Форум за конспирации, уфология и мистика.
Мистика и Мистерии => Древност и Изчезнали Цивилизации => Българската Цивилизация => Темата е започната от: baradj в Февруари 13, 2010, 18:05:05 pm
-
Свиленградските могили
СЕЛО ЛЕВКА. На 14 км северно от Свиленград по третокласен асфалтов път. 5 могили с вис. до 7 м в непосредствените околности на селото. Гробове с трупоизгаряне намясто в правоъгълни ями с изключително интересни и уникални ритуали. Някои много богати - златни, сребърни и бронзови накити, бронзови, стъклени и глинени съдове, лампи, подредени амфори и стомни, въоръжение, култови предмети.
Светилище на естествен висок хълм в западната периферия на селото.
СЕЛО РАЙКОВА МОГИЛА. На 10 км североизточно от Свиленград по третокласен асфалтов път. Некрополът е на около 3 км източно от селото край третокласен асфалтов път за с. Щит. 6 могили с подобни съоръжения, както и погребения в долиуми.. Някои от гробните ями са с добре запазени двускатни керемидени покрития, други - с изгнили дървета. Богати. Находки като от Левка, освен това и детски играчки.
СЕЛО ПЪСТРОГОР. На 10 км северно от Свиленград по третокласен асфалтов път. Частично проучена 1 могила на около 200 м западно от селото. Две ограбени правоъгълни гробни ями, вкопани в здрава мека скала. Над тях има голяма каменна площадка с остатъци от стърчащи железни пръчки. В насипа са открити детайли от статуарна група от висококачествен мрамор - две човешки глави, глава на сърна, късове от човешки и животински тела - в това число от кон. Статуарната група вероятно е представяла огромно изображение на ловуващ тракийски бог-конник.
(http://archeologia.bourgas.org/images/svilengrad.jpg)
-
АЛЕКСАНДРОВО
Село на около 20 км североизточно от Хасково, Югоизточна България, на десния бряг на Марица, недалеч от границата с Гърция и Турция.
- Могила Рошава чука. Тракийски храм със стенописи от IV в. пр. Хр., открит на 17.12.2000 г.. Разкопки 2000 и 2003 г. На асфалтов път Хасково-Симеоновград, непосредствено до югоизточния край на селото. Храмът се състои от дълъг 14 м коридор и две помещения - правоъгълно с трапецовиден покрив и кръгло с купол. Стенописите са разположени в края на коридора и в двете камери. Едноцветни пояси, растителни и геометрични орнаменти, фигурална украса. 4-те запазени сцени в края на коридора и първата камера са самостоятелни, останалите са в два фриза. Единият (долен) е силно повреден, представя сцена на жертвоприношение на бик с участието на седнали и прави мъже и жени около маси, отрупани с храни и златни (жълти) съдове. Горният фриз - на височината на очите, е добре запазен и представя 4 ловни сцени с по 4 конници и пешаци, по 2 глигана и елени и 9 кучета, вероятно илюстрации из живота на тракийски владетел, погребан в храма. Изображенията са реалистични, отлично изпълнени и оригинални. Виждат се мъже и жени с непознати от другаде облекла, оръжия и украси за конска амуниция.
Върху пояс с помпеянско червено срещу входа в кръглото помещение се вижда едва профил на интелигентен и одухотворен младеж и надпис в два реда над него - КОДЗИМАСЕС ХРЕСТОС. Името е тракийско. Някои епиграфи тълкуват прозвището като "Майстор", в резултат на което може да се допусне, че е профилът е на изпълнителя на стенописите, а името и прозвището са негови. Ако това се потвърди - изправени сме пред един от най-ранните автопортрети в античността и пред категорично доказателство, че наистина е съществувала тракийска школа в античната стенопис.
Храмът от Александровво и Казанлъшката гробница са най-забележителните паметници на античната стенопис в България. Съоръжението е под могилния насип и защитни сгради. Коридорът е почистен и обезопасен, затворен с три херметически врати. Ограничен достъп за посещения при строг режим. Предстои консервация и реставрация.
АЛЕКСАНДРОВО, ОБЩ. СТРАЛДЖА, ЯМБОЛСКА ОБЛАСТ. На около 40 км югоизточно от Ямбол по третокласен асфалтов път. Могилите на около 3 км северозападно от селото по местен път, по трасето на автомагистрала "Марица". Разкопки 1999 г.
Хазъбрасанова и Коларова могила със сходни, частично ограбени примитивни гробници (IV в. пр. Хр.) - вкопани в скалата и достроени с необработени камъни. Две големи глинени амфори, чернофирнисов скифос, глинени съдове, сребърна фиала и други предмети, сега в ИМ - Ямбол. Съоръженията са засипани, не подлежат на разглеждане.
(http://archeologia.bourgas.org/images/aleksandrovo.jpg)
http://archeologia.bourgas.org/nahodishta-aleksandrovo.htm
-
Находките около с.Гълъбово
На 20 км източно от Гълъбово в Старозагорска област. Разкопки 1991-1993 г. Могилата е на 2 км североизточно от селото по местен път. Заравнена, материалите са в Археологическия музей в Раднево. Височина над 10 м. На върха има зидан каменен гроб, открит от иманяри, проучен и публикуван от Хр. Буюклиев. В насипа - десетина ритуални огнища. В стария терен има вдълбани две големи ями с ритуал и материали от едно погребение - на жрец-лечител от I в. сл.Хр. Изключително богати и разнообразни дарове - комплект златни накити - пръстен, обеци, венец, нагръдник и др.; 14 стъклени балсамария, 3 големи стъклени шишета - едно от тях е със запазена течност; много глинени съдове, в т.ч. балсамарии; много бронзови съдове - някои по двойки, легени, амфори, блюда, повечето са с пластични изображения на човешки и животински глави по дръжките, върху тези на амфорите има емблема, близка до тази на съвременната медицина; много медицински инструменти от сребро и бронз - игли-лъжички, пинсети, скалпели и др., костени игли за иглотерапия, в единия край на 6 от тях бюстове на божества; две сгъваеми бронзови сандъчета с пирамидални плочки за разтриване на вещества, цилиндрични кутийки за смоли и инструменти, миниатюрни чекмендженца с омега-образни дръжки с лекарствени средства; няколко дървени сандъчета с бронзови и посребрени ключалки, апликации. Голяма част от материалите и съчетанията между тях са уникални.
СЕЛО ГЛАВАН. МОГИЛЕН НЕКРОПОЛ
На 20 км югоизточно от Гълъбово в Старозагорска област по третокласен асфалтов път. 6 могили на около 5 км западно от селото с вис. 4-6 м, заравнени, съоръженията са засипани. Материалите са в Археологическия музей в Раднево и в АИМ - София. Разкопки 1989-1990 г.
VIII-IV в. пр.Хр. Генчова могила. На стария терен жилищни нива от VIII-VII в. пр.Хр., в насипа е открит уникален каменен калъп за бронзов скиптър от същото време. В близост - уникална ритуална култова брадва от мек камък от късната бронзова епоха. В могилата има разрушен и ограбен в древността гроб с каменна могилка над него и незначително количество археологически материали.
- Пожарната могила. Разрушен и ограбен в древността гроб от V-IV в. пр. Хр. В стария терен вдълбани много ритуални ями, някои със скелети на животни.
I-III в. сл Хр. Змийска могила. 2 зидани тухлени гроба и няколко ями с трупоизгаряне на място. Богати златни и сребърни накити, костени и стъклени игли за коса, бронзови съдове, стъклени и глинени съдове, въоръжение, култови предмети, дървени тоалетни кутийки и сандъчета с ключалки, дръжки и пластични апликации.
МОГИЛЕН НЕКРОПОЛ МЕЖДУ СЕЛАТА МЕДНИКАРОВО И ИСКРИЦА На около 9 км западно от Гълъбово по третокласен асфалтов път. 3 малки могили от II-III в., заравнени, съоръженията са засипани. Материалите са в Археологическия музей в Раднево. Разкопки 1990 г. Почти изцяло разрушени при селскостопанска обработка гробове. Стъклени и глинени балсамарии, накити и др. незначителни предмети. Светилище с ритуални ями, повечето от които много големи (над 2 м дълбочина) и с форми на характерни тракийски съдове - фиали, киликси, кантароси. В една от могилите има вторичен гроб на воин със сабя - вероятно печенег.
(http://archeologia.bourgas.org/images/galabovsko-1.jpg)
(http://archeologia.bourgas.org/images/galabovsko-2.jpg)
http://archeologia.bourgas.org/nahodishta-galabovsko.htm
-
Гробницата в Кърджали
Вече няколко месеца тече реставрацията на църквата "Св. Йоан Продром" в Кърджали. С оглед на строителството трябва да се вдигне оригиналната настилка в притвора на храма. И изведнъж пред смаяните погледи на археолозите започват да се появяват масивните каменни плочи на древни саркофази.
Този достоен за "Дискавъри" сюжет трудно може да бъде забравен от очевидците. Особено когато се откри внушителната гробница в югозападния ъгъл на притвора. Интуицията подсказа на археолозите, че към нея трябва да се подходи внимателно. Бяха осигурени най-добрите в България химици-консерватори и специалисти по старинен текстил. И усилията бяха възнаградени, когато след вдигането на покривната плоча във вътрешността на камерата проблеснаха невероятни златовезани дрехи. Последва 12-часова операция, при която тъканите бяха документирани детайлно върху тялото на погребания, вдигнати прецизно и транспортирани в лаборатория. След тригодишната консервация те вече са готови за експониране в музей.
Оказа се, че в гробницата се съхраняват мощите на високопоставен епископ от XIII-XIV в. Това е времето, когато западният притвор на храма е преграден, а от север на църквата е изграден нов тържествен вход. Старото преддверие е превърнато в крипта за заслужили духовници епископи на областта Ахридос и монаси. Не случайно гробниците са иззидани много добре от камък и тухли, застлани с каменни или тухлени плочи и покрити с масивни плочи. В случая с епископа камерата бе оформена като легло с иззидана възглавничка за главата. Известно е, че архиереите се полагат в гробовете в седнало или полуседнало положение.
Но по-важно беше друго. Създалият се във вътрешността микроклимат и отличната работа на специалистите позволи одеждите на епископа да се съхранят максимално добре. Оказа се, че той е положен в пълно литургично одеяние и в поза, имитираща богослужение. Вероятно на гърдите е имало и книга, вдигната в момента преди затварянето с плочата.
Практически в една или друга степен бяха запазени всички одежди, които един епископ носи по време на богослужение. Всички те са от коприна и извезани с прекрасни орнаменти от златна сърма, дейност, смятана за гордостта на Византия и по-специално, на столицата Константинопол. До-късно време те са били забранени за износ от империята или това е ставало с нарочна заповед на императора.
Особено важен е големият копринен кръст от омофора - широка лента от текстил, която при литургия носят единствено епископите. След дългата реставрация другата церемониална лента, епитрахилът, достигна дължина от 68 см. За разлика от първата, тя е задължителна за службата на всеки свещеник. В нашия случай епитрахилът е извезан с красиви геометрични и растителни орнаменти. Същото може да се каже и за необходимите в литургията наръкавници и набедреници. Върху единия от тях бе оцеляло прекрасно изображение на Божията майка с надпис на гръцки език.
Откритите в епископската гробница одежди се датират в края на XII - началото на XIV в. и са уникална ценност със световно значение. Те са били толкова скъпи за времето си, че поради износване задната част на епитрахила е била кърпена многократно, може би в продължение на цяло столетие. Накрая той все пак е бил сложен в гроба на този, очевидно твърде популярен някога духовник.
(http://archeologia.bourgas.org/images/kardjali.jpg)
http://archeologia.bourgas.org/nahodishta-kardjali.htm
-
Светилището край с.Кабиле
Дългогодишните археологически проучвания на акропола на античния град Кабиле, разположен на източната скалиста част на възвишението "Зайчи връх" разкриват, че основните му съоръжения са концентрирани около скално-изсечен паметник в основната скала.
Паметникът по всяка вероятност е много по-древен от античното селище, превърнато днес в музей на открито. Много автори са писали за ролята на акропола като свещено място и връзките между него и намиращият се в подножието му град. Според В. Велков (1982) "...това е най-древното светилище - скала с релефно изображение на Великата майка на боговете (Кибела), по късно Артемида върху лъв. Откри се друго изображение (високо около 0,40 м) на Артемида Фосфорос от тип, известен от монети на Кабиле.
В скалата са изсечени улеи и ниши, вероятно свързани с религиозен ритуал". Малко по-късно, през 1986 г. Д. Съселов (1986) публикува своя хипотеза за възможно астрономическо използване на връхната част на скалното светилище "Зайчи връх".
Описание на скално изсечения паметник "Зайчи връх"
Скално-изсеченият паметник се намира на източната част на възвишението "Зайчи връх" (на турски Таушан тепе). Двуглавият скалист връх доминира над местността и е единственият, който се извисява в ямболското поле. Във връхната си част скалите са подравнени и обработени, като в тях са издълбани две взаимно перпендикулярни траншеи с променлива дълбочина.
Така масивът е придобил специфична кръстообразна форма (Сх.1). Ориентацията на траншеите е по направлението на четирите световни посоки, като точността на съвпадение по азимут с тях е ±30'. Траншеята, ориентирана по оста изток - запад има дължина 12 м, а тази ориентирана по оста север - юг - 15 м. От централната част на кръста се открива поглед към линията на местния хоризонт, която от североизток до югозапад е изключително равна.
За наблюдател, намиращ се в скално-изсечения паметник "Зайчи връх" отстоянието на далечния хоризонт е 4 - 8 км. Неговата височина над линията на математическия хоризонт е средно около 1°. По стените на траншеите и хоризонталните участъци са разположени подравнени малки площи с различни размери. Най - интересна от всички е тази, която се намира в мястото на пресичане на траншеите. По мнението на специалисти (В. Найденова 1982), именно тук се намира барелефното изображение на богинята Кибела. В западната част на светилището, до траншеята изток - запад се разкриват основи на постройка от едри ломени камъни във формата на квадрат.
На юг, в далечината, по направление на траншеята север - юг, се виждат една зад друга две могили. При археологически сондажи, във връхната им част са открити големи количества дървесна пепел.
Географските координати на скално-изсечения паметник - географска ширина, географска дължина и надморска височина - са определени с точност 1" (една дъгова секунда), както следва: ? = 42° 25' 36", ? = 25° 37' 53" и h = 256,7 m.
(http://archeologia.bourgas.org/images/kabile-2.jpg)
В структурно отношение подлежащата територия на скално-изсечения паметник "Зайчи връх" попада изцяло в границите на Преходната (Краищидно-Средногорска) блоково-разломна структура и по-точно в Източносредногорската структурна зона (География на България, 1997).
Зараждането на тази зона се регистрира през периода на горна креда. Тогава по северната периферия на Македоно-Родопския масив се реализира рифтогенно, линейно пропадане и формиране на ориентирани в западно-източна посока горнокредни ровове с интензивна седиментация, придружена от магматична дейност, включително вулканска.
Така са се оформили и андезитните скали (разливни и субвулкански тела), оформили снагата на възвишението "Зайчи връх", заобиколени от алувиални образования - руслови и заливни тераси. Морфотектонския облик на района до голяма степен има характер на унаследено развитие на възникналите през предходните етапи морфоструктурни единици.
Археоастрономически данни и интерпретация
Геометрията на пространственото разположение на скално-изсечения паметник "Зайчи връх" показва точно съвпадение на правата, свързваща изгревите на Слънцето в точките на пролетно и есенно равноденствие с траншеята, ориентирана по оста изток - запад. Проекцията на главния меридиан в мястото на наблюдение съвпада с траншеята, ориентирана по оста север - юг.
Релефното изображение на Великата богиня-Майка е със североизточно изложение. Скалата, разположена диагонално на изображението на Кибела е изкуствено подравнена (Сх. 2). Правата, която свързва релефа-изображение с линията на хоризонта е с наклон 0°.
Следователно, първите слънчеви лъчи могат да огряват изображението на Кибела всяка сутрин в периода от пролетното до есенното равноденствие (т. е. по време на полугодието на вегетацията). В периода "есен - зима" релефът е закрит при изгрева на Слънцето от южната стена на източната траншея и практически не се огрява.
Сх.5: Алексей Стоев
Моментите на изгрева на Слънцето в дните на равноденствие се определят най-точно когато наблюдателят е в края на траншеята, ориентирана по оста изток-запад. Тогава ъгловият размер на сечението на траншеята е най-малък - приблизително 1°. Тъй като ъгловият размер на Слънцето е средно 30', можем да кажем, че посредством траншеята изток - запад, древният наблюдател е имал възможност да определя настъпването на равноденствията с точност ±1 ден.
Скалните блокове по дължината на траншеята (североизточен и югоизточен) образуват своеобразна "мушка", която позволява високоточно визиране на изгревите на Слънцето по време на равноденствие. Не винаги, обаче, има идеални атмосферни условия за подобни наблюдения. Често пъти Слънцето изгрява зад облаци, разположени почти на линията на хоризонта. Това прави слънчевия диск доста ярък обект за наблюдение с просто око, тъй като много бързо след изгрева то достига 70% от дневната си яркост.
Снимка: Чавдар Стойчев
Ето защо, наблюдателите са имали нужда от екраниране на яркия слънчев диск. Това те са постигнали, ползвайки камък, издялан във формата на пресечена пирамида (Сх. 3), допълнително поставен на линията за визиране на Слънцето. Камъкът играе ролята на екран и осигурява поносима за окото на наблюдателя интензивност на слънчевата светлина.
В този смисъл може да се обясни присъствието и на каменната постройка, която по всяка вероятност е служела за място, в което наблюдателят е бил защитаван от въздействията на околната среда.
Изследването на траншеята, ориентирана север - юг показва, че наблюдател, намиращ се в нейната максимална дълбочина може да фиксира с поглед линията на главният меридиан в мястото на наблюдение. Следователно, той може да установи практически моментите на кулминация на ярките светила на небето - Слънце, Луна, планети, ярки звезди.
Снимка: Чавдар Стойчев
Двете могили, разположени по линията, съвпадаща с равнината на главния меридиан показва, че те имат пряко отношение към наблюдателните процедури, извършвани в древността. През нощта се е налагало паленето на огън с цел, по - лесното им идентифициране. Това обяснява и натрупването на големи количества дървесна пепел във връхните им части.
Използвайки методите на археоастрономията, са направени оценки за хронологичните граници на съществуване и използване на обекта. Като се имат пред вид функционалните елементи на скално-изсечения паметник може да се каже, че са наблюдавани изгревите на Слънцето в моментите на равноденствие в периода 2000 -1500 г. пр. н. е.
Малките корекции на позициите на наблюдателя и допълнителните съоръжения (отделни камъни, допълнителни прорези, каменни колони разположени по зрителния лъч) показват, че най-вероятно, паметникът е бил използван почти до 3 - 1 в. пр. н. е.
Използвайки този сравнително точен инструмент, древните наблюдатели са могли да измерват времето в единици, по-големи от денонощие - година, полугодие, тримесечие (продължителност на сезоните).
Едновременно с това, наблюдавайки ежедневните кулминации на Слънцето и някои от по-ярките звезди, те са могли да измерват времето и в единици, по-малки от денонощие. Кулминациите на Слънцето и звездите разделят съответно деня и нощта на две равни части.
Така денонощието се разделя на четири части, чиято продължителност не е равномерно разпределена през годината. Единствено в дните на равноденствие, светлата и тъмната част на денонощието са равни, когато се изравняват и техните половинки (последователно: от изгрев до пладне и от пладне до залез, от залез до полунощ и от полунощ до изгрев).
(http://archeologia.bourgas.org/images/kabile-1.jpg)
http://archeologia.bourgas.org/nahodishta-kabile.htm
-
Мишкова нива
Град Малко Търново е разположен в сърцето на Странджа планина, която Траките изглежда наричали Салмидесос в значение на "страната на планинския връх и на морската вода". Днес градчето е административен център на община, в чието землище има множество долмени, скално-изсечени светилища, селища и могилни некрополи. Неповторимата природа, запазените вековните гори, чистите води и редките животни и птици са част от екологическия резерват "Странджа".
Районът на Малко Търново е обитаван още от праисторически времена. През тракийската древност името на селището вероятно е било Цоидес. То се запазва и през римската императорска епоха, когато цяла Странджа изживява икономически и културен възход. Районът е един от основните рударски и металургични центрове в Тракия. Проучени са над 51 древни рудници за добив на медна и желязна руда, използвани и през римската епоха.
Най-известният паметник на древната тракийска култура в района е светилището в местността Мишкова нива.
Светилището Мишкова нива е част голям комплекс, който се намира на около 3 - 3.5 км югозападно от Малко Търново, на левия бряг на Делийска река в непосредствена близост до държавната граница с Република Турция. Състои се от крепост на върха Голямото градище, рудници в подножието му, могилен некропол, укрепена крайградска вила от римската епоха, както и от т. нар. Голяма могила. Комплексът е известен още от началото на 20 век и първоначално е съобщаван като светилище на Аполон, заради надписите, пренесени от обекта в града.
Голямото градище е най-високият връх в Българска Странджа - 710 м надморска височина. Името му идва от крепостта на върха, която е служила за убежище, наблюдателница и охрана на региона до и през римския период, но е разбита от иманяри през последната четвърт на 20 в. Крепостната стена е изградена от различни по размер и форма ломени камъни, плътно подредени без спойка. Дебелината на стената е около 1.20-1.30 м. На места в нея се забелязват парчета от тухли и металургична шлака. Ограденото от крепостната стена пространство е с диаметър около 100 м. Вътре се откриват слаби останки от помещения.
На около 30 м. югозападно от най-високата точка на върха в грунтовата скала са запазени скални изсичания. Следите от скални изсичания на върха във формата на ями подсказват, че през един много ранен период, вероятно през 2 - началото на 1 хил. пр. Хр., на това място е функционирало скално светилище, което започнало да функционира и като крепост през по-късни периоди. Устоял през хилядолетията, обектът не е проучван археологически.
Могилният некропол в местността Мишкова нива е увенчан от т. нар. Голямата могила, която в периода 1981-1983 г. е частично проучена. В южната част на Голямата могила се издига монументален градеж с външен диаметър 25 м. Външният кръг е изграден от 3 реда блокове от бял местен мрамор с външно и вътрешно лице. Блоковете, които са оформяли последния трети ред на заграждението, са с прецизно, дъговидно изсечена горна повърхност.
Височината на това заграждение е 1.80 м. В южната част на кръга е входът към куполната гробница, състояща се от покрит дромос (коридор) и кръгла камера, чиято горна част е завършвала с купол. Входът е бил увенчан с фронтон, украсен с щит, копие и две разтворени длани. Градежът е от добре издялани мраморни блокове, захванати със скоби. Подът на дромоса и на камерата са покрити с каменна настилка.
При западната стена на дромоса е открито правоъгълно помещение, което е изградено с ломени гранитни камъни - техника, различна от тази на гробницата. От вътрешната страна стените са измазани с хоросанова замазка. Неговото предназначение не е изяснено. Наблюденията на страничната стена на дромоса показват, че там е имало два блока, които вероятно били изваждани, за да може да се влезе в помещението и отново били поставяни на мястото им. Изглежда, че те са от по-стара сграда, изградена от същия материал като вътрешния кръг - ломени гранитни камъни. Този вътрешен кръг огражда големи гранитни плочи - останки на силно разрушен долмен - и се затваря в североизточния външен ъгъл на дромоса на по-късно построената куполна постройка.
Пред добре запазения вход на външния мраморен кръг е разкрита площадка от мраморни блокове с големи мраморни корита. На няколко метра западно от тях се намира малко каменно струпване, в което, според устната информация, се е виждал водопровод, водещ към Голямото градище. От площадката в южна и югоизточна посока, надолу по хоризонталата на склона, личи древният път към светилището.
От този сложен обект, в който са открити съвсем малко археологически материали от 2-3 в., произхождат, според гражданите на Малко Търново, мраморни жертвеници на Аполон Аулариос с надписи, надпис с посвещение на Херакъл и оброчни плочки с изображения на тракийския конник, съхранявани в музея на града. Един от надписите показва, че светилището е свързано с рударско-металургичния център и с укрепената римска крайградска вила (имение), тъй като текстът представлява посвещение от управителя на железните рудници.
Култовото съоръжение в Мишкова нива е хилядолетен топос на вяра, който еволюира от мегалитен паметник (долмен) с ограда (крепида) към свещено пространство (теменос). Тази трансформация вероятно е станала в началото на интензивното разработване на рудниците. До този момент долменът изглежда е използван като място за почитане на митичен прародител в околния некропол. За това говори правоъгълното помещение, прилепено към западната стена на дромоса. През по-късен период останките от долмена, превърнат в място за прослава на обожествения прародител-херой (хероон), и крепидата му са вписани в свещено оградено пространство (теменос), в което е почитан бог Аполон.
Най-вероятно територията между останките от долмена със землената могила над него с крепидата му и с мраморния кръг е свещен парцел, в който са поставяни вотивните дарове и надписите, а правоъгълното помещение е служело за съхраняване на съкровищата на хероя-прародител. Във времето, когато районът преживява икономически разцвет, към входа на теменоса е добавена разкошната куполна постройка от мрамор, която може да е и реална гробница на местен аристократ, но и нов хероон. Не е ясно кога входът е бил украсен с фронтона - преди или след издигането на куполната постройка. Вероятно в този момент започва да се забранява влизането в пространството между двете каменни крепиди, а даровете се оставят в новопостроените помещения и в старото, което е правоъгълно. Това доказва идейно-религиозната връзка между двата градежа.
Този тип свещени места - на реални или митични прародители, почитани като херои - са познати отлично в цяла Югоизточна Европа, но този в м. Мишкова нива е най-големият и добре запазен. Те са били организирани около стари гробни съоръжения и около тях се оформял некропол. Обикновено тези херои-прародители са почитани наред с или в свещената територия на светилище на бог.
Животът на култовия комплекс може да се разположи между средата на 2 хил. пр. Хр. до епохата на Късната античност (4-6 в.). При всичките си преустройства, архитектурни и функционални, комплексът остава свидетелство на тракийската орфическа вяра в енергийното безсмъртие и един от най-популярните паметници на древната духовност в Югоизточна Европа.
(http://archeologia.bourgas.org/images/mishkova-niva.jpg)
http://archeologia.bourgas.org/nahodishta-mishkova-niva.htm
-
Гробницата при Жаба могила
Автор: BulgariaInside
На няколко километра източно от гр. Стрелча се намира тракийската гробница при Жаба могила. Гробницата е открита от археолога Георги Китов в средата на 70-те години на 20 век.
Според археолозите, тук е бил погребан тракийски цар от племето беси. Счита се, че по тези земи бесите са властвали самостоятелно от одрисите, които вледеели земите по Долината на розите. Погребението вероятно е извършено доста време след построяването на съоръжението.
Гробницата се датира от V-IV в.пр.н.е. Ограбена е още в древността, но при разкопките й са открити доста интересни неща, сред които изцяло запазена колесница с два впрегатни коня и един ездитен кон и части от конска амуниция. Входът на гробницата е добре запазен, а на обработените камъни, от които е направен, се виждат изображения на тракийска богиня и на Горгона-Медуза сред растителни орнаменти.
От другата страна на могилата е открито светилище-храм, което се датира отпреди построяването на гробницата. Фасадата на храма е била украсена с растителни орнаменти, а от двете й страни е имало изображения на лъвове. Едно от тях днес се пази в НИМ – София. Храмът се състои от три помещения, Г-образно разположени.
За да стигнете до могилата, следвайте кафявите табели, които са характерни за паметниците на културата. Щом стигнете обаче до железопътния път, най-добре не го преминавайте с автомобила си, а продължете пеш, тъй като е доста сериозно предизвикателство дори и за по-високи автомобили.
За жалост на мястото няма екскурзовод, нито дори табели, които да дадат повече информация. Най-добре е да се подготвите предварително и да посетите преди това историческия музей в Стрелча, откъдето с гид да посетите могилата.
Откритията от гробницата и светилището храм при Жаба могила днес могат да се видят в Историческия музей в гр. Стрелча.
(http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_641x426/_w_14f9f8dd09d8a58ae5e87d7515e75167.jpeg)
(http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_641x426/_w_da5955b874939f0ca328fa8d6a34fea6.jpeg)
www.bulgariainside.com (http://www.bulgariainside.com)
-
Поморийска куполна гробница
Автор: Светла Йорданова
Античната куполна гробница Хероон се намира почти на входа на град Поморие. Разположена е под могилен насип в месността „Палекастро”. Датира се от ІІ-ІV в. н.е. и най- вероятно е била мавзолей-гробница на богата Анхиалска фамилия, където са се провеждали религиозни ритуали.
Гробницата е открита през 1888 г. и е най-голямата гробница, откривана до сега в България. Уникалният античен паметник се състои от кръгла камера с диаметър 11,6 м., височина 5,5м., а коридорът е дълъг 22 м.,широк 1,7 и висок 2,4 м.
Гробницата е изградена от камък и тухли, споени с хоросан. Има следи от мазилка и боя, което говори, че в централната зала е имало рисунки. Много интересна е централната колона, която е куха, разширява се като гъба и се слива с кръглата стена. По околовръстната стена се намират пет ниши, за които се смята, че там са се слагали урните с праха на покойниците.
Планът на самата сграда, включващ в себе си камера, коридор и свързващи помещения, е характерен за архитектурата на траките от предримската епоха, но полуцилиндричният свод няма аналог засега сред откритите антични сгради от този период.
Античната куполна гробница се намира на 300 метра от първокласен път, достъпът до нея е лесен и удобен. За посетители гробницата е отворена от сряда до неделя от 10 до 18 ч. през лятото. През зимния период е посещенията стават с предварителна заявка.
(http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_470x312/_w_92600a30517f07adf6be970cfea3de7c.pjpeg)
www.bulgariainside.com (http://www.bulgariainside.com)
-
Свещарска гробница
Автор: Валентина Иванова
На 3 км югозападно от село Свещари и на 43 км североизточно от Разград се намира откритата през 1982 г. тракийско-елинистична царска гробница. Предполага се, че владетелят, погребан в нея, е гетският цар Друмихед. Гробницата се датира от IV-III в.пр.н.е.и е ограбена още в древността, но и днес може да се види величието и богатството на погребания.
Гробницата се състои от коридор и три квадратни помещения – преддверие, странично помещение за дарове и гробна камера. В камерата е било положено тялото на мъртвия владетел. Недовършената украса по стените и тавана показва, че той е починал преди да бъде довършен вечният му дом. Тавана на камерата се поддържат от статуи на жени с вдигнати ръце, чиито лица и коси още пазят останките от цветна украса. По тавана е изобразена сцена на обожествяване на владетеля. Украсата на храма е богата и красива. Смята се, че вратата на гробницата е била плъзгаща се, като за по-доброто придвижване на каменния блок са били използвани метални топчета в жлебовете.
От 1985 г. гробницата при Свещари е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
(http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_470x312/_w_77e23eadfc4e5665554c236b96e6a44e.jpeg)
www.bulgariainside.com (http://www.bulgariainside.com)
-
Куполна гробница Пропада
Автор: ТИЦ Малко Търново
Куполната гробница Пропада е великолепен образец на тракийската култова архитектура. Намира се на 3 км северозападно от Малко Търново на върха на невисок хълм, даващ началото на некропол от 40 могили. Разкрита е през 1979 г.
Неголямата куполна гробница добре разкрива устойчивостта на традицията в погребалната архитектура, близо половин хилядолетие след като са строени куполните гробници при Казанлък, Мезек, Стрелча и др. По своя тип и конструкция тя се приближава до споменатите гробници от V-ІV в. пр.н.е., но някои нейни елементи са безспорно наследство от тракийската мегалитна култура от ранножелязната епоха.
Вертикалното укрепване на каменните блокове на гробната камера и покритието на дромоса предполагат една доста по-ранна строителна традиция, отколкото датировката по намерените в гробната камера археологически материали.
Проучените в местността могили показват много добре оформени гробове от типа “циста”, познат от І в. пр.Хр. Стените са облицовани с каменни плочи, които са използвани и за покритието на съоръженията.
През 2001 г. от некропола са проучени два цистови гроба и са открити две гробнични съоръжения. Единият от цистовите гробове е използван от една фамилия и в него са погребани седем индивида. Вторият поднася истинска археологическа сензация - изграден е старателно от добре обработени мраморни блокове. Една от новооткритите гробници, по начина на изработването си, не намира паралел в Тракия - за изграждането на дромоса и част от стените на камерата, е използвана естествена скала, която е обработвана на място.
(http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_641x426/_w_8cbd33e27c8a520e45ac9c533a15b7ae.pjpeg)
(http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_641x426/_w_7e157dce03533664e7366243d354d607.pjpeg)
www.bulgariainside.com (http://www.bulgariainside.com)
-
Беглик Таш
Автор: Светла Йорданова
На 4 км. от Приморско, в резервата Ропотамо се намира едно от най - тайнствените и грабващи дъха светилища, открито по нашите земи.
Беглик Таш е открит през 2003 г. и това е най - старото открито до сега тракийско мегалитно светилише по нашето Черноморие и Югоизточна Тракия. То е съществувало от края на бронзовата епоха (XIII век пр. Хр.) и според археологическите проучвания в него е кипял активен живот до идването на първите християни по тези земи.
До светилището се стига по черен път през гората, но си струва да повървиш 15 - 20 минути. Усещането е неповторимо, когато се озовеш изведъж на огромна зелена поляна и видиш огромните скални късове, огрени от слънцето.
Беглик Таш се разстила на площ 12 декара и представлява огромен кръг от камъни, положени върху скална повърхност. Големите скални късове, някои от които са с височина 9 метра, са частично обработени от човешка ръка и подредени в невероятни форми. Мястото е било обожествявано от древните траки. Тук те носели дарове за боговете и така постепенно го превърнали в светилище. С течение на времето построили жилища за жреците, които го обслужвали.
Светилището се свързва с култа към Богинята - Майка, плодородието, Орфическото посвещение и обезсмъртяването на Хероя. Има намерени полускъпоценни камъни, за които се смята, че са били принасяни на Богинята - Майка като дарове. Интересно е, че в запазения жертвеник няма следи от принесени жертвени животни, а са открити семена от смокини, сливи, жито и просо.
Самият олтар представлява огромен полуобработен камък, който е закрепен само на две опорни точки върху плоската скала. Наблизо до олтара се намира каменният трон, на който е седял владетелят или жрецът. Ако се вгледате малко повече, ще различите каменното брачно ложе на Бога - Слънце и Богинята - Майка, а около него са наредени каменни вани, в които са се слагали благовонни масла, както повелявал ритуалът.
Малко по - надолу от олтара се намира лабиринтът. В него можели да влизат само хора с чисти души - лошите се отдръпвали в ужас. Ако пък успеете да минете през тясната цепнатина, разкриваща се между два огромни скални къса - значи сте минали от „другия край” и сте пречистени.
Календарът представлява издълбани дупки в скалната повърхност, където в момента на слънцестоене и равноденствие преминават слънчевите лъчи и огряват тези точки.
Часовникът също заслужава да се види. Кръглите камъни са така умело подредени, че сянката на слънцето да пада от главния олтар върху шестте по-малки камъка на север от него и така се получава слънчев часовник, делящ деня на 6 части.
Малко по-встрани от часовника и календара се намира жилището на жреца. От него се вижда цялото светилище и се разкрива прекрасна гледка.
Археолозите предполагат, че освен всички тези чудеса, тук е имало и обсерватория, откъдето древните са гадаели по звездите и са посочвали пътя на волните души, жадни за пътешествия. Една легенда разказва, че през Беглик Таш е минал самият Язон, за да се допита до прорицателите, преди да тръгне да търси Златното руно.
(http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_470x312/_w_4659bc4026b7c371f33f96d25d29f4b1.jpeg)
(http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_641x426/_w_a090e359ead167dabdf2d65b5c81d0a0.jpeg)
www.bulgariainside.com (http://www.bulgariainside.com)
-
Могила Светица
Автор: Ванина Паскалева
През 2004 г. в могила Светица до с. Крън е открит зидан гроб на тракийски владетел от V в пр.н.е. За щастие гробът е непокътнат и откритите в него артефакти са в пълен състав.
Това е един от най-богатите гробове, откривани на територията на страната. В погребалната камера са открити разчленени останки от тялото на владетеля, както и разчленени ритуални съдове, което е доказателство да орфически ритуал.
Уникална златна маска на владетеля, която тежи почти 700 грама, както и златен пръстен-печат говорят за величието на погребания тракийски цар. Днес оригиналната маска може да се види в Археологическия музей в София.
(http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_470x312/_w_b0812684c831c6372a71c25793082c29.jpeg)
-
Мезекска гробница
Автор: Музей Свиленград
С. Мезек е било разположено в местността Юртището, близо до пътя Цариград-София, било е многократно опожарявано още от древността. По късно хората са се преместили на склоновете на Източните Родопи с цел по-голяма сигурност. Думата ”Мезек” буквално означава межда, граница. Днес селото наброява 355 души, разположено е на 167 м надморска височина.
Мезекската гробница се намира на около 10 км от Свиленград. Смятана е за най-голямата и една от най-интересните и внушителни куполни гробници от микенски тип в Тракия. Датира от IV в. пр. Хр и е запазена напълно в оригиналния си вид. Отличава се с необичайната си архитектура - състои се от една кръгла и две правоъгълни камери.
Общата дължина на гробницата е почти 32 м. Състои се от коридор с дължина 20,65 м, широк -1,55 м и висок – 2,40 м, една кръгла, кошеровидна и две правоъгълни камери. Построена е с каменни блокове с дължина 2 м, свързани с железни скоби.
В гробницата са намерени множество уникални предмети от бронз, желязо, стъкло и керамика, златни накити с филигран, сред които огърлица и обеци, и сребърни монети на Александър ІІІ Велики. Според археолозите, тя по всяка вероятност е принадлежала на местен владетел. Открити са нагръдник от желязо, сребро и злато, бронзови и глинени съдове, бронзов канделабър /голям трикрак свещник с лампи/,украсен с голяма статуетка на танцуващ сатир.
Една от най-интересните находки в нея е бронзова статуя на глиган от средата на втората половина на IV в. пр. Хр. Ловът се е смятал за привилегия на аристокрацията , а ловът на глигани – божествено занимание.
Гробницата е използвана многократно, броят на извършените погребения е не по-малък от 4. Погребани са били представители на тракийската аристокрация. По всяка вероятност гробницата е използвана като храм към хероон – място, където се почита култът към обожествен покойник чрез определени ритуали и обред.
(http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_470x312/_w_d8f295b672f8eb04c6476279709ebdba.jpeg)
www.bulgariainside.com (http://www.bulgariainside.com)
-
Силистренска гробница
Автор: Свилен Димитров
Силистренската гробница от края на IV в.н.е. е най-известният античен паметник от района на Силистра. Тя се сочи като един от най-красивите и стойностни в художествено и архитектурно отношение паметници на късноантичната епоха у нас.
Гробницата представлява еднокамерно правоъгълно помещение, като вътрешността му е изцяло във фрески, изобразяващи геометрични фигури, фигури на хора и животни, семейна двойка и прислугата й. Фреските са изключително добре съхранени – на практика почти непокътнати.
Според историци и археолози това е гробницата на знатен римлянин езичник, като за общественото му положение се съди както по богатата украса, така и по изобразената грамота, връчена му от императора.
(http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_470x312/accb80d6e67c985030c63522ee7753e1.jpeg)
(http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_641x426/5848ae39426e19e115cf634264e5a767.jpeg)
www.bulgariainside.com (http://www.bulgariainside.com)
-
Карановска могила
Автор: Ванина Паскалева
Карановската селищна могила се намира край с. Караново, Новозагорско. Това е най-голямата селищна могила на територията на Европа. В нея са разкрити до момента седем археологически пласта, които отразяват етапите в развитието на цивилизациите, живели по тези земи. Доказателствата сочат, че този район е обитаван от най-дълбока древност – отпреди повече о 4000 години.
В резултат на направените проучвания е изготвена Карановската хронологическа система, която служи за еталон при синхронизацията на европейските праисторически култури.
Част от находките от могилата се намират в специално построена сграда край могилата.
(http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_470x312/_w_a40e80cf8882e69e4d5f49c96ccb25de.jpeg)
www.bulgariainside.com (http://www.bulgariainside.com)
-
Могила Оструша
Автор: Ванина Паскалева
Гробнично-култовият комплекс от могилата Оструша е открит през 1993 г. до гр. Шипка и и се датира от средата на IV в пр.н.е.. Комплексът има цели шест помещения, като пред тях са разположени питоси, амфори и архитектурни детайли.
От юг се влиза в централно помещение с три входа за камерите встрани и на север. Вдясно помещението е с кръгъл план и куполно покритие. Останалите са изградени от гранитни блокове. В югозападната камера е извършено жертвоприношение на кон. Тук са намерени също апликации от конската амуниция, които са богато украсени. Тук е поставена и монолитна гробна камера, която е издълбана от един монолитен гранитен блок. До северната стена е оформено ложе.
Гробната камера е с покрив от гранитен монолитен блок. Таванът е покрит със стенописи, като някои от детайлите са акцентирани със злато. Най-добре запазено е миниатюрното изображение на женска глава с кафява къса коса, обеци и огърлица. Тя е поразяващо красива и одухотворена. Предполага се, че комплексът е ограбен от ранни християни, които са унищожили и стенописите, защото са ги считали за езически.
(http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_470x312/_w_19cfc83bfa4d4eea8cd1e3af88f2813e.jpeg)
www.bulgariainside.com (http://www.bulgariainside.com)
-
Могила Шушманец
Автор: Ванина Паскалева
Храмът в могилата ”Шушманец” край гр. Шипка е открит през 1996 г. Датира се от IV в пр. н.е. и за последен път в него е извършено погребение. Уникален е с това, че е единственият досега открит тракийски храм с колони и в предверието, и в камерата.
В предверието са намерени добре запазените останки на принесени в жертва коне и кучета. Върху вратата към кръглото помещение има изображения на стилизирани въртящи се слънчеви дискове, които впоследствие са били скрити под червена боя.
От средата на кръглата камера до купола се издига колона, която подпира голям кръгъл диск. Архитектурата на храма наподобява слънчев диск с лъчи и това го прави един от най-красивите шедьоври на древнотракийското изкуство.
(http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_470x312/_w_375fb54f14e900e8bb19d6726a373d9a.jpeg)
www.bulgariainside.com (http://www.bulgariainside.com)
-
Могила Голяма Арсеналка
Автор: Ванина Паскалева
Храмът в могилата „Голяма Арсеналка” се намира край с. Шейново и е открит през 1995 г. Датира се от V в пр.Хр. Изграден е от обработени каменни блокове. Фасадата му е красива и е обърната на югоизток. През каменна врата, която днес липса, се влиза в правоъгълно преддверие. През втори вход се влиза в централното помещение, което има кръгъл план и куполно покритие.
Подът във това второ помещение е особено интересен заради подредбата на каменните плочи. Централната част е вдлъбната и плочите описват кръг, който символизира Слънцето – основен тракийски символ. Около Слънцето има три концентрични кръга, които символизират древнотракийската представа за строежа на Вселената от три свята – подземен, земен и небесен свят. Срещу входа е се намира ритуално ложе, изградено от масивни каменни плочи. Във фугите са открити части от златни украшения.
(http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_470x312/_w_7f08a06f17d2daf2b5ccea1e6705eef1.jpeg)
www.bulgariainside.com (http://www.bulgariainside.com)
-
Сашова могила
Автор: Свилен Димитров
В землището на гр. Шипка, близо до Малката могила, в Сашова могила през 1995 г. бе открита гробница, която археолозите датират от III-IV в пр.н.е. Изградена е от добре обработени каменни блокове и се състои от дълъг коридор и две правоъгълни помещения, второто от които е с полуцилиндричен свод.
Върху каменно ложе е открит човешки скелет, облечен в бойни доспехи, а на пода под него са поставени различни глинени съдове, някои от които са гръцки. Запазени са две големи амфори, както и дребни украси. На пода също е открит и скелет на кон.
Днес гробницата е достъпна за посещения, като върху нея е изградена временна сграда, целяща доброто й запазване. Предметите, намерени вътре, могат да бъдат видени в Националния Исторически Музей в София.
(http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_470x312/_w_1c4a038a4bef41eeaf1483220b720d87.jpeg)
www.bulgariainside.com (http://www.bulgariainside.com)
-
Могила Грифони
Автор: Ванина Паскалева
Храмът в могилата “Грифони” край гр. Шипка е открит на 15. 08. 1996 г и се датира от V в пр.Хр. Храмът функционира като такъв до средата на следващия век, когато в него е погребан знатен тракиец. Храмът носи името си от изображенията на грифони на входа – това са митични чудовища.
През входа на фасадата се влиза в правоъгълно преддверие. Там е имало врата, водеща към входа на камерата, която е с кръгла основа и е покрита с купол. Срещу входа на гробната камера е разположено погребално ложе от каменни плочи. Счита се, че храмът е ограбен още в древността.
(http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_470x312/_w_72ef36e049bd02e411849d13786262a4.jpeg)
www.bulgariainside.com (http://www.bulgariainside.com)
-
Могила Голяма Косматка
Автор: Ванина Паскалева
Храмът в могилата “Голяма Косматка” се датира от втората половина на V в. пр. Хр. Върху мраморната камерна врата са запазени цветни орнаменти, които символизират посоките на света и кръговрата на времето. В сърцето на гробницата са открити уникален златен венец на владетел, златна чаша за вино, няколко предмета от военна екипировка и др. Пред фасадата ритуално е погребана бронзова глава от статуята на Севт III.
Входът е от юг, а храмът се състои от коридор, преддверие, кръгла камера и правоъгълна камера. Последната е изградена от два монолитни каменни блока и играе ролята на саркофаг.
Двукрила мраморна врата затваря входа на кръглата камера, а върху нея има изображения на бог Дионис, като в източното крило той е олицетворение на слънцето, а в западното – на земята и нощта.
В правоъгълната камера има ритуално ложе и ритуална масичка. Те били покрити с тъкан, изработена от златна нишка, след което е било извършено пищно погребение на владетел, почитан като бог. Върху фиалата, каничката и шлема е изписано името на Севт, което е доказателство, че в началото на ІІІ в. пр. Хр. тук е погребан Севт ІІІ - известният тракийски владетел на Одриското царство. Неговата столица - Севтополис - е на няколко километра югозападно от гробницата на дъното на язовир Копринка. Най-вероятно тялото е било положено или изгорено другаде, защото в гробницата не са намерени останки. Вместо това е погребана главата от статуята на Севт, която е стояла на пиедестал в столицата Севтополис.
След завършване на ритуала, жреците зазидали входа на кръглата камера, принесли в жертва коня на своя владетел, зазидали и входа на предверието, и опожарили коридора и на седем метра от фасадата на храма поставили бронзовата глава от неговата статуя, както повелявали орфическите обичаи.
(http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_470x312/_w_bae9790efb5b4163cbe035bf65a01303.jpeg)
www.bulgariainside.com (http://www.bulgariainside.com)
-
Могиланска могила
Автор: Ванина Паскалева
Могиланската могила е насип в двор на къща в старата част на Враца. През 60-те години при разкопки там се откриват три гробници, едната от които ограбена още в древността, а другите две са сравнително добре запазени.
Предметите и останките от човешки тела сочат, че става въпрос вероятно за погребения на знатни хора, най-вероятно единият гроб е на древнотракийска принцеса. Открита е златна украса за глава, златни обеци, както и ритуални съдове и предмети.
В един от гробовете са намерени и различни оръжия и сребърен наколенник с богата украса. Историците датират гробниците от IV век пр.н.е. и считат, че принадлежат на царски особи от племето трибали, населяващо днешните врачански земи.
(http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_470x312/_w_ded29e8e15fbadf248770d2f94e67751.jpeg)
-
Казанлъшка гробница
Автор: Ванина Паскалева
Казанлъшката гробница е първият български обект, включен в Световния списък на паметници на ЮНЕСКО. Открита е случайно през далечната 1944 г. Археолозите я датират от края на IV и началото на III в пр.Хр.
Днес оригиналната гробница е запечатана, а на няколко метра от нея е построено нейно копие, което е отворено за посетители. Тя се състои от три помещения – преддверие, изградено от камъни и глина, тесен тухлен коридор и тухлена гробна камера с камбановиден купол.
Най-интересни и впечатляващи са стенописите в коридора и камерата, които са изключително красиви и ни разказват много за майсторството на древните тракийски художници. Използвани са четири цвята – бял, жълт, червен и черен, като боите са минерални. Фризовете изобразяват растителни мотиви, както и военни сцени.
В камерата са открити останките на мъж и жена, които вероятно са били местни владетели. За това свидетелстват рисунките в камерата, които изобразяват мъж и жена със златни украшения. В могилния насип са открити керамични и обредни съдове, както и части от златни украшения.
(http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_470x312/_w_a913cc97646aa9c329cb3951196185a1.jpeg)
www.bulgariainside.com (http://www.bulgariainside.com)
-
иЗКЛЮЧИТЕЛНО ИНТЕРЕСНА Е ТЕМАТА ЗА ХРАМОВЕТЕ И МНОГО БИХ ИСКАЛА ДА ЗНАМ, ДАЛИ БИ МОГЛО ДА СЕ НАПРАВИ СХЕМА НА ВЕЧЕ ОТКРИТИТЕ ТРАКИЙСКИ ХРАМОВЕ НА ФОНА НА КАРТАТА НА БЪЛГАРИЯ. МИСЛЯ СИ, ЧЕ СТЕ АРХЕОЛОГ И НЯМАТЕ ТЕЗИ ЗНАНИЯ СЛУЧАЙНО, АЗ СЪЩО ЗНАМ ИНТЕРЕСНИ НЕЩА ЗА ХРАМОВЕ И МЕГАЛИТИ. КАЗА СЕ, ЧЕ БЕГЛИКТТАШ Е ВСЪЩНОСТ АРМАГЕДОН- ВИДЯХТЕ ЛИ ЗМИИТЕ?
-
Здравейте :)
Аз имам вила в Побит Камък. Това е вилна зона много близо до София, намира са на 2-3км след Нови Хан. Там там има 2 могили - една голяма и една по-малка. Ходил съм 2-3 пъти, никой не ги охранява или да му пука за тях... Честно казано, не знам дали са разкопавани някога, сега са заринати с пръст :) Единствените следи за нещо е сложената каменна плоча на голямата могила (мисля, че само на нея беше), на която се казва, че е тракйиска гробница и толкоз... Имаше и следи от копане на нея (предполагам иманяри), но дупката беше незначително малка, други следи от набези няма, но това става дума за около 5-6 години от тогава не съм ходил там... Ако на някой му се занимава с разкопки без да му правят проблем,и малък излет е подходящо място... Честно казано, аз не се наемам да копая там, защото като малки (16-7 годинишни) ходихме с приятели да копаем там от любопитство. Деня беше готин и слънчев, като почнахме да копаем заваля доста силен дъжд, небето стана тъмно и си тръгнахме. Изминахме има-няма 20метра и зад мене чух как удари гръм, като се обърнах видях как светкавица падна точно на мястото което копаехме. От тогава си ме е страх да ходя там и да се занимавам с каквото и да е било :D Но може и да се тълкува, че попринцип светкавиците падат на места където има метал... Могилите са бая големи и се виждат от доста далече, даже и от влак който минава на няколко киломтера се вижда безпроблемно...
-
Господине, голям късмет сте извадили, че сте тръгнали на време, всеки Храм- каквито са всъщност могилите, има свой Закрилник- Храмов пазач, и ако ТОЙ не позволи Храмът да бъде отворен, много лоши неща очакват осквернителите- може би не вярвате , но е така и иманярите си плащат висока цена за лесните пари- но само те си знаят - затрива се генно тяхното потомство, както и те си имат последствия
-
Честно казано не искам да изпадам чак в такива крайности... Времето като цяло тогава си беше дъждовно, докато отидем до дам си беше слънчево, но много добре си спомням, че и преди това си имаше тъмни облаци, не е като да е станало от нищото...
-
Lenks благодарен съм ти за сведенията и за разказа, часта с мълнията е интересна но за да се провери трябва да се по-иманярства, а аз не съм им привърженик. Ще съм ти благодарен и ако ми пишеш за приблизителните размери на могилата.
-
За размери точни не мога да дам, защотот от много одавна не съм ходил там... Но са доста големички, щом се виждат доста добре от няколко километра... Голямата е може би 10м висока и с такъв радиус... За иманярстването ми е ясно, аз лично съм 99.9%, че одавна е взето каквото е имало там, но винаги мие било чудно, защо нямаше следи от набези освен онази малка прокопана дупка дълбока ~20см и с диаметър около 50... Преди имаше доста цигански бунгала (преди 7-8 години ги изгониха и никога не са се връщали повече) в близост до тях и ми е чудно как циганите не са копали...
-
Щом не е разкопана значи че всичко си е вътре.
-
Moже и така да е, но ми е било чудно, защо не са копали а само са сложили 1 паметна плоча отгоре, че това е тракийска гробница и толкоз...
-
Предполагам, че не е разкопана заради това че е на място където някой може да ги види.
А и могила не се копае за един ден особено с такива размери.
-
Аз говоря за археолозите... Явно са нямали пари и интерес да го правят, затова са лепнали плочата и толкоз. Но найстина могилите се виждат от доста далече, просто са на такова място. Ако някой пътува с влак към Пловдив, Септември и т.н. по тоя маршрут, преспокойно се виждат между Гара Елин Пелин и Гара Побит Камък, падат се от лявата страна, ако се идва от София, в близост до 1 стара изоставена вече тухларна, просто няма как да не се видят :)
п.п. интересно на google maps, не се виждат :)
-
Не разкопана заради липса на средства. А какво пише точно на плочата.
-
Не си спомням добре. Нещо от сорта, че това е тракийска гробница и толкоз...
-
Предполагам, че не е разкопана заради това че е на място където някой може да ги види.
А и могила не се копае за един ден особено с такива размери.
За една вечер ги е обработват гадовете. Размерите немогат да ги уплашат. Просто късмет е извадила, тази могила, че е по близо до населеното място, или металтърсачите не засичат злато.
-
Оу то наглоста е безкрайна, ако искат винаги могат да ги разкопаят (ако не са вече, все пак не съм ходил от 5 години...). Винаги може да се намери начин стига да искаш нещо... За злато не знам, но онази светкавица онзи път, ме кара да съм почти сигурен, че има метал от долу...
-
Момчета, аз съм говорила с археолози и те имат желание да проучат много от могилите, но НЯМАТ пари, а нямат чак такива техники- големите музей имат ,но не и по-малките. А все пак не е зле и да повярвате ,че всеки Храм си има Храмов Дух пазач и ако Той не позволи Храмът не може да се отвори, за иманярите не знаете , но аз съм слушала и знам, че и те си имат страховити преживявания, а и после тежки последствия, но ако оставим Духовете не си ли мислите, че едно такова помещение затворено от хилядолетия е запазило Бог знае какви пагубни микроорганизмми?!