Ако кажа на група хора да си представят една къща и след това да я нарисуват, всеки ще го направи по различен и уникален начин - всичките къщи ще бъдат различни. Въпреки че целта е една и съща, начинът на разблокиране за всеки е също различен (уникален).
Твърде силно е да се каже "разблокиране", но напълно реално е да пропукате "блокировката".
Ще започна с един пример: Има хора на които е отстранен половината мозък (лявата или дясната част) след инциденти, заболявания и т.н. и те продължават да проявяват интелигентното си съществуване. Може да нямат тази бързина, сръчност и точност която са проявявали с двете половини на мозъка си, но дори и с една половина се адаптират адекватно към заобикалящата ги среда, към явленията и събитията които се случват. Няма значение, дали е лявата или дясната част. Всичко което се е "изчислявало" в липсващата половина на мозъка се учи, приспособява и нагажда към наличната половина. Реално погледнато човек притежава два "изчислителни центъра" (лява и дясна част на мозъка), всеки от които може да върши работата на другия. Начина на достъп до "изчислителните центрове" може да бъде последователен, може да бъде и паралелен. Умението да се осъществява връзка, едновременно с двете половини на мозъка пропуква "блокировката". Едновременната проява на съзнанието в двата "изчислителни центъра" е целта на занятието. Дейността на проявата може да бъде само мисловна, но може да бъде и физическа проява на тялото (резултат пак от мисловна дейност) - по-долу ще дам примери.
Първо ще покажа няколко упражнения чрез тялото, но няколко думи за мозъка. Дясната половина на мозъка отговоря за лявото око, ръка, крак и т.н. Лявата половина за противоположните. След раждането човек се приспособява към последователния "характер" на заобикалящата среда в която живеем в момента. Съответно, за да разберете, коя половина от мозъка ви доминира, кръстосайте си пръстите на ръцете - палеца на ръката който е над другия показва коя половина на мозъка доминира (десен палец -> лява половина, ляв палец -> дясна половина). Мозъка на едно бебе е като гъба и попива всичко, за да се адаптира към средата. Ако средата е примитивна и последователна и мозъка се настройва към тази примитивност и последователност, въпреки че е способен на много повече, ако бъде принуден да се приспособи към едни по други условия. Мозъка е като поле за изява на съзнанието. По-голямото поле, дава възможност за по-голяма проява на съзнанието.
Едно упражнение за показване на принципа на действие: Изпънете показалците на двете ръце, а останалите пръсти ги свийте. Без да движите показалците, а чрез въртеливо движение на самата ръка, описвайте с върха на показалците въображаеми окръжности - все едно въртите синджирчета на показалците. Въртете двете ръце с една и съща скорост и в една и съща посока и описвайте с върха на показалците окръжности.
Продължавайки да въртите едната ръка монотонно, с другата намалете скоростта, сменете посоката, ускорявайте, намалявайте и т.н. Т.е. докато с едната ръка се коцентрирате да променяте движенията, с другата ръка си продължавате монотонното въртене. Опитайте и двата варианта - веднъж лявата ръка се върти монотонно, а дясната извършва промените - след това обратното.
Ще видите че с едната ръка ви се отдава да правите промените а с другата няма да можете така лесно. Не знам дали стана много ясен принципа, но продължавам.
Друго упражнение - започвате да пишите с лявата ръка (ако сте десничар) - думички, съчинения, произволен текст и т.н. Първо ще започнете да рисувате буквите и след доста изписани листове, ще започнете с думичките.
След още доста търпение и воля продължавате, но вече започвате да пишите едновременно с двете ръце един и същ текст. След това едновременно, но вече пишите различен текст. Може да ви звучи налудничево, но мозъка ви има тази възможност - ако го принудите, рано или късно ще почне да се приспособява. Нещо като карането на велосипед - като се роди човек, не умее да кара колело. Но имайки воля да се научите, засилвайки се с колелото мозъка на човек - зор не зор, почва да изработва начини да се приспособи към обстановката в която го поставяте.
Същото нещо може и мислено с думички. Харесайте си някакви думи които ви допадат, които може да ги нагласите и на съществителни, прилагателни, глаголи и т.н.
Пример - любим, любовен, любя, любящ, любов, любувам. Идеята не е да ги наизустите, а казвайки си наум едната, да можете да разсъждавате върху другите - коя сте казали преди малко, коя следва след тази която си казвате в момента и т.н. След като почнете да се справяте измисляте си втора поредица от думи на същия принцип и след това е ясно - трябва да започнете в паралел мислено да си повторите и двете поредици от думи. Ако започнете с това упражнение, ще спестите доста хартия, но пък е и доста по-трудно.
Нядявам се, че схванахте принципа. Като начало започнете с по-елементарни работи - преместете мишката на компютъра на лявата ръка. Разбъркайте омлета за яйцата с лявата ръка - внимателно и не се смейте много - губите концентрация. Все пак внимавайте да не се задържате на елементарните работи - те са началото. Супер начинание е ако играете тенис на маса, да започнете с лявата ръка - голям смях пада.
Сега да не си помислите, че всичкото това го мога. Но при мен резултат има и затова го споделям. Ако ви допадне и имате въображение как може да ги съчетавате нещата в ежедневието - резултатите няма да се забавят.
За какви блокировки и какви пропуквания става дума няма да пояснявам. Може би това е начина, за тези които не са готови, да затворят темата и да не си навредят.
