Шкембе творбаНаписано от Доц. д-р Петко ТОДОРОВ
Тя се срастна с пазарните механизми в пазарното ни обществоВ годините на прехода един от големите страхове на българите беше Европейският съюз да ни забрани шкембе чорбата. Не се случи и днес много нашенци я консумират, силно подправена с чесън. Предлагат я дори като национален специалитет в елитни заведения. В това едва ли има нещо лошо. В краен случай въпрос на вкус. Дали е така обаче с „шкембе творбата“, която ни заля и удави през последните двайсет години?
Масовата медийна продукция ежеминутно произвежда „шкембе творба“ и активно я експлоатира. Вестниците и списанията преливат.
Рекламата не може без кичови ефекти. Модата й приглася. Цялата развлекателна сфера е немислима без „шкембе творба“. Именно с нейна помощ се задоволяват най-често и най-сигурно делничните естетически потребности на консуматорния човек. „Шкембе творбата“ органично се срастна с пазарните механизми в пазарното ни общество. А нима политиката не е същата? За политиците да не говорим...
Коя е партията, всъщност няма значение
Защото предизборната ситуация нагледно демонстрира реалното им състояние. По улици и магистрали, от билбордове и тв монитори, дори в социалните мрежи на интернет се виждат гротескни картинки. Вкопчени в черчевета и первази на различни етажи от властта и партийната йерархия, странни, а често и съмнителни фигури водят отчаяна битка за политическото си оцеляване. В нелепите си опити да се задържат на ръководни позиции някои от тях раболепно подкрепят сегашните партийни ръководства при конфликт с окопалите се враждебни групи. Други се опитват да замажат пълната си политическа неадекватност чрез интригантстване в различни партийни структури. Трети делят нещо в парламентарна група. Положението в момента е такова, че ако някой иска да се обсъжда нещо смислено например коя е по-правилната икономическа политика в условията на остра криза или какви са недостатъците в бюджета, най-вероятно ще бъде обявен за наивник. За идеалист. Може би и за един особен вид глупак за балък. Защото не интригантства. Не сплетничи. Не е възторжен агитатор с остарели послания. Не проектира многоходови заговори, които имат само една цел да се запази статуквото. На мода днес е политическата чалга. Не защото откровено партийните ръководства го искат, а просто защото повечето функционери не владеят друг стил. През последните години на входа на партиите стоят апаратчици. Съвсем логично е те да не допускат нагоре по йерархията други освен себеподобни и така създадоха сегашното поколение политици. Тези, които днес пробутват своята „демократическа чалга“ вместо политика в интерес на хората. Именно те трябваше да бъдат изхвърлени от политиката с промяната на политическата система, за която пледираше президентът. Защото демократическата чалга може да роди само политически кич, който съвсем лесно да задуши под лепкавия си мухъл целия партиен живот. Да отблъсне и отврати талантливите и младите.
Много неща в България са наопаки, но политиката и шоубизнесът водят хорото. В държавите, които с въздишка определяме като цивилизовани, политиката е пространство на реда, отговорностите и предвидимостта. Място с правила. Затова и, общо взето, политиката е скучна. Не е така обаче у нас, където не минава седмица без някакво изпълнение я от някой Румен, я от Бойко Борисов, Сергей Станишев, Иван Костов, Мартин Димитров, Ахмед Доган, Яни Янев, Кошлуков, Сашо Томов да изброявам ли още. Как става така, че българският политически живот се оказва благодатно място за такива артистични таланти? Защо в българската политика нарушаването на правилата се е превърнало в норма? Няма морал, няма етически норми, няма толерантност.
Лъжата е една от „болестите“
на феномена „шкембе творба“. Той е заместител на истинския продукт, фалшификат, който се проявява в различни форми и се представя винаги като истински продукт. Така липсата на програми и секторни политики се замества от предизборните щабове с
лозунги, билбордове, рейдове, шоупрограми. Реализират се индустриално псевдопродукти, предназначени да заместят на пазара голямото търсене, но без да притежават каквото и да е качество. Когато автентичният политически продукт липсва или рядко може да бъде намерен, обикновено се предлага заместител. Дори понякога си принуден съзнателно да приемеш такъв продукт. Ето примера със задължението към всяка предизборна реклама да се сложи „Купуването и продаването на гласове е престъпление!“. Същото като с предупреждението върху цигарите, което не намали пушенето. Тъговците на партийните централи са в акция цените засега са от 5080 лева за глас във Враца и Монтана, до 200-400 лева в смесените райони Търговище и Добрич. Това сякаш не са избори, а смесица от кич, кеч и пазарни схеми, където всичко се купува гласоподаватели, кандидат-кметове и общински съветници. Изследванията на социолозите са като данни от борсова търговия. После хората масово ще отказват да участват в екзитполовете, защото са продали гласовете си. За изборите ще бъдат похарчени от партиите и бизнеса над 400 милиона лева, което означава, че политиката става един от отраслите с най-много инвестиции. А щом са похарчени толкова пари за четири години, значи бизнесмените, които са ги инвестирали, трябва да си върнат поне 800 милиона лева. За съжаление това е много песимистична прогноза и съвпада със задълбочаващата се криза, цената на която плащат бедните.
Всичко е сценарий
в „шкембе творбата“. Кой има повече фенове и кой ще спечели? Първо са парите, после е шоуто. Няма култура, няма контра-култура всичко е едно. Един съвременен Бай Ганьо, с тази разлика, че книгата е класика, а днешните персонажи са временни, ни облъчва от телевизии и програми. Трудно е дори да изброим например продукциите, които обиколиха Емил
Кошлуков, Любен Диловсин, Яни Янев, Георги Лозанов, дори Александър Томов, и самочувствието им, че точно те са тези, които трябва да изберем. Пременени с нови партии и коалиции от сутрешните блокове, през хазартните игри и женските предавания до „Царете на комедията“, като истински комедианти те влизат в роли на защитници на народа, само и само да впечатлят публиката, на която отдавна са омръзнали. Всъщност иронията на случващото се е, че към „звездния“ модел на успеха, те са еднакво скучни и в затъналата в безпомощност политика, и в рутинния и скукчен шоубизнес.
Били ВИП в „Биг Брадър“, ама много талантливи! А изявите и на Аня Пенчева, на Кошлуков и на Тодор Славков и компания не са по-различни от тези на мутрите арогантност, самонадеяност. Чакайте, били различни с какво, от кого? Значи пак допираме до това, че правилата не важат за всички! От демонстриране на простащина и изпити питиета не се забелязва „големият талант“, но пък става ясно за какво иде реч. През цялото време пък в „Мюзик айдъл“ се разменят комплименти и тъпи вицове на гей и хетеротематика и това се приема за добър тон и голям професионализъм. Смърди, господа продуценти! И то смърди отдалече.
На обида към интелекта на хората. И на джаз с кебапчета под асмата. Гласувайте, хора. Пускайте есемеси. За благотворителни каузи и тлъсти хонорари, за нагласени класации. Все едно за мис, песен за Евровизия, изкушени таланти или слепи деца. Медийното садо-мазо от години е лайфстайл в България. Ролите никога не се сменят. И все публиката е „мазо“. Все я правят на идиот, и тя все вика: „Я не ме прави на идиот“ а после пак хваща телефона да цъка като маймунка по клавиатура. Въпросът не е в „Мюзик айдъл“, нито в „Биг Брадър“ с двучасовото „Отново нямаме 1 процент разлика, уважаеми зрители, така че гласувайте?!“ Въпросът е, че родното риалити пак показва ясно какво е статуквото. А то е обидно за нас! И ако се осъзнае от всеки зрител, то отдавна разните му там журита и прочие папийонки от екрана щяха да бъдат плюти и бити от всеки с поне малко самоуважение и мускули, стига да ги докопа. Така че вие си преценете. И да сме наясно не всеки, който казва по ваш адрес: „А вий, вий сте идиоти!“, е Христо Ботев. И със сигурност ви мисли за такива, след като иска по лев и двайсет за това.
Феноменът на „шкембе творбата“
винаги е доказателство за посредственост. Посредствеността е тази, която свързва политическия или художествен продукт, разтапя ги в един ансамбъл на естетическа перверзия функционална, политическа и културна. А заедно с мутризацията и чалгата в политиката и културата превръщат проблема от тоталитарен в тотален. Налагат ни определен начин на живот и стил, които са на нивото на посредствения човек. Превръщат ни в меркантилни консуматори, лишени от духовност и собствена позиция. Налагат в нашия обществен, политически и светски живот профанизирано изкуство, обезличена култура, деградирани личности. Ето го дифицита в нашата културна и политическа практика. Реална дългосрочна политика няма. Поне през последните двайсетина години. Та да се чуди Европа кое да ни забрани, за да не го прихване от съдружието ни шкембе чорбата или „шкамбе творбата“.
http://nezavisim.net/2008-04-26-11-14-22/7795-2009-05-30-09-18-46
