Пакт за стабилност и растежКонтекстЦелта на пакта за стабилност и растеж, основан на политическото споразумение, постигнато на Европейския съвет в Амстердам през юни 1997 г., е да осигури добро управление на обществените финанси в Европейския съюз, за да не позволи по-свободната бюджетна политика на една държава-членка да влияе отрицателно върху останалите чрез лихвените проценти и да подкопае доверието в икономическата стабилност. Освен това той трябва да благоприятства постоянното и устойчиво сближаване на икономиките на държавите-членки в Еурозоната.
След някои констатирани през изминалите години трудности и пропуски в изпълнението на разпоредбите на пакта, той бе актуализиран през 2005 г., за да се прилага във всички държави равностойно и последователно и да бъде разбран от общественото мнение. Чрез тази реформа се отдава по-голямо значение на отчитането на икономическото развитие, като се запазва ключовото значение на двата основополагащи принципа на пакта, които са референтната стойност от 3 % за съотношението между дефицита и брутния вътрешен продукт (БВП) и 60 % за съотношението между дълга и БВП. Реформата подкрепя поетото задължение за устойчиво минимално структурно приспособяване. Направени са промени в превантивната част на пакта, например като се предвижда възможност за разграничаване на средносрочните бюджетни цели в средносрочен план според дълга и потенциалния растеж и дори, в някои случаи, за временно отклоняване от тези бюджетни цели при значителни структурни реформи. Направени са промени и в коригиращата част на пакта, за да се отчете по-добре действителността в разширения Съюз с двадесет и пет държави-членки.
В свое съобщение от 13 юни ( (2)) Комисията представи положителна равносметка за първата година прилагане на преразгледания пакт за стабилност и растеж. Всъщност това преразглеждане позволи на държавите-членки със свръхдефицит да се върнат под или към прага от 3%, предимно благодарение на по-прагматичните срокове за корекции и на структурните мерки. Според Комисията по този начин новият пакт си е възвърнал по-голямо доверие, макар че превантивната му част изисква допълнителни усилия от държавите-членки, които трябва да заздравят обществените си финанси. На 11 юли Съветът от своя страна също представи положителна равносметка за тази първа година. Той желае да се възползва от благоприятната икономическа среда, за да продължи и ускори усилията за оздравяване на обществените финанси. За сметка на това, на заседанието си през месец февруари ( (3)), Европейският икономически и социален комитет беше изразил мнение, че тъй като реформата на пакта е все още незавършена, е необходимо да се определят ръководните насоки за подобряване на европейското икономическо управление. Също така, в резолюция от 17 май, Европейският парламент изрази безпокойството си от трудностите, които среща прилагането на пакта за стабилност и растеж.
Успоредно с тези становища по реформата на самия пакт институциите на Общността извършиха годишния преглед на състоянието на всяка една от държавите-членки.
По този начин, въз основа на препоръките на Комисията, Съветът прие последователно своите становища по актуализираните програми за стабилност и сближаване на „двадесет и петте“: според случая той ги оцени като напълно, в общи линии или частично съответстващи на изискванията на преразгледания пакт за стабилност и растеж.
От своя страна на пролетното си заседание Европейският съвет констатира, че към този момент в дванадесет държави-членки на Съюза се наблюдава свръхдефицит — дефицитът на Обединеното кралство вече бе оценен като свръхдефицит от Съвета през януари — и че нивото на дълга превишава 60 % от брутния вътрешен продукт в много от тях. Затова той ги задължи да се възползват от задаващия се икономически подем, за да продължат с оздравяването на обществените финанси в съответствие с пакта за стабилност и растеж. При това подобрението в Кипър накара Съвета да анулира на 11 юли ( (4)) предишното си становище за свръхдефицит в тази страна. По същия начин, на 29 ноември ( (5)), Комисията препоръча на Съвета да прекрати процедурата за свръхдефицит спрямо Франция предвид намаляването на нейния държавен дефицит. За разлика от това, на 14 март ( (6)), Съветът прие решение, с което задължава Германия да приведе възможно най-бързо, най-късно през 2007 г., своя държавен дефицит под прага от 3 % от брутния вътрешен продукт, предвиден в пакта. На 10 октомври Съветът отправи, за трета поредна година, препоръка към Унгария предвид увеличаването на нейния бюджетен дефицит и общото влошаване на обществените ѝ финанси. На 28 ноември ( (7)) Съветът констатира, че Полша не предприема ефикасни мерки, за да намали своя дефицит: тъй като не можа да изпълни предишните препоръки на Съвета, според които тя трябваше да коригира положението до края на 2007 г., на Полша ще бъде определен нов срок за внасяне на корекции.
Качество и надеждност на обществените финансиПо време на пролетното си заседание Европейският съвет подчерта необходимостта за много държави-членки да започнат нови и амбициозни реформи, за да подобрят надеждността на своите системи за социално осигуряване и да предотвратят икономическите и бюджетни последствия от застаряването на населението. Приканена от същата сесия на Европейския съвет да направи глобална оценка на надеждността на обществените финанси на държавите-членки, Комисията публикува съобщение в този смисъл на 12 октомври ( (
): тя припомня, че една такава оценка се основава на дългосрочни прогнози за бюджетните разходи във връзка със застаряването на населението и на бюджетни стратегии, представени в програмите за стабилност и сближаване; тя потвърждава, че стратегията от три части, одобрена от Европейския съвет в Стокхолм през 2001 г. (бързо намаляване на дълга; повишаване на нивата на заетост и производителност; реформа на пенсионната система, както и на здравеопазването и социалните грижи), е правилна и изпълнението ѝ трябва да продължи.
От своя страна Съветът се произнесе няколко пъти през годината по качеството на обществените финанси. Така, в заключенията от 10 октомври, макар че подчертава големите различия между бюджетните правила в държавите-членки, той отбеляза наличието на редица общи характеристики, спомагащи за повишаване ефективността на националните правила за оздравяване на обществените финанси при спазване на пакта за стабилност и растеж.
Икономически и паричен съюз (ИПС)
В общ план Комисията прие на 12 юли съобщение със заглавие „Годишна декларация за Еурозоната“ ( (9)), придружена от годишния доклад за Еурозоната. Този годишен отчет подчертава общите политически предизвикателства, с които се сблъскват членовете на зоната, като се има предвид нарастващата икономическа взаимна зависимост, вследствие въвеждането на ИПС. Що се отнася до държавите, които не са членки на Еурозоната, Комисията представи на 5 декември доклад за напредъка в сближаването ( (10)), предназначен да помогне на някои от тях да се подготвят за изискванията за въвеждане на еурото.
В свое съобщение от 14 юли Комисията представи още различни елементи и дейности в подкрепа на програма за действия за насърчаване на изследванията и анализите по въпросите на европейския Икономически и паричен съюз ( (11)).
По случай предстоящата петдесета годишнина от договора от Рим, която ще се отбележи на 25 март 2007 г., Съветът предложи пускането в обръщение на юбилейна монета от две еуро с еднакъв дизайн от обратната национална страна.
Въз основа на доклад на Европейската централна банка и на собствения си доклад по сближаването за 2006 г. за Словения ( (12)) Комисията предложи решение за въвеждане на еурото в тази държава. Одобрено на заседанието на Европейския съвет от месец юни, това предложение, след положително становище на Европейския парламент, беше прието от Съвета на 11 юли и влиза в сила от 1 януари 2007 г. ( (13)). Така Словения стана първата от десетте държави, присъединили се към Съюза през 2004 г., която влиза в Еурозоната. Освен това Комисията прие своя трети (22 юни) ( (14)) и четвърти доклад (10 ноември) ( (15)) относно практическата подготовка за бъдещото разширяване на Еурозоната. Тези доклади засягат именно случая на Словения, посочен по-горе, както и тези на Кипър и Малта, които избраха 1 януари 2008 г. като срок за въвеждане на общата валута.
Дейността на Европейската централна банка (ЕЦБ) е описана в глава VІ от настоящия доклад.
На 22 ноември Комисията прие съобщение, с което представя равносметка за икономиката на Европейския съюз за 2006 г. ( (16)). В него се определят по-конкретно основните политически приоритети за укрепване на Еурозоната.
http://europa.eu/generalreport/bg/2006/rg25.htmПакт за стабилност и растежhttp://ec.europa.eu/economy_finance/sgp/index_bg.htmПрограми за стабилност и конвергенцияhttp://ec.europa.eu/economy_finance/sgp/early_warning/index_bg.htmПроцедура при свръхдефицитhttp://ec.europa.eu/economy_finance/sgp/deficit/index_bg.htm