ВОЙНАТА СРЕЩУ ИРАК – ВОЙНА НА ШАРОН?
Робърт Новак
Вашингтон
26 XII 2002 г.
След едноседмична обиколка на Близкия изток, републиканския сенатор Чък Хагел от Небраска говори на 16 XII 2002 г. пред Съвета за връзки с чужбина в Чикаго. В речта си той изрече на глас онова, което упорито се шушука в Белия дом, а именно, че “пътят към арабско –израелския мир едва ли минава през Багдад, както твърдят някои”.
Начело на тези “някои” е израелския премиер Ариел Шарон. В частни разговори с Хагел и с много други членове на Конгреса, бившият генерал Шарон дава ясно да се разбере, че най-съществената помощ, която Съединените Щати могат да окажат на Израел, е смяната на режима на Садам Хюсеин в Ирак. Това мнение се споделя от подавляващо мнозинство в правителството на Буш и обяснява оглушителния марш на Съединените Щати към нова война срещу Ирак.
“Само военна сила няма да осигури демократичен преход в Ирак” – заяви Хагел пред чикагската си публика, - “нито пък ще донесе мир на израелци и палестинци, а още по-малко ще обезпечи стабилността в Близкия изток.”
Очевидно е, че сенатор Хагел се връща от обиколката си много по-обезпокоен, отколкото подсказва предварително подготвената му реч. Докато Съединените Щати гръмко се готвят за поредната си война в Залива, престижът им в ислямските страни – дори сред дългогодишните им приятели – се срива катастрофално.
Да, администрацията на Буш се е обвързала твърдо с генерал Шарон и неговата политика. За разлика от него, генерал Амран Митцна (Amran Mitzna), новият лидер на Лейбъристката партия на Израел, осмелил се да се изправи като опонент на силно подкрепения Шарон за изборите на 28 януари, няма достъп до висши представители на правителството на Буш.
В частни разговори съветничката на Националната сигурност на САЩ, Кондолиза Райс, е настояла, че Хизбула (Hezbollah) – а не Ал Кайда! – е най-опасната терористична организация в света. Как е възможно това, като се вземе предвид глобалния рекорд на Ал Кайда в сферата на масовото избиване?
Истината е, че Хизбула е най-опасната терористична организация в света от гледна точка на Израел. Макар и на думи свирепо антиамерикански настроена, базираната в Ливан Хизбула е изцяло насочена срещу Израел.
“Извън тази борба (срещу Израел) ние не сме направили нищо” – заяви в интервю пред “Ню Йорк Таймс” напоследък Шейх Хасан Насрала (Hassan Nasrallah), генералният секретар на организацията.
Коментарите на Кондолиза Райс доказват, че центърът на войната на САЩ срещу тероризма не е Ирак, както се говори, а е Израел.
Това обвързва Джордж Буш със Шарон. Премиерът на Израел прави без каквито и да били задръжки шокиращи изявления пред високопоставени посетители от САЩ. При един случай той отхвърли като немислима всякаква идея за евентуални преговори, изтъквайки, че арабите и евреите ще се избиват едни-други още сто години. Напоследък той обеща да издигне еврейски селища на върха на всеки хълм в района.
Широко се осъзнава, че нерушимата връзка Буш-Шарон е източник на напрежение сред ислямските страни – включително Турция, многогодишен съюзник на САЩ и още по-многогодишната светска държава. Според проучване на общественото мнение в Турция, проведено от Ню Глобъл Атитюдс (New Global Attitudes) и публикувано на 4.XII.2002 г., 83% от населението са против даване на разрешение на САЩ да ползват базите в страната им за война срещу Ирак, а 53% твърдят, че стремежът на САЩ да сменя режима на Садам Хюсеин е част от нов кръстоносен поход срещу мюсюлманите, а не защото Садам Хюсеин е заплаха за мира.
Сътрудничеството на Турция в новата война на САЩ срещу Ирак трябва да бъде одобрено от новоизбрания парламент на страната, който се състои от около 90% нови членове и има силно мнозинство на ислямска партия. Настроението в този парламент не се подобри от отказа на Европейския Съюз да приеме молбата на Турция за членство на 12.XII.2002 г. Този отказ беше едновременно удар и по Турция и по САЩ, които се опитаха да упражнят натиск по проблема. Абдула Гюл (Abdullah Gul), новият министър-председател на Турция, обвини европейските лидери в “дискриминация” и “демонстрация на предразсъдъци” – давайки израз на мнението на мюсюлманите за Запада понастоящем.
Този е фонът на една евентуална атака срещу Ирак от английскоговорящите страни. “Трябва да се въздържим от прибързано обявяване на наличие на “грубо нарушение” в документите от 12 000 страници, представени от Ирак” – съветва Хагел в Чикаго, призовавайки САЩ да предоставят вместо това “нашите собствени доказателства”.
Близкият съратник на Хагел, държавният секретар Колин Пауъл, декларира наличие на “грубо нарушение” в тези документи три дни след като сенаторът обяви публично горния съвет.
Нехарактерната за Пауъл войнственост вероятно се обяснява със желанието му да продължи да бъде част от вътрешната игра на правителството на Буш. Без подкрепата на Пауъл, президентът Буш вероятно нямаше да се изправи пред Конгреса и ООН, нито пък щеше да произнесе речта си пред Общото събрание на ООН. Единствено държавният секретар съумява да балансира до някаква степен силно агресивния вице-президент Дик Чейни.
В заключение може да се каже, че първо, войната срещу Ирак може и да не е неминуема, но е много вероятна. И второ, все по-широкото убеждение, че тази война е фактически война на Шарон, тревожи американци от типа на Чък Хагел, които са против Садам Хюсеин, но се безпокоят за действителния фон на атаката срещу него.