Чер оман, зараслuче, чер корен Symphytum officinalis L.
Химичен състав:
Съдържа алкалоидите лазиокарпин, консолидин, пиноглосин, освен това алантоин (улеснява растежа на клетките), аспарагин, захароза, галова киселина, скорбяла, дъбилни вещества, смоли, слуз, следи от етерично масло, инулин и др.
Лечебно действие и приложение:
Билката засилва растежа на клетките, ускорява заздравителните процеси в тъканите.
Прилага се под формата на запарка при трудно заздравяващи рани, гастрит, язва на стомаха и дванадесетопрьстника, възпаление на костите, надкостницата, наранявания и кръвоизливи.
В българската народна медицина коренищата на черния оман се употребяват още при кашлица, бронхит, туберкулоза, повръщане на кръв, кръвотечение от носа, продължителна менструация, маточни и белодробни кръвопзливи, възпаление на червата (колит) и против рак. Външно се препоръчва за лапи при циреи, навяхване, счупване на кост, лимфни отоци и др. Отварата се използуваза гаргара при рани в гърлото и устата, за жабурене при разклатени зъби и кървящи венци.
Начин на употреба: 1 супена лъжица от билката се вари в 0,5 л вода 5 мин. Кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
