Rio,a kakво ще кажеш за жертвите и на комунизма?И те са хиляди.
Дали сме хиляди жертви срещу комунизма. Защо мълчим?
В Европа много се е говорило и знае за съпротивата на източноевропейските народи срещу натрапената със съветска помощ комунистическа власт.
Знае се за въстанието в Източен Берлин от 1953 г., за унгарските събития през 1956-а, за Пражката пролет от 1968-а, за полската "Солидарност", за края на румънския режим през 1989 г. и екзекуцията на семейство Чаушеску.
За разлика от тези страни за България е възприето мнението, че е била послушен сателит на Москва. А това не отговаря на обективната истина. У нас също е имало силна съпротива срещу натрапената власт на комунистическата партия.
Особено в годините след 9 септември 1944-а. България дава много жертви в борбата срещу този режим. Това продължава докъм края на 50-те години. Тогава комунистическият терор е в своя апогей. Хиляди са убити без съд и присъда. Интелектуалният, икономическият и духовният елит на България е унищожен. Десетки хиляди са изселени.
Преди дни колегите от БСП отбелязаха като светъл празник 66-ата годишнина от черната дата, която на практика откъсна България от цивилизована Европа. Влиянието на онова събитие усещаме и до днес.
Нека колегите, които сега се наричат социалисти, не изтъкват какво се е построило през годините след 9 септември 1944 г. Сякаш смятат, че на този ден времето в другите страни е спряло и само тук са се строили електропроводи, язовири и др.
Колкото и да е неприятно на колегите социалисти, трябва най-сетне да признаят, че на 9 септември беше премахнато със сила законното правителство на земеделеца Константин Муравиев, а не беше свалена някаква фашистка власт. Правителството на Муравиев обяви война на нацистка Германия.
Имам намерение на 17 ноември в Европейския парламент да организирам конференция на тема "Жертвите на комунизма в България след 9 септември 1944 г.". С нея искам да дам гласност в Европарламенто и европейските институции, а чрез тях и на европейската общественост, на българската борба срещу комунизма. Това ще бъде и минимален жест на признание към тези хора, част от които още са живи. На конференцията ще поканя 10-15 души, които са участвали в тази съпротива и са станали жертви на комунистическия режим.
Сред тях ще има хора, които са били в лагера "Белене" като г-н Крум Хорозов. Надявам се, че той ще може да дойде със своята изложба. Картините, графиките, които разказват за живота в лагера, не могат да оставят никого равнодушен.
Ще дойдат и горяни, както и хора със смъртни присъди от комунистическия режим. Като Гого Саръиванов, който има две смъртни присъди, бил е изкарван на разстрел неколкократно, за щастие е бил помилван.
Във втората част на конференцията изследователите ще разкажат какво се е случвало. Те ще разкрият обективната истина. За жалост в Европа през ХХ век историята често е била използвана за партийна пропаганда или за цели, които си е поставяла управляващата върхушка. Така е било не само в България, а и в други страни.
Трета част от конференцията ще е посветена на това, което се е случвало по българските граници, особено с Турция и Гърция, по времето на комунизма. За мен тази граница е била продължение на Берлинската стена. Искаме да разберем как точно е функционирала т.нар. желязна завеса, какви жертви са били дадени - не само българи, но и много източноевропейци, особено източногерманци.
По този проект работя заедно с двама млади изследователи от началото на т.г. Получихме достъп до архивите на МВР и до архивите на МО и се надяваме до 17 ноември да имаме достатъчно материал, който да предоставним на конференцията. За убитите край нашата граница през комунизма много малко се знае, било е премълчавано.
За някои, разбира се, темата е много болезнена. Но е много важно да се каже обективната истина и да не се забравят тези неща. Когато не се забравят, по-трудно биха се повторили.
Като член на неформална група в ЕП за обективна история заедно с Ханс-Герт Пьотеринг, бившия председател на ЕП, се опитваме поне за европейската история на ХХ в. да се обединим около това, което всяка страна членка може да приеме като обективна истина. В много централноевропейски държави има създадени институти за съхраняване националната памет и музеи на тоталитаризма като например "Къщата на терора" в Будапеща. Работим и по идеята за общ европейски исторически учебник и гражданско "Обучение по ЕС" в средните училища в ЕС.
АНДРЕЙ КОВАЧЕВ
ЕВРОДЕПУТАТ
Като ще бутаме,да започнем от паметника на ''альошата'' в Пловдив!Съгласен ли си?
