Автор Тема: Богомилите и Симеоновите наследници  (Прочетена 5349 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Богомилите и Симеоновите наследници
« -: Декември 12, 2009, 13:17:56 pm »
  Радислав Кондаков

   За повечето хора водача на богомилите е поп Богомил / наричан от богомилите Йеремия /, но според много източници, като Учителя Петър Дънов, Николаи Раинов, Боян Боев, Влад Пашов и др., начало на движението е Боян Мага – княз Бенеамин, който е син на цар Симеон и брат на цар Петър. А Йеремия – Богомил е негов помощник.

   Кой е Бенеамин? И защо е известен като Боян Мага? Богомилите са имали ясно изразена йерархия в своето движение, на върха на която е стоял именно Боян с чин архиепископ на движението. Освен него архиепископи и помощници са били Богомил и Гаврил Лесновски. По – нататък структурата се разклонява в епископи, презвитери – още известни като съвършени и избрани, и завършва с вярващи и углашени. Разбира се, не всеки, достигнал ниво съвършен, е заемал епископска длъжност. Да си съвършен, е за начало да минеш през определени посвещения и изпити, свидетелстващи за духовна степен и знания. Някои от съвършените са заемали длъжностна епископ – създавали са и са управлявали т.нар. богомилски църкви.
   Архиепископ Боян се явява един от най – влиятелните и значителни фигури за българската и особено за европейската история и развитие, като се има предвид огромното на богомилството и неговите креации / катари, патарени, розенкройцери, духобори, чешки братя и т.н. / за Ренесанса и освобождението от тъмните окови на Средновековието.
   В основата на богомилството стои познаването на природните сили, законите, които ги движат, както и тяхното приложение в помощ на хората. Именно такъв учен и посветен в тези тайни е бил Боян Магесника.
   Знанията на младия Бенеамин наистина са впечатляващи и това се вижда още в Магнаурската школа, където той е изпратен да усвоява световните  научени богатства. Но свръх човешките му способности будят едновременно страх и неразбиране у един от учителите му в Константинопол – философа и литератор Николай Мистик, един от главните възпитатели в Императорската школа, чието име присъства в архивите на историята.
   Но тайнствената сила на Боян не поразява само човек на мисълта – Николай Мистик. Младата Мария, внучка на императора Роман Лакапин, се влюбва безнадеждно в потайният български княз. Тя е същата Мария, която по - късно ще се появи на историческия хоризонт като българската царица Ирина и съпруга на цар Петър. Но Бенеамин я отблъсква, а любовта и – несподелена.
   За семейството на Боян Мага сме чели немалко в учебниците по история : цар Симеон е негов баща, слабия цар Петър му е брат, а обичаният от всички българи светец Иван Рилски е също негов роден брат. Встрани от славата оставят четвъртият му брат – Михаил, и сестра му – Зоя.
   С нежелание, едва 20-годишен, мекушавият Петър сяда на българският престол и поема управлението на страната. За скрепване на връзката с Византия Петър се жени за Мария, която приема името Ирена – символ на мира между България и Византия.
   През зимата на 927 г., няколко месеца след смъртта на баща си, 17-сет годишният Боян се завръща в Преслав като съветник на новия цар. Живота му бързо се потапя в блатото на дворцовите интриги, измами и хитрости,  подклаждани най – вече от царица Ирена, чиято любов към него не е угаснала.
   През 928г. в България пристигат двама сирийци за да се съберат с Боян, Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец и Гаврил Лесновски в подземната зала на манастира „Света Параскева”. Тази среща дава началото на богомилството. От двамата Боян Мага получава богомилското Таро, както за богомилите книги – легендата Стефанит и Ихналит и първообраза на Йоановото Евангелие.
   Скоро след това Боян изпраща първите апостоли на учението да проповядват и да основават църкви. Венеция, Рига, Карков, Кьолн, Мадрит, Флоренция, Неапол, Франция, Русия, Полша, Кипър – цяла Европа. В България все повече хора приемат идеите на богомилите – от обикновените селяни до комитопули и знатни боляри. В нашия фолклор са запазени много легенди за него – Боян Магестика, Песоглавеца и т.н., така и много то произведения на различни български писатели – Николай Райнов, Юрий Венелин, Александър Тодоров, Васил Пундев, Георги Константинов, Цветан Минков,  Петър Карапетров, д-р Найден Шейтанов.

Николай Райнов получава достъп до строго пазеното хранилище в подземията на библиотеката в Малта, подслоняващо и до ден днешен оригинални богомилски книги  и произведения. Именно оттам той черпи информацията за движението.
   Богомилите стават все повече, дори и половината църковни служители.
   За сърдечният прием от народа е допринесъл факта, че те усърдно са помагали на хората.
   Разбира се, това влияние никак не се харесвало на домогналата се до власт провизантийска църква, отдадена на разкош и разгулен живот. Около цар Петър са се навъртали най – вече двама от църковниците – презвитер Козма и патриарх Даниал, които са обединени от омразата си към богомилите. Но честите разговори на царя и двамата черноризци имали и друг ефект – Петър съвсем намразил престола и обикнал расото. По цели нощи мечтаел за отшелнически живот. Като крачка към „светостта”, той предлага на Боян да стане цар на България. Той решително и с раздразнение отказва. А царуването на Петър е пагубно – народа изнемощява от тежките данъци за държава и църква.
   Налага се дори Боян да поведе войската, след като мекушавият му брат се огъва и отказва да тръгне с начело на бранниците. Ирония на съдбата или дълг, който трябва да се изпълни : вегетарианец, който не би посегнал и на агне – тръгва на война.
   Когато Бенеамин е на едно от дългите си пътувания по богомилските центрове, бързо са заловени и затворени много богомили, хванати са и повече от водачите. Мъчения, изтезания и смърт изпълват мрачните подземия и студените тъмници. Мнозина вече са мъртви, преди Боян да успее да се върне.
   Годината е 933-а. 17 от най – видните водачи са умъртвени в студените тъмници на Преслав, подложени на неописуеми мъчения – избождане на очи, горене с нажежени щипци, мрежа от разпалени гвоздеи по гърба и гърдите, оковаване в нагорещени железни дъски, рязане с ренде, наливане на разтопен метал в ушите, изваждане на нокти с клещи… Списъкът е дълъг и ужасяващ.
   Накрая е заловен и Богомил.
   Завърнал се от дългата обиколка, Боян нахлува в двореца и заповядва Йеремия-Богомил да бъде незабавно освободен. Надарен ясновидец, Боян е знаел съдбата си,  както и тази на неговите духовни братя, и неведнъж е говорил пред богомилите за това, което ги очаква.
   Неизбежното се случва в една бурна февруарска нощ през 970 г. във Византия. Въпреки че изпратените в покоите на императора двама монаси отказват да го убият, земният път на Боян Мага е прекъснат с копринено въже на наемник – нубиец.
  
   Княз Бенеамин не е безкръвен и блед светец, едностранчив иконописен образ на аскет. И словата, и действията му са изпълнени с интензивна, могъща сила и далеч изпреварила времето си мъдрост. Водача на светло и дълбоко учение, родено в България и запалило факела на цяла Европа, заслужава признание поне в родината си.


                                                                                                                            списание ОСЕМ        
« Последна редакция: Декември 13, 2009, 01:13:05 am от H. »
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:Богомилите и Симеоновите наследници
« Отговор #1 -: Декември 23, 2009, 21:59:30 pm »
Белибаст – последният катар /богомил/, изгорен на клада, казва, че след 800 години лавърът на катаризма ще разцъфне отново. Е, горе – долу толкова години са минали оттогава.    :)
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

Неактивен baradj

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 440
    • „Нишката на Ариадна”
Re:Богомилите и Симеоновите наследници
« Отговор #2 -: Февруари 20, 2010, 10:31:23 am »
"И некой от бъдещите ще върви върху
руините и ще дири скъпи съкровища."¹


Симеон Антипа е богомилски водач и епископ, и една от най-интересните личности в нашата духовна и културна история. Той е сред седмината, които присъстват на една важна среща в църквата Св. Параскева, сградата на коятo не съществува вече. Датата е 13 април 928 г., а събранието е с участието на двама непознати и тайнствени сирийци. Може да се каже, че с това събитие се слага началото на богомилското движение и учението за Милостта Божия.

Симеон Антипа е бил известен като изключителен иконописец и миниатюрист, като дълго време е изучавал това изкуство в Атина, Византия, Флоренция и Венеция.

Един от най-активните епископи на богомилството, Симеон е работил предимно на територията на Полша, с център на дейността си в днешен Краков. Той постоянно е обикалял градовете, които днес наричаме Рига, Варшава и Виена, като поставя 35 презвитери да ръководят „верните” богомили и „слушателите” по тези места .

Но това, с което е най-характерно делото на Епископ Симеон, е историчността и книжовността. Той като че ли единствен от богомилите е държал да се гледа на ставащите събития и от дистанцията на времето, и да се остави писмена следа за бъдещите поколения. По тази причина е изисквал от богомилските църкви да се съхраняват творенията на апостолите и да им се изготвят точни преписи. Може да се каже, че именно на тази негова дейност ние дължим всичко, което е стигнало до нас за Учението на богомилитe – по-голямата част от свещените книги, които се пазят в Малта са негови, или копия, изготвени от него. Въпреки че заедно с други свещени книги те са пазени строго в подземията на Малтийската библиотека, писателят Николай Райнов успява да получи достъп до тях и да ги опише в свой, неиздаден труд¹.

Някои от тях са, например - 18-те легенди от Боян Мага, точно копие на изгорения оригинал; „Стефанит и Ихнилат” – която може да бъде наречена „богомилското Евангелие”, с коментари от Симеон Антипа; тайното Йоаново евангелие, също с негови коментари; 12 книги за „Брака” от Богомил, както и много рисунки и художествени образи.

Симеон Антипа е автор на единствената книга за богомилската история, наречена „История на Милостта Божия” и обхващаща периода 928 – 960г. Тя е голям формат, около 270 страници и вътре има сведения за самото учение, учениците и тяхното дело, събитията и нещо много важно - вътрешната им връзка.

Епископ Симеон се е опитал да систематизира и представи цялото Богомилско предание в книгата си „Теория на Милостта Божия”, която включва мистериите, ритуалите и магичните догми на ранното Богомилство.
Други книги от богомилския апостол, които са запазени в Малта, са например "Книга на Пророчествата" – тайна версия на библейските пророчества и "Ледни Дихания" – магически заклинания и ритуал.

Тези, както и много други книги, служат като основа и безценен извор за богомилските креации в Европа – катари, албигойци, розенкройцери, патарени... А знаем, че в люлката на именно тези учения се заражда Европейският Ренесанс.

Изводът, че ролята на Симеон Антипа в европейската история е огромна се налага съвсем естествено – както казва Николай Райнов : „Защото онова, което той скицира като деяние и подвиг на първите 32 години, разрастна и храни народите цели четиристотин години.”¹

По инциатива на Симеон и Петър Осоговец (друг богомилски епископ) руснаците приемат християнството. Това става по времето на византийския император Константин, който изцяло подкрепя и закриля богомилите. Предоставил управлението на жена си Елена и министрите, императорът се занимава главно с проповеди, изкуство и книжовни занятия. Самият той става кръстник на руската княгиня-регентка Олга, която приема християнството във Византия през 956г. Това позволява на богомилите да започнат работа в руските владения, преди официалната църква да сложи ръка върху духовния живот на тези области.

Но минава времето на император Константин VII Багренородни.

Когато започват гоненията, кладите и убийствата, един по един богомилските епископи и архиепископи заплащат с живота си за това, че са дръзнали да разкрият на хората истинското Христово Учение. Епископ Симеон е последният останал жив от водачите на движението, когато е заловен и затворен в църквата Св. Параскева. Там той е измъчван и изтезаван повече от година – знаейки кой е, мъчителите са искали да се доберат до богомилските книги. Той е бил поставян върху горещи въглища, наливали са разтопено олово в носа му, а накрая са отрязали и езика му. Дори самият патриарх Дамян е отвратен и ужасен от зверските мъчения.

Но богомилският мъченик отказва да предаде книгите и своето Учение.

Епископ Симеон Антипа е изгорен на 17 ноември 972 г. – на същото място, където преди това е бил изгорен Архиепископ Богомил.


За нас остава скромния дял да почетем живота и делото на този, който ни дари скъпия спомен за един духовен подвиг :

"Аз искам да запазя като скъп спомен на поколенията онова, което извършиха някои; аз искам да дам назидание там, дето смътната памет ще си спомни само метеж и позорно деяние; когато говорят: те бяха съблазнители и духовни лихсимци; аз искам младите да дадат правдивия ответ: Ние знаем какви бяха те - ние знаем за какво умряха!"¹


Радислав Кондаков
С намръщено чело, загърнат в плащ мъглив, възправя се далеч Балканът горделив в хайдушкия си блян

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27