EТИКАТА НА СВОБОДНИЯ ПАЗАР- І частТова е лекцията, която проф. Кен Скуланд, автор на "Приключенията на Джонатан Гълибъл в света на свободната пазарна икономика" - изнесе пред пролетната конвенция на Либертарианския интернационал в София през април 2005 г. За книгата на български -http://www.mak-bg.eu/bg. Сайтът на книгата на английски е
www.jonathangullible.comВярата в коректността на правителството приема за даденост, че управляващите са по-добри и по-мъдри от управляваните. Проверете това, като отговорите на следните въпроси:
1. Вярвате ли в кампанийните обещания на политиците?
2. Кой има по-добър шанс да спечели избори: един честен или един нечестен политик?
3. Моралните стандарти на политиците по-високи ли са от вашите собствени?
Десетки пъти съм задавал тези въпроси на моите студенти. Резултатът всеки път е почти единодушно мнение, че :
1. на политиците не може да се вярва
2. политиката фаворизира нечестните
3. моралните стандарти на политиците обикновено са по-ниски, отколкото тези на обществотоСлед това питам същите хора дали имат доверие в правителството и дали правителството може да направи поведението на обществото по- морално. Тогава повечето от тях казват “да”, и продължават, като правят списък на законите, които искат правителството да приеме за целта.
БОЖЕСТВЕНОТО ПРАВО НА КРАЛЕТЕТова е политическа шизофрения – заболяване на здравия разум. Хората често демонстрират липса на връзка между това, което мислят за правителството, и това, което мислят за политиците, които го съставят. Може би това отразява ефективността на правителственото влияние чрез училища, медии и призиви към патриотизъм – които приравняват лоялността към страната с лоялността към тези, които управляват.
Гласоподавателят не е много различен от съпруга, жертва на домашно насилие, която иска да вярва в идеалния брачен партньор, въпреки безкрайните изневери и побои. Малтретираният гласоподавател продължава да се връща към дълга си към властимащите пред избирателната урна точно както унизената съпруга пълзи обратно към своя насилник в едно безкрайно упражнение на самобичуване.
Хората често са хипнотизирани от идеята, че правителството е вид божество: присъстващо навсякъде, знаещо всичко и можещо всичко. Хвърлете няколкостотин от най-безчестните политици в някакъв законодателен котел, и вероятно ще откриете магическата формула за обществено добро.
Когато се страхуват, когато са в нужда, или когато завиждат, гласоподавателите умоляват политиците да откликнат на техния зов за незабавна употреба на сила срещу техните съседи. Тези, които вярват в обществото, принасят в жертва живота, свободата и имуществото на своите съседи в името на знамена, национални химни, политици, статуи, данъци и военна повинност!
Източникът на това широко разпространено оправдание на правителство беше известно като Свещено право на кралете. Кралете извоюваха правото си да управляват, побеждавайки в битка - победа, която твърдяха, че са постигнали благодарение на божествена намеса. По този начин кралете получаваха пълна власт върху живота, свободата и собствеността на всеки поданик в кралството.
БОЖЕСТВЕНОТО ПРАВО НА МНОЗИНСТВОТО
Американците празнуват Денят на президента в чест на двама герои с противоположни каузи: Джордж Вашингтон - герой на американската независимост, и Ейбрахам Линкълн - герой на принудителния съюз. Само със седмица разлика в Хавай честват два други празника: 1) Денят на независимостта, който ознаменува борбата за американско освобождение от Англия ; 2) Денят на Камехамеда, който чества принудителното обединение на Хавайските острови от Камехамеда Велики, човек, който е изтребил хиляди от съостровитяните си, за да придобие контрол върху тях..
Няма съвместимост в тези празници, освен победата. Убий един човек, и ти си убиец. Убий хиляди и ставаш герой, името ти се гравира на здания и те обожествяват поколения ученици - само защото си победил в бой!
С отмирането на монарсите политиците са намерили ново оправдание за властта: божественото право на мнозинствата. Нормално хората не вярват ,че е редно да се убива, да се краде, да се лъже, да се желае жената на ближния, или пък да заробваш. Но под мантията на цифрите на мнозинството политиката се е превърнала в нещо подобно на ритуал за пречистване. С одобрението на гласовете на мнозинството, манипулирано по всякакъв начин, дори на най-лошите между нас може да бъде дадено правото да убиват, да крадат, да лъжат, да желаят жената на ближния си, и да заробват безнаказано. И те дори може да се чувстват добре заради това.
Привържениците на свободния пазар отхвърлят божественото право на мнозинството.ДЖОНАТАН ГЪЛИБЪЛЗдравите морални принципи не произтичат от цифри и от гласове, поне не повече, отколкото от победи в битки. Това беше един от първоначалните причини за популяризирането на малката книга “Приключенията на Джонатан Гълибъл в света на свободната пазарна икономика”.
За тези , които не са запознати с Гълибъл ще кажа, че тази приказка за свободата е вече публикувана на 34 езика, и е подкрепена от институти за обществена политика в повече от 20 страни. И което е по-важно, Джонатан Гълибъл участваше в запалването на огъня на свободата и в София.
В една от главите на книгата Джонатан е предупреден да избяга, преди да е заловен от Бандата на демокрацията. Бандата на демокрацията може да обкръжи когото и да било, и да му вземе живота, свободата и собствеността с мнозинство на гласовете.
Когато Джонатан пита защо властите не се справят с бандата, му отговарят, че именно властите са установили прецедента за нея, като са създали модел за гласуване на мнозинството, с който се определя всичко относно моралността,богатството, властта и правата. Единствената защита срещу Бандата на демокрацията е да избягаш, да се присъединиш към нея, или да се присъединиш към друга, по-многобройна банда. Това е обобщение на политиката на демокрацията.
И така – каква е алтернативата ? Това е идеята,че са върховни индивидуалните права, а не гласовете на мнозинството. Че в едно свободно общество хората трябва да бъдат свободни да преследват совите цели, и да оставят другите да правят същото.
МИНИМАЛНО И НЕУТРАЛНО ПРАВИТЕЛСТВОЕдно време Джеферсън е заявил:
“ Най-доброто правителство е това, което управлява най-малко”.
Като един от бащите-основатели на Америка, Джеферсън е вярвал в едно минимално неутрално правителство, чиито функции са ограничени най-вече до защита на индивидуалната свобода посредством полиция, съдилища и отбрана. Такова правителство не дава привилегии на когото и да било.
Етатистите имат представа за това как трябва да изглежда обществото, и употребяват много усилия, за да накарат хората да се впишат в тази представа. Привържениците на свободния пазар виждат доброволното действие и избор като движещата сила, с действието на пазара като процес на откритие- милиарди новатори, работещи за подобряване на собствените си животи.
Това не е радикално нова идея. Това е една логична идея, която е преследвала ламтящите за мощ през цялата история. Тази laissez-faire философия има дълбоки корени сред класическите либерали в Европа, както и в 2500 годишната история на азиатската мисъл.
Лао-Дзъ, основателят на даоизма, е бил опонент на деспотичното правителство, и е настоявал ,че най-доброто действие на правителството е да не действа. Тези принципи са изложени в книгата “Лао Дзъ”:
17) Най-добрите управници са тези, за които народът знае само, че съществуват.
37) Дао никога не предприема действие, а същевременно нищо не остава ненаправено. Ако крале и барони поддържат това схващане, всички неща ще се преобразуват спонтанно.
57) Администрирай цялата империя, като не се залавяш с дейности.
Как знам, че това трябва да бъде така?
Чрез това:
Колкото повече табута и забрани има в света, толкова по-бедни ще бъдат хората...
Колкото повече закони и заповеди са издадени, толкова повече обирджии и крадци ще има.Следователно мъдрецът казва:
Аз не предприемам действие, хората ще се трансформират от само себе си.
РОБИН ХУД СРЕЩУ ШЕРИФА НА НОТИНГАМТова не се учи в държавните училища. В държавните училища по-вероятно ще се преподава, че правителството реформира като Робин Худ, героят на английската балада, който взема от богатите и дава на бедните.
Аз питам моите студенти: “ Кой има повече сила – богатите или бедните?” Те отговарят, че богатите имат повече сила, разбира се. И тъй, ако богатите имат повече сила, можем ли да предположим, че те ще я употребят, за да се откажат от богатството си? Ако те наистина искаха да се откажат от богатството си, няма нужда правителството да го прави вместо тях. Могат да си го направят сами.
Обаче привържениците на свободния пазар подозират, че тези, които имат полза от действията на правителството са тези, които имат власт. Овластеният елит поддържа вечен мита за Робин Худ, за да спечели мълчаливото съгласие на народа за собствената си официална кражба. В края на краищата в легендата за Робин Худ престъпниците са принц Джон и шерифа на Нотингам, властимащи лица, които употребяват силата на правителството, за да крадат както от богатите (като Робин от Локсли), така и от бедните, за да дадат на себе си.
Питам моите студенти колко пари са им откраднали през живота. Те ми казват, че от всички са откраднати около 2000 долара. “ Колко ви възстановиха властите? “Те се смеят, и отговарят , че властите не са им възстановили нищо, въпреки че да прави това е едно от основните задължения на правителството.
След това ги питам колко от държавните разходи са били направени напразно? Средното изчисление на студентите е, че правителството е прахосало половината от парите.
Тогава аз ги карам да пресметнат колко пари очакват да изкарат, когато започнат работа. И им давам задачата да изчислят колко правителството ще вземе от тях под формата на данъци.
Накрая ги карам да изчислят колко от техните собствени пари правителството ще изхарчи напразно през една типична година. В този момент студентите осъзнават, че държавата ще опропасти повече от техните годишни доходи, отколкото крадците ще им откраднат през целия им живот.
Защо хората продължават да приемат това състояние на нещата, при което правителството е един институционализиран крадец? Това доказателство ли е за ефективността на правителствената пропаганда в държавните училища?
Както икономистът Уолтър Уилиямс обича да изтъква, крадецът е малко по-благороден от политика. Когато крадецът ти вземе парите, той си отива и те оставя на мира. Когато политикът ти взима парите, той остава наоколо, за да контролира живота ти и да ти досажда с причините, заради които трябва да се чувстваш щастлив.
http://kalin-manolov.blog.co.uk/2010/04/09/e-1058-1048-1050-1040-1058-1040-1053-1040-1057-1042-1054-1041-1054-1044-1053-1048-1071-1055-1040-1047-1040-1056-1030-1095-1072-1089-8334107/