Приказки за планетите

[хадзапи]

Но, както винаги става с природните цикли, времето на изобилие се смени със засушаване, епидемии и лоши реколти. Първо започнаха да критикуват леригиозните реформи на Копак. Хопата бяха уплашени, когато умираха семействата им, а покълналото на полето загиваше. Те решиха, че не са могли да угодят на боговете. Започнаха да се връщат към стария си начин на живот. Жизнените условия продължаваха да се влошават и племето започна да търси да си го изкара върху някого. Започнаха да искат от жреците да се извърши кървав ритуал с човешко жертвоприношение. Връщането на страха доведе до завръщане към варварството. Копак чу за вълненията и дойде за съвет при нас, космическите братя от Уран. Всичките ни дълги години на труд внезапно се оказаха заплашени. Трябваше нещо да се предприеме, беше необходимо някакво "чудо", за да се спаси всичко това, което бяхме постигнали. Аз и моята група от Уран се събрахме, за да вземем решение по кризата. Ние изпратихме бързи покани на всички лидери на проекта, намиращи се в Мексико и Централна Америка, а също така предадохме съобщение и на всички близки космически станции. Трябваше ни незабавна подкрепа. На съвещанието бяха изказани две основни мисли. Някои предлагаха използването на сила, други - да се отстраним. На мен не ми хареса никое от предложенията. Аз благодарих на съотечествениците си за помощта и ги изпратих обратно. Отидох на уединено място, за да се помоля и да се посъветвам с Бога. Моите думи, отправени към Източник бяха прости и вървяха от сърце. След това започнах да чакам - не се движех, не приемах храна, без да спя, - чаках отговор. И го получих. В това време ситуацията продължи да се усложнява. Избухваха бунтове, съседните племена започнаха да извършват набези, възползвайки се от неприятностите, застигнали Копак.  Хорат агледаха на вожда си с надежда  и чакаха от него решения. Той, на свой ред, се обръщаше за съвет към мен. Но аз пазех мълчание, очаквайки, кога ще заговори Бог. Така, че на Копак му се наложи да чака.

Когато аз се молех, в главата ми се зароди идея. Отначало тя беше смътна, като облак.Различни картини се носеха пред мисления ми поглед - комети, звезди,небесни огньове. Образите сякаш бяха без връзка, значението им - затъмнено. Постепенно сред този поток от образи започна да се оформя план. Той беш прост, но блестящ. Аз знаех, че той дойде от Бога. Той трябваше да проработи. И така, аз излезнах от моята медитация и започнах да обяснявам на Копак какво трябва да направи. Казах му да събере всичките си хора заедно на брега на залива, когато изчезне луната. Те трябва да се молят и да се готвят за тържествена церемония, за да чуят гласът на своя Бог. Копак направи това, което му казах, - събра всичките хора заедно.

[хадзапи]

Те запалиха на брега големи огньове и започнаха ритуални танци. Хора идваха през цялата нощ, деня и следващата нощ. Вярващите и съмняващите се, силните и слабите - всички се събраха тук. във въздуха увисна напрежение. Прорицателите и жреците предсказваха беди. Някои очакваха края на света, други се надяваха на чудо. Носеха се най-невероятни слухове. И още хора прииждаха от джунглите, за да се присъединят към съплеменниците си, събрали се на брега на залива. През третата нощ луната не изгря на небето. Звездите се построиха край огромната дъга на Млечния Път. Нумаше нито вятър, нито облаци. Предчувствието за идването на нещо необикновено пробяга като вълна през тълпата, когато Копак се надигна, за да произнесе реч. Той беше с най-богатите си дрехи, скъпоценности и пера. Неговата шапка се възвисяваше над главите на всички присъстващи, когато той стъпи в тихия прибой. Лъчете му бяха вдигнати нагоре. Той гледаше небето. Сякаш беше в транс. Хората притихнаха. Настъпи дълбока тишина. Сякаш даже обикновените звуци - виковете на птиците и жуженето на насекомите - станаха по-тихи. Сякаш целият свят беше затаил дихание в очакване. Една секунда, втора, това ставаше непоносимо. Нещо трябваше да се случи!

Копак стоеше като статуя. Главата му беше взигната назад, ръцете вдигнати. Той се вглеждаше в небето и очакваше знамение. "Кажи една дума, велики Боже! Подай ни знак!" - започна да се моли той. Внезапно Копак извика с висок глас, който се разнесе над водата и достигна до хората, стоящи най-далече. "Гледайте", - започнаха да викат неистово хората, когато те, един след друг, започнаха да забелязват ярка полоса, пресичаща Млечния Път. Сякаш огромна огнена змия се спуска към тях от небето. Дълга, светеща опашка се мяташе от една на друга страна отзад на светещата глава. Сякаш очите на дракон, сияеха червени и златни огньове. Те осветиха залива по-ярко от слънце по обяд. Силен горещ вятър се вдигна и плисна вълни към брега. Дърветата се огънаха. Хората паднаха на земята в свещен ужас. Някои с викове се втурнаха към джунглата. Копак оставаше на мястото си толкова твърдо, както и преди.

Грамадната змия се спускаше на зиг-заг, докато не спря на 6 метра над земята. Сякаш беше закрила небето. Хората трепереха от ужас. Много загубиха съзнание. Колко ужасно беше идването на тази звездна змия!

Лъч светлина, изпратен надолу, освети Копак, стоящ в плитката вода. Тези, които бяха редом, отстъпиха назад, опасявайки се, че ще ги изгори свещеният поглед на змията. Копак излезна от състоянието на транс. Ръцете му се отпуснаха. Той мигна, след това се усмихна. Той усети присъствието на Кетцалкоатл - своя приятел и учител. Той знаеше, че това е отговор на всичките му молитви за помощ.

В тълбуха на змията се появи отвор. Хората, примижали от ярката светлина, с труд различаваха силуета на високо, могъщо човекоподобно същество. Аз, Кетцалкоатл стоях пред тях. Умишлено се бях облякъл в най-хубавите си дрехи с всичките си регалии. Дълги пера от кецал украсяваха шапката ми. По-къси пера стърчаха от наметалото. От темето до петите ме покриваха скъпоценни камъни. В този момент наистина бях Перната Змия.

Аз се обърнах към хората на техния език. Всички можеха да чуват и да разбират, когато аз произнесох с гръмовен глас: "Аз съм - Кетцалкоатл. А това е моят възлюбен син, който ми угажда с каквото може. Прислушайте се към думите на моя син, когато той ви говори, че не съм доволен, когато се извършват човешки жертвоприношения. Аз съм доволен, когато се проявява мъдрост, добре се работи и има вяла в Бога. Правете това, което той ви казва. Аз винаги съм редом с него. Някога аз ще се върна! Прощавайте!"

С тези думи аз се върнах на борда на кораба. Лъчите изчезнаха. Вратите се затвориха. Корабът се издигна нагоре, след това измени траекторията си и започна да изчезва в пространството. Сякаш отново се бе превърнал в окото на змия, обитаваща в Млечния Път. След това точката напълно се изгуби сред звездите. В хорската памет аз завинаги останах Кетцалкоатл - Пернатата Змия. Всеки път, вдигайки очи към небето, те си спомнят за бога, който се яви от небето, за да поговори с тях. Никой не можа да забрави това, че аз обещах да се върна. Историята завърши печално и иронично, когато 600 испански войника под предводителството на Кортес акостираха на брега в района на Веракрус на 4 март 1519 г. Акостирането съвпадна с ацтекския ден "Една тръстика" (или "Деня на тръстиката") - рожденият ден на Кетцалкоатл. Монтесума, тогавашният ацтекски предводител, добре знаеше древните легенди. Той повярва, че това е отдавна обещаното божествено връщане на Кетцалкоатл. Монтесума не оказал никаква съпротива на това, което му се струвало неизбежно. Той позволил на Кортес да влезе в столицата и да завземе цялата дължава с нищожно малко военни сили. Без сами да знаят, испанците изрълниха заповедта на Кетцалкоатл да се прекратят човешките жертвоприношения в Мексико. Тази история, която ви разказах, обяснява обърканите мексикански легенди за Кетцалкоатл. Бежанците от космическите войни, кацнали на Уран, изковали първите звена от дълга верига причинно-следствени връзки, когато започнали да провеждат експерименти в областта на генното инженерство. Намесвайки се в естествения ход на еволюцията на по-примитивни видове, те съгрешили спрямо свободата на волята. Някога трябвало да се посветят да служат, за да уравновесят кармата си. Уранците избрали за арена на служене Земята, за да помогнат на неразперилите крила раси да преминат през болезнените изпитания. И действително, те служили вярно и дълго на Земята. Саскуочите приготвили и подземните градове и приютили в тях много земяни по времето на последниия период от земни катастрофи. Аз, Кетцалкоатл, огравих уранската мисия в Мексико, за да встъпя в контакт с най-примитивните племена и да въздействам върху тях по най-търпелив, ненатрапчив начин. Аз разбрах как трябва да се избягват подводните рифове, в които се разбиваха по-ранните проекти, и да се направляват туземците, без да се намесваме в тяхното изразяване на свободната им воля. Ние дойдохме, предадохме на земяните своето високо учение и си тръгнахме, обещавайки да се върнем по-късно.

Сега уранците се връщат, за да помогнат на земяните да преминат през веригата от катастрофи, очакващи ги в края на поредния космически цикъл. Уран и Земята имат голям общ опит и много научиха заедно. Ние сме единно семейство от планети. Нашите истории и съдби са неотделими. Заедно ще се възнесем към светлината - към тази светлина, от която сме се появили.

[хадзапи]

- Къде в Космоса има скорост по-голяма от тази на светлината?
- Човешката мисъл. Има, разбира се. Гъстотата на светлината на короната на Слънцето. Тя е по-голяма от скоростта на светлината.
...
- Бих препоръчал на вашите учени да продължат усилено изучаването на вътрешната сила на Слънцето, след 5-я слънчев кръг за откриване на новото слънчево гориво. Това е бъдещето на Земята.
Ще започна от 1-я слънчев кръг. Той съдържа преходна материя за встъпление към Слънцето. Тази материя е гъста, неорганизирана и доста тъмна. 2-ят кръг съдържа едно ядро от слънчева светлина, която подсилва движението на този кръг и изяснява цветовете. В 3-ят кръг се чувства вече магнитната горещина на Слънцето, а при 4-я кръг се отваря малък канал към Слънцето. 5-я кръг - вече се застава пред огнената планетна топка на Слънцето, която е с много високи градуси.

...

- Ще наблюдаваш Земята и част от Космоса отгоре... Виждаш как цялата Вселена е разделена, наподобяваща на огромни бели дробове. На отделни космични дялове. Огровни, необятни и неизмерими. И всичко това е подчинено на едно общо, велико космично съзнание. Всяко едно съзвездие е важен звезден център за връзка с вашата планета и в строго определена връзка с планетите Венера, Меркурий и Юпитер. А Слънцето е командната сила на всяко съзвездие и планета от Слънчевата система.
Видях 2 малки планети, които се намесваха във влиянието върху Земята и се смесваха с влиянието на Венера и Меркурий. Едната от тези малки планети стоеше много далеч от Слънцето, извън общата известна еклиптика на нашата Слънчева система - между Сатурн и Уран. По-близо до Уран и по-далеч от Нептун.

- Тук живеят същества с гъста материя, като вашата земна... Хора като вас. Те са много умни, страшно волеви, изпълнители на много важни закони и задачи. Тази планета прави едно вътрешно отклонение от установената еклиптика на Слънчевата система, към вътрешността на големия космичен дял та Галактиката и изпълнява ролята в този общ дял на кондензиран слънчев център. Тази планета се намира на 10 348 000 236 км.от Слънцето. и на 5 984 000 900 км. до Венера. Общият лъч от Венера и малката планета пробожда върха на северната пирамида. Там е една от най-здравите подземни основи от вътрешността на Земята. Изобщо вътрешността на Земята тук образува здрави гърбове, над които са построени пирамидите. Другата планета, която виждаш се намира между Венера и Меркурий, обаче с вътрешно малко отклонение към космичния огромен дял. Ето, виждаш любовния съюз на 3-те планети каква сила излива вълху Земята и човечеството.

От "Тайните подземия на Б-я" - 2-ра част от М. Миланов