Благодарско, assgiver !!!10 000 бездомници обитават катакомбите под София
• Георги Кралев – Къртицата: имам 12 жени и десетки деца, които работят за мен
http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=1643Катакомбите. Сложен лабиринт от километрични тунели опасва под земята почти цялата столица. Около 10 000 клошари балансират на ръба на живота в подземния град. Тук е опасно, мръсно и потайно. Тук се живее по закона на джунглата: “Зъб за зъб и око за око”.
София е прорязана от шест групи катакомби. Повечето от тях са запечатани след публикации в пресата. Охраняван е само тунелът на властта, който свързва парламента, президентството, Министерския съвет, ВМА и излиза в Южния парк. Под Редута се намират старите армейски бункери. Те са сред най-добре оборудваните подземия. През зимата обаче не се използват от клошарите, понеже са влажни.
От входове под Ректората и Духовната академия се влиза в стари римски катакомби. При Паметника на Съветската армия и в Докторската градина са двата изхода на тунела Бронкс. Наречен е така, защото през лятото е свърталище не само на клошари, но и на наркомани. Най-голямото леговище на бездомници са тръбите на парното.
Магистрални тръбопроводи започват от всички ТЕЦ-ове в София. След хиляди разклонения те достигат на практика до всеки дом. Друг един тунел започва от църквата “Св. Никола” в градинката между улиците “Пиротска” и “Опълченска” и стига до складовото помещение на магазин “София”. След дълго скитане все пак успяваме да открием един от входовете за подземния град. Мястото се намира в една градинка, до колелото на Окръжна болница.
Влизаме в шахтата, въпреки че не изглежда никак приветливо. Подземните хора не желаят да бъдат притеснявани. Под светлината на фенерчето се виждат сенки, но никой не се показва. На едно от разклоненията върху стара черга виждаме първия представител на подземната раса. 45-годишният просяк Валери не изглежда добре. Завързваме някакво подобие на разговор, но той определено не е от приказливите.
“През деня всички отиват да работят. Мързелуването не е позволено в тази общност. В тунелите остават само тези, които са в “болнични”.“ След дълги увещания Валери ни обяснява как да стигнем до “краля на подземията”.
Около 500 м по-навътре в тунела се стига до нещо като кръстовище. Оттам по сложен лабиринт от преходни тунели се стига до “апартамента” на краля. Т.нар. жилище се намира в една голяма зала, отделена от основния коридор. Вътре е повече от топло заради тръбите на парното, които минават. Отпред има двама просяци, които, както стана ясно по-късно, са нещо като “бодигардове”.
Самият тунел очевидно е гъсто населен. Виждат се постлани кашони, стари дрехи и всевъзможни боклуци, някои крадени, а други домъкнати от кофите за смет.
Питаме двамата “охранители” дали можем да разговаряме с “краля” и единият хлътва зад една черга, за да попита дали ще ни приемат. Докато чакаме благоволението, другият ни предупреждава, че не иска да снимаме и ни кара да приберем фотоапарата в чантата за по-сигурно.
Къртицата ни посреща, излегнат удобно върху стар дюшек. Първото нещо, което ни прави впечатление, е, че в “апартамента” има ток. Трудно може да се определи възрастта му. Очите му са безизразни и студени. Разговаря бавно и на пресекулки. Преди 20 години е слязъл под земята и оттогава излиза много рядко.
- Разкажете ни за живота тук, под земята?
- Живот. Няма нищо общо с горния. Тук е мястото, където оживяват само оцеляващите. Противно на общоприетото схващане тук живеят силни хора. Живеем задружно. Аз съм кралят на това подземие. В останалите пет групи има други тартори. - Какво значи “крал”, кой ви е коронясал?
- Ами аз съм човекът, който определя как да се живее тук. Не е лесно. Нужна е организация. Някой трябва да ръководи хората. В моя тунел живеят 140 души. Това са заедно с децата. Тези хора са разпределени на десет групи, всяка от които си има отговорник. С отговорниците се събираме всяка вечер и определяме къде ще се “работи”. Сутринта всеки си взима подопечните и отива на “работа”.
А съм коронясан от самите тях, понеже съм вече 20 години под земята. Направил съм си труда дори да начертая подробна карта на тунелите. - В какво се състои “работата” ви?
- Основно в просене и джебчийство. Просията не е лесен занаят. Умението да събудиш жал у хората си е майсторлък. А те трябва да работят, за да има от какво да живеем. И да крадат. - Да крадат? А полицията?
- Всеки си носи сам отговорността. Ако го хванат, другия път ще е по-внимателен. След третия път обикновено стават перфектни. Още повече че всяка седмица групите трябва да се отчитат пред мен. Краде се само от хора. Основно пари и бижута. С парите се купува храна през студените дни, когато не се работи. И алкохол. Основно ракия, понеже е най-евтина. - А как стои въпросът със семействата?
- Ами и тук като горе. Хората се женят, развеждат, имат си любовници. Самият аз имам 12 жени и десетки деца. Най-старата е на 40 години, а най-младата на 22. Обикновено между тунелите винаги има текучество. И се преливат хора. Основно жените. - А вярно ли е, че учите децата си да крадат от малки?
- Джебчийството си е занаят и се учи. Колкото по-отрано, толкова по-добре. Учим ги още от съвсем невръстни. Как да заблуждават, как да се блъснат в човека и да му измъкнат портфейла незабележимо. - Носят се слухове, че тук, в подземията, живеят доста престъпници?
- Тук живеят всякакви. Не ни интересува кой какъв е. Престъпниците обикновено идват въоръжени и винаги са за кратко. На няколко пъти сме имали пререкания, но като цяло те не се интересуват от нас и ние от тях. - А как стои въпросът с наказанията?
Ами най-жестокото наказание е прогонването от тунелите. То се налага само за кражба от “семейството”. Особено е тежко, ако става дума за кражба на цигари или алкохол, понеже храната се осигурява ежедневно. За шише ракия избухват чести побои, но при системни кражби наказанието е – “прогонване на светло”. - Кое е най-интересното нещо, което крият катакомбите?
- Знам, че под НДК има специална зала, където и до днес се съхраняват два бронетранспортьора. За залата се влиза през единия от подземните паркинги. Докато говорим, влизат няколко души, които изсипват една чанта с дреболии. Вътре има пари и няколко часовника, още “топло откраднати”. Къртицата ни дава да разберем, че времето за разговор е приключило и е време да си вървим.
Законът на Къртицата повелява, когато се крадат портфейли, да се взимат само парите, а другото да се изхвърля някъде около мястото на кражбата.
Часовниците и другите скъпоценни вещи се продават на техни хора, а с парите се купува храна.
Преди да си тръгнем, с хиляди уговорки Къртицата се съгласява да му направим една снимка.
На излизане тунелът вече не е толкова безлюден. Тук-там се виждат насядали хора. След светлината в стаята на краля сега тунелът изглежда още по-мрачен.
Божидар ТОДОРОВ
