кога ще умра, идеята че има живот, защо не следва да се разглежда като концентрация на Съзнанието = Живот, и обитаване в Плът = безсъзнателно = Смърт. Всеки миг, в който казваш - ето иде края, края е дошъл. Всеки дъх е една малка смърт, ала изпълнен със съзнание е живот във Вечността. И ако Човечеството откланяйки си взора, следвайки заместители, поглъщайки и изплювайки всичко, без да помисли, без да смели, обитава Земята, то само може да стигне до... Самоунищожение или агония.
Ще бъда откровенна, дори да изглеждам като спам, може пък и да ме разберете.
.... На възраст две години, често заспивайки се озовавах в град всред красива зелена растителност, там живееха невероятни хора, които не общуваха с думи, но излъчваха мир, спокойствие, сила, движенията им бяха като танц... очите им гледаха с дълбоко разбиране, което споделяш дори с мълчанието си, носеха бели дрехи и всред градовете им не съзираш никаква човешка намеса, сякаш природата и местата за обитаване са слети в едно... бяха най-прекрасните същества, които познавах, никакъв страх и дисхармония не се усещаше там, бях свикнала с този мир. . От тях ми остана чувството, че взаимността и доверието пораждат състояние на 'телепатична' , дори повече - постоянна психична връзка.. Една нощ отново видях техния свят.. за последен път, хората биваха изяждани от тигри, .. бях там и не ме виждаха, света им се рушеше пред очите ми, не бях изпитвала подобна мъка, там никога животните не нападаха... когато се събудих бях дълбоко наранена, дълго бълнувах.. отнесох спомена - в чувството за тази хармония и до скоро търсех в очите на хората да открия прилика, подобие на онзи загубен Рай... докато наскоро в кореспонденция с един невероятен психотерапевт, не споделих, че се радвам на способността и да общува едновременно прямо, без да преминава границата, но и без да обезличава чувствения заряд и откривам, че именно тази непреднамерена искреност 'отваря сърцето', тя ми отговори по следния начин: "Нали знаеш, ние сме само огледала на другите - и за мен няма никакво съмнение, че аз съм твое огледало за всичко, което виждаш и пишеш за мен!" - Тези думи ме върнаха - припомниха моя копнеж по загубения Рай.. дългите години чакане да 'видя' отново Съвършенството.. и тогава през пелена от тъга схванах в себе си, че ако аз изразя това красиво чувство от сърце, то и околния Свят ще отрази себе си като един събуждащ се Рай... Човека има избор да се самоунищожи, вслушвайки се в брътвежите на времето, както и да избере да слуша в себе си гласа на Безкрая...
Края на Света е Собствено - Индивидуално случване, Господ затова е казал именно думите, които Deus Romanorum цитира, защото само Той, Който е сакрална искра у всеки може да знае, а всеки един общувайки в себе си с тази вътрешна светлина може да избере да се припознае като Вечност или като тленност с капацитет 120 години... За едни края е Съд, защото избират оковите на тленното и от там ги владее страха от собствения им Съд - техните граници, и сами създават погибел за себе си и въвличат и други, други се вслушват в сърцето си и ценят всяко проявление, всяко стръкче, всичко, което е - за тях отразява Твореца ... Този, който е - без начало и без край. Вторите избират тесния път на Живота, в очите им струи светлина, защото умеят в тленното да Съзрят вечността, за тях края няма да настъпи.
Всеки е частица от Безкрая, може ли безкрая да свърши?