Българската икономика е пред тотален колапс. Но не заради глобалните проблеми, а заради супер погрешна политика в последните 3 мандата.
Какво правеха последните 3 правителства?
Харчеха пари назаем. Готови пари, идващи или срещу продажба на предприятия, или под формата на заеми, или под формата на пасивни инвестиции. Т.е. на такива инвестиции, които служат за овладяване на нашия пазар, а не за производство на нещо за износ.
Затъването в дългове е поголовно за цялото общество. Брутният външен дълг вече е над 30 милиарда евро. Само лихвите по него са над 3 милиарда евро годишно. Тези пари се плащат, независимо дали дългът е частен или държавен. Тези пари, за да ги платим, трябва да имаме „чиста печалба” от някъде в този размер. Защото лихвата си е „чист разход”. Т.е. за да плащаме само лихвите по натрупаните заеми, е нужно икономиката ни като цяло да има поне 3 милиарда евро външнотърговски излишък. Тя не само, че го няма, но има и около 6 милиарда евро годишно търговски дефицит.
Тези 2 суми – лихвите и дефицитът, реално не се плащат и общо оформят натрупване на нов дълг в размер на 9 милиарда евро. Тази година точно това ще стане. Следващата – отново…
Теоретично, ако някой непрекъснато налива пари до безкрай, тази система може да работи.
Но всяко подобно наливане рано или късно свършва. Глобалната криза допринася то да свърши по-бързо при нас, но то тъй или иначе щеше да дойде. Това щеше да стане по линия на естествената невъзможност да се усвояват нови кредити. Това става, когато текущият доход на вземащия кредита започне да не стига за погасяване на вноските по него. Тогава нови кредити вече не се дават, и длъжникът фалира. Точно това става с България като цяло. Икономиката ни изобщо няма ресурса да генерира такъв доход, че да изплаща взетите кредити. Така тя изпада във фалит. Формалните му проявления са много на брой дребни фалити – на всеки кой където е вземал кредити. Той започва да закъсва, да закъснява, идват квестори, съдии-изпълнители и пр.
Ситуацията допълнително се влошава от поведението на чуждите инвеститори, които в миналите години са наливали пари тук, с цел печалба. Сега, когато виждат кризата, те се опитват да разпродават активите си и да изнасят парите в чужбина. Това е причината например за срива на фондовата борса, както и за пукването на имотния балон. Горещите пари, които напомпаха борсата в последните години, сега изтичат навън. Англичаните и фондовете, които купуваха имоти по 1000 евро на кв.м. сега разпродават и се изнасят. Това е допълнителен отрицателен поток на пари, извън лихвите.
Общият ефект от всичко случващо се ще е пълна декапитализация на икономиката. Т.е. ще намалеят парите в нея и ще е невъзможно да се получават вече досегашните доходи. Това ще доведе до невъзможност да се плащат кредитите, и вероятно – до банкови фалити на някои банки, които нямат достатъчно обезпечения или са раздавали кредити твърде безотговорно.
Парите в банките обаче не са техни, а са на вложителите им. Фалит на банка означава фалит на вложителите. В България има Фонд за гарантиране на депозитите, но средствата в него не са достатъчно, за да посрещнат фалита дори на една средно голяма банка. А е възможно да „изгърмят” поне няколко средно големи и дори някои от най-големите.
Трябва да се знае, че в случая не е възможно решение в стил 1997 г., когато чрез печатане на пари бяха покрити всички дългове, кредитните милионери си останаха такива, а сметката платиха всички граждани чрез хиперинфлацията. Това е така, защото днес почти всички дългове са в евро, или в договорите има опция за превалутиране при разклащане на валутния борд. Т.е. ако политиците решат да премахнат борда и да напечатат пари, това няма да промени нищо, защото банките ще си искат парите в евро. Това е и една от причините, поради които валутният борд едва ли ще падне.
Другата причина е, че политиците, изпаднали в криза, ще се държат за него „до последно”, надявайки се той да ги спаси от пълна катастрофа. Практиката на Аржентина, която преживя подобна криза, беше точно такава. Разликата е, че в случая бордът ще удържи, защото преди време под натиска на МВФ е направен много стабилно и реално срещу всеки лев има покритие в евро. Т.е. теоретично – в най-лошия случай, всички левове ще се обменят в евро, но курсът няма да се промени.
Непоклатимостта на борда обаче не може да реши проблема с декапитализацията на икономиката и не може да предотврати фалитите. Така този път хората няма да изгубят парите си поради хиперинфлация, но ще загубят друго – влоговете си във фалиралите банки, имотите си, които са ипотекирали, различни лизинги и т.н. Тези загуби ще са огромни, защото почти всяка ипотека и всеки лизинг имат значителна начална вноска, която е за сметка на купувача. Ако изплащането спре и имотът/колата се вземат, тази начална вноска „изгаря”. Това означава че примерно при ипотеките хората ще изгубят жилища, които са изплатили на 20-30%. Същото е при колите, пералните, мобилните телефони и т.н.
До всичко това се стигна, защото последните 3 правителства избраха супер лесния модел на управление, при което държавата се финансира чрез затъване в дълг. Това стана, защото голяма част от взетите от частни субекти заеми финансираха търговски обороти, върху които държавата събираше данъци. Точно тези данъци пълнеха бюджета и оформяха „излишъците”. Ако се погледне структурата на приходите в бюджета, ще се види, че те са основно от косвени данъци – т.е. от облагане на търговския оборот. Така държавата насърчавайки затъването в дълг, си пълнеше бюджета и всички бяха доволни. Въпросът е, че този дълг трябва да се плаща.
Кризата е неизбежна, освен ако не дойде някой супер щедър „батко”, който да налива по няколко милиарда годишно, за да ни плаща дълговете. Тъй като по света до сега такива „батковци” не са се срещали, то проблемите тепърва предстоят.
В очертаващата се ситуация Българската Интернет Партия дава следните препоръки към гражданите как да се подготвят за кризата:
1.Дръжте спестяванията си във валута. Изберете влог в голяма чужда банка – част от голяма световна структура. Можете да ползвате също сейф, или добре заключени и защитени жилища.
2.Избягвайте банки, зад които не стои никой, дори и текущите им резултати да са добри. Счетоводно всяка банка може да се изкара процъфтяваща, дори когато е фалирала.
3.Ако имате заеми, лизинги, ипотеки изплатете ги предсрочно – ако имате възможност за това. При кризата е възможно да пострадате, дори и да си плащате редовно вноските. Това е така, защото активите, които изплащате, са собственост на банката/лизинга и ако той закъса, те ще ви бъдат отнети, дори да сте редовен. Т.е. ако имате автомобил на лизинг, той реално не е ваш, а е собственост на лизингодателя. Въпросният автомобил е заложен срещу кредита, с който е купен, и който вие изплащате. Ако много хора спрат да си плащат вноските и лизингодателят фалира, тогава въпросните коли се разпродават на търг, а не се дават на този, които ги изплаща. Подобни схеми са възможни и с други активи. При масова криза е добре вашето да си е ваше и да не е в някакви сложни финансови взаимоотношения.
Друг риск при заемите са възможностите, които съществуват да ви увеличат драстично лихвите „по преценка” на отсрещната страна. Вероятно това ще се използва масово по отношение на клиенти, които все пак могат да плащат, за да се издои максималното от тях в ситуация на много други фалирали.
4.Ако имате активи, които искате да продавате, направете го сега – ако имате шанс ще успеете. След това по време на кризата не продавайте, защото цените ще се срутят главоломно. Изчакайте крахът да отмине.
5.Следете внимателно новините от чужбина за състоянието на банковата групировка, част от която е вашата банка. Глобалната криза е сериозна и ако фалира банката-майка на вашата банка, вече няма да я има гаранцията на голямата институция.
6.Оптимизирайте си ежемесечните разходи. Купете си енерго-спестяващи крушки, уплътнете си прозорците, изключете си почти ненужния вече фиксиран телефон, откажете се от някой от мобилните си телефони, говорете по-малко по самите тях, минете на по-нисък интернет план, харчете по-малко вода… Този тип разходи консумират голяма част от месечния бюджет. Но тъй като са много на брой по-малки сметки, хората ги подценяват. Не ги подценявайте. Ако намалите 20-30% от всички малки сметки, това е все едно да намалите 20-30% от една голяма сметка.
7.Откажете се от някои не толкова важни разходи – ресторанти, цигари, алкохол, нови материални придобивки и пр.
8.Вземете мерки за увеличаване сигурността на жилището си, както и на личната си сигурност. В ситуация на криза престъпността драстично се увеличава.
Казано по-обобщено, подгответе се за „затягане на коланите”. Управляващите ще увъртат до последно, за да се изкарат успешни и да опазят властта си. Но кризата е неизбежна. България няма икономика, няма износ, не произвежда нищо. Тя само консумира, финансирайки се чрез заеми. Времето на сметката обаче настъпва. И никой управник няма да ви спаси. Ще се спасява всеки поединично – както винаги е било…
Източник:
http://bipartia.com/index.php?option=com_content&task=view&id=645&Itemid=39