www.capital.bgКенет РОГОФ
По-добре Путин да предложи водка вместо „енергийна сигурност“.
Русия и нейните скептични партньори от Г-8
Бедната богата на нефт Русия! Тя полага всички усилия нейният мандат като председателстваща елитната Група на осемте (Г-8) да бъде възприеман насериозно. Президентът Владимир Путин, надявайки се може би да повиши значението на разговорите на върха в Санкт Петербург през юли, предложи амбициозен дневен ред за срещата. Неговият план предвижда ерудирани беседи за образование, заразни болести и - да не би някой да задреме - „енергийна сигурност“.
Какво получи Путин в резултат на усилията си? Не много. Наскоро администрацията на американския президент, водена от вицепрезидента Дик Чейни, но с изричното одобрение на Джордж Буш, обвини Русия, че се връща към старите си методи от времето на „империята на злото“. Путин отвърна на удара, описвайки
Съединените щати като „Другаря Вълк“
който е готов да се нахвърли върху всяка държава, изпаднала в уязвимо състояние. Сега нараства вниманието към това как Буш и Путин ще се поздравят в Санкт Петербург.
Европейците от своя страна все още не могат да се отърсят от истерията от факта, че се оказаха потърпевши от газовия спор между Русия и Украйна, който в началото на годината остави техните газопроводи сухи за няколко дни. От тяхна гледна точка разговорите за енергийна сигурност с Русия много наподобяват диалог за водна сигурност с „Другаря Крокодил“.
Разбира се, тези, на които им се ще да се проявят като действително саркастични, биха посочили абсурдността на ситуацията - Русия членува в клуб, който включва гигантските икономики на САЩ, Германия, Япония, Великобритания, Франция, Италия и (в по-малка степен) Канада. Защо вместо на Путин клубът не предложи място на китайския президент Ху Дзинтао, икономиката на чиято страна е втората в света, измервана по световни цени? В крайна сметка с енергийните си ресурси и дори с днешните високи цени на нефта и газа руският национален доход се равнява на този на зоната около Лос Анджелис.
Може би това, от което се нуждае Путин, е да спре да поема критиките и
Да мине в настъпление
Като начало той би могъл да посочи на своите уютно демократични партньори, че неговата популярност в Русия е вероятно по-голяма, отколкото на който да и било от тях в собствените им държави. Утре той наистина би могъл да спечели едни честни избори в страната си (не че той би рискувал да провери това на практика). Малцина от партньорите му биха могли спокойно да твърдят същото.
Разбира се, успехът на Путин през последните три години в довършването на всякакво подобие на свободен печат в Русия, а когато бивш офицер от КГБ „довърши“ свободната преса, това не е просто метафора, му е помогнал да заглуши откритата опозиция. Дори така обаче Путин не изглежда истински популярен сред общество, което желае лидер, способен да постави страната на котва, без да я потопи.
Путин би могъл също така да отбележи, че фискалното положение на Русия е много по-добро от това на останалите членове на Г-8. Вярно е, че Сибир се оказа гигантски нефтен кладенец и правителството изсмуква огромна част от приходите от петрола, който се добива там. Но засега и венецуелският президент Уго Чавес успява да балансира счетоводството на страната си.
За да сме честни обаче, трябва да признаем, че
Нефтът не е всичко
в тази схема. Много икономисти подкрепят идеята богатите държави да заменят своите сложни и остарели данъчни системи с проста, ниска, плоска данъчна ставка и изказват съжаление заради факта, че малко страни са направили това до момента. Путин обаче внедри такава политика преди няколко години и резултатите от нея се оказаха повече от впечатляващи.
Разбира се, другите лидери от Г-8 биха могли да бъдат по-малко впечатлени от други подходи на Русия да реши бюджетните си проблеми. Повечето страни от групата изглеждат неспособни да постигнат търсения политически консенсус за предприемането на необходими стъпки като повишаване на възрастта на пенсиониране или значително намаляване на индексирането на социални помощи спрямо инфлацията. За разлика от тях Русия по същество изостави своите пенсионери, като повиши доходите им по чисто инфлационен път. И действително много от пенсионерите в селските райони са принудени да се изхранват, като гледат картофи на малки парцели, които правителството им дава. В случай, разбира се, че успеят да оцелеят. След падането на Берлинската стена средната продължителност на живота на мъжете в Русия спадна от 65 на около 55 години. Налице са все повече доказателства, че стресът от прехода е водеща причина за смъртността и дори е сред най-значителните причини, водещи до смърт в посткомунистическа Русия заедно с алкохола, убийствата и СПИН. Трябва ли Путин да каже на своите колеги, че те също биха могли да оправят своите поколенчески баланси, като уморят възрастните си хора от глад?
По-добре Путин да не се опитва да изтъква твърде енергично достиженията на своята страна. Може би най-добрият план е просто да остави водката да се лее и да се надява на усмивки на общите снимки. Във всеки случай, когато Путин каже на гостите си как те трябва да платят на Русия повече, за да подобрят „енергийната си сигурност“, той може най-накрая да получи уважение. Но не точно това, към което се стреми.
Кенет Рогоф е професор по икономика и публична политика в Харвардския университет и бивш главен икономист на Международния валутен фонд. ©Project Syndicate, 2006.
www.project-syndicate.org
Тема: "Теория и практика на руските търговски войни" (Прочетена 6619 пъти)
Октомври 30, 2012, 11:37:01 am
