Какво правим по време на криза

[Salito]

Става въпрос за това, как всеки от нас усеща кризата, понеже тази криза е по-специална за човечеството и няма да има подобен край като на предишните, а ще има нещо ново което не знаем точно какво ще е то, знаем само че 2012г. може би ще е различна. дотогава как ще протичат обстоятелствата? как ще го преживее всеки от нас?
Ние съфорумците с всичките ни различия и кавги понякога и различни възпитания и характери, можем да си помагаме като споделяме малко по съзнателно за нашите преживявания.
Мисля, че всеки от нас малко или много се притеснява за бъдещето, всеки има чувството, че нещо се крие от него, всеки усеща, че има роля която той трябва да узнае и поеме.
Тук бих искал да се концентрираме не върху конкретни случки, а върху усещането от преживяванията, които са по-различни от досега преживяно.
Сега сме в началото на икономическа криза, която е началото на всичко което ще започне, в някой момент ще започват да се препокриват новините между икономически и духовни и дотогава всеки от нас ще е свидетел в конкретния сектор с който се занимава как протича това.
Знам че е малко трудно на някои от нас да се отпуснат и да пишат подробности за личния си живот и то поради всякакви съображения, но както сме се справяли до сега мисля, че ще можем да се справяме и в тази тема.
   

[Salito]

Започвам със себе си, занимавам се в сектора търговия и мога да ви кажа, че това на което съм свидетел тези дни, не съм го виждал преди.
свидетел съм на паническа вълна от съкращения, масово затваряне на заведения, липса на свободни пари и съответно голяма нужда от тях, което прави хората по-злобни и агресивни, когато става въпрос за кеш.
Затворих едното заведение и съкратих 6 работни места, беше много трудно преживяване, със служителите бяхме приятели и държахме се рака за рака години наред, но кораба се напълни с вода и просто трябваше да се спасяваме по единично.
Това което ме кара да се взема в ръце и да приемам нещата е вярата, че
ще се науча на нещо покрай тази криза, което ще ми помогне нататък да бъда по-хубав човек, по старателен, по решителен, и най вече повече ще съм сигурен кое е правилно и кое не, кое е категорично добро и кое е лошо.

[merulious]

Това което ме кара да се взема в ръце и да приемам нещата е вярата, че ще се науча на нещо покрай тази криза, което ще ми помогне нататък да бъда по-хубав човек, по старателен, по решителен, и най вече повече ще съм сигурен кое е правилно и кое не, кое е категорично добро и кое е лошо.

А така хубаво започна- с ентусиазъм така...
Искам само тук нещо важно да вметна, и тази тема е зачеквана неведнъж във форума- трябва да се отучим от този радикализъм вече! Докато има крайности махалото ще продължава да ни мята насам- натам, а ние все ще се чудим какво не правим както трябва и какво не е наред.
Промени възприятието си и ще промениш света! (колко патетично )
П.п.: Извинявам се, че няма да се включа в инициативата, но смятам, че красивите и стойностни неща трябва да растат на спокойствие докато не са готови да дадат плод.

[Salito]

Не претендирам за високо интелектуално ниво, ето защо не се притеснявам да кажа, че нищо не разбрах.
Знам, че нещо конкретно иска да каже  merulious, но аз не го разбрах, къде има радикализъм? Това за доброто и лошото ли?
Че и дори да променим възприятието си, пак има две различни посоки на действията, друг въпрос е тълкуването на тези две посоки нали?
Разбира се ако изобщо това има в предвид?
Както и да е, може би и аз самият не бях много ясен какво предлагам, но знам, че който има нужда от тази тема, както аз имам нужда от нея, той веднага е уловил идеята.
Просто искам да разбера как протича живота ни по време на криза, за да може да реагираме колкото се може по адекватно и в случай, че стане нещо, което ни крият  ние ще го разбираме един от друг чрез общуване и споделяне на нестандартните неща, които започнаха да ни се случват.
Студенти, учители, работници, търговци, всеки от нас ще е свидетел на нещо, което ще подскаже на друг нещо от пъзела.

[Eon]

Аз не очаквам нищо драматично да стане през 2012г. и света да продължи да си съществува по старому след това.

Цялата тази мания по 2012г. е една голяма гавра, блъф и спекулация.

Надявам се форума да работи и до 2012г. за да можем в края на декември да се посмеем на глупостите (лично мнение), които са писали повечето съфорумци, да пием по едно шампанско и да продължим с живота.

Само се чудя следното: като не стане нищо, какво ще правят всички, които са очаквали някаква драматична промяна в края на 2012?

С искрени и добри чувства.
Поздрави на всички.

[Salito]

В случая 2012г. използвам не защото вярвам, че ще е фатална, а защото до 2012г. най-важното което предстои да се случи  ще се е случило, а в това вече нямам съмнение, мисля, че ще се променят много неща до две-три години и най-важното от тях е прекратяването на господарството на САЩ върху света, смяната на икономическите правила в света, доказана проява на извънземен разум, нови разбирания в областта на квантовата физика, други явления от стихиен характер.
И всичкото това ще трябва ние да го понесем, разбираме и приемем.
Със сигурност когато една грандиозна сила си отива, тя прави безразсъдни действия в опит да се спаси, когато стихиите са чести същото правят единичните хора, тогава ние трябва да сме по информирани за тези неща, които по телевизията няма да ги има в истинския им облик.

[merulious]

Извинявам се отново, че постовете ми са толкова отнесени  - за категоричността на определяне на доброто и злото ставаше въпрос.
Никъде в природата тези неща не съществуват в чист вид- просто днешната култура всячески, още от най- ранна възраст, ни натрапва този полярен модел  laugh
Де факто тези понятия съществуват дотолкова, доколкото човек сам избира да категоризира според очакванията и надеждите си това, което става около него.
И в този смисъл смятам, че няма добро и зло, нещата просто СА и никой не наказва, никой не поощрява. Всичко е много просто -> на принципа действие и ефект. Свържи ефекта със силна емоция и получаваш карма. А какво става, когато си само наблюдател, без да съдиш и отричаш? Не идват ли от тук възможностите за по- широк избор?
  Пак ми се струва, че разсъжденията отново много мътни се получиха  :'(  Толкоз мога за момента

[Mirotvorec]

Даже изобщо не са мътни  Всъщност, може би именно това означава "просветление"- да участваш в играта, наречена Живот и в същото време да осъзнаваш себе си като Наблюдател.

А какво става, когато си само наблюдател, без да съдиш и отричаш? Не идват ли от тук възможностите за по- широк избор?

Salito, това е спасението, приятел!   

[Androctonus]

Тези прогнози и големи очаквания за близкото бъдеще ми напомнят на един епизод от старите серии на "Зоната на Здрача", епизод от 60те години, където според вижданията на хората тогава, през 1998г ще има на земята космически кораби, междупланетни пътувания и прочее... Доста забавно от съвремена гледна точка - няма нищо подобно.
Явно хората винаги се надяват на нещо в повече

[Salito]

Тази позиция "наблюдател да си" хич не ми е чужда, и съм и голям привърженик, но това касае света и размишленията по нещата които стават в него, аз говоря за това, че всеки от нас има всеки ден задължението да избира за решение в дадена ситуация едно от два-три варианта и там той трябва да избира базирайки се върху нещо, някои го наричат по-доброто някои го наричат по-правилното някои го наричат по-изгодното и т.н.
Ще давам жив пример: след като уволних по принуда 6 човека, за което ми е много неприятно, аз чувствам, че трябва да им съдействам да си намерят работа, но това ми пречи донякъде, ето това: кое е правилното? кое е доброто? кое е изгодното.
Аз винаги съм мислил, че да си добър човек си е и по-изгодно  тоест: когато избираш доброто в края на краищата нещата тръгват в твоя полза, е да ама сега май не важи
Аз усещам някаква принуда да си променям характера, разбиранията, убежденията, вярата........за да оцелея.
И с тази тема всъщност исках това да споделям и да разбера от другите дали тази криза и при тях действа така.
В момента се двоумя между две решения:
1. Да държиш за своята хуманна и блага позиция в трудни времена е всъщност доказателство за вярата ти в нея, и оттам като постигнеш вяра във вярата ти, всъщност постигаш баланса в себе си, което е най-важното(дали?)
2. Да постъпваш ПРАВИЛНО, за да си изхраниш децата не само с хляб,но и с масло и сирене, което ще бъде осигурено за сметка на вътрешният ти мир.
Досега съм държал на номер 1 и смятам да удържам фронта за напред, но ме е страх от кризата до къде ще ни докара, страх ме е от тази фина нишка между оцеляването и принципите и скоро ще бъде актуален за много други този въпрос колкото повече влизаме в кризата, за това искам да споделяме един на друг, може би като чуваш това което са избрали други хора ще можеш по-лесно да разбираш ти от кои си?

[merulious]

Мда, нещата изглеждат по- различно, когато към картинката се включи и семейство, което разчита на теб...
На всички ни се налага в един или друг момент да правим избор, къде по- лесен, къде не толкова... това са тестовете на живота, които ни показват дали можем да продължим напред или има още какво да учим и да усъвършенстваме. Нека споделя обаче малко от скромния си опит- каквото и решение да вземеш, накъдето и да поемеш, знай, че с последствията ТИ ще трябва да живееш. 
Виждаме във всекидневието какви ли не примери за хора, уж успешно потиснали вътрешния си глас и съвестта си. Е, тези хора или не могат да спят вечер, или са болни и се поддържат на хапчета, алкохол, стимуланти и др., понеже подсъзнанието им по всякакъв начин се опитва да насочи вниманието им към това, че нещо не е наред, че трябва да се променят. В последствие тези хора за няколко години се превръщат в развалини. Така ли искаме да живеем? 

[Sana]

Мили хора, всичко се случва на тази земя. Ние сме временно тук. Имаме си психологична война-между добро и зло. Имаме си упадък на ценностна система. Налагат ни обезличаване на личност, интелект, достойнство. Децата ни са генетично променени. Няма никакъв контрол! ЗАЩО Зависи ли всичко от нас? Аз съм християнка в душата си, но рядко ще влезна в черква:с молитва не стават нещата. Трябва много да работим за духовно извисяване! Нашите мисли-това е огледало на реалноста ни. Само да не свикнем с отраженията. Ще е жалко.

[P.E.A.C.E.]

Тази фантазия за позицията "пасивен наблюдател", е един много коварен капан според мен. Ние независимо дали искаме или не - взаимодействаме с околния свят, това е неизбежно! А докато стоим и само си въобразяваме, че наблюдаваме - изпускаме важните крачки напред, които трябва да направим.

[Mirotvorec]

Да си Наблюдател не означава да си пасивен в никакъв случай. Прави каквото трябва-да става каквото ще! Сиреч, всичко което правиш е правилно и каквото и да става го приемаш без емоции, а с разбирането, че то също е правилно.
Salito , не се тормози за уволнените си служители. Предполагам и те знаят, че никога не би го направил, ако не беше принуден от обстоятелствата. Най-естественото нещо на този свят е човек да се погрижи най-напред за себе си и своите най-близки хора.

[irgnet]

Да споделя и аз какво е моето мнение относно 2012. Не очаквам някаква рязка промяна или край на света. То край на света наистина ще има, ама не по начина по който ние си мислим, катаклизми или други.

В навечерието на 7000 година по старото летоброене, хората също са чакали свършекът на света. Но като погледнем назад в онази година наистина е сложен краят на съществуващият свят, само дето процесите са станали толкова бавно че хората тогава не са ги усетили. Става въпрос за 1492г. от сегашният календар = 7000 от старият използван от римската империя.

Та мисълта ми е че и сега може да се случи нещо подобно, да се направи някакво откритие( например свободна енергия или друго), което да промени структурата на обществото, неговите ценности и т.н. Но това ще стане бавно и ние няма да го усетим, но нашите наследници като погледнат назад в миналото ще си кажат, да 2012 беше краят на тогавашният свят.