Форум за конспирации, уфология и мистика.

Конспирации => Икономически конспирации => Темата е започната от: insomnia1304 в Април 09, 2010, 22:46:52 pm

Титла: Кухата същност на българските финанси
Публикувано от: insomnia1304 в Април 09, 2010, 22:46:52 pm
КУХАТА СЪЩНОСТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИНАНСИ

В БЪЛГАРСКАТА ЕНЕРГЕТИКА ДРЕМЕ МНОГО ПО-ГОЛЯМ ОКТОПОД ОТ „НАГЛИТЕ”, ХАМСТЕРА, ТРАКТОРА, ЧЕ СЕГА И „МЕДУЗИТЕ”

ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ С ПИСАТЕЛЯ ПЕТЪР ХРИСТОЗОВ
 
 
Вие сте признат автор на българския политичски роман, а вчера премиерът Бойко Борисов направи революционно изказване за ограбването на данъкоплатците от корупционни схеми в енергетиката. Чужди и то държавни и общински фирми се настаниха у нас, купуват евтиния ни ток, а го продават със свръх печалба, без да внасят в хазната и лев дивидент. Кой допусна да се случи това и ще стане ли по-евтино нашето си електричество за родните домакинства?
Преди години излезе книгата ми „Следователят” за разприте в триото Ангел Александров, Корнелия Нинова и Румен Овчаров. Следователят ми се обиди, че съм го взел за човек на Ахмед Доган, а партийната бизнес дама от СДС и БСП, зависи кой й дава да чопне милиони от баницата – приватизация, се гушна с енергийния бос Румен Овчаров, защото и на него му е плащал Иван Костов. И от Швейцария ми се обади забогателия от енергийни консултации Красимир Георгиев, състудент от Москва на Р.Овч. В България се правят в течение на години милиарди от незаконен и неконтролируем износ на електричество. И аз питам премиера Бойко Борисов, съпоставимо ли е демонстрираното богатство на Корнелия Нинова и Р.Овч. в приходите им? Мисля, че видния отвсякъде бивш партиен и държавен ръководител, наричан от обикновените хора Дългия инкасатор, може да каже с какви пари плати хотел „Анел”, който е оценен за 16 млн. евро. Емилия Масларова е дребна хапка. В българската енергетика дреме много по-голям октопод от „Наглите”, Хамстера, Трактора, че сега и „Медузите”. А защо и не отвличаните за голям откуп бизнесмени. Откъде са им парите? Разходете се господа в полите на Витоша и даже в Банкя.

Това ли е приносът на българските писатели към безпаричието, което засяга и тях?
За 1 май излиза новата ми книга за интригантите в бившата Държавна сигурност. За спечелилите от доноси, за ген. Страх. Има и богати пишещи и те са забогатяли не съвсем регулярно. Дали дарбата се остойностява в пари, питам аз законодателя? Защото от ум, работа и опит не се забогатява, а и от власт. Днес и читателите са бедни, една книга струва кутия цигари и половинка водка. Пределно ясно е какво се предпочита. А ограбена България прелива от богати. Чак шефа на ВМРО Красимир Каракачанов демонстрира завидно състояние. Аз помня бедното еврейско момиченце от Велинград Лидия Биджерано – Шулева, която днес е видна и свръхбогата гранд-дама. Откъде се взеха парите? Иван Костов и Стефан Софиянски ги няма в сметките. Всички ги оправдават, даже българския съд.
  http://www.obshtestvo.net/content/view/1705/13/
Титла: Re:Кухата същност на българските финанси
Публикувано от: insomnia1304 в Април 14, 2010, 20:50:56 pm
МВФ: Кабинетът в България само говори, но не предприема очакваните действия

България се сблъсква с по-сериозни фискални проблеми, отколкото МВФ е очаквал и финансовата политика е много рискова

Това каза ръководителят на Мисията на Международния валутен Фонд за България (МВФ) Бас Бакер по време на срещата в САЩ с делегацията на РЗС , в която участват Яне Янев, Атанас Семов и Живко Темелков. По време на срещата Бакер представи основните моменти от заключенията в доклада на Мисията на МВФ за България, който предстои да бъде обсъден от борда на директорите на 5 май във Вашингтон. Той подчерта, че България се сблъсква с по-сериозни фискални проблеми, отколкото МВФ е очаквал и настоящата финансова политика е прекалено рискова и може да предизвика още по-задълбочаваща се икономическа криза в България. Бакер споделил своята загриженост, че правителството в София не показва решителни мерки в областта на структурните реформи и говори много, но не предприема очакваните действия, пише БГНЕС.

Според анализа на МВФ приетият бюджет 2010 е основан на прекомерни очаквания за приходната част с цел да се позволи на правителството да разходва повече от това, което може да постъпи като приходи в бюджета. Предвижданията на Фонда са за над 4 % бюджетен дефицит, а не както бе гарантирано през февруари в България от правителството на ГЕРБ за дефицит от 1.8 %.. Освен това се наблюдава и тенденция към продължаващо намаляване на вътрешното потребление и износа.

Лидерът на РЗС от своя страна остро разкритикувал анти-кризисните мерки на българското правителство и ги определил като проциклични, неконтролируеми и водещи до непредсказуем финансов срив.

В края на разговора г-н Бакер се обърнал към Яне Янев с въпроса: „Ако Вие ръководите следващото правителство на България, какви мерки бихте предприели?” Представителите на МВФ бяха доволни да разберат, че РЗС разполага с алтернативна финансова стратегия, която може да предостави дългосрочна финансова стабилност, а не краткосрочни рискови формули.

След срещата Янев на шега попитал Бас Бакер дали Бойко Борисов няма да го „уволни” заради среща с лидера на българската опозиция? Спокойно и с разбиране Бакер отговори: „Борисов също като вас преди да стане премиер дойде в този кабинет в качеството си на опозиционен лидер.”

 http://www.epochtimes-bg.com/2010-02/2010-04-14_02.html
Титла: Re:Кухата същност на българските финанси
Публикувано от: insomnia1304 в Април 25, 2010, 00:25:21 am
Европейският отличник и лошата новина

Дойче Веле

След като Евростат констатира, че бюджетният дефицит на България за 2009 е почти 4 на сто, ЕК обяви, че започва задължителната процедура за свръхдефицит срещу страната.

Г. Папакочев за последствията от тази стъпка.

Автоматично задействаната процедура на ЕК срещу България е вече факт – със своя бюджетен дефицит от 3.9 на сто (а не изчисления от финансовия министър с две десети по-малък!) страната е изправена пред серия от мерки, предвидени в Пакта за стабилност и растеж. 

Според изискванията в приетия през 1997 година анекс към Пакта, бюджетният дефицит на членката на ЕС не бива да надхвърля 3 на сто, а задлъжнялостта спрямо БВП не бива да е повече от 60 на сто. 

Доколкото споменатият Пакт за стабилност и растеж е крайъгълен камък на бюджетната дисциплина в съюза, в него са предвидени мерки срещу допуснатия свръхдефицит в баланса на всяка държава-членка, какъвто се оказа конкретният случай с България. 

Нови санкции?


Според говорителя по икономическите и финансови въпроси на ЕК първата стъпка ще бъде изготвеният по оценки на Икономическия и финансов комитет доклад с препоръки към правителството, който комисията ще огласи на 12 май, като успоредно потърси мнението и препоръките на Съвета на министрите. 

В рамките на четири месеца с квалифицирано мнозинство Съветът отново ще оцени състоянието на свръхдефицита, като вземе предвид и данните от наложеното наблюдение върху страната-членка. 

В случай на потвърдено нарушение Съветът ще определи краен срок в рамките на половин година за предприемането на ефективни мерки, сред които, като начало, се изисква намаляване на дефицита минимум с половин процент от БВП. Ако ситуацията не се подобри, след съответните стъпки идват официално предупреждение и санкции.

Макар и досадна, процедурата е особено важна за управляващите в България, тъй като практиките от последните 4 години сочат колко пагубно може да бъде пренебрегването на европейските изисквания. Блокираните еврофондове са красноречив пример досега.

Еврофондовете – тука има, тука няма

Оказва се, че тази опасност отново надвисва над най-бедната и тежко поразена от кризата еврочленка. Брюксел вече обсъжда спирането на структурните фондове за страни, които редовно нарушават Пакта за стабилност и растеж, като допълнителният критерий, който се очаква да бъде вземан предвид, е изискването публичният дълг на страната да не надхвърля 60 на сто от БВП. 

Вярно, засега този публичен дълг за България е относително малък, но едно ново ограничение или спиране на така необходимите и същевременно проблематични структурни фондове може да се окаже наистина досъсипващо за малката държава. 

Според експерти на европейски финансови институции започналата процедура за свръхдефицит ще окаже отрицателен ефект върху вътрешните финансови пазари, макар че засега не съществува непосредствена опасност за стабилността на валутния борд. 

Въпреки това, при сегашните икономически обстоятелства предприетата от ЕК мярка е удар върху досегашното стабилно финансово досие на държавата, както и повод за съмнения за достоверността на данните в нейните финансови отчети. Като добавка, решението на правителството в София да отложи влизането си в предверието на еврозоната, би могло да утежни „умората” от нейното разширяване и да обърка плановете на други страни-кандидатки за членство в нея.

Добрата новина в лошата процедура

В резултат от натиска на Брюксел в България могат да бъдат ускорени не само структурните реформи, но и безнадеждно закъснелите промени в правосъдието и администрацията.

За подобни промени гаранция е и неизчерпаемият оптимизъм на финансовия министър Дянков, който през седмицата бодро заяви по държавната телевизия: „България в момента е в „златната среда", но на мен не ми харесва да съм „златната среда" в ЕС, а да съм отличника"!

След такова изявление обикновено гръмват училищните фанфари и прозвучава възгласът „На добър час!"
http://www.epochtimes-bg.com/2010-02/2010-04-22_01.html
Титла: Re:Кухата същност на българските финанси
Публикувано от: otnesen в Април 25, 2010, 09:45:45 am
След като Евростат констатира, че бюджетният дефицит на България за 2009 е почти 4 на сто, ЕК обяви, че започва задължителната процедура за свръхдефицит срещу страната.
А дали ще има такива процедури към останалите страни от ЕС, които имат даже повече дефицит?


Според изискванията в приетия през 1997 година анекс към Пакта, бюджетният дефицит на членката на ЕС не бива да надхвърля 3 на сто, а задлъжнялостта спрямо БВП не бива да е повече от 60 на сто.
В пакта пише ли нещо за кризи, бедствия, епидемии, войни, които биха могли да повлияят значително на бюджетния дефицит в посока нагоре?
Титла: Re:Кухата същност на българските финанси
Публикувано от: insomnia1304 в Април 25, 2010, 21:10:10 pm


Пакт за стабилност и растеж


Контекст

Целта на пакта за стабилност и растеж, основан на политическото споразумение, постигнато на Европейския съвет в Амстердам през юни 1997 г., е да осигури добро управление на обществените финанси в Европейския съюз, за да не позволи по-свободната бюджетна политика на една държава-членка да влияе отрицателно върху останалите чрез лихвените проценти и да подкопае доверието в икономическата стабилност. Освен това той трябва да благоприятства постоянното и устойчиво сближаване на икономиките на държавите-членки в Еурозоната.

След някои констатирани през изминалите години трудности и пропуски в изпълнението на разпоредбите на пакта, той бе актуализиран през 2005 г., за да се прилага във всички държави равностойно и последователно и да бъде разбран от общественото мнение. Чрез тази реформа се отдава по-голямо значение на отчитането на икономическото развитие, като се запазва ключовото значение на двата основополагащи принципа на пакта, които са референтната стойност от 3 % за съотношението между дефицита и брутния вътрешен продукт (БВП) и 60 % за съотношението между дълга и БВП. Реформата подкрепя поетото задължение за устойчиво минимално структурно приспособяване. Направени са промени в превантивната част на пакта, например като се предвижда възможност за разграничаване на средносрочните бюджетни цели в средносрочен план според дълга и потенциалния растеж и дори, в някои случаи, за временно отклоняване от тези бюджетни цели при значителни структурни реформи. Направени са промени и в коригиращата част на пакта, за да се отчете по-добре действителността в разширения Съюз с двадесет и пет държави-членки.

В свое съобщение от 13 юни ( (2)) Комисията представи положителна равносметка за първата година прилагане на преразгледания пакт за стабилност и растеж. Всъщност това преразглеждане позволи на държавите-членки със свръхдефицит да се върнат под или към прага от 3%, предимно благодарение на по-прагматичните срокове за корекции и на структурните мерки. Според Комисията по този начин новият пакт си е възвърнал по-голямо доверие, макар че превантивната му част изисква допълнителни усилия от държавите-членки, които трябва да заздравят обществените си финанси. На 11 юли Съветът от своя страна също представи положителна равносметка за тази първа година. Той желае да се възползва от благоприятната икономическа среда, за да продължи и ускори усилията за оздравяване на обществените финанси. За сметка на това, на заседанието си през месец февруари ( (3)), Европейският икономически и социален комитет беше изразил мнение, че тъй като реформата на пакта е все още незавършена, е необходимо да се определят ръководните насоки за подобряване на европейското икономическо управление. Също така, в резолюция от 17 май, Европейският парламент изрази безпокойството си от трудностите, които среща прилагането на пакта за стабилност и растеж.

Успоредно с тези становища по реформата на самия пакт институциите на Общността извършиха годишния преглед на състоянието на всяка една от държавите-членки.

По този начин, въз основа на препоръките на Комисията, Съветът прие последователно своите становища по актуализираните програми за стабилност и сближаване на „двадесет и петте“: според случая той ги оцени като напълно, в общи линии или частично съответстващи на изискванията на преразгледания пакт за стабилност и растеж.

От своя страна на пролетното си заседание Европейският съвет констатира, че към този момент в дванадесет държави-членки на Съюза се наблюдава свръхдефицит — дефицитът на Обединеното кралство вече бе оценен като свръхдефицит от Съвета през януари — и че нивото на дълга превишава 60 % от брутния вътрешен продукт в много от тях. Затова той ги задължи да се възползват от задаващия се икономически подем, за да продължат с оздравяването на обществените финанси в съответствие с пакта за стабилност и растеж. При това подобрението в Кипър накара Съвета да анулира на 11 юли ( (4)) предишното си становище за свръхдефицит в тази страна. По същия начин, на 29 ноември ( (5)), Комисията препоръча на Съвета да прекрати процедурата за свръхдефицит спрямо Франция предвид намаляването на нейния държавен дефицит. За разлика от това, на 14 март ( (6)), Съветът прие решение, с което задължава Германия да приведе възможно най-бързо, най-късно през 2007 г., своя държавен дефицит под прага от 3 % от брутния вътрешен продукт, предвиден в пакта. На 10 октомври Съветът отправи, за трета поредна година, препоръка към Унгария предвид увеличаването на нейния бюджетен дефицит и общото влошаване на обществените ѝ финанси. На 28 ноември ( (7)) Съветът констатира, че Полша не предприема ефикасни мерки, за да намали своя дефицит: тъй като не можа да изпълни предишните препоръки на Съвета, според които тя трябваше да коригира положението до края на 2007 г., на Полша ще бъде определен нов срок за внасяне на корекции.

Качество и надеждност на обществените финанси

По време на пролетното си заседание Европейският съвет подчерта необходимостта за много държави-членки да започнат нови и амбициозни реформи, за да подобрят надеждността на своите системи за социално осигуряване и да предотвратят икономическите и бюджетни последствия от застаряването на населението. Приканена от същата сесия на Европейския съвет да направи глобална оценка на надеждността на обществените финанси на държавите-членки, Комисията публикува съобщение в този смисъл на 12 октомври ( (8)): тя припомня, че една такава оценка се основава на дългосрочни прогнози за бюджетните разходи във връзка със застаряването на населението и на бюджетни стратегии, представени в програмите за стабилност и сближаване; тя потвърждава, че стратегията от три части, одобрена от Европейския съвет в Стокхолм през 2001 г. (бързо намаляване на дълга; повишаване на нивата на заетост и производителност; реформа на пенсионната система, както и на здравеопазването и социалните грижи), е правилна и изпълнението ѝ трябва да продължи.

От своя страна Съветът се произнесе няколко пъти през годината по качеството на обществените финанси. Така, в заключенията от 10 октомври, макар че подчертава големите различия между бюджетните правила в държавите-членки, той отбеляза наличието на редица общи характеристики, спомагащи за повишаване ефективността на националните правила за оздравяване на обществените финанси при спазване на пакта за стабилност и растеж.

Икономически и паричен съюз (ИПС)

В общ план Комисията прие на 12 юли съобщение със заглавие „Годишна декларация за Еурозоната“ ( (9)), придружена от годишния доклад за Еурозоната. Този годишен отчет подчертава общите политически предизвикателства, с които се сблъскват членовете на зоната, като се има предвид нарастващата икономическа взаимна зависимост, вследствие въвеждането на ИПС. Що се отнася до държавите, които не са членки на Еурозоната, Комисията представи на 5 декември доклад за напредъка в сближаването ( (10)), предназначен да помогне на някои от тях да се подготвят за изискванията за въвеждане на еурото.

В свое съобщение от 14 юли Комисията представи още различни елементи и дейности в подкрепа на програма за действия за насърчаване на изследванията и анализите по въпросите на европейския Икономически и паричен съюз ( (11)).

По случай предстоящата петдесета годишнина от договора от Рим, която ще се отбележи на 25 март 2007 г., Съветът предложи пускането в обръщение на юбилейна монета от две еуро с еднакъв дизайн от обратната национална страна.

Въз основа на доклад на Европейската централна банка и на собствения си доклад по сближаването за 2006 г. за Словения ( (12)) Комисията предложи решение за въвеждане на еурото в тази държава. Одобрено на заседанието на Европейския съвет от месец юни, това предложение, след положително становище на Европейския парламент, беше прието от Съвета на 11 юли и влиза в сила от 1 януари 2007 г. ( (13)). Така Словения стана първата от десетте държави, присъединили се към Съюза през 2004 г., която влиза в Еурозоната. Освен това Комисията прие своя трети (22 юни) ( (14)) и четвърти доклад (10 ноември) ( (15)) относно практическата подготовка за бъдещото разширяване на Еурозоната. Тези доклади засягат именно случая на Словения, посочен по-горе, както и тези на Кипър и Малта, които избраха 1 януари 2008 г. като срок за въвеждане на общата валута.

Дейността на Европейската централна банка (ЕЦБ) е описана в глава VІ от настоящия доклад.

На 22 ноември Комисията прие съобщение, с което представя равносметка за икономиката на Европейския съюз за 2006 г. ( (16)). В него се определят по-конкретно основните политически приоритети за укрепване на Еурозоната.

http://europa.eu/generalreport/bg/2006/rg25.htm

Пакт за стабилност и растеж
http://ec.europa.eu/economy_finance/sgp/index_bg.htm

Програми за стабилност и конвергенция
http://ec.europa.eu/economy_finance/sgp/early_warning/index_bg.htm

Процедура при свръхдефицит
http://ec.europa.eu/economy_finance/sgp/deficit/index_bg.htm