Michel Collon - Bush le cyclone

[insomnia1304]

Michel Collon - Bush le cyclone
http://www.michelcollon.info/bush_le_cyclone.php

Каква ще бъде външната политика на САЩ утре?
Мишел КОЛОН

Какъв е балансът на глобалната война срещу “тероризма” на правителството на Буш, започнала на 11 септември 2001 г.? Отрицателен. Навсякъде.
В Афганистан и Ирак САЩ започнаха две войни, които не могат да спечелят – и никога няма да спечелят. Буш искаше да започне и трета война – срещу Иран, – но САЩ са сериозно отслабени и той трябваше да се откаже от нея. Целта й бе да се осигури пълен контрол на Вашингтон върху петрола. За пет години цената му се повиши от 25 долара до над 100 долара (за барел) с много негативни последици за икономиките на САЩ и света.
В Южна Америка САЩ загубиха изцяло или частично контрола на почти всичките си колонии там: Венецуела, Боливия, Еквадор, Парагвай, Аржентина и Бразилия. До този момент са им останали само Перу, Чили и Колумбия.
И в Африка съпротивата срещу тях напредна. Кабила от Конго отказа да коленичи. И когато Вашингтон потърси къде да установи новото си военно командване Африком, всички страни учтиво отказаха.
В Азия нещата са драстично влошени – увеличава се съпротивата в целия район, а това тревожи стратезите на САЩ и те предлагат усилване на “проектния капацитет” в Южна Азия. Това е жаргон и означава използване на сухопътни войски в района, бомбардировки и организиране на държавни преврати. Но групата от стратези подчертава, че предвид нарасналата омраза към САЩ сред населението в района, ще бъде невъзможно да се намери страна, която да приеме върховенството на подобна военна сила на САЩ.

Политиката на Буш предизвика поява на съпротива дори сред европейските му сподвижници. На срещата на върха на НАТО в Букурещ през април той настоя за допълнително разширяване на НАТО, визирайки Украйна и Грузия – а това означава насочване на още две тежки оръдия срещу Русия. Но получи твърди, директни откази от Германия, Франция, Испания, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург – нито една от изброените страни не искаше да предизвиква напрежение с Москва, която ги осигурява с газ.
Стив Ерленгер и Стивън Ли Майерс, анализатори, близки до Пентагона, видяха в тази реакция “демонстрация на провала на политиката на САЩ в един алианс, нормално доминиран от Вашингтон”.
Позицията на Русия се втвърдява. Москва отхвърля разполагането на оръжията, наричани от САЩ “противоракетен щит”, на европейска територия. “Ако част от атомния потенциал на САЩ е в Европа (…), ще се наложи да насочим нашите оръжия към европейски цели.” Още повече, че през май 2008 г. Русия изпита нова, междуконтинентална ракета “в отговор на едностранните и необосновани действия на наши партньори”, заяви Путин. Вашингтон твърди, че противоракетният щит не бил насочен срещу Русия, а срещу държави като Иран. Путин обаче изтъкна: “Няма иранска ракета с достатъчен диапазон. Очевидно е, следователно, че този т.нар. щит засяга и нас, руснаците.”
Китай също отказа да се огъне пред натиска и многобройните кампании, организирани от Вашингтон, срещу тази страна.
Елитът на САЩ е разделен
Преди десет години Збигнев Бжежински, бивш съветник по националната сигурност на президента Картър и водещ стратег на САЩ, публикува книгата “Голямата шахматна дъска” или “Как да останем суперсила, господстваща над света”. В нея, с бруталната откровеност на лице без официална позиция, той заяви, че Вашингтон трябва да отслаби напълно съперниците си - при това не само Русия и Китай, но и Европа и Япония - и да не допусне да се съюзяват помежду си. Разделяй и владей.
Какъв е балансът днес във връзка този критерий на Бжежински? Успя ли САЩ да отслаби съперниците си? Отговорът е: доста добре по отношение на Япония и Европа (засега), но зле по отношение на Русия и още по-зле по отношение на Китай.
Глобално, Буш провокира съпротивление в толкова много страни, че господството на САЩ не можеше да не бъде подкопано. Интересите на бизнеса, който го издигна на власт – оръжейните, петролните, автомобилните, фармацевтичните корпорации – видяха, че войните му не осигуряват очакваните големи печалби или нови площи за експлоатация. Фактически, разходите по тях са по-големи от печалбите. В крайна сметка се оказа, че правителството на Буш е всъщност малък, ограничен кръг, чиито членове мислят главно как да натъпчат собствените си джобове, но са неспособни на тактически финес и истинско дългосрочно планиране в бъдеще време.
Когато провалът стана очеваден, рухна единството и на елита на САЩ и дори на правителството – раздялата и ожесточението не могат да се скрият. От 2006 г. насам групата на Буш трябваше да отстъпи територии. Наложи се да се съгласят със смяната на военния министър Доналд Ръмсфелд с Робърт Гейтс, човек на Трилатералната комисия, подкрепящ вижданията на Бжежински. На новия министър се наложи да признае до известна степен слабостта на милитаризма на САЩ в реч пред кадетите във Военната академия в Уест Пойнт: “Не воювайте, освен ако се налага. Никога не го правете сами. Нито пък продължително.” Последва осъждане на усилията на Буш да реформира “Големия Близък изток” от комисията Бейкър-Хамилтън: тя окачестви усилията като нереалистични. Представителите на тази комисия застанаха зад един по-тактичен подход към Сирия и Иран.
Дори в тайните служби и армията станаха бунтове. През декември 2007 г., когато Буш поиска да се подготви атака срещу Иран на базата на класическия претекст за притежаване на оръжия за масово унищожение, шестнадесет разузнавателни агенции на САЩ изненадаха света, публикувайки доклад, според който Иран е спрял военната си атомна програма от 2003 г.
 “Упадъкът на САЩ е неминуем” – Збигнев Бжежински

В книгата си Бжежински предлага агресивна и достойна за мисленето на Макиавели стратегия за спасяване на империята САЩ. Но дали той самият вярва, че тя ще се окаже работеща? Изглежда не – колкото и да е странно.
“Очевидно е, че в течение на дълги периоди от време глобалната политика е осъдена да става все по-малко и по-малко благоприятна към концентрацията на господстваща сила само в една държава. САЩ са не само първата глобална суперсила: много вероятно е да са и последната.” (стр. 267)
Причината за това развитие е еволюцията на икономиката. “Икономическата мощ също рискува да се разпръсне. През идващите години нито една страна няма да постигне 30 % от световния БНП (брутен национален продукт), цифра, която САЩ поддържаха през по-голямата част от 20 век – без да споменаваме 50 %, които те постигнаха през 1945 г. Според известни оценки, САЩ вероятно ще поддържат около 20 % от световния БНП до края на това десетилетие, но след това тази цифра ще падне на 10-15 % до 2020 г. Очаква се процентите от световния БНП за другите сили – Европа, Китай, Япония – да нараснат, настигайки приблизителното ниво на САЩ… Веднъж след като упадъкът на лидерското надмощие на САЩ се превърне във видима реалност, днешният диктат на тази страна няма да бъде приет от нито една държава.” (стр.267-268)

[insomnia1304]

Каква ще бъде външната политика на САЩ утре?
Мишел КОЛОН

“Веднъж след като упадъкът на лидерското надмощие на САЩ се превърне във видима реалност” - Бжежински не говори за възможност, а за нещо напълно сигурно. Той написа цитираното по-горе през 1997 г.
Днес вече е повече от ясно, че упадъкът се движи стремглаво по своя предначертан път. Светът стана многополярен.
Но Бжежински е може би самотен песимист? Може би вдъхновителите на Буш са по-оптимистични? Не, не са. В основния текст на цялата политика на правителствата на Буш, т.нар. проект за нов американски век (Project for a New American Century - PNAC), сътворен през 1992 г. от Пол Волфовиц и приятели, е вложена цялата идеология на новия милитаристичен кръстоносен поход, но в него има и една забележка и тя заслужава да бъде цитирана тук: “В момента САЩ нямат световен съперник. Цялата им стратегия трябва да бъде насочена към запазване и разширяване на тази изгодна позиция колкото е възможно по-дълго… Запазването на стратегическа позиция на САЩ в момента изисква поддържане на превъзхождащ военен капацитет на световно ниво.”
“Колкото е възможно по-дълго” - и тук липсва вярата, че САЩ могат да останат господари на света завинаги. Това е пример на истински парадокс. Целият свят се страхува от Съединените щати. Но управниците на тази страна знаят, че са пред контролния пулт на “Титаник”.
По въпроса за начините за максимално удължаване на съществуването на империята, те са разделени на две групи, защитаващи две мнения.
Две мнения за спасяване на империята
Каква ще бъде външната политика на САЩ през идващите години? Изборът на президент ще предложи някаква идея, но той не е решаващ. Нека си припомним, че по време на президентската кампания през 2000 г. Буш се ангажира с много по-мека външна политика от предшественика си! А другият кандидат, Ал Гор, обеща да осигури по-голям военен бюджет от този на Буш. Заставаме зад мнението, че основната ориентация на външната политика не се решава от президентите, а от транснационалните корпорации като функция на техните изисквания в момента и оценката им за съотношението на световните сили.
Предвид баланса на годините на Буш, описан по-горе, днес елитът на САЩ изглежда силно раздвоен и разделен: каква линия да се следва отсега нататък? Как да се реши този деликатен проблем?
Първата възможна линия на поведение е военната. Поддръжниците на Буш я приложиха на практика през последните няколко години, опирайки се на стратегията на Волфовиц – САЩ станаха синоним на политика на агресия и сплашване. Увеличи войните, надуй максимално поръчките на военнопромишления комплекс, за да се осигури растеж и господство на транснационалните корпорации на САЩ, парализирай съюзници и врагове от ужас.
Другата възможност, зад която застава и Бжежински, е т.нар. мека сила по неговите думи. Други я наричат “интелигентен империализъм”. Целите са същите, но следва да се постигнат чрез не така директно и очевадно насилие. Тук вече ще се разчита не толкова на много скъпите военни интервенции на САЩ, а на подмолната дейност на тайните служби, на дестабилизиращи маневри и на войни, водени за САЩ от политическите им кукли на конци, инсталирани като президенти на други държави, както и чрез целенасочено създадена и поддържана корупция.
Пет генерали на НАТО подготвят световно правителство…
Първата възможност изисква допълнително милитаризиране на политическия живот и увеличаване броя на войните. Буш на квадрат!
През януари 2008 г. пет бивши генерали от НАТО представиха грижливо подготвен документ на срещата на НАТО в Букурещ. Предложенията им отразяват ужасяваща тенденция. Доскоро всички те заемаха много високи постове в НАТО и този факт придава допълнителна тежест на разработения от тях документ. Ген. Джон Саликашвили беше начело на щаба на САЩ и главен командващ на НАТО в Европа; ген. Клаус Науман ръководеше немската армия и беше президент на военния комитет на НАТО в Европа; ген. Хенк ван ден Бреемен беше началник на шефа на холандския щаб, адмирал Жак Ланкскейт заемаше същия пост във Франция, а лорд Инг командваше генералния щаб и освен това беше шеф и на военния щаб на Обединеното кралство. Това са все големи фигури – и много агресивни, както ще видим от следващия по-долу текст.
Стр. 6: “Авторите предлагат начини за преодоляване на възможно съперничество с Европейския съюз и как да се осигури на НАТО достъп до немилитаристични инструменти.”

[insomnia1304]

 Каква ще бъде външната политика на САЩ утре?
Мишел КОЛОН

Какво искат да кажат представителите на НАТО с “достъп до немилитаристични инструменти”?
Това изискване ли е НАТО да има по-голям контрол над цивилното население в западните страни?
Стр. 7: “За стартирането на процеса предлагаме установяване на директорат, обединяващ САЩ, ЕС и НАТО. Мисията му ще бъде да координира всички операции в Атлантическата сфера.”
За какви цели?
Петимата дават обяснения на стр. 42: “За онова, което западните съюзници очакват да е активна защита на техните общества и начин на живот в течение на продължително време.”
Изразът “Да защитим нашия начин на живот” вече е използван като аргумент от Буш старши в началните етапи на първата война срещу Ирак. В действителност “начин на живот” е лицемерен термин, означаващ господството на мултинационалните корпорации в икономическия живот – тоест, говорим за господство, което държи половината от човечеството в унизителна бедност. Целта на петимата е използване на военни средства за поддържане на пропастта между богатите и бедните. Всеки, който се съмнява в това, трябва да прочете на стр. 92 следното: “Целите на стратегията ни е запазване на мира, на нашите ценности, икономическия либерализъм и стабилността.”
С други думи, да се запази стабилността на мултинационалните корпорации. Срещу какви врагове? Авторите дават няколко примера за недопустимо развитие в Третия свят. Стр. 52: “Можем да посочим и по-малко важни примери за нежелана помощ от Венецуела до Куба.” Световният жандарм взема върху себе си правото да се намесва навсякъде, където страните вършат неща против очакванията и без одобрението на мултинационалните корпорации.
Но кой е главният враг между всички, нарушаващи неписаните правила на корпорациите? Отговорът е на стр. 44: “Китай е в състояние да причини голяма вреда на САЩ и световната икономика на базата на огромния си резерв от долари.” И на стр. 52: “Китай е в позиция да използва финансовата си мощ, за да се наложи в Африка и да придобие капацитета да я използва в много по-голям мащаб – ако реши.”
На нашето внимание се предоставят ясни определения на Доброто и Лошото. Либерализмът се нуждае от НАТО, за да се наложи в целия свят. А от какво се нуждае НАТО за провеждането на тази икономическа война?
Международния закон и ООН – хвърлени зад борда
Петте генерали се чувстват възпрепятствани. На стр. 76 четем: “Един от главните проблеми на сегашната стратегическа концепция на Атлантическия алианс е, че действията му остават реактивни, вместо да бъдат превантивни, а и са ограничени до използване само на военни средства.” На стр. 91 се подчертава: “Една амбициозна стратегия трябва да включва всички достъпни средства за действие – политически, икономически, военни, културни, социални, морални, духовни и психологически.”
Ето го моментът на истината!
Бандата на петимата изисква право на действие извън военните задачи – настоява да упражнява контрол и над обществото. Но дали законът ще бъде уважаван от това ново световно правителство, за което става дума? Много съмнително. На стр. 94-95 тече следният текст: “Друг принцип, който трябва да се уважава, е законността. Всички действия трябва да бъдат законни, одобрени и да спазват международния закон. Това изискване може да се окаже значителна пречка в случаите, когато противникът няма никакво уважение за който и да било закон, но да се действа по друг начин ще означава, че прилагаме закона на джунглата, а това ще подкопае доверието в нас. Независимо от казаното дотук, този принцип не пречи на приспособяването на съществуващия международен закон в международния контекст на една постоянна еволюция.”
Първите изречения от този цитат са само витрина – същността се разкрива накрая. “Приспособяване” на закона означава нарушаването му, отхвърляне на принципите, прокламирани до този момент. Да припомним тук Абу Гариб, Гуантанамо, мъченията, избиването на държавни лидери, полетите с незаконно задържаните и тайните затвори на ЦРУ тук и там: нима Петимата предлагат да се поведе война срещу тези нарушения на закона? Не, те предлагат да ги узаконят, да “приспособят” закона към тях.
Международният закон, Хартата на ООН и дори собствената харта на НАТО бяха нарушени с две войни срещу Ирак и една срещу Югославия. Петимата искат да отхвърлят именно сковаващите изисквания на международния закон. Стр. 104-105: “Одобрението на ООН може да не е необходимо според член 51 от Хартата на ООН (законна защита) и е, може би, възможно да се денонсира (отхвърли) на базата на Конвенцията за геноцида.”
“Да живее превантивната война!”
Дори и да е атомна
Стр. 96 предлага наистина тревожен пасаж: “Нуждаем се от форма на разубеждаване/възпиране чрез “про-активен” отказ, при който правото на нападение с цел изпреварване на предстоящо нападение от страна на противника е форма на незабавна реакция за предотвратяване (превенция) на опит да се отнеме инициативата и да се постави край на конфликта.”
“Про-активна защита” на военен жаргон означава превантивна война. Терминът се повтаря постоянно в документа на Петимата. Буш вече обяви превантивна война срещу “тероризма”. Така стори и Хитлер в своето време. Агресорите често търсят прикритие в претекста за “предотвратяване на опасност”. Международният закон изрично забранява превантивните войни.
Но страховете ни не спират дотук.
Стр. 94: “На пръв поглед използването на атомно оръжие може да изглежда непропорционално, но ако се вземе предвид вредата, която предотвратява, употребата му изглежда напълно разумна.”
Тук неморалността на петимата гангстери се излива навън като гной от пукнат цирей. Атомната война е варварщина, зверство - не напразно човечеството постоянно изисква демонтиране на оръжията за масово унищожение. А тук някои се осмеляват да твърдят, че използването им е оправдано, прикривайки се зад крещящо лицемерие: “за предотвратяване на вреда”. Това, последното, е повече от неясно и без съмнение, расистко: животът на хората, осмелили се да застанат срещу интересите на корпорациите, не струва и пукната пара.
Истината е, че тези престъпни генерали на базата на опита си стигат до извода, че бомбардировките не са достатъчни да пречупят съпротивата, а наземните войни са скъпи и опасни за агресорите – и предлагат атомното оръжие като решение на проблемите на световната хегемония на мега-корпорациите.
Манипулиране на хората
Както се вижда от текста по-горе, стоките, предлагани от Бандата на петимата, са изцяло гнили и много отровни. Тази е причината, поради която те разчитат на манипулирането на общественото мнение чрез дългосрочни медийни кампании.
Стр. 104: “Тези мерки трябва да бъдат придружени с предварителни и координирани комуникативни усилия чрез медиите… Такава една медийна кампания може да подготви умовете на хората за евентуална въоръжена интервенция.”
“Да подготви умовете на хората”! Разбира се, това не е нещо ново. Правейки баланс след края на войната срещу Югославия – която беше най-успешният пример на организирана дезинформация! – генерал от НАТО призна, че фалшивата информация е била систематично разпространявана, а смущаващите истини на същинската информация са били елиминирани или изтиквани в периферията, за да се “анестезират мненията”. Активно е действала философията на НАТО: “Върху мненията може да се работи, както върху другите неща.” Преди и по време на всяка война западните специалисти по лъжата я продаваха и манипулираха усърдно обществото. Днес Петимата предлагат стъпка напред в тази област: продължителни кампании за настройване на общественото мнение.
Стр. 129: “Следователно, НАТО трябва да разработи информационна стратегия, която да обслужва едновременно три цели. 1/ Тя трябва да убеди света, че НАТО е добра сила. 2/ Тя трябва да се задейства, преди противникът да започне да разпространява своята информация: тоест, НАТО трябва да наложи господството си във връзките с обществеността. 3/ Тя трябва да спечели не само сърцата и умовете на населението от страните-членки на НАТО (да ги убеди, че позицията на Атлантическия алианс е правилната), но и на населенията на страните, цел на въоръжената агресия.”
“Да наложи господството си във връзките с обществеността.” Информацията се разглежда като война, която се печели чрез елиминиране на силите на противника. Това не са празни приказки. Армията на САЩ бомбардира и арестува журналистите на “Ал Джазира”, НАТО бомбардира Белградската телевизия (17 убити), Пентагонът е подготвил вече планове за елиминиране на смущаваща информация, течаща по интернет, чийто демократичен характер е тревожен и неприемлив за определени кръгове.
План за световна диктатура
В началото на документа петимата генерали изброяват “начини за преодоляване съперничеството с Европейския съюз”.
Фактически, те използват рамката на НАТО, за да организират подчинение на ЕС на волята на Вашингтон. Четете:
Стр. 137: “Ние считаме, че многонационалните сили са ключът за бързо и евтино осъвременяване на силите на НАТО, но подчертаваме: това ще стане възможно само тогава, когато държавите-членки приемат безрезервно, че тези сили ще бъдат на разположение на НАТО за всички операции, одобрени от Съвета на Алианса.” Превод: европейските армии ще бъдат задължени да се подчиняват на решенията на НАТО (сега се изисква единодушие).
Планът на Петимата осигурява три предимства на САЩ: 1/ той ще обедини и включи европейските сили под американското знаме в американските войни; 2/ разходите ще бъдат поделени между съюзниците; 3/ както ще бъде споделена и омразата на хората.
Недемократичният характер на плана прозира ясно на стр. 139: “Две са причините, поради които не формулираме предложения за реформиране на Европейския съюз така подробно, както правим това за НАТО: първо, нов, подобрен договор замени отхвърлената “конституция”, приет така, че да се избегне допитване до населенията на страните-членки на ЕС…”
Планът им прави невъзможни всякакви прояви на опозиция.
Стр. 144: “За да се избегнат всички източници на неудобства, може да се вземе решение всички проблеми да бъдат разглеждани първо от НАТО и членовете на НАТО, които са и членове на Европейския съюз, да поемат задължението да не се отклоняват от решението, гласувано в НАТО, когато проблемът се представи за разглеждане в европейските институции.” Тоест, когато НАТО вземе решение по даден проблем, нито една европейска страна няма право да му се противопостави.
В заключение планът на Бандата на петимата, разработен от фигури, били по върховете на световна военна сила, откроява забележителна тенденция, характеризираща елита днес. Планът на петимата за световно правителство, състоящо се от три блока (и резултатно доминирано от САЩ) ще отпрати всички останки от международния закон в контейнера за боклук, ще узакони превантивната война и атомните оръжия и ще организира агресивно, систематично манипулиране на общественото мнение. Нима е възможно този план да се нарече по друг начин освен фашистки?
Това е едно от двете мнения, обмисляно в момента от елита на САЩ като начин за решаване на проблемите им. Другото е формулирано от Збигнев Бжежински (виж по-горе).

[insomnia1304]

Каква ще бъде външната политика на САЩ утре?
Мишел КОЛОН

“Интелигентен империализъм”?
Военните стратези на САЩ различават три вида войни, които могат да водят:
- високо интензивни войни между мощни световни сили – двете световни войни;
- средно интензивни войни с директното участие на армията на САЩ, но винаги срещу определено по-слаби сили – Югославия, Афганистан, Ирак;
- ниско интензивни войни без директното военно участие на САЩ, но които са организирани от САЩ за покоряване на опониращи сили. Специалистите на САЩ в тази област провокират местни конфликти между съседни страни или използват полувоенни и истински терористични движения.
Терминът “ниско интензивна война” е подвеждащ, тъй като може да създаде впечатлението, че при този вид война измират по-малко хора, а разрушенията са минимални. Истината е, че човешките жертви и материалните загуби са по-малко само за Съединените щати. Пример: при т.нар. война с нисък интензитет, започната от САЩ срещу Конго (чрез армиите на Руанда и Уганда плюс разни полувоенни групировки) бяха избити пет милиона (!) души и развитието на Конго беше резултатно парализирано.

Стратегията на Бжежински се различава от тази на групата около Буш в ударението, което поставя на войните с нисък интензитет. Следователно тя в никакъв случай не е по-морална, но е с претенцията, че е по-интелигентна.
Бжежински предлага и други форми на интервенция. Често възприемаме военните интервенции на САЩ като най-видимата форма на агресия. Но в действителност те разполагат със забележително широк диапазон от форми на агресия. Изброяваме ги по-долу по реда на възходящия им интензитет:
- корумпиране на местните лидери;
- изнудване на местните лидери;
- организиране на демонизиращи медийни кампании;
- провеждане на различни дестабилизиращи действия;
- налагане на ембарго и блокиране на търговията;
- държавни преврати;
- провокиране на сепаратистки движения;
- война чрез посредници;
- бомбардировки;
- окупация на територията.
Както става ясно от горния списък, съществуват добре разработени методи на агресия, които в много случаи се прилагат комбинирано. Разбира се, правителствата на САЩ могат да използват всички тези методи – варира само дозировката и степента на финансиране.
След престъпленията, извършени от Буш и компания, примамливо е да се мисли за евентуална смяна на метода. Но ако Вашингтон реши да промени тактиките си, то промяната ще бъде само в посока на по-малка видимост. Нека не забравяме, че Бжежински беше политическата фигура, която стоеше зад финансирането на Бин Ладен в Афганистан с главна цел вкарване на Съветския съюз в дълга, скъпа война и прекъсване на важни за съюза връзки с мюсюлманския свят. Бжежински много се гордее с този свой успех и никога не пропуска възможност да го спомене.
Ако САЩ решат да приложат стратегията на Бжежински, сигурно ще има по-малко директни войни. А тези, които ще текат, ще се провеждат в съюз със сподвижници. Това ще помогне на САЩ, първо, да се погрижат за медийния си облик, и, второ, да манипулират успешно общественото мнение. Преди всичко друго, ЦРУ ще действа много по-активно: ще се вложат усилия (и средства!) директните войни на САЩ да се заменят с недиректни такива: например, предизвикване на местни войни между съседни държави с демонстративна поддръжка на “добрата война” и с използване на всякакъв претекст, подходящ за конкретния случай. Този метод беше използван изключително успешно от Клинтън срещу Югославия.
Методът на Бжежински предлага две предимства за САЩ. Първо, САЩ ще възстанови имиджа и моралния си авторитет. Второ, като дава по-малко пари на военно-промишления комплекс, икономиката на САЩ ще усили конкурентната си способност по отношение на Европа, Китай, Индия и други страни.
За да реализира икономии от намаляването на броя на директните войни, прилагащите стратегията на Бжежински ще използват по-широко изнудването и нелегалната дейност на определени агенции. Изнудване в голям мащаб може да бъде провеждано чрез световни икономически организации като Световната банка, Международния валутен фонд и Световната търговска организация. Външно те са многостранни институции, но всички са доминирани от САЩ, които притежават властта и лостовете да диктуват изискванията си на страните от Третия свят по един очевидно по-обективен начин. Но това няма да бъде лесно, защото Световната банка и МВФ предизвикаха такава ненавист в страните, чиито населения ограбиха и осъдиха на неописуема бедност, че днес тези страни не искат и да ги видят и търсят други възможности. Идеята за Банка на Юга, лансирана от Чавес, печели все повече поддръжници…
Определено ще се засили дейността на ЦРУ, както вече посочихме. Чрез нелегалната дейност на управлението, САЩ ще решават сравнително бързо и леко проблема с непокорните правителства, при това без да влизат в особено големи разходи.
Ето защо поддръжниците на стратегията на Бжежински се наричат привърженици на “меката сила” или на “интелигентния империализъм”. Но тази мека сила може да бъде много опасна. Изчезването на Буш от политическия хоризонт ще зарадва левите толкова много, че те ще намалят бдителността си, защото – поне за известно време – ще има по-малко директни войни. И международното движение против войната, което днес изживява очевидна криза, ще реагира по-слабо, когато се изправи лице в лице с по-дискретните, по-гъвкавите стратегии на империята.
Във всички случаи империята няма да стане по-миролюбива. Рано или късно тя отново ще започне войни от типа на водените от Буш. Това предстои, защото елитът на САЩ всъщност практикува и двата начина за водене на войни като ги редува един с друг вече години наред.
Президентите идват и си отиват, но мегакорпорациите остават
Тези две опции – военната и “интелигентната” – не са нещо ново. И не става въпрос за опозиция между републиканци и демократи. Тези две партии не представят “войната” и “мира” (както някои ги възприемат - все още!), а само различен електорат и тактики, но и двете са винаги в услуга на корпорациите. Не републиканец, а демократ, Хари Труман започва войната срещу Корея и Китай през 1950 г. Не републиканец, а демократ, Джон Кенеди започва войната срещу Виетнам през 1961 г.
И изобщо не става въпрос за народен вот срещу вота на буржоазията. Многонационалните корпорации на САЩ винаги се подсигуряват, като финансират и двамата кандидати снасяйки яйцата си и в двете кошници. Но техните приоритети могат лесно да се определят от сумите, които предоставят. В началото на 90-те години инвестираха и в двамата кандидати, но снесоха 59 % повече на Клинтън и демократите. От 1996 г. насам те осигуряват по-голяма финансова подкрепа за републиканците с цели 67 %. А по време на президентската кампания през 2000 г. отново масирано финансираха Буш. И той беше избран, независимо от факта, че при балотажа победата фактически извоюва Гор.
В президентската кампания тази 2008 г. многонационалните корпорации пак смениха партийните си предпочитания и днес финансират Обама повече от Маккейн.
Има случаи, когато даден президент променя политиката си. След унищожението на Съветския съюз и края на студената война Бил Клинтън намали военния бюджет и поръчки за военно-промишления комплекс – за известно време. С този акт той се надяваше, изглежда, да тласне напред развитието на истинската икономика на САЩ. Но въпреки че решението остана почти незабелязано – той скоро се завъртя рязко на 180 градуса: “Военният бюджет на САЩ трябва да бъде увеличен със 70 %.” Това потвърждава написаното по-горе: големите политически решения не зависят от характера, морала или интелигентността на един или друг президент, а от стратегии, които се решават на друго място. Президентите идват и си отиват – многонационалните корпорации остават.
Политиката на САЩ редува методите си
Нека да поговорим за периодически редуващите се методи на политиката на САЩ. След всяка по-съществена спънка на стратегията на открит милитаризъм, следва – временно – връщане към “меката сила”.
След поражението във Виетнам и моралното осъждане на диктаторските режими, поставени в Латинска Америка от Вашингтон, многонационалните корпорации на САЩ издигнаха във властта добрия пастор Джими Картър и чудесните му речи за “човешките права”. След студената война и първата война срещу Ирак президентът Клинтън се опита да замеси европейците в своите войни и отдаде голямо внимание на медийното участие. Фактически буржоазията на САЩ непрекъснато се люшкаше между двете възможности за решаване на проблемите й. Или по-точно казано, накланяше везните ту към едната, ту към другата: малко повече тояга, малко повече морков… Но изборът бе затруднен все повече и повече. На практика нито един от двата метода не решаваше проблемите.
Сега, след катастрофалните последствия от осемгодишното управление на Буш, буржоазията на САЩ пак се люшка между двете възможности. Или стремглаво впускане в повече войни – или тактическо оттегляне: крачка назад, за да се осигури след време по-резултатно втурване напред. Въпросът не е в президента, който ще “изберат”, а в стратегията, която, в крайна сметка, ще предпочитат.
Във всеки случай, не е сигурно дали стратегията на Бжежински – след като всичко е казано и свършено, – ще се окаже по-малко брутална от тази на Буш. Той наистина критикува публично президента през 2008 г., заявявайки в прав текст, че само един глупак може да настоява за нападение над Иран, защото тази война няма начин да се спечели и в крайна сметка ще влоши положението на Израел, ще засегне неблагоприятно цената на петрола, а оттам и икономиката на самите Съединени щати. Някои анализатори смятат, че Бжежински се опитва да опитоми Иран, за да преобърне политиката на страната на 180 градуса, така че един ден да я накара да вземе активно участие в враждебното обграждане на Русия, което отдавна е в ход. Русия е неговата идея-фикс, болезнената, налудничава мания на автора на “Голямата шахматна дъска”. Някои смятат, че съкровеното желание на Бжежински е пълното обграждане и отслабване на Русия, ако не и директни военни действия срещу нея. Не трябва да забравяме и Китай, който сега очевидно изведнъж стана главна цел. Ако това се случи, въпросната “мека сила” ще се превърне в Апокалипсис сега.
Техните решения само ще изострят проблемите
Разделянето на буржоазията на САЩ по отношение на линията, която трябва да следва, произлиза от факта, че последните анализи сочат една печална истина: САЩ не са чак толкова силни, както се вярва – нито в икономическата област, нито като военна сила. Всеки път, когато лидерите на тази страна решат, че са намерили разковничето на проблемите си, след известно време се оказва, че избраното от тях решение само е влошило нещата.
Примери: през 80-те години на миналия век, за да избегнат очертаващия се икономически спад, многонационалните корпорации на САЩ се нахвърлиха хищно върху Латинска Америка и други райони от Третия свят и изплюскаха жадно суровините, бизнеса и пазарите им. Но тази неолиберална офанзива така опоска тези страни, провокира такива икономически катастрофи и съответно, увеличи рязко съпротивата срещу империализма на САЩ, че днес Латинска Америка се обърна почти единодушно наляво. От 1989 г. Вашингтон води глобална война за осигуряване на контрол над петрола. Но петролът продължава да бяга от алчните посегателства. В 2001 г. Буш лансира войната си срещу т.нар. Ос на злото, но успя само да засили съпротивата във всички райони на света.
На вид САЩ са много силни, но наистина ли е така?
Независимо от всичките техни долари, технологии и зверски престъпления, те
- загубиха войната в Корея (1950 г.),
- войната във Виетнам (1961-1975 г.)
- оттеглиха се от Ливан (1982 г.),
- оттеглиха се и от Сомалия (1993 г.).
Нямаше да спечелят и в Югославия (1999 г.), ако президентът Милошевич беше приел наземната война. (!)
Вече са загубили в Ирак и Афганистан, дори и да не признават този факт. Не са ли те един “книжен тигър”? В края на краищата, не са ли хората, които защитават своите природни ресурси и бъдеще, по-силни от доларите и ракетите?
САЩ харчат много, много повече за военния си бюджет, отколкото всички други нации по света взети заедно, но не успяват да осигурят и укрепят надмощието си над света. Би могло да се каже, че те се превръщат сами в жертви на собственото си фундаментално противоречие: всичко, което вършат, е против интересите на огромното мнозинство от жителите на планетата - така че те самите създават силата, която ще ги помете.
Една армия не може да бъде по-силна от икономиката, която я финансира. И основната слабост, която ще попречи на управниците на САЩ да постигнат целите си, е, че САЩ режат клона, на който седят. Като не доплащат на работниците си, като ги лишават от работа, местейки заводи и фабрики извън страната заради евтината работна ръка другаде, като разоряват страните от Третия свят, към които трябваше да се отнасят като към партньори, Щатите непрекъснато ограбват точно хората, на които предлагат стоките си.
Този проблем не може да бъде решен с нито една от двете възможности – военната или “интелигентната” - които се предъвкват сега. Военната увеличава разходите и съпротивата. “Интелигентната” – макар и да намалява терора на директните войни – също окуражава съпротивата.
Каквато и тактика да изберат, Съединените щати ще продължат да водят войни в света, за да наложат своята икономическа система и осигурят задоволяване на собствените си интереси.

Бележки
Връзките между икономиката и войната са анализиран в книгата “Bush le cyclone”, която може да се намери на френски и испански език. Книгата се занимава особено задълбочено с въпроса “Кой командва Буш?” (И разбира се, следващия президент.)
“Нова Зора”
Michel Collon - Bush le cyclone
http://www.michelcollon.info/bush_le_cyclone.php


http://translate.google.bg/translate?hl=bg&sl=fr&u=http://www.michelcollon.info/bush_le_cyclone.php&sa=X&oi=translate&resnum=1&ct=result&prev=/search%3Fq%3D%25E2%2580%259CBush%2Ble%2Bcyclone%25E2%2580%259D%26hl%3Dbg%26client%3Dfirefox-a%26rls%3Dorg.mozilla:bg:official%26hs%3DYOM