Светилището край с.Кабиле
Дългогодишните археологически проучвания на акропола на античния град Кабиле, разположен на източната скалиста част на възвишението "Зайчи връх" разкриват, че основните му съоръжения са концентрирани около скално-изсечен паметник в основната скала.
Паметникът по всяка вероятност е много по-древен от античното селище, превърнато днес в музей на открито. Много автори са писали за ролята на акропола като свещено място и връзките между него и намиращият се в подножието му град. Според В. Велков (1982) "...това е най-древното светилище - скала с релефно изображение на Великата майка на боговете (Кибела), по късно Артемида върху лъв. Откри се друго изображение (високо около 0,40 м) на Артемида Фосфорос от тип, известен от монети на Кабиле.
В скалата са изсечени улеи и ниши, вероятно свързани с религиозен ритуал". Малко по-късно, през 1986 г. Д. Съселов (1986) публикува своя хипотеза за възможно астрономическо използване на връхната част на скалното светилище "Зайчи връх".
Описание на скално изсечения паметник "Зайчи връх"
Скално-изсеченият паметник се намира на източната част на възвишението "Зайчи връх" (на турски Таушан тепе). Двуглавият скалист връх доминира над местността и е единственият, който се извисява в ямболското поле. Във връхната си част скалите са подравнени и обработени, като в тях са издълбани две взаимно перпендикулярни траншеи с променлива дълбочина.
Така масивът е придобил специфична кръстообразна форма (Сх.1). Ориентацията на траншеите е по направлението на четирите световни посоки, като точността на съвпадение по азимут с тях е ±30'. Траншеята, ориентирана по оста изток - запад има дължина 12 м, а тази ориентирана по оста север - юг - 15 м. От централната част на кръста се открива поглед към линията на местния хоризонт, която от североизток до югозапад е изключително равна.
За наблюдател, намиращ се в скално-изсечения паметник "Зайчи връх" отстоянието на далечния хоризонт е 4 - 8 км. Неговата височина над линията на математическия хоризонт е средно около 1°. По стените на траншеите и хоризонталните участъци са разположени подравнени малки площи с различни размери. Най - интересна от всички е тази, която се намира в мястото на пресичане на траншеите. По мнението на специалисти (В. Найденова 1982), именно тук се намира барелефното изображение на богинята Кибела. В западната част на светилището, до траншеята изток - запад се разкриват основи на постройка от едри ломени камъни във формата на квадрат.
На юг, в далечината, по направление на траншеята север - юг, се виждат една зад друга две могили. При археологически сондажи, във връхната им част са открити големи количества дървесна пепел.
Географските координати на скално-изсечения паметник - географска ширина, географска дължина и надморска височина - са определени с точност 1" (една дъгова секунда), както следва: ? = 42° 25' 36", ? = 25° 37' 53" и h = 256,7 m.
В структурно отношение подлежащата територия на скално-изсечения паметник "Зайчи връх" попада изцяло в границите на Преходната (Краищидно-Средногорска) блоково-разломна структура и по-точно в Източносредногорската структурна зона (География на България, 1997).
Зараждането на тази зона се регистрира през периода на горна креда. Тогава по северната периферия на Македоно-Родопския масив се реализира рифтогенно, линейно пропадане и формиране на ориентирани в западно-източна посока горнокредни ровове с интензивна седиментация, придружена от магматична дейност, включително вулканска.
Така са се оформили и андезитните скали (разливни и субвулкански тела), оформили снагата на възвишението "Зайчи връх", заобиколени от алувиални образования - руслови и заливни тераси. Морфотектонския облик на района до голяма степен има характер на унаследено развитие на възникналите през предходните етапи морфоструктурни единици.
Археоастрономически данни и интерпретация
Геометрията на пространственото разположение на скално-изсечения паметник "Зайчи връх" показва точно съвпадение на правата, свързваща изгревите на Слънцето в точките на пролетно и есенно равноденствие с траншеята, ориентирана по оста изток - запад. Проекцията на главния меридиан в мястото на наблюдение съвпада с траншеята, ориентирана по оста север - юг.
Релефното изображение на Великата богиня-Майка е със североизточно изложение. Скалата, разположена диагонално на изображението на Кибела е изкуствено подравнена (Сх. 2). Правата, която свързва релефа-изображение с линията на хоризонта е с наклон 0°.
Следователно, първите слънчеви лъчи могат да огряват изображението на Кибела всяка сутрин в периода от пролетното до есенното равноденствие (т. е. по време на полугодието на вегетацията). В периода "есен - зима" релефът е закрит при изгрева на Слънцето от южната стена на източната траншея и практически не се огрява.
Сх.5: Алексей Стоев
Моментите на изгрева на Слънцето в дните на равноденствие се определят най-точно когато наблюдателят е в края на траншеята, ориентирана по оста изток-запад. Тогава ъгловият размер на сечението на траншеята е най-малък - приблизително 1°. Тъй като ъгловият размер на Слънцето е средно 30', можем да кажем, че посредством траншеята изток - запад, древният наблюдател е имал възможност да определя настъпването на равноденствията с точност ±1 ден.
Скалните блокове по дължината на траншеята (североизточен и югоизточен) образуват своеобразна "мушка", която позволява високоточно визиране на изгревите на Слънцето по време на равноденствие. Не винаги, обаче, има идеални атмосферни условия за подобни наблюдения. Често пъти Слънцето изгрява зад облаци, разположени почти на линията на хоризонта. Това прави слънчевия диск доста ярък обект за наблюдение с просто око, тъй като много бързо след изгрева то достига 70% от дневната си яркост.
Снимка: Чавдар Стойчев
Ето защо, наблюдателите са имали нужда от екраниране на яркия слънчев диск. Това те са постигнали, ползвайки камък, издялан във формата на пресечена пирамида (Сх. 3), допълнително поставен на линията за визиране на Слънцето. Камъкът играе ролята на екран и осигурява поносима за окото на наблюдателя интензивност на слънчевата светлина.
В този смисъл може да се обясни присъствието и на каменната постройка, която по всяка вероятност е служела за място, в което наблюдателят е бил защитаван от въздействията на околната среда.
Изследването на траншеята, ориентирана север - юг показва, че наблюдател, намиращ се в нейната максимална дълбочина може да фиксира с поглед линията на главният меридиан в мястото на наблюдение. Следователно, той може да установи практически моментите на кулминация на ярките светила на небето - Слънце, Луна, планети, ярки звезди.
Снимка: Чавдар Стойчев
Двете могили, разположени по линията, съвпадаща с равнината на главния меридиан показва, че те имат пряко отношение към наблюдателните процедури, извършвани в древността. През нощта се е налагало паленето на огън с цел, по - лесното им идентифициране. Това обяснява и натрупването на големи количества дървесна пепел във връхните им части.
Използвайки методите на археоастрономията, са направени оценки за хронологичните граници на съществуване и използване на обекта. Като се имат пред вид функционалните елементи на скално-изсечения паметник може да се каже, че са наблюдавани изгревите на Слънцето в моментите на равноденствие в периода 2000 -1500 г. пр. н. е.
Малките корекции на позициите на наблюдателя и допълнителните съоръжения (отделни камъни, допълнителни прорези, каменни колони разположени по зрителния лъч) показват, че най-вероятно, паметникът е бил използван почти до 3 - 1 в. пр. н. е.
Използвайки този сравнително точен инструмент, древните наблюдатели са могли да измерват времето в единици, по-големи от денонощие - година, полугодие, тримесечие (продължителност на сезоните).
Едновременно с това, наблюдавайки ежедневните кулминации на Слънцето и някои от по-ярките звезди, те са могли да измерват времето и в единици, по-малки от денонощие. Кулминациите на Слънцето и звездите разделят съответно деня и нощта на две равни части.
Така денонощието се разделя на четири части, чиято продължителност не е равномерно разпределена през годината. Единствено в дните на равноденствие, светлата и тъмната част на денонощието са равни, когато се изравняват и техните половинки (последователно: от изгрев до пладне и от пладне до залез, от залез до полунощ и от полунощ до изгрев).
http://archeologia.bourgas.org/nahodishta-kabile.htm