Автор Тема: Eстествен ядрен реактор цъка в Габон  (Прочетена 2562 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 671
  • WATCHER
Eстествен ядрен реактор цъка в Габон
« -: Февруари 11, 2006, 08:59:36 am »
Standart


Природата предлага алтернативна енергия

Ст.н.с. д-р Красимира Илиева,
Тодор Мадолев
Изглежда невероятно на Земята да съществува самоконтролиращ действието си естествен ядрен реактор, както е невъзможна ядрена експлозия без съзнателни действия на човека или навлизане на външно космическо тяло в обсега на планетата ни.
Природата обаче ни поднася непрекъснато изненади и необясними явления. Едно от
най-изтънчените тайнства
на планетата ни e вероятно от времето, когато е възникнал от само себе си ядрен реактор. Не е достатъчно да има налице обезопасена инсталация, за да заработи един реактор - нужно му е гориво, добивано от уранова руда. В урановите рудници на в Окло, Габон през 1972-ра френските специалисти откриват аномалии, които предизвикват сериозни опасения и привличат вниманието на учените. В доставения във Франция уран от тези рудници се съдържат много по-малки количества от изотопа уран-235, отколкото обичайно има в урановите залежи на Земята. Възможно ли е терористична групировка да го е извлякла и да притежава достатъчно от него, за да се сдобие с атомна бомба?
Именно
уран-235
е нужен за ядрен реактор. За да се превърне в гориво, урановата руда се подлага на обработка и обогатяване с този изотоп. В природата уранът съществува под формата на няколко свои изотопа, еднакви по химически и различаващи се по физически качества. U-235 може да предизвика верижна реакция и да накара реактора да заработи. Но неговото естествено съдържание в рудата е едва 0,7%, докато уран-238 съставлява 99,3%. Други негови изотопи присъстват в количества, които практически не се отчитат.
Една от "невероятните" теории на учените е обяснявала намаляването на U-235 в някои партиди от рудниците в Окло вследствие на протичане на верижна реакция, подобна на тази в съвременните атомни електроцентрали. Но... за това са нужни ред предварителни подготовки, екип от специалисти и комплекс с прецизно оборудване. Очевидно е, че спонтанно възникване на всички тези условия противоречи на "здравия" разум. И все пак, най-малкото като вероятност обяснение за аномалията се оказва и вярното, разкриващо този феномен - съществуването на естествено действащ и самоконтролиращ се ядрен реактор, с което майката природа
изпреварва човека
с 2 млрд. години
За да стане ясно какво се е случило, трябва да знаем малко за физиката на горивния процес в реактора. Ядрото на урана (в природата или атомната електроцентрала) нормално се разпада (дели). Това негово качество се определя като радиоактивност и се характеризира с естествен период на полуразпад (време, за което ще намалее наполовина). За да се предизвикат по-голям брой ядрени реакции (деления на ядрата), трябва да се осигурят достатъчен брой неутрони, които да взаимодействат с ядрата на урана, при което се разцепват други ядра и излитат още неутрони. Новите неутрони ще разцепват все повече и повече ядра. Тогава казваме, че възниква верижна реакция.
Но има още едно условие. При всяко разцепване на ядро се отделя енергия, а за неутроните, които се освобождават, казваме, че са високоенергийни - движат се с голяма скорост и повечето се разлитат. Движението на неутроните трябва да е по-бавно, за да взаимодействат с урановите ядра и се стартира цикълът на верижната реакция. Нещо трябва да забави неутроните. Първият изкуствен реактор, изграден през 1942-ра, представлява куп графитни блокове, които действат като регулатор или "забавител", и горивото му е от топчета обогатен уран. Водата също намалява скоростта на високоенергийните неутрони. В Окло вероятно е текла
река над пласта
уранова руда
По-бавното движение на неутроните умножава ядрените взаимодействия, все повече ядра се делят, излитат неутрони и се достига критичната точка, при която реакторът се задейства именно благодарение наличието на вода, произвеждайки енергия с отделяне на топлина, но с това и нейното изпаряване. Отстраняването на забавителя (водата) е прекратявало верижната реакция до момента, в който ураниевото тяло се е охлаждало и водата се е връщала. Това се е повтаряло осем пъти в денонощие - 30 минути работа и 2 и половина часа охлаждане. Този простичък процес на цикъла е поддържал реакторите в Окло активни (имало е петнайсетина такива), а рудата е обеднявала откъм U-235.
Наличието на вода не може да обясни съществуването на природните реактори, а да ни накара да си представим как действат, подобно на съвременните ядрени инсталации. Все пак можем да струпаме безкрайно количество уранова руда и я залеем с вода, но верижна реакция с отделяне на топлина няма да се случи без предварително обогатяване на урана с изотопа U-235. Това, което го е направило възможно, е, че в далечното минало на това място естественият запас от уранова руда е бил по-радиоактивен, за да генерира периодично около
100 киловата топлина над милион години
Защо тогава уранът е бил по-радиоактивен? Това е фундаментален въпрос, свързан с образуването на Слънчевата система. Формирането на Слънцето и планетите от космичен облак прах и газ очевидно било предизвикано от експлозия на близка свръхнова звезда. Само тя може да произведе елементи, по-тежки от желязо, в това число и уран. Поради различния си период на полуразпад (за U-238 той е 4,5 млрд. години и е много по-слабо радиоактивен от U-235 - 700 милиона години) последният се е преобразувал, значително намалявайки като количество от времето на раждането на Слънчевата система преди около 4560 млн. години. Много от кратко живеещите изотопи, съществували в началото (като алуминий-26), вече са се разпаднали. Ние научаваме за тяхното съществуване в миналото от присъствието на техни продукти на делението в ядрени вкаменелости.
Ако се приеме за вярно, че в началото U-235 е бил една трета от урановите запаси, вероятно на младата планета Земя ядрените взривове са били често явление. Но за това няма доказателства и се обяснява с отсъствие тогава на кислородна среда, защото уранът става разтворим във вода само след като е образувал ураниев окис, а след изсушаване на разтвора се получава концентрация и така достигане на критична маса.
Друго обяснение за произхода на спонтанните реактори, за което има повече доказателства - е наличие на
колонии микроорганизми
притежаващи странното свойство да концентрират урана и да осигуряват достатъчни запаси от гориво за действието им, и то в продължение на поне милион години.
Наличието на такава екосистема с бактерии, които имат "хитростта" да произвеждат горивото и се "топлят" с ядрени реактори, вероятно отделяйки кислород, за да се окисли уранът, да се разтвори във водата, а след изсушаване да се концентрира, възпроизвеждайки съвременните технологии за обогатяване, като теория звучи толкова фантастично, колкото и съществуването на разум или присъствие там на извънземни...
Предмет на изследване от учените са многото странни стечения на обстоятелства, благоприятствали образуването на природен ядрен реактор, заедно със съхраняването на високо радиоактивните елементи, получаващи се в процеса на ядреното деление. А, както е видно, природата се е погрижила и за това изключително ефективно, решавала е
проблемите
с отпадъците
от "частното" производство на енергия от реакторите си по естествен и безопасен начин. Ядрените физици вече имат възможност да анализират и изваждат полезни знания за сегашния ден при процеси, протичали милиони и милиарди години.
Доказателство за необятната страна на човешката мисъл, която винаги подсказва и намира решение, е, че съществуването на условия, подобни на тези при естествените реактори в Габон, са предсказани през 1956-а от д-р Пол Коруда в университета на Арканзас, САЩ, и то 16 години преди да бъде открит този природен феномен.
Тези граничещи с фантастиката научни факти имат и своите поуки за България, защото в недрата й има залежи на уранова руда, реакторите на АЕЦ "Козлодуй" произвеждат енергия, в Белене ще започне строителство на нова атомна електроцентрала, а научно-изследователският реактор в София осигурява обучение на специалисти и дава шанс за по-ефективно лечение на пациенти с онкологични заболявания.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27