Автор Тема: Буря пред българската икономика  (Прочетена 33808 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Eon

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 826
Буря пред българската икономика
« -: Юли 30, 2008, 09:18:35 am »
Джефри Милър е професор по икономика в Университета в Делауер. Той наблюдава развитието на българската икономика и финансова система от 1991 г. насам.

Вече единадесета година българската икономика расте в условия на стабилност, осигурена от валутния борд. Толкова продължителен период на непрекъснат растеж е необичаен за пазарна икономика. Например през десетте години от март 1991 г. до март 2001 г. САЩ отбелязаха най-продължителната икономическа експанзия в историята си.

Една от причините, поради които продължителният и непрекъснат икономически растеж е труден за поддържане в пазарна икономика, е обстоятелството, че самият растеж сее семената на рецесията

Например продължителното разрастване на американската икономика от 90-те години бе прекъснато, когато вярата в мощта на интернет се възцари и доведе до "балон" на фондовите борси. Последвалият крах на цените на акциите предизвика рецесията от 2001 г.

Растежът на българската икономика от 1997 г. насам беше подкрепен от значителен приток на чуждестранни инвестиции. В първите години политическата и икономическата стабилност, основана на режима на валутен борд, значително подобриха климата за чуждестранни инвестиции. Приватизацията на големи предприятия привлече инвеститорите. Към края на приватизационния процес перспективата за присъединяване към Европейския съюз подкрепи потока на чуждестранни инвестиции, а бумът на пазара на недвижимости го усили допълнително.

Значителният приток на капитал се уравновеси в платежния баланс на страната с нарастване на дефицита по текущата сметка, достигнал през 2007 г. вече очевидно неустойчивото равнище от 21% от брутния вътрешен продукт (БВП). Този огромен размер на дефицита означава, че в България се потребяват 21% повече стоки и услуги, отколкото се произвеждат.

Един ден тези дългове трябва да се връщат

Когато този момент настъпи, потреблението в България ще трябва да намалее до равнища, значително по-ниски от обема на производството. С колко точно ще трябва да падне потреблението под равнището на производството и кога ще стане това зависи от търпеливостта на чуждестранните кредитори в настояванията им да получат парите си обратно. С други думи, днес здравословното състояние на българската икономика е много крехко и зависи в значителна степен от притока на чуждестранни инвестиции.

В случай че потокът от чуждестранни инвестиции започне да отслабва, се включва вграден във валутния борд автоматичен механизъм за балансиране на текущата сметка на платежния баланс. Икономиката ще изпадне в рецесия и вносът ще намалее успоредно с намаляване на доходите. Тъй като валутният курс не се променя, поражда се дефлация, която в случая на България трябва да е значителна. За да могат експортните отрасли да възстановят конкурентността си, размерът на доходите трябва да намалее значително при неизменно ниво на цените или да намалява по-бързо от спада в нивото на цените. Такъв процес е в ход в момента в балтийските републики в резултат от намаляването на кредита, отпускан от шведските банки в региона. Растежът в Прибалтика се забави, а Естония, в частност, отбеляза нулев растеж през първото тримесечие на тази година.

България не е имунизирана срещу подобни процеси. Вероятно е чуждестранните инвестиции да намалеят значително на фона на затягащите се условия на кредитиране на световните финансови пазари. И наистина преките чуждестранни инвестиции в България през първите пет месеца намаляват с 16% спрямо същия период на 2007 г. Значителна част от тези инвестиции, идващи от Западна Европа, се насочват към пазара на недвижими имоти, който проявява признаци на охлаждане.

Какво може да се направи

за да се предпази България от подхлъзване в рецесия или нещо по-лошо? Страната не може да направи нещо особено по отношение преобладаващите тенденции на световните капиталови пазари, но има действия, които правителството може да предприеме, за да предотврати задълбочаване на дисбалансите. Правителството може да промени сега водената политика с цел да увеличи възможностите си за компенсиране на натиска към свиване на икономиката, когато икономическата активност започне да се забавя.

Политика, насочена към забавяне на икономическия растеж може да облекчи натиска върху пазара на труда, да забави увеличението на разходите за труд и по такъв начин инфлацията. БНБ направи опит да ограничи кредитната експанзия, като увеличи размера на минималните задължителни резерви на банките. Последното увеличение от 8% на 12% през септември 2007 г. не доведе до значим ефект, тъй като банките компенсираха със заемане на повече средства от чужбина. За това допринесе и режимът на фиксиран валутен курс, който по същество гарантира на западните банки положителен спред по кредитите, отпускани в лева. Макар увеличаването на изискваните минимални задължителни резерви на банките да не води до забележим ефект в момента, такова решение увеличава гъвкавостта на БНБ и й дава възможност да промени курса, за да облекчи натиска към свиване на кредита и производството, когато притокът на чуждестранни инвестиции пресъхне.

По-важно в сегашната обстановка е да се затегне регулирането на финансовите пазари с цел забавяне растежа на кредитирането. В годините след въвеждането на валутния борд новите (за онзи период) регулации рязко забавиха растежа на кредитирането, така че е ясно, че експанзията на кредита може да бъде контролирана. Понастоящем отпусканите заеми (особено ипотечните) са прекалено големи спрямо стойността на обезпечението, а самото обезпечение се оценява по надути цени на недвижимостите. Доказването на дохода на заемополучателите се опира на непълна и недостатъчна документация. Когато дойде отливът, мнозина заемополучатели ще се окажат сериозно затруднени. Няма причина да се позволи тези практики да продължават. Благоразумно ще бъде да се създадат учреждения, които да оказват помощ на длъжниците по управление на дълговете им, когато кризата настъпи.

Досега фискалната политика допринасяше за ограничаване растежа на търсенето, тъй като правителството реализира бюджетни излишъци, надвишаващи 3% от БВП от 2005 г. насам. Въпреки предстоящите избори, сега не е подходящият момент за увеличаване разходите на правителството. В момента икономиката расте с бърз темп, а бюджетните приходи ще спаднат, когато настъпи рецесията. В условия на рецесия държавните програми ще са необходими, за да й противодействат. Поддържането и дори увеличаването на бюджетния излишък сега ще осигури муниции на правителството да подпомогне икономиката по-късно, когато ще бъде нужно.

От критична важност са и действия, които да направят българските стоки по-конкурентоспособни на външните пазари. Износът нараства през последните години, но недостатъчно да компенсира нарастването на вноса. Заплатите, макар и значително под средното европейско ниво, нарастват ускорено и се усеща недостиг на работна сила поради нарасналите възможности за работа в чужбина. Тези процеси увеличават разходите за единица труд, тъй като заплатите растат по-бързо от производителността на труда. През 2007 г. цените на дребно нараснаха с 15% (към май 2008 г.), а експортните цени - с 9%. При фиксиран валутен курс това ерозира конкурентоспособността на българския износ на важни европейски пазари, където инфлацията е много по-ниска.

Ефективният реален валутен курс, с който се измерва конкурентоспособността на българския износ, се е увеличил с 67% от момента на въвеждането на валутния борд в страната. Нарастването равнищата на работна заплата напоследък ще ускори ерозията на конкурентоспособността на износа, докато валутният курс остава фиксиран.

Валутният борд служи добре на България в последните единадесет години, но фиксираният валутен курс допринесе за проявата на дълбоки дисбаланси в икономиката, които могат да бъдат преодолени само чрез болезнено пренастройване на стопанската активност. За справяне със сегашните проблеми ще е много по-безболезнено страната да влезе в еврозоната при значително

Девалвиран курс на лева

В противен случай поддържането на надценен валутен курс ще доведе до продължителен период на слаба икономическа активност и висока и устойчива безработица. Това са неизменните последици от поддържането на неадекватен валутен курс. Един пример е Великобритания между двете световни войни. В по-близкото минало Източна Германия страда от продължителна депресия, след като бе погълната от Западна Германия, което бе съпроводено с превръщането на източногерманските марки в западногермански марки при надценен валутен курс. По подобен начин нивото на доходите в Португалия спадна с 8% спрямо средното за Европейския съюз в резултат на рецесията от 2002 г., последвала приемането на еврото. Да се надяваме, че България ще избегне подобна съдба.

http://capital.bg/show.php?storyid=530673
« Последна редакция: Юли 30, 2008, 09:20:07 am от Eon »

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Относно: Буря пред българската икономика
« Отговор #1 -: Септември 26, 2008, 14:52:49 pm »
МВФ: България заплашена от кризата заради дефицита по текущата сметка  :P :'(

Страните с висок дефицит по текущата сметка, сред които е и България, са застрашени от кризата, предупреди директорът на Международния валутен фонд (МВФ) Доминик Строс-Кан в интервю за New York Times.

Той призова за международна консултация за разработване на координиран отговор на кризата.

Намалявайки потока на капитали, кризата наистина заплашва страните, които зависят от чуждестранни капитали, за да финансират дефицита си, съгласиха се с мнението на Строс-Кан икономисти.

“Като се вземе предвид високия им дефицит по текущата сметка, Централна и Източна Европа изглеждат особено уязвими“, коментира Томас Майер, икономист към Deutsche Bank в Лондон.

Има над 20 страни с дефицит по текущата сметка, който надхвърля 5 на сто от техния брутен вътрешен продукт, заяви ръководителят на МВФ, без да уточни кои страни точно има предвид. Икономисти обаче посочиха България, Естония, Румъния и Турция сред застрашените в Европа. В Африка те споменават Южна Африка и Нигерия, а в Латинска Америка – Венецуела и Еквадор.

Според Строс-Кан четирите най-големи развиващи се страни – Китай, Русия, Бразилия и Индия, не са в този списък, но Русия пък е уязвима заради цените на петрола.

България и Румъния са две от най-застрашените страни. „Тези страни растяха твърде бързо или са направили твърде големи заеми“, смята бившият председател на Унгарската централна банка Петер Акош Бод. „При внезапно спиране на капиталите, те ще се изправят пред много сериозен проблем“.

Постоянен източник на опасения е Латинска Америка предвид историята й на проблемна данъчна политика. Към момента няколко страни, най-вече Венецуела, са облагодетелствани от растящите цени на петрола. При поевтиняване на тази и други суровини обаче Южна Америка ще е в най-неизгодна позиция, смятат икономисти.

http://www.investor.bg/?cat=6&id=69350

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Относно: Буря пред българската икономика
« Отговор #2 -: Септември 26, 2008, 15:39:12 pm »
 
 
 Минимум индекс, максимум корупция
 
  Този път ударът срещу управлението и неговото безсилие да се справи с всеобщата и с висшата подкупност е наистина сериозен. Защото инвеститорите следят изкъсо изследванията на "Трансерънси интернешънъл" и това може да доведе до отлив на много пари

АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ
Сега

   Властта в България си създаде имунитет срещу критиките за несправяне с корупцията по висшите етажи, с разяждащата и повсеместна подкупност и с организираната престъпност.
   И най-острите дипломатически критики, и най-критичните евродоклади, и замразяването на парите от еврофондовете, и общественият тътен се удрят като в стена. С тарикатлък, заобикаляне на правилата и бюджетен излишък се запълват една по една опасните социални зони и животът продължава.
   Има обаче събития, които макар и на пръв поглед да изглеждат регулярни, леко фризирани и с повечко трудноразбираеми числа, имат далеч по-голямо, трайно и дългосрочно значение.
   И те няма как да бъдат пренебрегвани. Такова е и световното изследване на неправителствената организация "Трансперънси интернешънъл", което всяка година фиксира индекс за възприятието за корупция в над 180 държави.
   Създадено още през 1995 г. проучването е на основата на изследвания на авторитетни международни институции.
   Например за 2008 г. индексът е създаден на базата на 13 изследвания,предоставени на Transparency International в периода между 2007 и 2008 г. и проведени от 11 независими институции.
   Сред тях са Световната банка, Economist Intelligence Unit, Freedom House, Световен икономически форум, IMD International - Институт за управленско развитие, Център за световна конкурентоспособност, Международна група за търговия, Консултантска група за изследване на политическия и икономически риск, Фондация "Бертелсман", Global Insights - Център за изследване на световните пазари.

Дори и това е достатъчно, за да се види, че въпросният индекс изобщо не е случаен

   Но и това не е всичко. Защото този индекс се следи от големите и сериозни инвеститори и оказва влияние върху решението им дали да стъпят, увеличат, намалят или оттеглят инвестициите си в дадена държава.
   Отгоре на всичко многогодишните проучвания са установили, че повишаването на стойността на индекса с 1 пункт (индексът е от 0 до 10 като колкото е по-висок, толкова по-малко корумпирана се счита една държава) увеличава притока на капитали с 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната, а средните доходи - с до 4 на сто.
   Или - ако този индекс спада, притокът на капитали намалява и доходите се свиват.
   А точно в тази ситуация е България, която за първи път драстично намали своя индекс, изненадващо и за самите изследователи от Трансперънси интернешънъл - от 4,1 на 3,6.
   Стигна се до ситуацията България да се окаже с най-нисък индекс в целия Европейски съюз - т.е. да се възприема от бизнеса за най-корумпираната страна в рамките на Общността. Изпреварена дори от Румъния - индекс 3,8. На едно ниво с Македония, Перу, Мексико, Суринам, Свазиленд и Китай, родееща се с Албания - 3,4 и с малко пред Индия, Буркина Фасо, Шри Ланка.
   Така вече е ясно защо България е на последно място по икономически показатели и доходи в целия ЕС. Защото корупцията се усеща. И то не в приказки на политици, дипломати, експерти или анализатори, а във възприятията на бизнеса и хората :P
   Според българските представители на "Трансперънси интернешънъл" основните причини за падането на индекса са непрозрачните приватизационни и концесионни сделки през последните години, проблемите при обществените поръчки, както и неефективната съдебна система и политическият и икономически натиск върху нея.
Като добавка идва и липсата на ефективно противодействие на корупцията и на конкретни резултати дори и при установени злоупотреби със средства на еврофондовете. А черешката на тортата е възприемането на елита и управлението във всичките му властови разновидности като корумпирани или поне като подложени на много силен корупционен натиск, на който те често се поддават.
   Още по-неприятното в случая е, че този спад идва след първите близо две години членство на България в Европейския съюз. А се очакваше влизането в съюза да донесе по-добър, прозрачен и некорумпиран живот у нас.
България бе включена за първи път в корупционния индекс на Transparency International през 1998 г. със стойност 2,9 пункта. В периода 2002 г. - 2007 г. показателят на България нямаше съществени промени и се движеше около 4 пункта. Това се отчиташе като успех в противодействие на корупцията.
   През 2005 г. България имаше дори по-висок индекс в сравнение с Чехия, Хърватия или Гърция. Затова е тревожно, че точно сега спада.
Истина е, че сме много по-добре от Сомалия и Мианма, които отново са най-корумпираните държави.
   Но това ли може да ни успокоява? Да не говорим, че първите - Дания, Швеция и Нова Зеландия са с оценка 9,3. За целия ЕС средната стойност е 6,3, т.е. ние имаме с 2,7 по-малко. А и според правилата на Трансперънси една държава е добре, ако има индекс над 5.

Или иначе казано

   България е много, много зле -тя се възприема за много корумпирана държава. А това не е добре не само за властта - тя така или иначе ще се смени като състав, но едва ли и като нрав. Лошото е, че това се отразява на хората и на бизнеса. И то много повече от всякакви дипломатически или политически еврокритики.
   Вероятно и сега институциите ще се снишат, ще се опитат да омаловажат проблема. Но в случая наистина трудно ще успеят да играят безболезнено тази игра.
   Защото става дума за много пари, които няма да дойдат в България, а ще отидат в някоя друга държава. И така ще има по-малко и за бизнеса, и за гражданите.
И ще си живеем все в същата мизерия, потъвайки бавно към Сомалия и Мианма, вместо да се равняваме по първите в ЕС.
   Но има и още един вариант - оптимистичен. И може би като един от последните шансове. Да се удари здраво корупцията - и на пътя, и в болниците, и в училищата, и в общините, и по върховете на властта.
   И вместо кокошкари, в арестите и затворите да започнат да влизат полицаи, митничари, данъчни, здравни и образователни мафиотски вериги, кметове, общинари, политици, депутати, министри, магистрати, обръчи от фирми и техните ръководители, протежета и кукловоди ...
   Защото с магическа пръчка подкупността няма да свърши, но пък може да се покаже поне нагледно, че има някакво съпротивление и противодействие. С три-четири имена на кокошкари, пък били те от пътния фонд, топлофикация или някой и друг дребен магистрат със сигурност няма да стане.

http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=4819530
 
 
 

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Относно: Буря пред българската икономика
« Отговор #3 -: Септември 26, 2008, 15:46:52 pm »
 
Безпомощност
 
Deutsche Welle

   Протоколното посещение на българския премиер Станишев в Ню Йорк, по повод Общото събрание на ООН, се оказва колкото безсмислено във външнополитически план, толкова и рисковано за политическата обстановка в България. Защо? Отговорът - в следния коментар на Георги Папакочев. 
 
   Ден преди изказването в петък на българския премиер Сергей Станишев пред Общото събрание на ООН и формалната му среща с Генералния секретар на Световната организация стана ясно, че от цялата негова програма в Ню Йорк, единствената му ползотворна за България среща е била с лидерите на четири влиятелни американски еврейски организации, които не забравят приноса на България за спасяването на българските евреи в годините на Холокоста.

   Участието на „Мистър Клийн”, както приятелски го нарече в София миналата година президентът Джордж Буш, в многобройните прояви, съпътстващи началото на 63-та сесия на ООН, си е  чисто губене на време каквото са и нищо не значещите протоколни срещи /като например с малтийския или датския му колега/, чрез които държавните мъже обикновено се отчитат пред медиите за „напрегнатата” програма на форума и „новите измерения на нарасналия авторитет” на техните страни.

   Във всички случаи обаче, Станишев и неговият външен министър и вицепремиер Калфин, ще трябва внимателно да следят случващото се в САЩ около разрастващата се финансова и икономическа криза в страната, която преминавайки в глобална, неминуемо ще засегне и България.

   Те би следвало добре да разберат защо един отиващ си от Белия дом президент търси спешно помощта на двамата кандидати за неговия пост в Овалния кабинет за справяне с кризата и как изправена пред опасност, най-голямата демокрация в света пренебрегва партийните си различия и застава зад своите политически лидери. Всичко това, естествено, можеше да стане и в София, където  врящото гърне със скандалите отново преля :P
 
   Експлодиралият  конфликт около побоя  върху журналиста Огнян Стефанов се прехвърли светкавично върху подопечната на премиера Станишев Държавна агенция „Национална сигурност”, към която вече има не само сериозни подозрения за организиране на побоя, но и за подслушване на телефоните на депутати.

   Засега въпросната ДАНС се намира в безмълвна кръгова отбрана срещу започналите атаки на медии и народни представители, но рано или късно нейните шефове трябва да дадат някакъв отговор, дори той да е „санкциониран” от премиера дистанционно от Ню Йорк.

   Така, в глобалния свят неприятностите могат да застигнат един министър-председател не само в кабинката на рилския лифт, но и в началото на Манхатън. Както личи, в единия и в другия случай премиерът на най-корумпираната европейска държава е еднакво безпомощен. При това - напълно. :P :o :-[
 http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=4820281
 
 

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re: Буря пред българската икономика
« Отговор #4 -: Октомври 15, 2008, 15:45:19 pm »
Първите жертви на кризата: В Слънчев бряг 80 хотелски комплекса се продават за по 1 евро :P


Условието е купувачът да поеме всички разходи по ремонта, както и натрупаните дългове

80 хотелски комплекса се продават в курортния комплекс „Слънчев бряг” за по 1 евро, предаде кореспондентът на БГНЕС В Бургас. Това съобщиха бургаски агенции за недвижими имоти.

Има обаче условие- евентуалният купувач да поеме всички разходи по ремонтните дейности, обновяването и модернизирането на комплексите. Бъдещите собственици трябва да погасят и натрупаните дългове на бившите собственици на хотели. „За да обновиш хотел и той да ти носи печалба- това излиза от 1 млн. евро нагоре. А един приличен хотел в Слънчев бряг, четири звезди със всички екстри излиза за купувача около 12 млн. евро”. Това коментира за БГНЕС брокер от фирма за недвижими имоти в Бургас. В централната част на комплекса в момента се продава такъв хотел, завършен строеж за 12 млн. евро. Той е със 70 стаи, 128 легла на площ 5500 кв. метра. Висок е четири етажа. Има всички екстри- плувен басейн-открит и закрит, на 50 метра е от морето, луксозен ресторант, винарна, дневен и нощен бар и т.н.

Хотелиери се отказват да стопанисват имотите си и заради намалелите приходи от нощувки и невъзможност за погасяване на кредитите си. Това доведе до фалити по морето. Една от причините за неплатежоспособността може да се окаже и конкуренцията в резултат на огромния брой легла.

Сега около половината от базата извън централните части на големите курортни комплекси е празна, а цените на нощувките спадат непрекъснато. В същото време има и огромно разминаване в данните за общия леглови фонд. По данни на Националния статистически институт, преди 3 години броят на леглата в България в туристическите обекти е бил 221 хиляди. Според подадената от общините информация те са почти двойно по-малко, или 125 хил. легла. Същевременно по данни на община Несебър на територията й, където влизат освен Несебър, но и Слънчев бряг, Св. Влас, Елените, има над 344 хил. легла. Реално обаче броят на леглата се изчислява на около 600-700 хил.

Така презастрояването, резултат от което са ниските цени на почивките, очаквано превръща хотелите в нов сегмент на имотния пазар, в който има предлагане и почти липсва търсене. Това важи най-вече за хотели с под 100 броя леглова база. В момента само в района на Слънчев бряг за продан са обявени 80 хотела. В списъка фигурират основно малки или семейни хотели, но не липсват и разработени комплекси в центъра на курорта с по няколкостотин стаи, ВИП крила. /БГНЕС
http://www.epochtimes-bg.com/2008-03/2008-10-15_07.html

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re: Буря пред българската икономика
« Отговор #5 -: Октомври 17, 2008, 21:08:39 pm »
bgben.co.uk 17.10.2008

 
Финансовата криза няма да подмине България :-[


news.bg

   Коя държава след Унгария ще е следващата в Източна Европа, която ще бъде поразена от финансовия срив? Анализатори чертаят мрачни перспективи - съвсем скоро много от източноевропейските страни ще потърсят помощ от Международния Валутен фонд /МВФ/.

Това коментира радио "Дойче веле".

До преди няколко седмици Източна Европа изглеждаше като забравен от финансовата криза остров. Последните събития обаче не оставиха никакво съмнение, че кризата няма да подмине нито една държава.По време на приключилите във Вашингтон срещи на МВФ и Световната банка не веднъж бе отправено предупреждението, че Източна Европа е уязвима и застрашена.

   МВФ публикува изявление на своя директор Доминик Строс-Кан, в което той подчертава, че последните събития повишават „несигурността на постъпленията на капитал в Източна Европа, тъй като чуждите банки, опериращи на формиращите се пазари в региона, са все по-засегнати от сътресенията".
Според Строс-Кан много държави в региона са уязвими не само поради намаляване на постъпващите капитали, но и заради изтеглянето на капитали.

Унгария стана първата източноевропейска жертва на кризата. В понеделник директорът на МВФ коментира предприетите от правителството на страната мерки за стабилизиране и обяви, че институцията е предложила техническа и финансова помощ.

Само няколко часа по-късно стана известно, че Украйна също е потърсила помощта на МВФ.

Тези две държави са в списъка на МВФ и Световната банка на най-застрашените в Източна Европа. Останалите са Естония, Латвия, Литва, Румъния и България.

Според анализатори от други институции Турция и Полша също са високорискови.

Източна Европа е в трудно положение, гласи оценката и на няколко от главните американски фирми за финансов анализ и оценка на инвеститорските рискове. „Юрейжа груп" (Eurasia Group) подчертава, че предприетите в еврозоната мерки за стабилизиране са положителни и за Източна Европа. Банковият сектор на региона е доминиран от банките на еврозоната. Но източноевропейските държави зависят от политическите решения на други държави много повече от членките на еврозоната, казват анализатори от фирмата. Техните възможности да повлияят върху това, кои от важните за техните пазари банки ще бъдат подкрепени, и при какви условия, са крайно ограничени, :P ;) смятат от „Юрейжа груп".

Други анализатори казват, че източноевропейските пазари ще пострадат със сигурност, ако инвеститорите решат, че тези пазари са извън усилията за стабилизиране.
Директорът на МВФ Доминик Строс-Кан отбеляза: „Някои от формиращите се икономики може да имат нужда от помощ, сериозна помощ". Той изрази готовността на фонда да подпомогне държавите в затруднение: „Ние активирахме процедури за спешно финансиране, за да можем да реагираме веднага на спешни искания за помощ".

Много анализатори в САЩ обръщат внимание на това, че МВФ е по-добре подготвен от ЕС по отношение на помощите за източноевропейските държави. Тяхната прогноза е, че всяка закъсала източноевропейска страна-членка на ЕС ще бъде принудена да се обърне за помощ към МВФ. :P
http://www.epochtimes-bg.com/2008-03/2008-10-17_13.html

Неактивен vesela

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 50
Как да се спасим при неизбежната икономическа криза?
« Отговор #6 -: Октомври 24, 2008, 17:44:51 pm »
Българската икономика е пред тотален колапс. Но не заради глобалните проблеми, а заради супер погрешна политика в последните 3 мандата.
Какво правеха последните 3 правителства?
Харчеха пари назаем. Готови пари, идващи или срещу продажба на предприятия, или под формата на заеми, или под формата на пасивни инвестиции. Т.е. на такива инвестиции, които служат за овладяване на нашия пазар, а не за производство на нещо за износ.
Затъването в дългове е поголовно за цялото общество. Брутният външен дълг вече е над 30 милиарда евро. Само лихвите по него са над 3 милиарда евро годишно. Тези пари се плащат, независимо дали дългът е частен или държавен. Тези пари, за да ги платим, трябва да имаме „чиста печалба” от някъде в този размер. Защото лихвата си е „чист разход”. Т.е. за да плащаме само лихвите по натрупаните заеми, е нужно икономиката ни като цяло да има поне 3 милиарда евро външнотърговски излишък. Тя не само, че го няма, но има и около 6 милиарда евро годишно търговски дефицит.
Тези 2 суми – лихвите и дефицитът, реално не се плащат и общо оформят натрупване на нов дълг в размер на 9 милиарда евро. Тази година точно това ще стане. Следващата – отново…
Теоретично, ако някой непрекъснато налива пари до безкрай, тази система може да работи.
Но всяко подобно наливане рано или късно свършва. Глобалната криза допринася то да свърши по-бързо при нас, но то тъй или иначе щеше да дойде. Това щеше да стане по линия на естествената невъзможност да се усвояват нови кредити. Това става, когато текущият доход на вземащия кредита започне да не стига за погасяване на вноските по него. Тогава нови кредити вече не се дават, и длъжникът фалира. Точно това става с България като цяло. Икономиката ни изобщо няма ресурса да генерира такъв доход, че да изплаща взетите кредити. Така тя изпада във фалит. Формалните му проявления са много на брой дребни фалити – на всеки кой където е вземал кредити. Той започва да закъсва, да закъснява, идват квестори, съдии-изпълнители и пр.

Ситуацията допълнително се влошава от поведението на чуждите инвеститори, които в миналите години са наливали пари тук, с цел печалба. Сега, когато виждат кризата, те се опитват да разпродават активите си и да изнасят парите в чужбина. Това е причината например за срива на фондовата борса, както и за пукването на имотния балон. Горещите пари, които напомпаха борсата в последните години, сега изтичат навън. Англичаните и фондовете, които купуваха имоти по 1000 евро на кв.м. сега разпродават и се изнасят. Това е допълнителен отрицателен поток на пари, извън лихвите.

Общият ефект от всичко случващо се ще е пълна декапитализация на икономиката. Т.е. ще намалеят парите в нея и ще е невъзможно да се получават вече досегашните доходи. Това ще доведе до невъзможност да се плащат кредитите, и вероятно – до банкови фалити на някои банки, които нямат достатъчно обезпечения или са раздавали кредити твърде безотговорно.

Парите в банките обаче не са техни, а са на вложителите им. Фалит на банка означава фалит на вложителите. В България има Фонд за гарантиране на депозитите, но средствата в него не са достатъчно, за да посрещнат фалита дори на една средно голяма банка. А е възможно да „изгърмят” поне няколко средно големи и дори някои от най-големите.

Трябва да се знае, че в случая не е възможно решение в стил 1997 г., когато чрез печатане на пари бяха покрити всички дългове, кредитните милионери си останаха такива, а сметката платиха всички граждани чрез хиперинфлацията. Това е така, защото днес почти всички дългове са в евро, или в договорите има опция за превалутиране при разклащане на валутния борд. Т.е. ако политиците решат да премахнат борда и да напечатат пари, това няма да промени нищо, защото банките ще си искат парите в евро. Това е и една от причините, поради които валутният борд едва ли ще падне.

Другата причина е, че политиците, изпаднали в криза, ще се държат за него „до последно”, надявайки се той да ги спаси от пълна катастрофа. Практиката на Аржентина, която преживя подобна криза, беше точно такава. Разликата е, че в случая бордът ще удържи, защото преди време под натиска на МВФ е направен много стабилно и реално срещу всеки лев има покритие в евро. Т.е. теоретично – в най-лошия случай, всички левове ще се обменят в евро, но курсът няма да се промени.

Непоклатимостта на борда обаче не може да реши проблема с декапитализацията на икономиката и не може да предотврати фалитите. Така този път хората няма да изгубят парите си поради хиперинфлация, но ще загубят друго – влоговете си във фалиралите банки, имотите си, които са ипотекирали, различни лизинги и т.н. Тези загуби ще са огромни, защото почти всяка ипотека и всеки лизинг имат значителна начална вноска, която е за сметка на купувача. Ако изплащането спре и имотът/колата се вземат, тази начална вноска „изгаря”. Това означава че примерно при ипотеките хората ще изгубят жилища, които са изплатили на 20-30%. Същото е при колите, пералните, мобилните телефони и т.н.

До всичко това се стигна, защото последните 3 правителства избраха супер лесния модел на управление, при което държавата се финансира чрез затъване в дълг. Това стана, защото голяма част от взетите от частни субекти заеми финансираха търговски обороти, върху които държавата събираше данъци. Точно тези данъци пълнеха бюджета и оформяха „излишъците”. Ако се погледне структурата на приходите в бюджета, ще се види, че те са основно от косвени данъци – т.е. от облагане на търговския оборот. Така държавата насърчавайки затъването в дълг, си пълнеше бюджета и всички бяха доволни. Въпросът е, че този дълг трябва да се плаща.

Кризата е неизбежна, освен ако не дойде някой супер щедър „батко”, който да налива по няколко милиарда годишно, за да ни плаща дълговете. Тъй като по света до сега такива „батковци” не са се срещали, то проблемите тепърва предстоят.

В очертаващата се ситуация Българската Интернет Партия дава следните препоръки към гражданите как да се подготвят за кризата:

1.Дръжте спестяванията си във валута. Изберете влог в голяма чужда банка – част от голяма световна структура. Можете да ползвате също сейф, или добре заключени и защитени жилища.

2.Избягвайте банки, зад които не стои никой, дори и текущите им резултати да са добри. Счетоводно всяка банка може да се изкара процъфтяваща, дори когато е фалирала.

3.Ако имате заеми, лизинги, ипотеки изплатете ги предсрочно – ако имате възможност за това. При кризата е възможно да пострадате, дори и да си плащате редовно вноските. Това е така, защото активите, които изплащате, са собственост на банката/лизинга и ако той закъса, те ще ви бъдат отнети, дори да сте редовен. Т.е. ако имате автомобил на лизинг, той реално не е ваш, а е собственост на лизингодателя. Въпросният автомобил е заложен срещу кредита, с който е купен, и който вие изплащате. Ако много хора спрат да си плащат вноските и лизингодателят фалира, тогава въпросните коли се разпродават на търг, а не се дават на този, които ги изплаща. Подобни схеми са възможни и с други активи. При масова криза е добре вашето да си е ваше и да не е в някакви сложни финансови взаимоотношения.

Друг риск при заемите са възможностите, които съществуват да ви увеличат драстично лихвите „по преценка” на отсрещната страна. Вероятно това ще се използва масово по отношение на клиенти, които все пак могат да плащат, за да се издои максималното от тях в ситуация на много други фалирали.

4.Ако имате активи, които искате да продавате, направете го сега – ако имате шанс ще успеете. След това по време на кризата не продавайте, защото цените ще се срутят главоломно. Изчакайте крахът да отмине.

5.Следете внимателно новините от чужбина за състоянието на банковата групировка, част от която е вашата банка. Глобалната криза е сериозна и ако фалира банката-майка на вашата банка, вече няма да я има гаранцията на голямата институция.

6.Оптимизирайте си ежемесечните разходи. Купете си енерго-спестяващи крушки, уплътнете си прозорците, изключете си почти ненужния вече фиксиран телефон, откажете се от някой от мобилните си телефони, говорете по-малко по самите тях, минете на по-нисък интернет план, харчете по-малко вода… Този тип разходи консумират голяма част от месечния бюджет. Но тъй като са много на брой по-малки сметки, хората ги подценяват. Не ги подценявайте. Ако намалите 20-30% от всички малки сметки, това е все едно да намалите 20-30% от една голяма сметка.

7.Откажете се от някои не толкова важни разходи – ресторанти, цигари, алкохол, нови материални придобивки и пр.

8.Вземете мерки за увеличаване сигурността на жилището си, както и на личната си сигурност. В ситуация на криза престъпността драстично се увеличава.

Казано по-обобщено, подгответе се за „затягане на коланите”. Управляващите ще увъртат до последно, за да се изкарат успешни и да опазят властта си. Но кризата е неизбежна. България няма икономика, няма износ, не произвежда нищо. Тя само консумира, финансирайки се чрез заеми. Времето на сметката обаче настъпва. И никой управник няма да ви спаси. Ще се спасява всеки поединично – както винаги е било…

Източник:
http://bipartia.com/index.php?option=com_content&task=view&id=645&Itemid=39
"Бъди промяната, която искаш да видиш в света"

Неактивен daskala

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 611
Re: Как да се спасим при неизбежната икономическа криза?
« Отговор #7 -: Октомври 26, 2008, 18:34:03 pm »
Казано по-обобщено, подгответе се за „затягане на коланите”. Управляващите ще увъртат до последно, за да се изкарат успешни и да опазят властта си. Но кризата е неизбежна. България няма икономика, няма износ, не произвежда нищо. Тя само консумира, финансирайки се чрез заеми. Времето на сметката обаче настъпва. И никой управник няма да ви спаси. Ще се спасява всеки поединично – както винаги е било…

Източник:
http://bipartia.com/index.php?option=com_content&task=view&id=645&Itemid=39

Съгласен съм с поста, но имам едно допълнение. До голяма степен , поради липса на производство, България консумира продавайки територията си. Става въпрос за частни лица, но и за държавни чиновници. Няма по-голяма мръсотия от приетото под натиск на САЩ,Израел и Турция разрешение за продажба на земеделска земя на чужди граждани, независимо че се изисква да имат фирми, регистрирани в България.
« Последна редакция: Октомври 26, 2008, 19:06:45 pm от Mirotvorec »

cdms

  • Гост
Относно: Буря пред българската икономика
« Отговор #8 -: Октомври 26, 2008, 21:00:23 pm »
Време е за връщане на ТКЗС и социализма. С този дивашки капитализъм от началото на ХХв. нещата не са на добре.

Неактивен хадзапи

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 808
Относно: Буря пред българската икономика
« Отговор #9 -: Ноември 27, 2008, 10:54:52 am »
Вече кризата ни достигна. Съкращават масово хора от индустрията и текстила. Предстоят и други съкращения, както се соъбщава по новините, вече от няколко седмици. Спряха и евросубсидии вчера, и пак ни е виновен някой друг, а не ние самите в лицето на господата, които ни управляват. Както някъде четох, правят се на "ощипани госпожици".
Най-не ми е жал за съкращенията на "брокери на недвижими имоти". Бяха се ояли.

Неактивен Eon

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 826
Относно: Буря пред българската икономика
« Отговор #10 -: Декември 09, 2008, 17:03:34 pm »
Опасната игра, която играят банките и правителството

09.12.2008 09:33
От: Андрей Любенов
www.investor.bg

Глобалната финансова криза изостри вниманието към проблемите на банковата система. Тази тема е особено болезнена за българите, особено за онези, които изгубиха спестяванията си при предходната криза от 1997 година, оказала се унищожителна и завършила с въвеждането на валутния борд у нас.

Мнозина анализатори посочват именно случилото се тогава като имунизация за банковата ни система и сериозните мерки, които предприемат банките за поддържането й в добро състояние. Безспорен факт е това, че капиталовата адекватност и оценъчните коефициенти за банките ни са значително над заложените от европейските правила норми.

Всичко това би трябвало да ни накара да бъдем спокойни, тъй като почти всички водещи фигури в политическия и икономическия живот в страната дават положителни оценки за функционирането на банковата система и не очакват трусове за нея. Дали обаче всичко е така розово? Едва ли.

Още при първите загатвания за настъпването на кризата правителството предприе мерки, които отчасти бяха продиктувани от случващото се в ЕС, а от друга страна, дойдоха за вливане на доверие в системата. Размерът на максимално гарантираните депозити в банките беше повишен от 40 на 100 хил. лв., макар статистиката да е безкомпромисна, че депозитите над предходния гарантиран праг имат доста малък, почти пренебрежим дял.

Банките пък повишиха лихвите по депозитите – няколко от тях обявиха лихвени проценти от 9 на сто за депозити със срок от 3 до 6 месеца. Останалите водещи играчи на пазара не се поколебаха и отговориха с още по-примамливи предложения. Стигна се дори до едномесечни депозити с двуцифрени лихви на годишна база, както и до различни бонуси за нови клиенти на банките.

Високата доходност от депозитите обаче може да предизвика няколко основни проблема, което прави играта на правителството и банките изключително опасна за икономиката на страната. На първо място основният проблем е безпрецедентният „лов на лихви“, който все по-силно се превръща в любим спорт за притежаващите капитали.

Този „спорт“ се изразява в пренасянето на средства от една банка в друга за кратки периоди, а това няма как да не се отрази на дейността на банката и нейната стратегия. Причината за това е, че основното количество привлечен капитал е с много нисък срок за ползване, а отпусканите кредити най-често са дългосрочни. За това не е учудващо, че банките нямат желание да кредитират – прекомерно разпускане на кредитирането, последвано от изтегляне на краткосрочно вложените капитали, за да отидат в друга банка при по-добри лихви, прави целия пазар изключително несигурен.

Отрицателната доходност, която предоставят капиталовите пазари, поне в краткосрочен план, изтегля все повече средства към банките, но едва ли това е от полза за някого. Самите банки попадат в спирала на лихвените проценти и трябва да предлагат все по-атрактивни продукти, за да не изпуснат парите на „ловците на лихви“.

За всички е ясно, че основната функция на банките е да събират средствата на онези, които временно не се нуждаят от тях (вложители) и да ги разпределят към икономическите участници с инвестиционни проекти или нужда от средства (заемополучатели) срещу определена лихва. Високата цена на входящия за банките ресурс обаче няма как да не се отрази и на изходящите продукти (кредитите).

Поскъпването на кредитите, съчетано с нежеланието на банките да кредитират заради недоверието от кризата, водят до значителни трудности за реалната икономика, тъй като работещият бизнес и хората с идеи не могат да получат финансиране за дейността си. От една страна, това може да доведе до необходимото охлаждане на икономиката ни след няколкото години на ръст, но от друга – действа разрушително на бизнеса и така икономическият ръст попада в омагьосан кръг. Кредитът е скъп, а е скъп не на последно място и заради войната на пазара на депозити.

Високата доходност от депозити и липсата на желание за кредитиране от страна на банките лишава компаниите и от друг основен източник за придобиване на капитал – фондовите борси. Предлаганата доходност от 9 на сто и нагоре за година отклонява големи количества средства от компаниите, което може да изиграе негативна роля за капиталовия ни пазар.

Истина е, че мерките по гарантиране на депозитите до толкова високо ниво бяха наложени и отвън, но все пак правителството имаше възможност да предложи и различни мерки за гарантиране на сигурността на системата. Особено ако имаше грижата за банките, които все още се намират в ръцете на български собственици. Защото тенденцията на понижаване на лихвите в Европа е ясна и чуждите банки биха могли да си осигурят и по-евтин ресурс отвън.

Поради тази причина може само да се надяваме, че някои от банките ще започнат да излизат от спиралата и така да се стигне до стабилизиране на системата, понижаване на доходността от депозити, а оттам – до поевтиняване на кредита. Какво ще бъде отражението върху българските банки обаче е трудно да се прогнозира. Докато разберем ни остава само едно – като рационални играчи да се възползваме от ситуацията. Дали чрез инвестиция в депозит или не – въпрос е на личен избор.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Относно: Буря пред българската икономика
« Отговор #11 -: Януари 20, 2009, 16:37:43 pm »
Как да се спасим при неизбежната икономическа криза? ???
http://bipartia.com/index.php?option=com_content&task=view&id=645&Itemid=39

Ще издържи ли валутният борд? :P
http://nezavisim.net/2008-04-26-11-14-22/7169-2009-01-17-14-36-16

АЕЦ „Козлодуй" може да ни извади от кризата ;)
http://nezavisim.net/2008-04-26-11-14-22/7097--q------

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Буря пред българската икономика
« Отговор #12 -: Март 10, 2009, 22:44:14 pm »
Имотният пазар – до къде надолу? 600 евро на квадрат за София?
 
е-vestnik 

   По официални данни цените на недвижимите имоти са паднали с 20% за няколко месеца. По неофициални данни, обаче, спадът е с 30%.

   В сравнение с преди година отделни апартаменти по морето се продават дори на половин цена. Има предложения за продажба на хотели за 1 лв. – но заедно с дълговете към банката. Това не се съобщава официално, за да не подбива пазарът. Цяла армия строители и спекуланти, които пълнеха джобовете от надуването на цените, сега ще сърбат попарата, която си надробиха. Парцели за строителство вече никой не търси, според дилъри не се знае каква е реалната им цена, защото сделки няма, само оферти. Но пък в строеж – и в София, и по курортите – са десетина милиона квадратни метра. Апартаментите в София за година са поевтинели с около 20-30%. Има сделки и на цени с 40% по-ниски от миналогодишните оферти, признават неофициално дилъри.

   Докъде надолу? Банките вече не дават кредити за цялата стойност на имота. Само за около 50%. Това автоматично ще смъкне цените още. А те бяха прекалено надути. Спекулантите в строителния бизнес печелеха по 150-200% върху вложенията си. Няма такава печалба в строителния бранш в цивилизования свят.
   След голямото надуване, сега балонът се пукна. Цените падат. Хората и без друго вече не купуват, а чакат да видят колко още ще поевтинеят жилищата.

Нормална цена, съобразно пазара и доходите ще бъде под 50 000 евро за жилище 70 кв. м. Тоест – около 600 евро на кв. м. На търговците на имоти още им се вижда невъзможно ниска такава цена. Но… Като започнат хора да остават без работа и банките да придобиват и продават ипотекирани жилища… Това предстои. Заради надутите цени, надутите лихви и заробващи договори за ипотеки сега ще загубят и банките, и строителните предприемачи.

И нещата с цените най-после ще си дойдат на мястото. Не може един апартамент в София да струва колкото в Берлин, Будапеща или дори в Солун. С какво може да превъзхожда тамошните? С градска среда, качество на живот, доходи на хората? С нито едно от тези неща.


Неактивен Eon

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 826
Re:Буря пред българската икономика
« Отговор #13 -: Март 11, 2009, 08:21:20 am »
Едно приятелче се шегува, че ще стигнат 300 евро на квадрат в София. Кой знае, може и да стане. :)

Неактивен Eon

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 826

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27