Тук виждам едно недопустимо непознаване на материята от страна на автора.
Огромно количество научни „факти“ са основани на теории, които не са проверени лично и няма как да бъдат проверени лично.
Не фактите се основават на теории, а теориите се основават на факти, при това до един проверени лично. Ако се появи дори един доказан и проверен факт, който излиза извън пределите на теорията, то тя престава да бъде теория и учените започват да търсят нова такава, която да се основава на всички предходни плюс новия факт.
Фактите са всички онези неща, които могат да бъдат измерени, преброени, притеглени и въобще снемане на всякакви други видове характеристики на разглежданите обекти, явления или процеси по начин, които винаги ще дават един и същ резултат, независимо от това кой извършва замерването.
Квантовата физика например се крепи на крехките рамене на теории за вероятности. Или учените „знаят“, че нещо се случва на квантово ниво, но не могат да отговорят нито КАК точно, а най-вече, ЗАЩО се случва и над тези въпроси – „как“ и „защо“, могат само да теоретизират (разбирай – спекулират).
Може и да изглежда нелепо, но теорията на вероятностите е една от най-стабилните за момента. А това, че не знаят нито КАК, нито ЗАЩО (в дълбочина на микросвета) не пречи да се правят точни замервания на нивото, което е достъпно за тях и да се съставят големи бази данни с измерени резултати, които резултати да определят достатъчно стриктно как ще изглежда теорията, която не само ще ги обяснява, но и също толкова стриктно ще прогнозира резултатите от бъдещи експерименти в тази област.