Ами ако си убил човек при самозащита, т.е. или той теб, или ти него, ще се вземели под внимание, или горе са на принципа - ударят ли те по едната буза, давай и другата?
Доброто трябва да има зъби и то респектиращи. Това за бузата се нарича горе и доле малодушие Нищото е липса на дуалност, АРРИ! Винаги трябва да си задаваме въпроса защо и не открием ли достатъчно мотивиран отговор да се откажем от вземане решение.
Как става съденето горе: Веднага след последнато ти издишване се появява духът на някой починал вече познат (задължително условие), успокоява те, и поемате по пътя, когато пристигнеш в къщи ти се организира топло и мило посрещане. Няколко дни се адаптираш и се появява нуждата да правиш нещо, пътят е един - към хранилището!!! Питаш някой дали можеш да почетеш нещо? Да, разбира се - е задължителният по протокол отговор и ти дават една книга. Моята е
Д И К и с дребен шрифт Автор Димитър Туров. Отваряш първата страница и се започва, от първата до последната емоция какво я е породило и как всяка твоя емоция изразена или не с думи е влияла на околните, за да е разбирането по-пълно ти ще бъдеш отсрещната страна, тоест измамената Мими сританият старец в тролея или онова момче пред дискотеката и т.н. Времетраенето на неприятното или приятното изживяване се определя от спомена който пази ответната личност и не само, той спомена може да продължи и през поколенията -- ето ти Рая или Ада. Мимето ще те проклетисва защо си я оставил, детето ще плаче защо е без тати, а после ще мрази, внучето ще пита за дядо и болката ще тлее,
затова е толкова важна прошката! За умрял или добро или нищо, защото душата е като оголен нерв, много боли!!!!!!!
Отваряш книгата Съдът започва, съдебните заседатели и съдии са всички създали някаква емоция в душата ти, а съвеста ти е произнасящият присъдата, единствената намеса отвън е да ти се помогне да преодолееш мъката!
